Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр.Русе,
08.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 343
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Образувано е по жалба на „Амбулатория за първична
извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“
ЕООД, със седалище в гр.Русе, против заповед за налагане на санкции № РД-09-872/14.07.2022
г., издадена от директора на РЗОК-Русе, в частта й, с която по т.3 от протокол
№ РД-13-327/17.05.2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на
50 лева, на основание чл.150, ал.1, във вр. с чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022
г. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на административния
акт в оспорената му част, които се допълват и в проведените по делото открити
съдебни заседания. Твърди се, че е била нарушена процедурата по издаване на
акта, нарушен е материалният закон, а административният акт е бил издаден при
липсата на фактическите предпоставки за това. Жалбоподателят твърди, че
отчетените в НЗОК дентални дейности на здравноосигуреното лице Г.И.К. са
действително извършени и липсват основания за налагане на финансови санкции. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени заповедта в оспорената й част, с
която по т.3 от протокол № РД-13-327/17.05.2022 г. е наложена санкция
„финансова неустойка“ в размер на 50 лева, на основание чл.150, ал.1, във вр. с
чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г. Претендира присъждането на направените
деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л.97 и допълнение
към него (л.107 от делото).
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по
жалбата – директорът на РЗОК-Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност
(л.л.39-44 от делото). В този отговор, в хода по същество на делото и в
представена писмена защита излага подробни съображения, според които при
издаването на процесната заповед, в оспорената й част, са спазени
административнопроизводствените правила, по-конкретно и тези, свързани с
работата на конституираната да разгледа оспорените от жалбоподателя констатации
по т.3 от протокол № РД-13-327/17.05.2022 г., съставен от контрольори в РЗОК-Русе,
правилно е приложен и материалният закон, като е прието за осъществено
нарушението по чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г., с оглед на което и правилно
била наложена санкция на „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ
– Индивидуална практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“ ЕООД „финансова неустойка“
на основание чл.150, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Предмет
на оспорване пред Административен съд - Русе е заповед
за налагане на санкции № РД-09-872/14.07.2022 г., издадена от директора на
РЗОК-Русе, в частта й, с която по т.3 от протокол № РД-13-327/17.05.2022 г. е
наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева, на основание
чл.150, ал.1, във вр. с чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
Съгласно
чл.168, във вр. с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган – от директора на РЗОК-Русе, който,
по силата на чл.76, ал.3 от ЗЗО и чл.165, ал.3 от НРД за ДД 2020-2022 г., разполага
с правомощието да издаде мотивира заповед за налагане на санкции въз основа на
проверки, извършвани от служители на РЗОК – контрольори на територията на
съответната РЗОК, в случаите когато лицето е оспорило констатациите на
съответното длъжностно лице по чл.72, ал.2 и арбитражната комисия, разгледала
оспорените констатации, не е приела решение, поради равен брой гласове, какъвто
е и случаят.
Административният акт, в оспорената му част
– по т.3 от протокол №
РД-13-327/17.05.2022 г., е издаден в изискуемата писмена форма и има
съдържанието по чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа фактически и правни основания
за неговото издаване.
Съдът не констатира в административното
производство да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта,
в оспорената й част, се явява санкциониращият акт, който е издаден от
оправомощения за това орган след установено нарушение при извършена по реда
чл.74 от ЗЗО и на Глава деветнадесета от НРД за ДД за 2020-2022 г. планова,
самостоятелна проверка със задача: проверка на оказаната извънболнична дентална
помощ и контрол по спазване на установените изисквания в ЗЗО и НРД за ДД за 2020-2022
г. (вж. заповед № РД-09-421/14.04.2022 г. на л.3 от преписката). Според съда
при осъществяване на разписаната в закона и НРД 2020-2022 процедура не са
допуснати съществени нарушения – издадена е заповед от управителя на РЗОК, с
която е наредено извършването на проверка на ИДП (л.3 от преписката); за
извършената проверка и установените нарушения, контролните органи са съставили
протокол, който отговаря на изискванията на чл.136, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022
г., като екземпляр от него е връчен на проверяваното лице, с което е спазено и
изискването на ал.2 на чл.136 от НРД за ДД за 2020-2022 г. (л.л. 4 и 5 от
преписката).
Проверката е
извършена от контрольори от РЗОК - Русе, определени със заповед №
РД-09-421/14.04.2022 г. на нейния директор, съобразно изискването на чл.72,
ал.2 и ал.3 от ЗЗО и чл.11, ал.1 от Инструкция № РД-16-43 от 9.06.2020 г. за
условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8
от ЗЗО. Заповедта има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.2 от същата
инструкция. Разпоредено е задачата на проверката да включва проверка
на оказаната извънболнична дентална помощ и контрол по спазване на установените
изисквания в ЗЗО и НРД за ДД за 2020-2022 г. Заповедта за възлагане на проверка е връчена
на представител на изпълнителя на извънболнична дентална помощ срещу подпис на
17.05.2022 г., както изискват чл.16, ал.1 и ал.2 от Инструкция № РД-16-43 от
9.06.2020 г.
За извършената
проверка и направените констатации, контролните органи са съставили
горецитирания протокол № РД-13-327/17.05.2022 г., съгласно чл.74, ал.3 от ЗЗО,
респ.чл.136, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. и по образеца по чл.18, ал.1 от Инструкция
№ РД-16-43 от 9.06.2020 г., съставляващ приложение № 3 към същата.
Съгласно т.3 от
протокола, контрольорите при РЗОК-Русе, установили следното: на 24.02.2022 г.
изпълнителят на извънболнична дентална помощ „Амбулатория за първична
извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“
ЕООД, с местоположение на лечебното заведение в гр.Русе, ул.„Константин Димчев“
№6, ет.1, е посочил неверни данни в отчетите по договора за дейност с код 509
(екстракция на постоянен зъб с анестезия) на зъб с код 13, отразена в месечен
амбулаторен лист (АЛ) № 000157 за месец февруари 2022 г. (л.8 от преписката),
издаден от д-р Е.А. – лекар по дентална медицина, работещ в лечебното
заведение, на здравно осигурено лице (ЗОЛ) Г.И.К.. Според отразеното в протокола,
за същото ЗОЛ, през месец февруари 2014 г. изпълнителят на извънболнична
дентална помощ „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ –
индивидуална практика – Д-р М. С.“ отчита в РЗОК-Русе АЛ № 000027 за месец
януари 2014 г., издаден от д-р М. С. – дентален лекар, работещ в ЛЗ, с отразена
в него дентална дейност с код 509 (екстракция на постоянен зъб с анестезия) на
същия зъб, с код 13 (л.9 от преписката). Дейността, отразена в АЛ № 000027/23.01.2014
г. и отчетена в РЗОК-Русе с код 509 на зъб с код 13 е заплатена от РЗОК-Русе.
Прието е, че е невъзможно да бъде извършена дейност с код 509 на зъб с код 13
от ЛЗ „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ – Индивидуална
практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“ ЕООД, вписана на 24.02.2022 г. и отчетена
по АЛ № 000157 за месец февруари 2022 г., тъй като същият зъб не е бил наличен
в устната кухина на пациента към тази дата. Проверяващият екип квалифицирал
описаните факти като нарушение на чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
Констатациите били направени единствено след извършена справка в ел. отчет на
АЛ № 000157/24.02.2022 г., издаден от д-р Е.А. и подписан с квалифициран
електронен подпис, данните, от който са били съпоставени с тези от ел. отчет на
АЛ № 000027/23.01.2014 г., издаден от д-р М. С. и подписан с квалифициран
електронен подпис. Разпечатка от същите е приложена към протокола и е
неразделна част от него.
Протоколът е връчен
на представител на жалбоподателя на 17.05.2022 г.
В предвидения
7-дневен срок от връчването му жалбоподателят е депозирал писмено становище-възражение
вх. № 29-06-687 от 23.05.2022 г. по съдържащите се в него констатации за
извършено нарушение в частта му по т.3 (л.л.17-19 от преписката). В становището
се посочва, че ЗОЛ Г.И.К. е посетило лечебното заведение за първи път на
14.03.2019 г. Прегледът му е бил отразен с АЛ № 234/14.03.2019 г., като към
становището е представено и копие от него и от който е видно, че пациентът е посетил
лечебното заведение с коронка на зъби 13 и 12, обтурация на зъб 22 и частична
протеза на горна челюст. Сочи, че на дата 14.03.2019 г. пациентът пожелал да му
се направят нови протези, като 12 и 22 зъби били екстрахирани, тъй като били
компрометирани и не можели да носят протеза. Тогава пациентът изрично пожелал
да не му се екстрахира кучешкия /с код 13/ зъб, въпреки възраженията на д-р А.
по отношение стабилността на протезата. Така била направена новата протеза
върху единствен зъб, като била стабилизирана с кука и дупка за нахлузване върху
зъб с код 13. На 24.02.2022 г. пациентът дошъл със силно разклатен кучешки зъб
/с код 13/, при което този зъб /с код 13/ бил екстрахиран на същата дата и тази
дейност била отразена в АЛ № 157/24.02.2022 г. Сочи се още, че след като
зараснала раната, към протезата бил добавен зъб. Към становището е приложено и
разяснение, дадено от пациента по повод случая.
В изпълнение
на задълженията си по чл.75, ал.1 от ЗЗО, респ.чл.156, ал.1 от НРД за ДД за
2020-2022 г. директорът на РЗОК-Русе, със заповед № 18-25/30.05.2022 г. (л.20 и
л.25 от преписката) по т.1 е изпратил спора за решаване от арбитражната комисия,
конституирана на територията, обслужвана от РЗОК-Русе, за срока на действие на
НРД за ДД за 2020-2022 г., въз основа на заповед № РД-18-5/28.01.2020 г. на
директора на РЗОК-Русе, изменена със заповеди: № РД-18-13/26.02.2020 г., №
РД-18-2/21.01.2021 г. и № РД-18-13/02.04.2021 г., изм. и доп. със заповед № РД-18-26/28.05.2021
г. на и.д. директор на РЗОК-Русе, изм. със заповед № РД-18-13/10.03.2022 г. С
тази заповед по т.2 са включени в арбитражната комисия за конкретния случай
следните представители от квотата на РЗОК-Русе: основни членове - д-р Д. . К., Д.
Й. И. и М. Т. Ш. – контрольори в РЗОК-Русе и резервни членове – В. А. Бончева,
И. И. И. и А. М. Ш. – също контрольори в РЗОК-Русе и следните представители на
Районна колегия (РК)-Русе на БЗС (посочени от председателя на РК-Русе на БЗС с
писмо изх. № 163/24.01.2020 г., вх. № 62-00-2/27.01.2020 г. в РЗОК-Русе (л.28
от преписката): основни членове - д-р Ф. Б. Я., д-р А. И. А. и д-р Т. Ц. Ц. и
тримата лекари по дентална медицина, специалност „Обща дентална медицина“ и
резервни членове – д-р Ц. К. Т. – лекар по дентална медицина, специалност
„Орална хирургия“, д-р Р.С.И. и д-р Г.Х.С.-П. – лекари по дентална медицина,
специалност „Обща дентална медицина“ (л.л.26-30 от преписката). При издаване на
посочената заповед, директорът на РЗОК-Русе е спазил изискването на чл.75, ал.3
от ЗЗО, респ.чл.158, ал.5 от НРД за ДД за 2020-2022г. при осъществяване на
правомощията си да организира създаването на арбитражна комисия ad hoc, в същата да включи посочените
представители на РК на БЗС, които имат отношение към описаните факти и
направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл.72,
ал.2 от ЗЗО.
Действително
по делото няма данни тази заповед да е била връчена на проверяваното ЛЗ, но
няма и изрично законово изискване за това, макар че в чл.161, ал.2 от НРД за ДД
за 2020-2022 г. е уредено правото на всяка от страните по спора да поиска отвод
на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни
съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. Т.е. би следвало
въпросната заповед да бъде съобщена на проверяваното лице, за да е възможно
реалното упражняване на предвиденото му право да поиска отвод на член на
комисията при наличието на посочените в разпоредбата основания за това. В
случай че тази заповед не е съобщена на жалбоподателя, то това би
представлявало действително нарушение на процедурата, но в случая не и
съществено такова, като по делото не са изложени твърдения, че узнавайки
състава на тази комисия, жалбоподателят е искал, но не е могъл да упражни
правото си по чл.161, ал.2 от НРД за ДД за 2020-2022 г. при наличието на
посочените в разпоредбата основания за това.
На
следващо място, налице са данни по делото, че с писмо изх. № 215 от 06.06.2022 г. директорът на РЗОК-Русе е уведомен във връзка с
работата на Арбитражната комисия и предстоящото заседание, което ще се проведе
на 09.06.2022 г., че РК-Русе на БЗС включва д-р Ч.А.С. като представител на РК-Русе
на БЗС в състава на Арбитражната комисия, конституирана на територията,
обслужвана от РЗОК-Русе като заменя д-р Ц.Т. – резервен член (л.32 от
преписката). Именно тази промяна, извършена от страна на РК-Русе на БЗС, налага
и издаването на заповед № РД-18-26 от 09.06.2022 г. на директора на РЗОК-Русе,
с която последният изменя заповед №
18-25/30.05.2022 г. в частта й по т.2, касаеща представителите на РК-Русе на
БЗС в състава на арбитражната комисия, конституирана на територията, обслужвана
от РЗОК-Русе за срока на действие на НРД за ДД за 2020-2022 г., като в
представители на РК-Русе на БЗС се заличава като резервен член д-р Ц. Т. –
лекар по дентална медицина, специалност „Орална хирургия“ и като резервен член
в състава на представителите на РК-Русе на БЗС се вписва д-р Ч. С. – лекар по
дентална медицина, специалност „Обща дентална медицина“. Тази заповед е
съобщена на жалбоподателя на датата на издаването й – 09.06.2022 г. по
електронна поща (л.45 от делото). Противно на твърденията на жалбоподателя,
арбитражната комисия не е заседавала в незаконен състав, като са били спазени
всички законови изисквания в това отношение – чл.158, ал.1 и 2, чл.159, ал.1, 2
и 3 от НРД за ДД за 2020-2022 г. – включени са по трима представители от
квотата на РЗОК-Русе и РК-Русе на БЗС. На 09.06.2022 г. е проведено заседание
на арбитражната комисия, за което е съставен протокол № 20 от същата дата
(л.л.21-23 от преписката). Видно от съдържанието на протокола арбитражната
комисия е разгледала спора в пълен състав, като при отсъствието на основен
член, представител на РК-Русе на БЗС /д-р Т. ./, в състава е включен резервен
член – д-р Ч. С., спазени са изискванията на чл.161, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022
г. Неоснователни са възраженията досежно участието на д-р С. в комисията като
представител на РК-Русе на БЗС. Той е посочен именно от РК-Русе на БЗС на
мястото на д-р Ц.Т., който е бил резервен член. Неоснователно е и твърдението за
незаконен състав на комисията, предвид факта, че не е бил включен специалист-орален
хирург. Такъв е бил д-р Трендафилов – резервен член, но видно от събраните
доказателства именно РК-Русе на БЗС го заменя като включва в състава на
арбитражната комисия д-р Ч. С., с което и РК-Русе на БЗС вече не предвижда свой
представител, който да е специалист по орална хирургия, за да може същият да
бъде включен от директора на РЗОК-Русе при организиране създаването на
арбитражната комисия за конкретния случай. Това, че не участва специалист по
орална хирургия в арбитражната комисия не би могло да обуслови незаконния й
състав или още повече да опорочи до такава степен проведената процедура, че да
обуслови незаконосъобразност на крайния санкциониращ акт, подлежащ на
оспорване. Това е така и предвид текста на чл.76, ал.4 от ЗЗО, респ.чл.165,
ал.5 от НРД за ДД за 2020-2022 г., който гласи, че в случай че съответните РК
на БЗС не са посочили свои представители в сроковете по чл.75, ал.6 от ЗЗО за
създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на
РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е
необходимо становището по чл.74, ал.4 от ЗЗО да бъде разглеждано от такава
комисия. Освен това, видно от протокола от проведеното заседание на комисията,
д-р Ч. С., заедно с останалите двама представители от квотата на РК-Русе на БЗС
гласуват „Въздържали се“, тъй като макар и да са склонни да приемат
възражението на д-р А., считат, че спорните обстоятелства биха могли да се
установят само въз основа на рентгенова снимка, каквато нямало приложена по
преписката. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че арбитражната
комисия има правомощие, ако прецени за необходимо да изслуша представители на
проверяващия екип, както и на ИДП, направил възражения, може и да изисква
всички необходими документи, справки и други материали, необходими за формиране
на решение, а не единствено да разглежда спора само въз основа на материалите,
които страните предварително са представили по преписката (арг. от чл.162, ал.3
от НРД за ДД за 2020-2022 г.). В случая макар и част от членовете на
арбитражната комисия да са изразили становище, че за формирането на решение е
необходимо представянето на рентгенова снимка, такава, респ. други налични при
ИДП доказателства, относими към спора, не са били изискани. Проведена е една
формална процедура, при която, при становище за недостатъчност на
доказателствения материал по преписката, представителите на РК-Русе на БЗС са
гласували „Въздържал се“, съответно представителите от квотата на РЗОК-Русе са
гласували „Против“ подаденото становище-възражение. Поради равен брой гласове арбитражната
комисия не се произнася с решение по спора, възникнал с писменото становище на „Амбулатория за
първична извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент Естетик –
д-р Е.А.“ ЕООД, със седалище в гр.Русе против констатациите по т.3 от протокол
№ РД-13-327/17.05.2022 г., за което директорът на РЗОК-Русе е уведомен с доклад вх. № 11-00-34/15.06.2022
г., подаден от председателя на арбитражната комисия, относно резултатите от
проведеното заседание на комисията (л.24 от преписката).
Действително
по делото не са събрани доказателства за изпълнение на изискването по чл.165,
ал.4 от НРД за ДД за 2020-2022 г. препис-извлечение от протокола на
арбитражната комисия да се предостави на лицето-обект на проверката. Това обаче
не представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като на оспорване
подлежи именно крайният санкциониращ акт, издаден на основание чл.76, ал.3 от ЗЗО, респ. чл.165, ал.3 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
Със
заповед за
налагане на санкции № РД-09-872/14.07.2022 г., в частта й по т.3 от протокол №
РД-13-327/17.05.2022 г., директорът на РЗОК-Русе е наложил на ИДП санкция
„финансова неустойка“ в размер на 50 лева, на основание чл.150, ал.1, във вр. с
чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
Заповедта формално
съдържа мотиви на органа за налагане на санкцията, каквото е изискването на чл.76, ал.3
от ЗЗО, респ.чл.165, ал.3 от НРД за ДД за 2020-2022 г., в случаите когато
арбитражната комисия не е приела решение по оспорените констатации, а именно:
Според директора на РЗОК-Русе, по
силата на чл.86, ал.3 от НРД за ДД за 2020-2022 г., ИДП имат осигурен достъп
чрез електронна услуга до ПИС (персонализирана информационна система) за
извършените и отчетени в НЗОК дентални дейности на ЗОЛ. При това положение,
според органа, ако проверяваният ИДП беше извършил справка в тази система, би
могъл да установи, че зъб с код 13 на ЗОЛ Г.И.К. е бил екстрахиран на
23.01.2014 г., след поставена диагноза на същия зъб – „хроничен апикален
периодонтит“. Според органа, също така представеното разяснение от ЗОЛ не опровергава
констатациите на длъжностните лица, тъй като ЗОЛ заявявало, че от проба /мярка/
за изработване на зъбна протеза, взета преди 3-4 години, е видно, че това е
единственият зъб, който има в устата и за него е била захваната изготвената
протеза. В тази връзка органът е посочил, че след екстракцията на зъб с код 13,
отразена в АЛ № 000027 за месец януари 2014 г., издаден от д-р М. С., до 2018
г. същият зъб е отразен в издаваните от нея АЛ с индекс „Х“, т.е. изкуствен
зъб. Изводът на органа се подкрепял и от факта, че в издаваните от д-р М. С. и
подадени към месечните отчети АЛ за периода от месец януари 2014 г. до 2018 г.,
съседният зъб с код 12 е отразен като зъб с коронка и този статус на зъба е
фигурирал до 2019 г., като д-р А. също го отбелязва в статуса на издадените от
нея АЛ – с № 000234 от 14.03.2019 г. и № 000279 от 02.04.2019 г. като зъб с
коронка. Видно от АЛ № 000157, издаден на същото ЗОЛ с дата 24.02.2022 г. от
д-р А., зъб с код 12 фигурира в статуса като „Х“ (изкуствен зъб). Според
органа, при тези факти, зъбът, за който съобщава ЗОЛ, за който е била захваната
частичната му протеза следва да е бил този с код 12, тъй като в периода,
съобщен от ЗОЛ, когато е била взета мярката, това е можел да бъде единственият
зъб, за който да бъде захваната протезата.
Заповедта
е получена лично от представляващия „Амбулатория за първична извънболнична
дентална помощ – Индивидуална практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“ ЕООД, със
седалище в гр.Русе д-р А. на 03.08.2022г., видно от вписания от самата нея ръкописен текст
с дата и подпис на лицето (л.2, гръб от преписката).
Жалбата
срещу частично оспорената заповед за налагане на санкции е заведена в АдмС –
Русе на 15.08.2022 г. (л.2 от делото).
По отношение съответствието на частично оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, включително приетото заключение на вещо лице-лекар по дентална
медицина по назначената съдебномедицинска експертиза (л.л.81-86 от делото),
разгледани както поотделно, така в тяхната съвкупност, по категоричен начин
опровергават приетите за установени от органа факти и обстоятелства за това, че
изпълнителят на извънболнична дентална помощ „Амбулатория за първична
извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент Естетик – д-р Е.А.“
ЕООД, с местоположение на лечебното заведение в гр.Русе, ул.„Константин Димчев“
№6, ет.1, е посочил неверни данни в отчетите по договора за дейност с код 509
(екстракция на постоянен зъб с анестезия) на зъб с код 13, отразена в месечен
амбулаторен лист (АЛ) № 000157 за месец февруари 2022 г. (л.8 от преписката),
издаден от д-р Е.А. – лекар по дентална медицина, работещ в лечебното
заведение, на здравно осигурено лице Г.И.К., респ. извода му за осъществено
нарушение по чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г., обосноваващо налагането на
санкция на основание чл.150, ал.1 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
Заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза е прието и приложено по делото като неразделна
част от събраните доказателства. Съдът цени същото като неоспорено от страните,
изготвено обективно и безпристрастно от компетентно в съответната област лице,
което е отговорило пълно, ясно и подробно на всички зададени му въпроси.
За да даде отговор на поставените му
въпроси, експертът е съобразил всички данни по делото, като не е направил личен
преглед на посоченото в заповедта ЗОЛ Г.И.К., предвид наличието на показания на
това лице, разпитано в качеството му на свидетел по делото, както и поради представените
от страна на жалбоподателя снимки на наличната протеза в устата на пациента. По
данни на жалбоподателя, въпросният фотоалбум е бил изготвен от д-р А. след
арбитража, като той съдържа снимки на изработената протеза, на валовете, както
и на поръчката към зъботехническата лаборатория през 2019 г. В хода на
проведеното съдебно дирене, съдът е констатирал, че страните са се запознали с
изготвените фотоснимки, т.е. удовлетворени са условията на чл.204 от ГПК,
вр.чл.171, ал.2 от АПК за извършване на оглед в тяхно присъствие, поради което
същите са приети като допустими и относими към правилното решаване на спора
веществени доказателства, тъй като съдържат данни за факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Въз основа на снимка от приложения по делото
фотоалбум, на която се вижда изработена от д-р А. цяла протеза за горна челюст
на Г. К. и наличен изкуствен зъб, отговарящ по форма, големина и разположение
на зъб с код 13, вещото лице е дало заключение, че към дата 24.02.2022 г. зъб с
код 13 не е наличен. От протезата на ЗОЛ е видно, че има добавяне на зъб,
отговарящ на този с код 13, предвид обстоятелството, че същият е с малко
по-сивкав цвят, налична е следа от добавена пластмаса за този зъб, както и
остатък от кука над зъб с код 13. На въпроса възможно ли дългосрочно (за
периода 2019 г. до 2022 г.) да бъде изработена и стабилизирана протеза върху
страничен латерален зъб (с код 12), експертът дава отговор, че е съмнителна
изработката на протеза само на латерален резец – зъб с код 12, тъй като е с
малък корен, което предполага лесно и бързо разклащане. Вещото лице сочи, че по
протокол се оставят кучешки зъби, тъй като са с дълги и стабилни корени и
коронки с изразен екватор, за който да се постави стабилизираща кукичка, като
тези зъби са най-стабилни в съзъбието.
Вещото лице дава категорично заключение, че
зъб с код 13 е бил наличен в устата на пациента към 2019 г., като вероятно се
касае за техническа грешка при нанасяне на статуса в амбулаторните листове за
предходните години. Този извод се подкрепя и от представения по делото заверен
препис на здравноосигурителна книжка (ЗОК) № 05212108 и притурка към нея,
заверена от РЗОК № 18, на ЗОЛ Г.И.К. (л.л.20-23 от делото). От последните е
видно, че посоченото ЗОЛ е посетило за първи път проверяваното ЛЗ на 14.03.2019
г., като му е бил извършен обстоен преглед със снемане на орален статус (код
дейност 101), която дейност е отразена в АЛ № 000234/14.03.2019 г. (л.24 от
делото) и съгласно който зъб с код 14 е изкуствен, зъб с код 13 е с коронка,
зъб с код 12 е с коронка и зъб с код 11 е изкуствен. Този статус отговаря на
представената при прегледа ЗОК на пациента, като видно от същата на дата
23.01.2014 г. зъб с код 14 е изваден – код дейност 509 (екстракция на постоянен
зъб) в ЛЗ рег. № ********** („Амбулатория за първична извънболнична дентална
помощ – индивидуална практика – д-р М. С.“ ЕООД) от лекар с код ********* (д-р М.
С.). Следва да се има предвид и че дейността по АЛ № 000234/14.03.2019 г.,
издаден от д-р А., е отчетена в РЗОК-Русе и заплатена от бюджета на НЗОК чрез
РЗОК-Русе, при което контролният орган не е констатирал наличие на неверни
данни в този АЛ, т.е. в установения с него орален статус на пациента, вкл. по
отношение на констатацията, че зъб с код 13 е с коронка, т.е. към 14.03.2019 г.
е наличен в устата на пациента. Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.1, т.1 и т.2
от НРД за ДД за 2020-2022 г., документацията, която е длъжен да води всеки изпълнител
на ИзвбДП по този договор, включва: т.1 здравноосигурителна книжка
(ЗОК)/притурка към ЗОК за извършени дентални дейности на ЗОЛ и т.2 първични
медицински и финансово-отчетни документи, които се съхраняват от изпълнителя на
ИзвбДП. При тази правна регламентация следва правният извод, че ЗОК на едно
лице се явява изключително значим документ, въз основа на който ИДП би могъл да
се ориентира какви и колко дейности е получило ЗОЛ. За значението и функцията,
която има ЗОК на едно ЗОЛ, за установяване какви и колко са извършените и
отчетени дейности може да се направи извод и от текста на чл.92 от НРД за ДД за
2020-2022 г., съгласно който при подмяна на ЗОК или притурката към нея РЗОК
служебно вписва извършените и отчетените за последната и настоящата календарна
година дентални дейности до момента на подмяна на ЗОК или издаване на притурка.
В случаите на установено по реда на чл.72, ал.2 от ЗЗО отчитане от ИДП на
дейност, която не е извършена, РЗОК, на чиято територия е констатирано
нарушението, анулира вписаните неизвършени дейности в ЗОК или в притурката при
предоставянето им от страна на ЗОЛ. При тази правна регламентация не е ясно
защо органът дава превес единствено на данните, съдържащи се в ел. отчет на
амбулаторните листове за извършени дейности, посочвайки в акта, че при справка
чрез електронната услуга до ПИС (персонализирана информационна система) проверяваният
ИДП би установил, че зъб с код 13 на ЗОЛ Г.И.К. е бил екстрахиран на 23.01.2014г.,
игнорирайки изцяло данните, които биха могли да бъдат вписани в ЗОК на лицето,
и които в случая се различават от тези, съдържащи се в подадените електронни
отчети от ИДП „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ –
индивидуална практика – д-р М. С.“ ЕООД от лекар по дентална медицина д-р М. С..
Данните, вписани от същия този ИДП, в ЗОК на лицето обаче изцяло съответстват
на твърденията, изложени от жалбоподателя, подкрепени от всички останали
доказателства по делото и съответно опровергават информацията, съдържаща се в
ел. отчет на АЛ № 000027/23.01.2014 г., издаден от д-р М. С. относно извършена
на същата дата дейност с код 509 – екстракция на зъб с код 13.
По делото се
установи по несъмнен начин, че зъб с код 13 е бил наличен в устната кухина на
ЗОЛ Г.К. до 24.02.2022 г., когато е бил екстрахиран от д-р А. и извършената
дейност е била правилно отразена в издадения от нея АЛ № 000157 от същата дата.
По изложените
съображения съдът намира, че заповед за налагане на санкции № РД-09-872/14.07.2022
г., издадена от директора на РЗОК-Русе, в частта й, с която по т.3 от протокол
№ РД-13-327/17.05.2022 г. на жалбоподателя е наложена санкция „финансова
неустойка“ в размер на 50 лева, на основание чл.150, ал.1, във вр. с чл.128 от
НРД за ДД за 2020-2022 г., се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие
с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски в общ размер на 961,84 лева, съгласно
представен списък на разноските на л.97 и допълнение към него на л.107 от
делото, от които 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л.27
от делото), 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие (л.29 от делото) и 611,84 лева –
първоначален и окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице (л.72 и л.105
от делото). В тежест на ответника обаче не следва да бъде присъждана сумата от 5 лева – заплатен
от жалбоподателката депозит за възнаграждение на свидетеля Г.К., тъй като същата не е била изплатена на последния, поради което
подлежи на връщане на жалбоподателката при направено от нея искане – арг. от
чл.82 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Разноските, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК,
следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, в чиято структура се
намира административният орган издател на акта, т.е. в тежест на НЗОК, която
има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, респ. чл.2
от Правилника за устройството и дейността на НЗОК.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Амбулатория
за първична извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент
Естетик – д-р Е.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.“Борисова“ № 97, вх.1, ет.8, ап.2, представлявано от управителя д-р
Е. С. А., заповед за налагане на санкции № РД-09-872/14.07.2022 г., издадена от
директора на РЗОК-Русе, в частта й, с която по т.3 от протокол №
РД-13-327/17.05.2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50
лева, на основание чл.150, ал.1, във вр. с чл.128 от НРД за ДД за 2020-2022 г.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Кричим” № 1 да заплати на „Амбулатория
за първична извънболнична дентална помощ – Индивидуална практика – Едент
Естетик – д-р Е.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.“Борисова“ № 97, вх.1, ет.8, ап.2, представлявано от управителя д-р
Е.С. А., сумата от 961,84 лева – деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: