Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 01 март,
2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 04.02.2021 г. /четвърти февруари, две
хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1522 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с която са предявени искове от Р.С.И.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу И.В.И.,
с ЕГН **********, с адрес: *** за
развод с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК без искане за произнасяне по въпроса
за вина на съпрузите и иск по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното име, носено преди сключване на
брака.
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.02.1982 г., който е пръв и за двамата.
От брака си страните имат родени три деца, които вече са пълнолетни. В началото
брачният живот протичал нормално, като съпрузите живеели в село Гложене, а
после се преместили в село Черни връх. Ответникът употребявал алкохол и това
започнало да води до скандали между двамата.
Имали са и четвърто дете, което починало. Постепенно отношенията между
страните сериозно се вложили и семейният живот не протичал в хармония.
Скандалите зачестили, отчуждили се един от друг. През 1988г. съпрузите се
разделили окончателно. Повече от тридесет години страните не поддържат
отношения като съпрузи. Ищцата твърди, че сама отгледала трите деца, които вече
създали свои семейства. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и е
изпразнен от съдържание и съществува само формално. Желае бракът да бъде
прекратен без произнасяне по въпроса за вината, като след прекратяването му
ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилното име .
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Ищцата
Р.С.И. в съдебно заседание се явява, като същата излага и поддържа в хода на
делото споразумение относно последиците от развода и по същество моли да бъде
одобрено, като разводът се допусне, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ответникът И.В.И.
в съдебно заседание се явява лично, като изразява становище, че е съгласен с
предложеното от ищцата споразумение,
поради което моли съда да го одобри и прекрати брака им, като допусне развод.
Изложеното в
съдебното заседание споразумение, вписано в съдебния протокол, е в следния
смисъл: 1. Ненавършили пълнолетие деца от брака няма.; 2. След прекратяване на
брака страните няма да си дължат издръжка един на друг.; 3. Семейното жилище в с. Черни връх, общ.
Вълчедръм, обл. Монтана, ул. „Втора“ № 9 след прекратяване на брака остава за
ползване от съпругата Р.С.И..; 4. След прекратяване на брака Р.С.И. ще носи предбрачното
си фамилно име .; 5. Имуществени спорове между страните няма.; 6. Разноските в
производството остават такива, каквито са направени.
Предявени са иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
невключващ искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината. Искът за развод
първоначално е предявен с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, като в хода на
производството и с оглед на изложеното пред съда и вписано в съдебния протокол
споразумение относно всички последици от развода съдът е постановил
производството да продължи като такова за развод по взаимно съгласие – по реда
на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 49, ал. 4 СК.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Страните
по делото са съпрузи, които са сключили граждански брак на 15.02.1982г. в гр.
Лом, обл. Монтана. От брака си те нямат ненавършили пълнолетие деца. И двамата
съпрузи считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и няма
възможност брачната връзка да бъде заздравена. Страните са постигнали и
потвърдили в съдебно заседание споразумение по
смисъла на чл. 51 СК относно всички последици от развода. Съдът намира, че това
споразумение следва да бъде утвърдено, като се има предвид, че то урежда последиците
от развода, съобразено е с изискванията на закона и не противоречи на добрите
нрави.
С
оглед характера на производството, след определението, с което е трансформирано
производството, изразеното и поддържано сериозно и непоколебимо, взаимно
съгласие за прекратяване на брака, съдът
намира, че не следва да се изследват мотивите на молителите за прекратяването
на брака им и той следва да бъде прекратен на осн. чл. 50 от СК.
При този изход
на делото следва да бъде определена окончателната държавна такса за допускане
на развода, която в случая се определя на 40 лева съгласно чл. 6, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. ),
както и по 5 лева д. т. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 10
от 15.02.1982 г. на Община Лом граждански брак между Р.С.И., ЕГН **********, с
адрес *** и И.В.И., с ЕГН **********, с адрес: *** поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на страните.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал.4 СК,
съгласно което:
1.
Ненавършили пълнолетие деца от брака няма.;
2.
След прекратяване на брака страните няма да си дължат издръжка един на
друг.;
3.
Семейното жилище в с. Черни връх, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. „Втора“ № 9
след прекратяване на брака остава за ползване от съпругата Р.С.И..;
4.
След прекратяване на брака Р.С.И. ще носи предбрачното си фамилно име .;
5.
Имуществени спорове между страните няма.;
6.
Разноските в производството остават такива, каквито са направени.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС - Лом сумата от 20,00 лева /двадесет лева/ окончателна
държавна такса за разглеждане на делото, както и 5 лева д. т. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
И.В.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на РС – Лом
20,00 лева /двадесет лева/ окончателна
държавна такса за разглеждане на делото, както и 5 лева д. т. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
е окончателно.
Препис от настоящото решение не се връчва
на страните по аргумент от чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: