Решение по дело №360/2025 на Административен съд - Русе

Настоящото производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

По повод постъпила жалба от Д. С. А. и К. К. А., действащи чрез пълномощник адвокат Н. Б. при АК Силистра, пред АС-Русе е било образувано адм. дело №327/2024г. по описа на съда. Жалбата е била насочена срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което била отказана промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите по време на сключен граждански брак. Решение № 1924/19.06.2024г. по адм. дело №327/2024г., с което състав на АС-Русе е разрешил повдигнатия пред него спор е било обявено за нищожно от Върховен административен съд след касационно оспорване, с решение №4910, постановено по адм. дело №11673/2024г. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС-Русе, по повод на което е образувано настоящото дело.

В жалбата, с която е бил сезиран първоначално съдът се сочи, че представеният документ, въз основа на който е постановен отказ, е наречен „следбрачно споразумение”, но по своя смисъл и съдържание съответства на изискванията на чл. 27, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Семейния кодекс. С него единствено е било декларирано, че съпрузите са избрали режим на разделност на имуществото, което ще придобият в бъдеще. Документът не съдържа други изявления, освен че дословно е записано: „прекратяваме съпружеския имуществен режим и второ: „бракът ни ще се ръководи от режима на разделност на имуществото“. Твърди се още, че така представеният пред община Русе документ не представлява брачен договор по смисъла на чл. 38 и сл. от СК, тъй като не съдържа предвидените в този законов текст задължителни уговорки, подробно изброени в ал. 1 на текста от т. 1 до т. 8.

Жалбоподателите считат, че неправилно и в нарушение на закона кметът на община Русе е отказал да впише по реда на чл.27, ал. 3, пр.1 от СК промяната в режима на имуществените отношения на оспорващите по време на сключен граждански брак и отразяването й в акта за сключване на граждански брак съобразно нормата на чл.19, ал.3 от СК. Тези доводи и аргументи съдът подвежда под основанията за оспорване, разписани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК - противоречие на отказа с материалноправни разпоредби и несъответствието му с целта на закона.

Иска се отмяна на постановения отказ за вписване на извършената промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите по време на сключен граждански брак и връщане на преписката със задължителни указания към АО за спазване на закона и отразяване на новия режим на имуществените отношения между Д. С. А. и К. К. А. по реда на чл.19, ал.3 от СК. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, за което се представят доказателства и списък.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез своя процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата и по същество за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК в срок, от страни, пряко засегнати от изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което било отказано вписване/отразяване на промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите по време на сключен граждански брак. Противно на твърдяното както по адм. дело №327/2024г., така и в настоящото такова, съдебното производство е процесуално допустимо. Не са състоятелни доводите на ответника, че се касае за незавършено административно производство, съответно, че писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. не е годен за оспорване административен акт. При постановяване на решение №4910 от 13.05.2025г., по адм. дело №11673/2024г. на ВАС, касационната инстанция е извършила проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, според която норма „За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно“. Ако констатирала недопустимост на съдебното производство пред първата инстанция, касационната такава следва да обезсили решението на АС-Русе. Липсват такова произнасяне и мотиви в тази насока. Ето защо, само на това основание, без други аргументи и мотиви настоящият съдебен състав приема за процесуално допустимо съдебното производство по адм. дело №360/2025г. по описа на АС-Русе.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактически и правни изводи:

Със заявление вх. № 94Д-15450-1 /01.12.2023 г. на Община Русе (л. 5 от преписката по адм. дело №327/2024г.-за пълнота следва да бъде посочено, че всички посочени по-долу доказателства на съответен лист се намират под кориците на адм. дело №327/2024г.) семейство Д. и К. Андрееви са поискали, на основание чл. 19 от СК, вр. чл. 27, ал. 3 от СК кметът на общината да разпореди да се извърши отбелязване в Акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 г. (л. 17 – гръб). Искането е за отбелязване на промяна на режима на имуществените им отношения на двамата съпрузи въз основа на приложен заверен препис-извлечение от нотариално заверено следбрачно споразумение по протокол № 289/18.02.2022 г. Представен бил и заверен документ на испански език, придружен от превод на български език. Документът е наименуван „следбрачно споразумение“ съставен от нотариус при Кралство Испания по протокол № 289 от дата 18.02.2022 г., за К. К. А. и Д. С. А..

Видно от съдържанието на документа, с него е удостоверено, че съпрузите са женени в режим на съпружеска имуществена общност според предвиденото в националния закон на страната, от която произхождат – Р България, живущи са в Испания. Същите заявяват, че са сключили граждански брак в България на 20.06.1995 г., за което е издаден акт за граждански брак № 0420 на община Русе, област Русе, България. Представили са удостоверение за брак, издадено от Гражданския регистър на [населено място], България на 12.09.2005 г., надлежно преведено и апостилирано.

Видно от съдържанието му е следното:

Преди сключването на брака и след сключването му не са съставили никакъв вид брачен договор и тъй като и двамата през цялото време са били с българска националност, брачният им имуществен режим до датата на споразумението е бил законовият режим, валиден в България - страната, от която произхождат и двамата, и където, както заявяват, валиден е режимът на съпружеска имуществена общност.

Нямат притежания от никакъв характер, които да са обхванати от въпросната съпружеска имуществена общност, под който режим е попадал техният брак. Желаят да прекратят съществуващия между тях режим на съпружеска имуществена общност и да се възползват от свободата на договаряне, предвидена в испанското законодателство, без това да предполага раздяла на съпрузите. Вследствие на изявлението бракът им ще се ръководи от допълнителния законов режим на испанското законодателство, тоест от режима на разделност на имуществото, поради което в бъдеще всеки от съпрузите ще управлява и ще разполага със своето имущество напълно свободно, но ще допринася за покриването на задълженията на семейството пропорционално.

Разписано е още в документа, че в никакъв случай имуществото на единия съпруг няма да се използва за покриване на дългове, задължения и договорни отговорности на другия съпруг, нито на задължения, произтичащи от каквато и да било негова дейност, дори ако тя допринася за благосъстоянието на семейството, освен в случай че единият от тях изрично е упълномощил другия за това или е доверил имуществото си на другия. Ако възникне имущество или права, които не са включени в изготвения пред нотариуса официален документ и не е било възможно да се докаже на кого от съпрузите принадлежи, то ще съответства на двамата по равно. Промяната на икономическия брачен режим, който е бил валиден по време на брака им, в никакъв случай няма да накърни вече придобитите от трети лица права. В документа, заверен от нотариуса при Кралство Испания изрично се изисква въпросното вписване да бъде извършено от длъжностното лице на Гражданския регистър или от аналогичната институция.

Верността и авторството на документа не се оспорват от страните.

Преводът е изготвен от ЕТ „Николета – Интелект – Н. Радева“. При извършена служебна проверка съдът установи, че преводачът е лицензиран от Министерството на външните работи на Република България.

От представеното по делото копие на удостоверение за сключен граждански брак е видна промяна на фамилното име на Д. С. П. с фамилия след сключване на брака – А..

След депозиране на искането за извършване на административна услуга, от страна на кмета на общината е адресирано обжалваното писмо. В него подробно са разгледани и анализирани разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Семейния кодекс, чл.19, ал.3 и чл.27, ал.2 и ал.3 от СК. Посочено е, че в представения документ се съдържали индиции досежно и двата нормативно регламентирани режима на законов режим на разделност и договорен режим.

Предвид невъзможността за разграничаване на избрания режим на имуществени отношения било указано на заявителите да представят надлежно оформен официален документ съобразно членове от 1.435 до 1.444 от Гражданския кодекс на Кралство Испания, както и декларация с нотариална заверка на подписа, че са спазени условията посочени в чл. 117, т. 3 и т. 4 от Кодекс на международното частно право.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Административният акт е издаден от компетентен орган. Съобразно чл. 19, ал. 2 от СК регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината, а тя се представлява от кмета (чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА). Чл. 19, ал. 3 от СК предвижда, че промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданско състояние (чл. 35, ал. 3 от ЗГР) като поправките в акта за гражданско състояние също се извършват от него по арг. чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗГР. Спор по компетентността на АО няма.

По отношение на спазване на административно-производствените правила и материалния закон :

Искането по заявление вх. № 94Д-15450-1 /01.12.2023 г. на Община Русе е всъщност искане за извършване на административна услуга, попадаща в хипотезата на §1, т.2 от ДР на Закон за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Актът на кмета на община Русе е издаден без съществени нарушения на формата. Липсва изрично волеизявление за отказ, но съдържанието на писмото е по същество волеизявление, че административната услуга няма да бъде извършена, без да се представят допълнително исканите документи, които Андрееви смятат, че не са необходими за осъществяване на правото им. Налице е административен акт с волеизявление за отказ с недостатъци във формата и съдържанието с правни последици, пряко засягащи адресатите на писмото по отношение на техните права, ето защо пътят за защита срещу изричното волеизявление се явява оспорването на така формулирания отказ (вж. определение № 8928/27.09.2023 г. по адм. д. № 8684/2023 г. на ВАС). Писмото съдържа фактически и правни основания, посочени са адресати, посочен е орган издател.

Изричният отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което била отказано вписване на промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите чрез отразяването й в акта за сключения от тях граждански брак съобразно нормата на чл.19, ал.3 от СК е материално незаконосъобразен.

За да обоснове отказът, административният орган се е позовал на липсата в публичния документ на разграничение на избрания брачен режим в представеното нотариално споразумение, което по естеството си представлява брачен договор, както и на непредставени декларации за обстоятелства в Кодекса на международното частно право, които не са необходими за извършване на административната услуга.

С. С. кодекс от 2009 г. се предвиди, че режимите на имуществени отношения са режим на общност, установен когато сключващите брак не са избрали друг режим на отношенията, законов режим на разделност и договорен режим. Съпружеската имуществена общност може да се прекрати и по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор – чл. 27, ал. 3 от СК.

Сключеното споразумение пред нотариус в Кралство Испания представлява двустранна правна сделка, при която две страни постигат съгласие относно създаването, изменянето или прекратяването на една правна връзка между тях. Горното обаче не означава автоматично, че това споразумение, което има качеството на договор, е т.нар. „брачен договор“. Това споразумение между съпрузите Андрееви съдържа уговорки относно имуществените отношения и конкретно за избран след датата на сключването му на режим на разделност.

Разпоредбата на чл.27, ал.3 от СК казва, че „Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор“.

Безспорно този договор, заверен от нотариус в Кралство Испания говори за приемането от двамата съпрузи на режима на разделност. Това е и смисълът, вложен в споразумението, че режимът на разделност е допълнителен режим.

Промяната на законовия режим, на осн. чл. 19, ал. 3 от СК, се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и се регистрира по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от СК. Последната предвижда, че ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.

В случая е налице първата хипотеза. Това, че пред административния орган е била представена не точно декларация, а е представен договор, видно и от наименованието, сключен пред нотариуса с видна дата и регистрационен номер, идентификационни данни на самия нотариус и района на действие, то съдът намира, че предпоставките по чл. 9, ал. 2, изр. първо от СК също са били изпълнени.

Относно характера на "Apostille" удостоверението. То представлява документ (щемпел), удостоверяващ истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето/лицата, подписали документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа. Подписът, печатът и марката на удостоверението са освободени от всякаква легализация (чл. 5, ал. 2 и 3 от Хагската конвенция). Хагската конвенция, по която Република България и Кралство Испания са договарящи се страни, се прилага по отношение на публичните актове, които са изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава (чл. 1, ал. 1 от Конвенцията).

Ето защо наличието на сключен договор между Д. С. А. и К. К. А. още веднъж се потвърждава, но той по своя характер не може да се приеме за брачен такъв, а изразява желанието на двамата съпрузи след датата на подписването му техните имуществени отношения да бъдат в режим на разделност. Налице са предпоставките по чл. 9, ал. 2, изр. първо, вр. с чл.27, ал.3 от СК за вписването по реда на чл.19, ал.3, вр. с ал.2 от СК на представеното пред кмета на община Русе „следбрачно споразумение”, което по своя смисъл и съдържание съответства на изискванията на чл. 27, ал. 3, предл. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Семейния кодекс.

Изричният отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1/11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което била отказано отбелязване на промяна в режима на имуществените отношения на оспорващите в Акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 г., за режим на разделност на имуществото им следва да бъде отменен, а преписката - върната на кмета на община Русе, за изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива са поискани и доказани в размер на 220 лева, от които 200 лева по заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лева за внесена държавна такса за разглеждане на спора от двамата жалбоподатели.

Воден от горното, на основание чл.172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

Отменя изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1 от 11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което била отказано отбелязване на промяна в Акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 г. за режима на имуществените отношения между Д. С. А. и К. К. А..

Изпраща преписката на кмета на Община Русе за ново произнасяне, при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, и при спазване на сроковете, разписани в чл.57, ал.2 и сл. от АПК.

Осъжда Община Русе да заплати на Д. С. А., [ЕГН] и К. К. А., [ЕГН] сумата от 220 (Двеста и двадесет) лева направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за разглеждане на спора.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.