Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр.**, 04.12.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
при секретар Николина
Николова, като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 98 по описа за 2023 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.218 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр.
с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.**, бул. „***, чрез законния представител М.Г., против Разрешение за строеж
№ 19-51 от 25.01.2023 г. на Главния архитект на Община **. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издаденото разрешение
за строеж. Според жалбоподателя то няма изискуемото по закон съдържание и е
издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ и като такова е следвало да бъде уведомен за издаденото разрешение за
строеж, както и да бъде изискано и получено неговото писмено съгласие за
разрешеното преустройство. По изложените съображения моли за отмяна на издаденото
разрешение за строеж.
Ответникът
Главен архитект на Община ** в писмен отговор и чрез процесуалния представител
юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
разрешението за строеж да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците
„ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД гр.** и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД гр.** чрез
пълномощника си по делото адв. М. оспорват жалбата като неоснователна.
Претендират присъждане на разноски.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят „ВЕРЕЯ-ТУР“
АД е собственик на обект зa стопанска дейност — Хотелски комплекс „Верея",
с административен адрес: град **, бул. „***, представляващ Поземлен имот с
трайно предназначение урбанизирана, нaчин на трайно ползване тьрговски обект,
комплекс с идентификатор 68850.505.80, както и на всички постройки и подобрения
в поземления имот, a именно: масивна сграда с идентификатор 68850.505.80.1 —
хотел, сграда с идентификатор 68850.505.80.2, сграда за обществено хранене с
идентификатор 68850.505.80.3, сграда със специално предназначение с
идентификатор 68850.505.80.4, видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот №198, том III, рег.№6030, дело №504 от 2007г. и нотариален акт за
поправка на нотариален акт №15, том IV,
рег.№6138, дело №518 от 2007 г.
Ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД гр.** и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС
БЪЛГАРИЯ“ ООД гр.** са съсобственици при равни права на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.505.80.1.39 /стар идентификатор
68850.505.80.1.31/ по КККР на гр.**,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.80 с предназначение за
спортна и развлекателна дейност, видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот и за учредяване/отстъпване право на строеж №129, том 5,
рег.№4423, дело №563 от 2017г.
Административното
производство е инициирано от ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД и „РИТЕЙЛ
ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със заявление вх.№19-02-25/16.01.2023г. за съгласуване
и одобряване на инвестиционни проекти,
по които се издава разрешение за строеж, за „Игрална зала“ в УПИ I-80,
кв.2001 по плана на гр.**, като едновременно с одобряване на инвестиционния проект
е поискано издаване на разрешение за строеж.
Видно
от приложените скица, комплексен доклад за съответствие на инвестиционния
проект със съществените изисквания за строежите и графичните части на проекта,
УПИ I-80, кв.2001 по плана на гр.** представлява поземлен имот с идентификатор
68850.505.80, в който е разположен самостоятелен обект с идентификатор
68850.505.80.1.39. Самостоятелният обект представлява строеж от четвърта
категория „Кафене“, въведен в експлоатация с Удостоверение изх.№ 19-16-217/
19.10.2018г на Община **.
С
оспореното Разрешение за строеж №19-51
от 25.01.2023г, издадено от Главния архитект на Община ** е разрешено
извършването на строителство на „Игрална зала“
/преустройство на обект кафене в игрална зала със застроена площ 128,19
кв.м/, строеж четвърта категория, в УПИ №I-80 от кв. 2001 по плана на гр.**,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.80.1.39 по
кадастралната карта, с административен адрес гр.**, бул. „Цар Симеон Велики“
№98.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е
прието без оспорване от страните. От него се установява, че според действащия
ОУП на община **, одобрен с Решение № 1779 no протокол № 40 от 30.06.2022 г. на
Общински съвет **, разрешеният за преустройване обект попада в урбанизирана
територия с терени за обществено обслужване — Оо. Намира се в устройствена зона
„Смесена централна градска част“. Одобреният
технически проект към издаденото Разрешение за строеж № 51 / 25.01.2023 г. от
Главния архитект на Община ** съответства на основните изисквания към строежите
пo чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, включително на тези, специално предвидени зa
игрални зали Няма промяна на предназначението на обекта преди и след
разрешеното преустройство, тъй като
новата функция — ,,игрална зала", попада в предназначение „за
търговска дейност", какъвто е и настоящият обект „кафене" също с
предназначение „за тьрговска дейност". Няма данни за отнемане на общи
помещения и площи или части от тях от сградата, в която се намира разрешеният
за преустройване обект. С преустройството не се променят отоплителната,
вентилационната и електрическата инсталации. Предвижда се единствено демонтаж и
монтаж на умивалник и свързване с гъвкави връзки към съществуващи ВиК изводи в
рамките на помещенията в обекта. Всички други ВиК инсталации остават без
промяна. С инвестиционния проект не се предвижда вътрешни инсталации да
преминават през помещения на жалбоподателя. Предвид функцията на обекта преди
преустройството (кафене) и новата мy функция за игрална зала, същата площ и
подобният капацитет на обектите, вещото лице счита, че показателите им нa шум
също са подобни и преустройството не е свързано с наднормено шумово или друго
замърсяване. След подробно обсъждане на приложимата нормативна уредба,
включително на Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за
видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, е направен извод, че
обектите „кафене“ или „игpaлнa зaлa“, които имaт еднакви стойности са за
еквивалентно ниво на шума, няма как да генерират шум, по-голям от допустимия за
Смесена централна градска част, в която са разположени, понеже по-високи
стойности на шум се отчитат само в територии за транспорт и производства.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Наличието на правен интерес за
оспорващия по чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ е признато от ВАС с окончателен съдебен
акт по адм. д. № 8484/ 2023г, който е задължителен за първоинстанционния съд
макар да не съответства на действащата нормативна уредба след изменението на
ЗУТ – ДВ, бр. 16 от 2021г. Поради това
жалбата се разглежда по същество и се преценява от настоящия състав за
неоснователна.
Оспореното Разрешение за строеж № 19-51 от 25.01.2023
г. е издадено от компетентен орган по
чл.148, ал.2 от ЗУТ - Главния архитект на Община **, в предвидената писмена
форма, мотивирано е и при постановяването му не са допуснати съществена
нарушения на процесуални правила, нито неправилно приложение на материалния
закон.
Настоящият случай се отнася до преустройство на съществуващо
нежилищно помещение в сграда, разположена в урбанизирана територия с терени за
обществено обслужване — Оо и в устройствена зона „Смесена централна градска част“. С
оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, обясненията на вещото
лице в съдебно заседание, комплексния доклад за съответствие на инвестиционния
проект със съществените изисквания за строежите и графичните части на проекта
за него приложима се явява нормата на чл.185, ал.1 от ЗУТ. Предвид доказаното
по делото естество на преустройството съдът счита, че за него не е необходимо уведомяването,
нито даването на съгласие от жалбоподателя по реда на чл.185, ал.2 от ЗУТ, макар
да е собственик на самостоятелни обекти в сградата, в която се намира
преустройваният имот, както и на самия поземления имот, в който е разположена
сградата. Съдът напълно възприема заключението на съдебната експертиза, което е
изготвено изключително подробно, задълбочено, аргументирано с нормативната
уредба и обективно.
От него и обясненията на вещото лице в съдебно заседание
се установява, че с процесното разрешение за строеж се изменя само функционалното
ползване на обекта, но не и неговото предназначение по смисъла на § 5, т. 41 от
ДР на ЗУТ. Съгласно Приложение № 4 към
чл. 16, aл. 3 от Наредба № PД-02-20-5 от 15.12.2016г за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
самостоятелните обекти с обществена функция могат да бъдат с предназначение: за
търговска дейност, за обслужваща дейност за битови услуги, за обществено
хранене, за детско заведение, за здравни и социални yслуги, за културна и
обществена дейност, за учебна дейност, за научна и проектантска дейност, за
култова и ритуална дейност, за спортна и развлекателна дейност, за делова и
административна дейност, за офис. Различната функция на обекта след разрешеното
преустройство „игрална зала“ попада в хипотезата „за търговска дейност“,
следователно обектът остава с предназначение за търговска дейност, каквото е
посочено в Схема №15-601546/03.06.2022г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.505.80.1.39, издадена от СГКК гр.** /л.44 от делото/. Не може да бъде прието за основателно
твърдението на жалбоподателя, че преустройството обуславя промяна на кода от
550 на 640 – за спортна и развлекателна дейност. По смисъла на чл.2, ал.1 от
Закона за хазарта хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може
да се получи печалба или да се загуби залогът. Предвид многобройните
ограничения и забрани при провеждането му хазартът не може да бъде приобщен към
класическото разбиране за развлечение и обектът, в който такава дейност се
осъществява, несъмнено е търговски по предназначение и съответстващият му код
по Приложение № 4 към чл. 16, aл. 3 от Наредба № PД-02-20-5 от 15.12.2016г за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри е 550.
Експертът
е установил, че с разрешението за строеж не се предвиждат конструктивни
промени, не се засягат общи части на сградата, а преустройството е единствено в
границите на самостоятелния обект. Установено е също така, че не се предвижда
вътрешни инсталации в обекта да преминават през помещения на жалбоподателя.
Изрично вещото лице заявява и поддържа, че с това преустройство не се предвижда
различно шумово замърсяване, поради което няма принципно значение, че
преустройваният обект се намира в хотел. Следователно неприложима е и нормата
на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Евентуални хипотетични неудобства на
посетителите на хотела могат да бъдат избегнати чрез подходящо работно време
или други способи, но не могат да бъдат разглеждани като пречка за издаване на
разрешение за строеж.
Тъй
като се доказа по делото, че преустройството не излиза от обема и очертанията
на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение, то за
него не е приложима разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ, както поддържа
жалбоподателят, защото не е налице нито една от законовите предпоставки за това.
По делото категорично се установи, че е изпълнена хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗУТ във всички нейни аспекти по т.1-7, при което не следва да се иска
съгласието на трети лица при преустройството на процесния обект.
По
тези съображения съдът намира, че Разрешение за строеж № 19-51 от 25.01.2023 г,
издадено от Главния архитект на Община **, е валиден и законосъобразен
административен акт, а оспорването му като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3
и ал.4 от АПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на
Община ** сумата 100лв за юрисконсултско възнаграждение /при условията на чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/ и 200лв за експертиза по представения списък, на ответниците „ЕКС
ПЕТРОЛИУМ“ ООД и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД реално направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв по договор за правна помощ и съдействие
№ 0229048 /л.97 от делото/, а на ответника „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД – сумата
600лв за експертиза.
Водим от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.**, бул. „*** против Разрешение за строеж
№ 19-51 от 25.01.2023 г, издадено от Главния архитект на Община **, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.**, бул. „*** да заплати на Община ** сумата 100 /сто/
лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.**, бул. „*** да заплати на „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.***и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.**, ***сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ-ТУР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.**, бул. „*** да
заплати на „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.**, ***сумата 600 /шестстотин/лв, представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ :