Решение по дело №326/2022 на Административен съд - Смолян

Производството по делото, съгласно определение № 569 от 21.11.2022 г. е по оспорване законността на индивидуален административен акт, издаден от Областен управител на област Смолян. Образувано е по жалба вх. № 3320/10.11.2022 г. подадена от В. Е. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу заповед № РД-01-11-507/27.10.2022г. на Областен управител на [област], с която се прекратява служебното й правоотношение от длъжността „юрисконсулт“ в областната администрация Жалбата е получена директно в съда с приложена разписка от ПОС-терминално устройство за внесена ДТ след съответните указания на съда.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Счита, че оспорената заповед е немотивирана, без посочване на причини за прекратяване на служебното й правоотношение. Посочените мотиви били формални и бланкетни, защото в случая не се е осъществил състава на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл, както и че не отговаря на изискванията за форма по причината, свързана с липсата на мотиви.

От съда се иска да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна, претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от В. Ч. и процесуалният й представител адв. В. Р.. В предоставената възможност за депозиране на писмена защита такава се представя. В нея се развиват следните допълнителни съображения: Съкращаването на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.1,т.2 ЗДСл предполага пълно премахване на дейността, функциите и задачите за тази длъжност, което не било налице. Юрисконсултите не били с различни трудови функции, а само били териториално разпределени. Било налице съкращаване на В. Ч. , а не на длъжността юрисконсулт. Не било доказано по делото, че е отпаднала нуждата от тази длъжност. Нарушен бил принципа за стабилитет на служебното правоотношение по чл. 18 ЗДСл порад незаконосъобразното му прекратяване.

Ответникът по жалбата чрез адв. Е. Р. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна. Според развитите от нея съображения от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че е налице реално съкращение в щата, като първоначално това съкращение е следвало да обхване пет щатни бройки и е ограничено до две от тях. Излага доводи, че делото съдържа доказателства за извършена преценка от представената справка за натоварването на юристите, кой какъв обем работа изпълнява, съответно кой да бъде съкратен. Жалбоподателката имала най-ниската натовареност, като единственото й задължение било осъществяване на процесуално представителство в случаите на дела и контрол върху законосъобразността на актовете на четири общински съвета. Развиват се и съображения относно това, че съгл. пар.2 от ПМС №340/21.10.2022г. с което е изменен Устройствения правилник на областната администрация-[област], измененията влизат в сила на датата на обнародване-27.10.2022г., от която дата е прекратено и служебното правоотношение на Чолакова.В писмената си защита развива съображения също, че законът не обвързвал задължение на съответния ръководител да обосновава преценката сиза извършено съкращение в щата. Видно от докладната записка на Е. М. обаче, още към м. август 2022г. били налице данни за недостатъчна натовареност на длъжността.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата на В. Е. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу заповед № РД-01-11-507/27.10.2022г. на Областен управител на [област], с която се прекратява служебното й правоотношение от длъжността „юрисконсулт“ в областната администрация е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, при което е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Тва е така по следните съображения:

Не се спори между страните, че до 27.10.2022г. жалбоподателката е заемала в администрацията на ответника длъжността „юрисконсулт“, на позиция №13 в утвърденото поименно разписание на длъжностите в областна администрация-[област] (в сила от 03.10.2022г.- лист. 40 от делото). В това поименно разписание в Дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ има четирима юристи- Главен юрисконсулт Гелова и юрисконсултите Хаджиева, Чолакова и Пеева.

В следващото поименно разписание на длъжностите в областна администрация (л. 35 от делото) е видно, че има съкращаване на едната длъжност за юрисконсулт. По делото се съдържа (л. 132) докладна записка, изгогвена от директор на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ , както и справка за изпълняваните дейности от юрисконсултите, от които става ясно, че преди издаване на оспорената заповед е извършена преценка и подбор, без това поведение да е било дължимо. Съображения в тази връзка съдът ще изложи по-долу в мотивите си.

Оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 108 от ЗДСл.

Спазени са изискванията за форма и съдържаните на административния акт. Същият е писмен и съдържа минимално предвиденото в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. съдържание - правни основания, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Посочени са дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случая, е налице съкращаване на посочената длъжност като посоченото правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността. От друга страна не подлежи на съдебна проверка въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. Справките приложени в преписката, на основание на които оспорената заповед е издадена я мотивират в достатъчна степен, така че по преценка на съда с оглед гарантиране правото на защита не е необходимо да се възпроизвежда тяхното съдържание.

При постановяване на заповедта не е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила. В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл. 106, , ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.

Що се отнася до доводите на адв. Русева, че незаконосъобразно е прекратено служебното й правоотношение като съкращението е формално и по граждански договор е възлагано изпълнението на функциите на Чолакова- това твърдение остана недоказано по делото.

Относно прилагането на материалния закон, в каквато насока за изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира следното:

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изложеното установява основните белези на понятието: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.

За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание /чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. /, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тоест следва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и кумулативно не съществува като система от функции, задължения и изисквания или те са толкова значително изменени, че да налагат извод за качествено нова длъжност. Съкращаване на длъжността е налице и в случаите на съкращаване на щатни бройки. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника като орган по назначаването, т. е. органът по назначаването носи доказателствената тежест за обстоятелството, че е извършено реално, а не фиктивно съкращаване на процесната длъжност.

В случая прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията, считано от 27.10.2022 г. От описаните по-горе длъжностни разписания в сила от 03.10.2022 г. и от 27.10.2022г. се установява, че е намалена щатната численост в дирекцията с една бройка, като една от длъжностите за юрисконсулт е премахната реално. Иначе казано-едно работно място е изцяло премахнато от щата. Разликата в общата численост на дирекцията по второто в сравнение с първото поименно разписание е един човек- В. Ч.. Следователно, налице е реално намаляване на броя на щатната численост.

Намаляването на щатните бройки е една от формите на съкращаване на длъжността. Изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаване е да определи, в рамките на установената с устройствения правилник обща численост на администрацията, с какви конкретни длъжности ще осъществява изпълнителните функции. Безспорно, в случая е налице намаляване на броя на служителите, които заемат длъжността "юрисконсулт" в Дирекция „АПОФУС“. Преценката за намаляване броя на длъжностите е изцяло в оперативна самостоятелност на органа и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът не осъществява контрол за целесъобразност.

Както се посочи, реално съкращаване на длъжността е налице, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания престане да съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.

В допълнение, ЗДСл не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение, при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. /ТР № 2 от 25.06.2012 Г. по тълк. д. № 2/2011 Г., ОСК на ВАС/. За органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща, нито да извърши подбор.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че е налице реално намаляване на броя на щатната численост и съкращаване на длъжността, заемана от оспорващата, тъй като последната като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания е с намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Предвид изложеното се доказва по безпротиворечив начин, че съкращаването е реално и е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.

В обобщение на изложеното АССм в настоящият си съдебен състав намира, че спрямо оспореният административен акт не е налице което и да е от отменителните основания на чл. 146 от АПК, което да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на ответника се дължи присъждане на деловодни разноски в размер на 1200 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд-[област]

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Е. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу заповед № РД-01-11-507/27.10.2022г. на Областен управител на [област], с която се прекратява служебното й правоотношение от длъжността „юрисконсулт“ в областната администрация.

ОСЪЖДА В. Е. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на областна администрация-[област] деловодни разноски в производството в размер на 1200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.