Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.08.2017г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР И.
при секретаря Ирена
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 10756
по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 140567 от 13.06.2019г. по гр.д. № 59254/2018г. Софийски районен съд, 32 състав осъдил „Е.Е.М.” ЕООД, ЕИК********,
да заплати на Д.С.Б.-П., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживян
от ищцата психически и емоционален стрес вследствие клеветнически твърдения,
станали достояние на неограничен кръг от хора за неограничен период от време,
изразени от ответника в бр. 46 на вестник „Ретро“ от 16-22.11.2017г., ведно със
законната лихва от момента на увреждането - 16.11.2017., до плащането, като
отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата
736.67 лв. – разноски съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част в размер на 866.67 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Е.Е.М.” ЕООД, който
го обжалва в осъдителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. По делото не се събрали доказателства, установяващи претърпени от
ищцата неимуществени вреди именно от процесната публикация и само от нея. Свидетелката.
Т. не успяла да изложи пред съда възприятията си относно
емоционално-психическите увреждания на ищцата от статията, като не ставало ясно
за кои думи и изрази свидетелствала. Не се доказали и затруднения в работата от
нанесените обиди. Освен това гласни доказателства за установяване на причинна
връзка при влошаване на здравословното състояние не можело да се кредитират, необходими били специални знания на
вещо лице – лекар, а СМЕ не била поискана. Свидетелката не разграничила
уврежданията, причинени от публикациите – тези от в-к „Ретро“ и тези в посочени
интернет сайтове. Процесната статия съдържала информация, която се тиражирала в
различни медии преди датата на публикуването й, която информация била по
същността си идентична с изложеното в процесната статия, при което очевидно
било, че неимуществените вреди, които ищцата претендира да са й причинени, от
една страна не били резултат само от процесната публикация, а от друга не
можело да се направи преценка дали и какви точно вреди са причинени от тази
статия и какви – от другите публикации. Районният съд не съобразил и че ищцата
е лице, ползващо се с широка медийна популярност. Същата безспорно била
публична личност, с активно участие в обществения живот на страната, което
предполагало, че се е съгласила с едно по-интензивно и по-остро публично
обсъждане на личността и поведението й. Конституционното ограничение на правото
да се изразява мнение, на правото на информация и на свободата на средствата за
масова информация не означавало, че не може да бъде осъществявана публична
критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи. Публичната
критика на публични личности поначало било законно действие на всеки гражданин
в демократично общество, като границите на допустимата критика били по-широки по
отношение на политики и публична личност, действащи в публичното си качество,
отколкото по отношение на частни лица. Евентуално поддържа, че първостепенният
съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не отчел, че за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид социално-икономическите
условия в стандарта на живот в страната, както и че като известна обществена
личност, на ищцата обичайно и изключително често се налагало да търпи намеса в
частноправната й сфера, особено от страна на медиите, което обаче при наличие
на клеветническо изявление не изключвало противоправния характер на деянието. В
подобни случаи самото осъждане на делинквента, респ. на възложителя на
работата, имало основен репарационен ефект, а не размерът на присъденото
обезщетение. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
иска, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение съобразно чл.
52 ЗЗД. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Д.С.Б.-П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от преживени психически
и емоционален стрес, унижение, уронване на честта, достойнството и авторитета
на ищцата вследствие клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен
кръг от хора, публикувани от ответника в бр. 46 на вестник „Ретро“ от
16-22.11.2017г. Претендирана е и законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата намира решението за правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и се установява, че в бр. 46 на
вестник „Ретро“ от 16-22.11.2017г. е била публикувана заглавна страница, като
върху снимка на ищцата иР.П. е отпечатано заглавие „Д.Б. лапва 1 млн. лева от
бебето на П.“, в каре е посочено „Синоптичката от Нова тв имала афери с К. и Б.“,
на стр. 2 - 3 е препечатана същата снимка и заглавие, а в каре е посочено, че
ищцата имала афера със Стоичков; В статията пише: „Д.Б. определено е от жените,
които си знаят цената. Оказа се, че освен нова любов, която е срещнала в лицето
на президентаР.П. (2012г. - 2017г.), синоптичката ще обнови с поне 1 млн. лв. и
банковата си сметка“; „Слуховете носят, че Б. се похвалила, че ако роди дете на
П., то спокойно можела да прибере минимум 1 млн. лева, както и доста апетитни
имоти, с които той ще я осигури като майка на детето му“; „Както е известно, Д.Б.
има вкус все към богати мъжете. В списъка й влизат имена като Х.С.“, като се
сочи, че той бил едно от най-звездните завоевания на ищцата, както и че името й
било в любовното му тефтерче; „Х.С. ме е возил в колата си, но гаджета не сме
били“, убедена е новата жена доР.П., но едва ли някой й вярва“; „В списъка на Д.се
мъдрят имената на редица светски и спортни лъвове. Твърди се, че из записките
на тайните й забежки са попадали дори К.С.и култовия репортер В.И.“.
Не е било спорно също, че автор на статията е служител на ответното
дружество.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че ищцата
иР.П. са сключили граждански брак на 17.06.2018г.
Представени от ответника са разпечатки от електронни медии от 2014г., 2016г.
и 2017г., от които е видно, че по отношение на ищцата са публикувани статии, в
които се твърди да е имала интимни връзки с цитираните в процесната статия
лица.
От показанията на свидетелката М.Т., близка приятелка на ищцата от повече
от 20 години се установява, че знае за публикацията във вестник „Ретро“ от края
на ноември 2017. Д.й се обадила няколко дни след тази публикация, плачела, била
разстроена от това, че медията я описва като меркантилна и лека жена. Статията
се появила още преди ищцата да забременее – последното станало чак през м.
януари 2018г. След това се видели със свидетелката, ищцата изглеждала много
зле, видимо отслабнала. Разплакала се и казала, че не спи, не се храни,
чувствала се изключително засрамена от начина, по който била обрисувана в
статията. Д.била много общителен човек, но сега станала много затворена. Въпреки
че били близки приятелки, ищцата никога не била споделяла на свидетелката за
интимни връзки с Х.С., К.С.и В.И., но знае, че е имала връзка с Б.. Ищцата не
могла да се зарадва истински на бременността си, изпитвала тревожност,
безпокойство и имала проблеми със съня, тъй като се страхувала от други подобни
публикации в пресата. Много се разстроила и когато по-голямото й дете един ден
се прибрало разплакано, защото съседка му показала статията, и детето я
попитало дали написаното е вярно.
От показанията на св. Ч.Н.се установява, че той е оформил графично
материала и е следил печата на изданието, но не може да си спомни кой го е
писал. Статията била писана въз основа на материали от други медии, като
практиката била да се търси информация в други медии за общественозначими
личности. При публикуването й се знаело, чеР.П. и ищцата имали връзка и тя била
бременна от него. Много медии отразили тази информация, включително „24 часа“.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод
изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., ІV ГО, решение № 12/06.02.2013г.
по гр.д. № 449/2012г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015г. по гр.д. № 7046/2014г.,
ІV ГО, решение № 85/23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г., ІV ГО, решение № 148
от 10.07.2015г. по гр.д. № 6318/2014г., ІІІ ГО, решение № 209 от 27.09.2013г.
по гр.д. № 1747/2013г., ІІІ ГО и др.), за да е обидно или клеветническо дадено
изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или
доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК), респ. за да съставлява противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо
лице. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира
правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се
увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването на
мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена
личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта
и достойнството й. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава
с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които
са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и
да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността
на приписваните обстоятелства има правно значение само ако те са обективно
позорни.
Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да
провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да
бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни.
Неблагоприятните за другиго факти обаче трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази
проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти
журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за
вредите, причинени от противоправното му деяние. За вярност могат да бъдат
проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако
те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на
публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа
преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация.
В случая, с оглед доводите в жалбата, спорни пред настоящата инстанция са
само въпросите доказано ли е ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в
резултат на процесната публикация в печатното издание на ответника, и ако това
е така - какъв е справедливият размер на
дължимото обезщетение.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите в жалбата по
делото да не било доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди
вследствие на процесната публикация.
Неимуществените вреди се изразяват в накърняването
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Освен
болки и страдания в резултат на телесни увреждания, такива са и нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото.
В случая от показанията на св. Т., които съдът кредитира като достоверни,
преки и неопровергани от други доказателства по делото съдът намира за
установени претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесната
публикация, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
накърняване на чувството й за чест и достойнство и уронване на доброто й име. Противно
на поддържаното от въззивника, св. Т. установява търпените вреди именно в
резултат на процесната публикация, а за наличието на предходни публикации в
интернет сайтове няма данни ищцата изобщо да е знаела. Свидетелката не твърди в
резултат на публикацията ищцата да е заболяла от психическо заболяване, поради
което и специални знания на вещо лице – лекар не са необходими.
С оглед така установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази задължителните
за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968г. и практиката на ВКС, и като
взе предвид вида, характера и интензитета на претърпените от ищцата душевни страдания,
търпени в сравнително продължителен период от време, вкл. в периода на
бременността й, обстоятелството, че процесната публикация съдържа клеветнически
твърдения и е станала достояние на широк кръг читатели, вкл. на лица от личната
среда на ищцата, като съобрази и обществено - икономическите условия и
стандарта на живот в страната към момента на увреждането, въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че обезщетение в размер на 5 000 лв.
е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Доводите в жалбата във връзка с обстоятелството, че ищцата била публична
личност и поради това следвало да търпи в по-голяма степен публична критика и
намеса в частноправната й сфера, съответно размерът на обезщетението следвало
да бъде в по-нисък размер, съдът намира за неоснователни. Ищцата е известна
личност, което по мнение на състава не означава публична личност. Цитираната в
жалбата практика касае случаи, в които на публична критика се подлагат действия
на лица във връзка с обществен въпрос, свързан с техния пост, дейност или
занятие, какъвто не е процесният случай. Ищцата не е била и не е нито политик,
нито държавен служител. Обстоятелството, че била приятелка, а впоследствие и
съпруга на бившия държавен глава П. също не й придава качеството „публична
личност“, нито води до право на медиите да разпространяват позорящи клеветнически
твърдения за личния й живот.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 840 лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от представеното
платежно нареждане.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140567 от 13.06.2019г., постановено по гр.д. № 59254/2018г. на Софийски районен съд, 32 състав в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА „Е.Е.М.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Б.-П., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 840.00
лв. (осемстотин и четиридесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 59254/2018г. на Софийски районен съд, 32 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.