Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 02.08.2021г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря Любка Н., като разгледа докладваното от
съдия Савова т. дело №91 по описа за 2020 г. на КнОС
и, за да се произнесе, взе предвид:
Л.М.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, е предявила срещу ЗАД *********** АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул. ********************, представлявано заедно
от Изпълнителните директори М.П.И.и Д. Н. М., искове , с които се претендира ответникът да заплати
на ищцата сума в размер на ********лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на нейния брат Р.М.Л.,
вследствие на настъпило на 13.03.2018 г. пътно-транспортно произшествие на път
II-62, при километър 11+900 между управляваното от пострадалия Л.МПС – м.“***********“,
модел“***********“, с рег. № ************, и застрахован по застраховка "**************"
при ответното дружество лек автомобил „**************“, модел **************, с
рег.№ **************,управляван от водача З.С.З., ведно законната лихва за
забава върху главницата, считано от 06.05.2020г. до окончателното
изплащане.Претендират се и разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение .
Видно от исковата
молба,претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:
На 13.03.2018г., около
06.10 часа, на път II-62, при километър 11+900
между управлявания от З.С.З. лек автомобил марка „**************“ модел **************
с рег.№ *********** с посока на движение от с. Н.към гр. К. , и управлявания от
брата на ищцата - Р.М.Л. лек автомобил марка „***********“ модел „***********“
с рег,№ *********** , движещ се в обратна посока на
движение, е станало ПТП.
Същото е причинено
поради несъобразена с пътните условия
скорост на лекия автомобил, управляван от Захари Захариев, който при излизане
от десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение, сблъсквайки се с насрещно движещия се лек автомобил марка „***********“
На пострадалия Р.М.Л.били причинени
множество тежки травматични увреждания, довели до смъртта на последния,
настъпила на 25.03.2018г.
С влязла в сила Присъда от
15.05.2019г. по НОХД № 158/2019г.на Окръжен съд - Кюстендил З.С.З.е признат за
виновен за настъпилото ПТП.
В наказателното
производство по ангажиране на отговорността на виновния водач Захариев, е
установено, че Р. Л.е управлявал автомобила с правилно поставен обезопасителен колан и със законоустановената
скорост на движение от 50 км/ч.
Пострадалият Р.М.Л.е брат
на ищцата Л.М.С..
Връзката между ищцата и
починалия й брат била изключително силна. Неговата неочаквана и ненавременна
смърт е довела до продължителни морални страдания от загубата му. Двамата са
израсли заедно, имали са силна емоционална връзка, продължила до настъпването
на смъртта на Р. Л., в негово лице винаги е намирала помощ и морална опора.
Същата се е затворила в себе си и тежко преживяла мъката си. И към настоящият
момент - две години след смъртта на брат си, болката и мъката й продължават да
бъдат интензивни.
Посоченият лек автомобил
марка „**************“ модел ************** с рег.№ *********** към датата на
ПТП е имал сключен договор за
задължителна застраховка „**************" с ответника ЗАД *********** АД.
С молба с вх.№
100-480/05.02.2020г. до ЗАД *********** АД ищцата поискала от ответника
изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди; с молба
от 27.02.2020г. е била приложена лична
банкова сметка, ***.
Във връзка със срока за
произнасяне на застрахователя е
определен и началният момент, от който се претендира лихва за забава, посочен
като 06.05.2020г.
Ответникът
оспорва исковите претенции.
Оспорва се
материално-правната легитимация на ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилата смърт на брат й Р. М.Л., като се акцентира,
че това е допустимо само като изключение, когато болките и страданията от
смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва се причинната връзка между смъртта на Р.М.Л.и
настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и психо-емоционални преживявания на ищцата. Сочи се, че
съществуването на родство не свързва наличието на психологически изживявания с
настъпването на определени събития, засягащи лицата с родствени отношения, като
не са приложени доказателства относно установяването на факта, че ищцата е била
в добри отношения с брат си Р. М.Л..
Претенциите се оспорват и по размер, който се сочи,
че не е в съответствие с изискванията на
чл.52 ЗЗД- с оглед степента и интензитета на вредите, както и останалите
релевантни обстоятелства.
Оспорват се изцяло
претенциите за лихви с твърдение, че такива лихви не се дължат от
застрахователя по задължителна застраховка „**************" на
автомобилистите.
По отношение на акцесорния
иск за лихви се прави възражение и за
изтекла погасителна давност за периода, надхвърлящ три години преди датата на
депозиране на исковата молба.
При условията на
евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на
неимуществените вреди от фактори, различни от процесното
ПТП и от смъртта на Р. М.Л..
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено е,
че пострадалият Р.М.Л., роден на ***г.,
починал на 25.03.2018г., е брат на ищцата Л.С. - срвн. приложеното
удостоверение за родствени връзки , издадено от община К. - №2076 /28.04.2021г.
С влязла в сила на 20.10.2020г.присъда , постановена по НОХД №158/2019г.на ОС –
Кюстендил, З.С.З.е признат за виновен в това, че на 13.03.2018 г. около 06:00
часа в село Н., обл.К., на второкласен път № ІІ-6 от
републиканската пътна мрежа, в посока от гр. Д. към гр. К., на около
От показанията на свидетелите Т.С.и М.
С. – съответно майка и дъщеря на ищцата, се установява наличие на особена близост в отношенията между пострадалия Р.Л. и неговата
сестра – ищцата Л.С., които се били с малка разлика във възрастта.Близостта им
се е кореняла в тяхното детство, предвид на това, че от малки се е наложило да
се отделят от родителите си, което допълнително е способствало за изграждането
на много силна емоционална връзка, продължила през годините; споделяли си и се
подкрепяли. Макар да са създали семейства /в относително кратък период/, тази
връзка не била прекъсната, а напротив – укрепнала с приобщаването и на техните
съпрузи и деца /, които били приблизително на еднаква възраст/, съвместно
празнували и се събирали винаги , когато било възможно.
Свидетелите сочат за големия стрес,
който преживяла ищцата при вестта, че брат й е катастрофирал, първоначално била
неадекватна ; според показанията на свид.М.С. :“
изобщо не знаеше къде се намира, когато разбра за смъртта на брат
си“.Продължително време след случая приемала успокоителни медикаменти, като
дори получила припадък при изнасяне на една година от смъртта му.Свидетелката
М.С. отдава това на силната привързаност между брата и сестрата, като сочи, че ищцата
все още не може да приеме загубата му .
Приложено е експертно становище на
клиничен психолог към ЦПЗ“*********************“ЕООД и Психологическа агенция „*********************“ Д.З.С., към която ищцата се е обърнала и което
изследване е проведено около осем месеца след смъртта на Р. Л.. В становището
при направено тестово изследване е констатирано , че Л.С. е развила в резултат
на стресогенното събитие продължителна адаптационна
реакция с проява на емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство,
тревожност, депресивност, изострена чувствителност за
стимулите на средата , чувство на ощетеност от
съдбата, отдръпване от социални контакти , намаляване на житейската активност.
От приложената справка в база данни на Гаранционен фонд се установява, че за
посочения лек автомобил **************" модел „**************",
участвал в ПТП, е налице застрахователна
полица по сключена с ЗАД „***********"
АД задължителна застраховка „**************“
със срок на действие от 17.02.2018 г. до 16.02.2019 г. , респ.от ответника не
се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „**************“.
Л.С. е депозирала писмено претенция
пред ответника на 05.02.2020г. с последваща молба за
прилагане на удостоверение за банковата сметка на ищцата /срвн.л.32
и л.33 от делото/, съответно междувременно е налице и писмен отказ на
застрахователя, постановен на 20.02.2020г., като се сочи липса на основание /
л.34 от делото/.
Предвид
горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искови претенции се основават на разпоредбите на чл.432 от КЗ и
чл.497 КЗ. Първата представлява пряк иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка “**************” на прекия причинител, като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
По делото няма спор по следните установени
в производството факти: че водачът на моторното превозно средство, причинил
увреждането, е имал качеството на застраховано лице по задължителна застраховка
“**************”, валидна към датата на произшествието; че застраховател по
сключения договор за застраховка е било ответното дружество ; че
по отношение на водача на соченото МПС Захари Захариев е постановена влязла в сила осъдителна
присъда, с която същият е признат за виновен в извършването на престъпление,
съставляващо осъществяването на процесния инцидент;
че в резултат на деликта е настъпила смъртта на Р. Л..
Ищцата е сестра на починалия Р.Л..За да
се прецени дали същата е материално
легитимирана да получи обезщетение следва да се съобрази задължителната съдебна
практика в тази насока, да се обсъди приложимостта й към настоящия казус и да
се изследват конкретно установените по делото факти.
Относимо за спора е Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г.
на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според което материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4
от 25.V.1961г. и Постановление №5
от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР е разширен кръгът от лица, които имат право да получат
обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице, като в този кръг са
включени и бабите и дядовците, братята и сестрите на починалия, както и други
правни субекти. Право на обезщетение тези лица имат по изключение, само в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Приема се, че
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, то справедливо е да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи
за получаването на обезщетение се сочи, че няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, дадено с посочените по-горе предходни постановления на ВС.
По делото е установена чрез визирани
по-горе доказателства съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата,
от една страна, и нейния брат, който е
починал при посоченото ПТП, както и причинените продължителни душевни болки и
страдания от смъртта на последния. Съдът намира за установена съществувалата особена близост, породена от
факта, че двамата са израснали, без да могат да разчитат непрестанно на
родителско попечителство, а е следвало да се обгрижват
взаимно, което състояние е било относително продължително във времето – до сключване на брак от страна на ищцата, а
след това тази своя близост същите са
предали и в семействата си. Малката разлика във възрастта наред с горните
обстоятелства също е довела до по-близки от обичайните отношения брат-сестра, а
внезапната смърт на брат й и дълбоката
емоционална болка и психическа травма са принудили ищцата да потърси и
квалифицирана психологическа помощ.
Предвид посоченото, съдът приема за
доказано по делото, че ищцата е понесла
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават наличието на
предпоставките за изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и №
5/1969г. и същата е активно материалноправно
легитимирана да получи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на своя брат, при наличие на
предпоставките за това, залегнали в ТР №1 от 21.06.2018г.
Относно размера на обезщетението,
съдът приема следното: Обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице. В
разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания -преимуществено
от емоционално и психическо естество, понесени от ищцата, като последица от
настъпилата смърт на нейния брат.
Ответното дружество твърди, че е
налице лимит на евентуално дължимите обезщетения – до **********лева, предвид
разпоредбата на чл.493а от КЗ във вр. с пар.96 от ПЗР на КЗ. Действително в § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ
е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите на починало лице. Тази норма
обаче, съдът намира за неприложима към настоящия казус.
Довод за неприложимостта на § 96 от
ПЗР на КЗ във вр. с чл.493а от КТ е визираното в практиката
противоречие на тази разпоредба с
правото на ЕС, доколкото в КЗ е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1 параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „**************“, чиито чл.9 ал.1 предвижда, следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума **********
EUR за пострадал или ********** EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди - ********** EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите / в този смисъл - Решение от
24.10.2013г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, задължително за
българските съдилища, на основание чл.633 от ГПК/.
Ето защо, при определяне на
обезщетенията приложение намира разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид характера и тежестта на
вредите, търпени от ищцата, установени на база събраните по делото доказателства, съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди би била сума в размер
от **********лева, определена от съда като
адекватна с оглед проявлението на
вредите във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице- ищцата и с оглед кръга родственици, които тя попада спрямо пострадалия.
Както е изяснено в съдебната практика ,
макар законодателят да е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди – в размер до **********млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент),
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания /в тази насока – срвн.
решение от 29.03.2021 г. по в.гр.д.№2513/2020г.на САС; решение от 19.04.2021
г.по в.гр.дело № 3657/2020г.на САС и др./.
В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –м.03. 2018 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на брат, към който
неговата сестра е изпитвала силна привързаност, е в размер на посочената сума
Съдът взема предвид и обстоятелството, че ищцата е изградила свое семейство, което
в голяма степен й оказва морална подкрепа при преодоляване на мъката по нейния
загинал брат.
Относно възражението за съпричиняване съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът приема
следното:
Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, което подлежи на установяване във всеки конкретен случай-
установяване на конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило, каквито липсват.Не е
налице и съпричиняване във връзка с фактори извън процесното ПТП за
понасяне на по-големи по обем вреди /срвн.така
формулираното възражение в отговора на исковата молба/, като данни и надлежни
доказателства в такава насока не са налице по делото, а доказателствената
тежест е за въвелата тези възражения страна- т.е. за ответника.
В обобщение може да се посочи, че
настъпилата вреда е резултат от противоправното поведение
на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, по отношение на който
има влязла в сила осъдителна присъда, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съгласно чл. 497, ал.
1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ /такива в случая не са били изисквани видно от обективирания отказ, макар че страната по своя преценка
допълнително е представила данни за банковата си сметка/. Доколкото,
същевременно, самата страна се позовава на разпоредбата на чл.497,ал.1,т.2 КЗ
във вр.с чл.496,ал.1 КЗ и сочи изтичане на тримесечен
срок, то съдът намира, че лихва следва да бъде присъдена от тази дата –
06.05.2020г., посочена в исковата молба.
По разноските:
Ищцата е била освободена от заплащането на държавни
такси и разноски .
Приложен е договор за правна защита и
съдействие, сключени между ищцата Л.С., от една страна, и адв.В.В.О. от САК , от
друга, с които е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по делото в
хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Претендирано е присъждане
на възнаграждение на адв.О. , с начисляване на ДДС,
поради качеството му на регистрирано по ЗДДС лице. Ответникът възразява срещу
начисляването на ДДС. По делото е представено доказателство за регистрацията на
адв.О. по ЗДДС
/л.71 от делото/ .
Съдът намира, че са налице предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение в посочената хипотеза от ЗА, при
съобразяване частичното уважаване на исковите претенции и съобразно определения
размер. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв.
адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона,
при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото.
Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по
ч.т.д.№894/2017г., определение №616
от 05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от
02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по
ч.т.д.№2340/2015г., определение №163
от 13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по
ч.гр.д.№2266/2016г./. От представения в конкретния случай договор за правна
защита и съдействие е видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по
чл.38 ал. 1 от ЗАдв., наложила осъществяването на
безплатна правна помощ, следователно, искането за присъждане на разноски се
явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
Дължимото възнаграждение е определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно –**********лева.
Върху тази сума, на основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли
ДДС, тъй като се установи, че адв. О. е регистирано по ЗДДС лице. Според посочената разпоредба, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Така, адвокатското
възнаграждение, което ответникът ще следва да заплати на процесуалния
представител на ищците, е в размер на общо ********** лева, с ДДС.
Ответникът претендира разноски на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, предвид което във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото
пред първата инстанция, както и доколкото чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда, че: „За защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева“, с което се
предоставя възможност на съда да прецени размера на възнаграждението, без да е
обвързан от претендирания от страната такъв,
настоящият състав намира, че на ответното дружество следва да се определят разноски в размер на **********лева за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от **********лв.разноски по компенсация.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от иска ********** лева държавна такса
Воден от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
О С Ъ Ж Д А ЗАД *********** АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ********************,
да заплати на Л.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на **********лв./
**********лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от смъртта на
нейния брат Р.М.Л., вследствие на настъпило на 13.03.2018 г. пътно-транспортно
произшествие на път II-62, при километър 11+900 между управляваното от
пострадалия Л.МПС – м.“***********“, модел“***********“, с рег. № ************,
и застрахован по застраховка "**************" при ответното дружество
лек автомобил „**************“, модел **************, с рег.№ **************,управляван
от водача З.С.З., ведно законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.05.2020г. до окончателното
изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за разликата над
присъдения размер /**********лв./ .до претендирания- ********лева, О Т Х В Ъ Р Л Я.
Сумите да бъдат платени по посочената по
делото от ищцата банкова сметка : ***: UBBS BGSF;
банкова сметка : ***.
О С Ъ Ж
Д А ЗАД *********** АД, ЕИК ***********, да заплати на адв. В.В.О. от САК, с посочен
адрес:г***, сумата от общо ********** лева , представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, за предоставената от същия безплатна адвокатска
помощ на Л.М.С. ищца по търг.дело № 91/2020г.
по описа на КнОС, в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.
О С Ъ Ж
Д А Л.М.С. ,с
посочени данни, да заплати на ЗАД *********** АД, ЕИК *********** , сумата от **********лева разноски по делото за настоящата инстанция.
О С Ъ Ж
Д А ЗАД *********** АД,
ЕИК ***********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-Кюстендил сумата държавна такса ********** лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София. с въззивна жалба в 2-седмичен срок,
считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: