Р Е Ш Е Н
И Е
№ 20/11.02.2020 г.
Град
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение,
на дванадесети декември, година две
хиляди и деветнадесета, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА
ДЕНЕВА
ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
Секретар Соня Дичева
Прокурор Стефка Якимова
като разгледа докладваното от съдия Павлина
Димитрова ВНОХД № 356 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Шуменският Окръжен съд, с присъда № 27 по НОХД № 202/2018г.
по описа на същия съд, постановена на 13.11.2018г. е признал подсъдимия А.А.Т. за ВИНОВЕН в извършване на три деяния
по НК, както следва:
-
по чл.202 ал.2 т.1
вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от
22.05.2007 година до 14.01.2016 година в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление,
в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, присвоил чужди пари общо в размер на 243 073.97 лева,
връчени в това му качество да ги пази и управлява, като
присвоените пари са в големи размери; Наложено е наказание при условията на чл.55
ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, както и
лишаване от право за заемане на длъжност и упражняване на професия „съдия
изпълнител“ за срок от три години;
- по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в
периода от 02.05.2011 година до 30.01.2015година в гр. Шумен, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на ЧСИ/ФЛ сам и с посредственото извършителство
на И.К.С. и М.С.Д. – счетоводители, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 15886,96 лева, като потвърдил
неистина в подадени пред ТД на НАП-Варна, офис Шумен годишни данъчни декларации
по чл.50 от ЗДДФЛ с входящи номера
**********/02.05.2011г.,2700И0012097/02.05.2012г.,2700И0019433/29.04.2013г,
2700И0028980/30.04.2014г., 2700И0033302/30.01.2015 г.; Наложено е наказание при
условията на чл.55 ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години;
- по чл.255 ал.3 вр.
ал. 1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 28.06.2009 година
до 27.12.2010 година в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на данъчно задължено лице - частен съдебен изпълнител, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50
744,77 лв., като не подал в законовия
5-дневен срок от получаване на пълната цена от продажбата в ТД на НАП-Шумен (по
чл.131 ал.1 от ЗДДС) 3бр. уведомления – декларации (по чл.131 ал.1 от ЗДДС във
вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС ), както
следва:
- - на
28.06.2009г. по изп.дело №
20088770400129, ДДС- 13 333.33 лева;
- - на
14.12.2009г. по изп.дело №20088770400172, ДДС- 31 898.94 лева;
-
- на
27.12.2010г. по изп.дело №
20108770400301, ДДС 5512.50 лева; Наложено е наказание при условията на чл.55
ал. 1 т. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от две години;
На основание чл. 23 ал 1 от НК е определено общо
наказание на подсъдимото лице – най-тежкото такова - лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет
години. На основание чл.23 ал.2 от НК са присъединени наказанията по чл.37 ал.1
т.т.6, 7 от НК.
Със същата
присъдата подс. Т. е бил е оправдан по първоначално възведените обвинения относно
квалификацията по чл.203
ал.1 от НК; за деянията по продължаваното квалифицирано
длъжностно присвояване, касаещи своене на суми общо в размер на 78 035.92
лева по изпълнителни дела с номера 20088770400172, 20088770400129, 20108770400301 и 20078770400047, както и до пълния размер на
присвояването, посочен в обвинителния акт; по
квалификацията по чл.255
ал.1 т.5 пр.2 от НК.
С присъдата, на
основание чл. 45 от ЗЗД, подс. Т. е осъден да заплати граждански искове за претърпени
имуществени вреди на:
-на „Берис” ООД за 19 288. 61 лева, ведно със законната лихва,
считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
-на С.К.Р. - наследник на К.Р.Ш.за 1 500 лева, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
-на А.Ш.Н. - наследник на К.Р.Ш.за 1 500 лева, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
-на Р.Д.Р. за 4 490 лева, ведно със законната лихва, считано от
14.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата;
-на „Осмарагро“ООД за 2 475.95 лева, ведно със законната лихва, считано от
14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата;
-на „Грийн енд Ойл”ЕООД за 25 795.77лева, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2016г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен над присъдената сума до пълния предявен размер от 29 500 лева;
-на Държавата за 15 886.96 лева, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата;
-на Държавата за 50 774.77 лева, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
Със същия съдебен акт подс. Т. е осъден да заплати д.
т. върху уважените гр. искове и направените по делото разноски.
Така описаната присъда е била ревизирана от състав
на АС-Варна по ВНОХД № 63/19г по описа на същия съд, който с присъда №2/12.04.19г. е признал подс. Т. за виновен в част
по оправдаването му за деянието по чл.202 НК, като на основание чл.54 вр.чл.58А
ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, както и лишаване от право да упражнява дейност като съдебен
изпълнител за срок от три години и шест месеца. Бил е оправдан по едното от
обвиненията по чл.255 ал.3 НК , а именно това във връзка с ал.1 т.1 вр.чл.26
ал.1 НК. На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е
отложено с изпитателен срок от пет години. Присъединено е било и наложеното
наказание лишаване от право за срок от три години и шест месеца. В останалата
част -наказателна и гражданскоправна, присъдата е потвърдена.
По
протест на прокурор при АП-Варна постановената въззивна присъда е била обект на
проверка от състав на ВКС, който с Решение № 176/ 07.10.2019г на ІІ
НО, по КНД № 757/19г. я е отменил в частта по признаване на подсъдимия А.Т. за
невиновен в извършване на деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК
и е върнал
делото за ново разглеждане в тази част
от друг състав на въззивния съд. В
останалата й част е оставил присъдата в
сила.
С оглед на така постановеното решение от ВКС по
отношение на частите на влязлата в сила въззивна присъда и разпоредбата на чл.
355 от НПК относно задължителните указания
на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане, в
настоящото въззивно производство следва да се разгледа жалбата на подс. Т., с
наведените в нея възражения от защитника му - адв.Пл. П.
/ШАК/ досежно субективна несъставомерност на престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, по която се отправя молба за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт на ШОС в тази му част и признаване на
подзащитния му за невинен.
В с.з. пред състава на АС-Варна подс. Т. се явява
лично и се представлява от адв.Пл. П. ***/ и адв. Юл. Г. ***/,
които поддържат жалбата, допълвайки я с искане за намаляване на размера на наложеното
от ШОС за това деяние наказание, въпреки, че то би се включило в определената
съвкупност по чл. 23 от НК с приложението на чл. 66 от НК.
Представителят на АП – Варна изразява становище за
неоснователност и на жалбата и предлага присъдата на ШОС и в тази й част да
бъде потвърдена.
В последната си дума пред въззивната инстанция подс.
Т. поддържа становището на защитниците си.
Въззивният съд, в настоящия си съдебен състав, след
като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата в обжалваната й и невлязла в сила част /за престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26
ал.1 НК/, на
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимия Т. е
неоснователна по изложените по - долу съображения:
Съдебното
производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1.
подсъдимият А.Т. е направили подобно искане, заявявайки, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за
тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При
констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят
от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел
съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подс.А.Т. встъпил в длъжност - частен съдебен изпълнител с
регистрационен №877 с район на действие Окръжен съд гр.Шумен на 03.04.2006год. и
придобил качеството на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител по смисъла
на чл.93 ал.1 т.1 б.”б” от НК.
Още
в началото на дейността си той започнал умишлено да не спазва основни правила в
работата на ЧСИ като не водел изрядно счетоводство. По изпълнителните дела по
които продавал имущество на длъжниците подс.Т. не изпълнил задължението си от
получените приходи да внесе в полза на Държавата дължимия ДДС в размер на 20
процента. На три пъти той не изпълнил задължението си в 5-дневен срок от
последното плащане по закупуване на имущество на длъжника вменено му с чл.131
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС, да подаде
уведомления-декларации в ТД на НАП по следните изпълнителни дела:
1.Изпълнително
дело № 20088770400129 е с взискател ПИБ-АД и длъжник „Виком“ ООД / описано в обстоятелствената част на пункт 5 от ОА/.
Поради това, че длъжникът не плащал редовно било
образувано горепосоченото дело в хода на което ЧСИ Т. продал на публична продан
недвижими имоти, собственост на ЕТ „Колонел комерс-К.В.“ -/който бил ипотекиран
в полза на ПИБ-АД като обезпечение на дълга на „Виком“ ООД /. По лична
разплащателна сметка на ЧСИ Т. в „Първа Инвестиционна Банка“ от продаденото
имущество постъпили парични средства с които бил удовлетворен взискателя, а
именно ПИБ-АД. На 22.06.2009г. „ПИБ“-АД превела
сумата от 13 333,33 лв. по сметка на подс.Т. в „ПИБ“-АД. Тази сума
представлявала ДДС - 20 процента от размера на покупната цена -/80 000 лв./. След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата
на чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП
сумата от 13 333,33лв. На 15.06.2009г. подс.Т. съставил документ за продажба по
чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП - офис
Шумен и да преведе ДДС-то по сметка на бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от
документа само на длъжника и купувача на имуществото.
Впоследствие
подс.Т. изтеглил на четири пъти горепосочената сума изтегляйки я от личната си
разплащателна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД клон Шумен с № BG11FINV91501203800968
, както следва: на 22.07.2009г.- 4300 лв., на 24.09.2009г.- 1800лв., на
08.10.2009г.- 540 лв. и на 08.12.2009г.- 6693,33лв. Сумата от 13 333,33 лв. подс.Т. използвал за лични
нужди
В
случая 5-дневния законов срок изтекъл на 27.06.2009г., а на следващия ден
28.06.2009г. с бездействието си подс.Т. вече осъществил данъчното престъпление.
2.
Изпълнително дело №20088770400172г. е с взискатели ЕТ „ГИГ 58“, „ПИБ“ АД и
длъжник „Мера глас“ ООД /описано в обстоятелствената част на ОА под пункт 4/
Отново
поради нередовно плащане от длъжник, било образувано горепосоченото дело, в
хода на което подс. Т. продал на публична продан недвижими имоти, собственост
на „Мера глас“ ООД. По сметка на ЧСИ Т. в „Първа Инвестиционна Банка“ от
продаденото имущество на длъжника постъпили парични средства с които бил
удовлетворен единия от взискателите, а именно ПИБ-АД. На 08.12.2009г. „ПИБ“-АД превела сумата от
31 898,94 лв. по сметка на подс.Т. в „ПИБ“АД. Тази сума представлявала ДДС
20 процента от размера на покупната цена. След
продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на чл.131 от ЗДДС подс.Т.
следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП сумата от 31 898,94 лв. На 20.12.2010г. подс.Т. съставил документ за продажба по
чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП-офис Шумен
и да преведе ДДС-то по сметка на Бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от
документа само на длъжника и купувача на имуществото.
Впоследствие
подс.Т. на три пъти изтеглил горепосочената сума от специалната си сметка в
„Първа Инвестиционна Банка“ АД – клон Шумен с № BG56FINV91507103750468, както
следва: на 20.09.2011г. - 5000 лв. /като основание за теглене било посочено
„теглене на каса“/, на 26.09.2011г. - 26 700лв. /като основание за теглене било
посочено „теглене на каса“/ и от 27.09.2011г. до 14.01.2016г. - 198,94 лв.
Подсъдимият Т. усвоил сумата от
31 898,94лв. харчейки парите за лични нужди.
В
случая 5-дневния законов срок изтекъл на 13.12.2009г., а на следващия ден
/14.06.2009г./ с бездействието си подс. Т. е осъществил данъчното престъпление.
3. Изпълнително дело № 20108770400301 е с
взискатели „Елкофал“ ЕООД и И.Д.И. и длъжник Кооперация „Панайот Волов“ -
с.Панайот Волов. /описано в
обстоятелствената част на ОА в пункт 11/.
Поради
нередовно плащане от страна на друг длъжник, било образувано горепосоченото дело, в хода на
което ЧСИ Т. продал на публична продан движими вещи, собственост на Кооперация
„Панайот Волов“ - с.Панайот Волов. на
20.12.2010г. подс.Т. приел от купувач на
имущество – фирма „ГАМА 2008“ ООД плащане-/частично и последно/ в брой в размер на 1000лв. за което издал ПКО №
1386/20.12.2010г. По сметка на ЧСИ Т. в „Уникредит Булбанк“ АД от продаденото
имущество на длъжника постъпили парични средства с които били удовлетворени
взискателите. След продажбата на недвижимите имоти на длъжника, по силата на
чл.131 от ЗДДС подс.Т. следвало в 5-дневен срок да преведе на ТД на НАП сумата
от 5512, 50 лв, представляваща ДДС от продажбата на движими вещи, собственост
на Кооперация „Панайот Волов“ - с.Панайот Волов. ЧСИ Т. съставил документ за
извършена продажба по реда на чл.131 от ЗДДС, но нито уведомил ТД на НАП за
това , нито внесъл в тяхна полза горепосочената сума. Общият размер на ДДС-то от
стойността на продаденото имущество на длъжника възлизала на 5512,50 лв. На 15.12.2010г. подс.Т. съставил документ за продажба по
чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС , но вместо да уведоми с декларация ТД на НАП-офис
Шумен и да преведе ДДС-то по сметка на Бюджета, подс.Т. изпратил екземпляри от
документа само на длъжника и купувача на имуществото. Вместо това подс. Т. усвоил на два пъти сумата от 5512, 50
лв. изтегляйки я в гр.Шумен от специалната си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с
№ BG23UNCR76301078314973 и от служебната си каса, както следва:
-
на 09.12.2010г. - 3000 лв.
-
на 11.12.2010г. - 2512,50лв., които изхарчил за лични нужди.
В
случая 5-дневния законов срок изтекъл на 25.12.2010г., следващият ден бил
официален празник-неработен ден-/неделя-Рождество Христово/ а на следващия
ден-/27.12.2010г./ с бездействието си подс.Т. е осъществил данъчното
престъпление.
Така
възприета от настоящата инстанция и ШОС фактология се базира на събраните на
досъдебното производство доказателства /гласни, писмени и веществени/ по отношение
на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез
допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които
от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал на
делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата,
отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимия А.Т.. За да направи това
обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени
действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на
НПК. Подс. Т. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил /л.194 на гърба
от НОХД, това сторили вкл-но и защитниците му – адвокати Пл. П. и Юл. Г. / да
не се събират доказателства за тези факти. Като последица от това и в
изпълнение на задълженията си, първоинстанционният съд е постановил, че
производството ще протече в рамките на посочената диференцирана процедура –
след като разбира се, е установил, че самопризнанията на подс. се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства /за което съмнения не
възникват и у настоящия съдебен състав/. След постановяване на определението по
чл.372 ал.4 НПК, изявленията на подсъдимото лице по чл.371 т.2 НПК не могат да бъдат
оттегляни. В тази насока е ТР №1/06.04.2009г. на ВКС на РБ - т.8.1., съгласно
което цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя
ограничения и в пределите на инстанционния
контрол: „Допустимата
защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с
приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната
отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от
приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване
на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и
обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на
наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и
погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните
последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с
фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните
очертания.”
В контекста на изложеното по-горе,
възраженията на защитата на подс. Т. – адвокати Пл. П. и Юл. Г. се възприемат
за неоснователни от настоящия въззивен съд: на първо място, както бе отбелязано
по-горе, защото подсъдимото лице е
признало фактите по пунктове 4, 5 и 11-стр.6, 7 и 9 от обв. акт,“… че по силата
на чл.131 ЗДДС е следвало в петдневен срок да преведе на ТД на НАП съответни
суми“, както и че „…съответните дружества са регистрирани по ЗДДС“ и тези му
самопризнания се подкрепят от доказателствата по делото; на второ място, защото
наличните писмени доказателства, находящи се в материалите от досъд. производство
/трите
изпълнителни дела, справки за регистрация на дружествата по ЗДДС и заключенията
по ССчЕ/,
потвърждават процесуалното самопризнание на дееца, че дружествата са
регистрирани по ЗДДС, което от своя страна ангажира съдебния изпълнител със
задълженията му по чл.131 ЗДДС в случаи на публична продан по реда на ДОПК. От информацията за
теглене по сметките, писмените доказателства от НАП и заключенията на ССчЕ се
установява, че подсъдимият и в трите случая е следвало да преведе на НАП,
конкретна сума по чл.131 от ЗДДС, като начислен ДДС по повод продажбата на
недвижим имот на длъжника. Тези средства не са декларирани, не са внесени в
бюджета, а са изтеглени от подсъдимия: по пункт 4 - от специалната му сметка в
ПИБ, по пункт 5 - от разплащателната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД и по пункт
11 – от специалната сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Не може да се направи извод за евентуална неволна грешка в адресата при
изпращането на сумите. Подсъдимият е следвало да внесе дължимите от него
данъчни задължения, но е целял да не стори това и да го
използва за своя употреба, което и е направил. С избягването на плащането на данък по ЗДДС в размер
на 50 744,77 лв. е нанесена вреда на държавния бюджет.
Поради
това и доводите за липса на субективна съставомерност в действията на подс.
лице се явяват несъстоятелни, още по-малко може да се твърди липса на
доказателства за същата – напротив, преценявайки цялостната доказателствената
съвкупност, и въззивната инстанция приема за безспорно установено
недекларирането и неплащането на данъчни задължения по ДДС по чл. 131 от ЗДДС.
Въз основа на така
установеното от
фактическа страна, първоинст. съд е направил правилен правен извод, че действията на подсъдимия А.Т.
осъществяват от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 255,
ал.З вр. ал.1, т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, т. к. в периода от
28.06.2009г. до 27.12.2010 г. в гр. Шумен действайки в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено лице - частен
съдебен изпълнител с рег. № 877, Район на действие ШОС, избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 50 744,77
лв., като не подал в законовия 5-дневен срок от получаване на пълната цена от
продажбата в ТД на НАП-Шумен-/по чл.131 ал.1 от ЗДДС/ 3бр. уведомления –
декларации-/ по чл.131 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.83 ал.1 и 2 от ППЗДДС / както
следва: на 28.06.2009г. по изп.дело №
20088770400129 , ДДС- 13 333,33 лв., на 14.12.2009г. по изп.дело № 20088770400172, ДДС- 31 898, 94 лв. и
на 27.12.2010г. по изп.дело № 20108770400301, ДДС 5512,50 лв.
Споделят
се всички съображения на ШОС по отношение на съставомерните признаци.
Всичко изложено по-горе обуславя за настоящата
инстанция извод за неоснователност на искането на защитата на подс. Т. за
отмяна на присъдата на първоинст. съд и признаването му за невинен поради
несъставомерност на деянието /второто такова по обв. акт/ по чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Алтернативно, единият от защитниците на подс.
- адв. Г., прави оплакване за несправедливост на наложеното наказание, което намира за
завишено. Съставът на
въззивната инстанция не намери опора в това твърдение: Първоинстанционният съд,
за да определи съответното наказание,
е подложил на внимателен анализ всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата
на чл. 54 от НК, като е отчел от една
страна,
наличието на смекчаващите
отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добрите данни за личността на подсъдимия, влошено здравословно
състояние, обременено семейно положение и затруднено материално положение,
съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина; от друга
страна е отчел наличието само на едно отегчаващо отговорността обстоятелство – това, че подс. е наказван по административен ред за нарушения като ЧСИ
от Камарата на частните съдия-изпълнители. Така изложеното е довело до извода
за ниска степен на обществена опасност на дееца и сравнително невисока такава
за конкретното деяние, поради което е приел, че дори и наложено в минимален размер от
три години, наказанието би се оказало несъразмерно тежко както за извършеното,
така и по отношение на дееца, поради което е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
индивидуализирайки го на 2 /две/ години лишаване от свобода. В съответствие с чл.55 ал.3 от НК правилна се явява и преценката на ШОС,
че не следва да се налага и конфискация на имуществото на подс., което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. /Между впрочем, ШОС е
възприел този подход при определянето на наказанието и за първото данъчно престъпление,
предмет на обв. акт, за което
е налице влязла в сила присъда/.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
счита, че определено в този размер, предвид преценката за постижимост на целите на превенцията, наказанието ще реализира
целите по смисъла на чл. 36 от НК. В
този смисъл оплакването за несправедливост на наказанието също се преценява
като неоснователно.
Доколкото
деянието, предмет на настоящата ревизия е извършено от подсъдимото лице при
условията на реалната
съвкупност с други две престъпления – по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 и по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за които е налице влязъл в
сила съдебен акт /Решение № 176/ 07.10.2019г на
ІІ НО по КНД № 757/19г/,
преди да има влязла в сила присъда по отношение на
което и да било от тях, с налагане на наказания лишаване от свобода и за трите,
следва въззивната инстанция, в случая, да приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и да определи едно общо наказание лишаване от свобода - до размера на
най-тежкото от тях, а именно – 3 /три/ години лишаване от свобода, с
приложението на института на условното осъждане по реда на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 5 години, като присъедини наказанието по чл.37 ал.1 т.7
пр.2 от НК „лишаване от право да
упражнява дейност, като „съдебен изпълнител“ за срок от три години и шест
месеца.
В гражданско-осъдителната
част проверяваната присъда е влязла в законна сила.
Водим от горното
и на основание чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27/13.11.2018г., постановена по НОХД № 202/2018 г. от
ОС-Шумен в частта, с която подсъдимият А.А.Т. е бил признат за виновен в извършване
на деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал. 1
т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
На основание
чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Т. най-тежкото от
определените наказания в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от 5 /пет/ години.
На основание
чл.23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното най-тежко
наказание и наказанието по чл. 37 ал.1 т.7 от НК - лишаване от право да
упражнява дейност като съдебен изпълнител за срок от 3,6 /три години и шест
месеца/.
РЕШЕНИЕТО
може да
бъде обжалвано или протестирано пред ВКС в ПЕТНАДЕСЕТ
ДНЕВЕН СРОК от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1: 2.