Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260057  Година 20.11.2023    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На осемнадесети октомври     Година две хиляди двадесет и трета,

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                               Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 При секретар МАЯ КРУШЕВА

                            

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 42 и номер 807 по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са искове по чл. 405 от КЗ и чл.409 във вр. с чл.108 ал.5 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, и иск по чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.405 от ЗК и чл.409 във вр. с чл.108 ал.5 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Г., иска осъждане на „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., да му плати в лично качество на застрахован остатък от застрахователно обезщетение в размер на 43 950.03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета,  по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество - машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 4 285,13лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата.

„БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Г., в качеството на процесуален субституент на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД ЕАД ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, иска осъждане на „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* гр.София да плати на лизингодателя „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД ЕИК ********* гр.София в качество на застрахован остатък от застрахователно обезщетение в размер на 71937,50лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 13089,68лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата.

Ищецът „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД в качеството на лизингополучател е сключил писмен Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № 1699/17.01.2018г. с ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД ЕАД в качеството на лизингодател, със срок на договора 60 месеца, по силата на който на ищеца е предоставено възмездно правото на ползване на посочената машина срещу заплащане на месечни вноски по погасителен план с право да закупи правото на собственост върху вещта според клаузите на договора. Машината е предадена на ищеца за ползване в с.Войводиново на 30.01.2018г.

Със Застрахователна полица № 1905BS0011, застрахователен договор за имущество в малки и средни предприятия е сключен между ответника като застраховател и ищеца и „ОББ Интерлийз” ЕАД като застраховани. На 10.02.2019г., около 18.15 часа, в сградите на Унитемп в ***, включително и тази, в която се е намирала процесната машина, е настъпил покрит застрахователен риск – пожар, в резултат на късо съединение. Има пълна увреда на машината, която е тотална щета.Застрахователят е определил  застрахователната сума 73 200 евро или 143 166.76 лв., и дължимо обезщетение 70 % като е платил на лизингодателя 100 216.73лв. според първото дело и 71 229.26лв. според второто дело. Отказал е да плати остатъка от 30 % в размер на 43 950.03лв. претендирана от ищеца по първото дело, поради съпричиняване. По второто дело твърденията са, че на 28.02.2020г. е платил 71 229.26лв. въпреки първоначално заявената в писмо от 31.01.2021г. редукция от 30 % от 143 166.76 лв., която сума е застрахователния лимит по договора, поради което по второто дело се претендира  разликата над 71 229.26лв. до 143 166.76лв., което е 71 937.50лв.

По второто дело процесуалният субституент твърди, че по лизинговия договор дължи 119 305.63лв. /61 000 евро/, платил е първоначална вноска от 17 895.84лв. /9 150евро/, до датата на застрахователното събитие 10.02.2019г. е платил 17 100.55лв. и от 10.02.2019г. до 28.02.2020г. е продължил плащане на лизинговите вноски въпреки пожара като е платил още 13 079.98лв. Към 10.02.2019г. по лизинговия договор се дължи остатък от 84 309.24лв.  Лизингополучателят е платил общо 48 076.37лв. към 28.02.2020г., поради което остатъкът по договора е 71 229.26лв., която сума застрахователят е превел на 28.02.2020г. на лизингодателя и с нея лизингодателят е получил пълно плащане по договора за лизинг, удовлетворен е, поради което няма интерес да претендира разликата до застрахователния лимит от 143 166.76лв. по тотална щета. Лизингополучателят твърди, че тази разлика от 71 937.50лв. е неговото вземане от лизингодателят, с което му е кредитор и за чието събиране в полза на длъжника си сезира съда поради бездействието му.

И по двете искови молби се твърди настъпване на тотална щета на вещта при пожара от 10.02.2019г., настъпил около 18.15 часа. Управителят П. и служители на Унитемп подават сигнал на телефон 112; своевременно е уведомен застрахователя. От 03 РСПБЗН Пловдив е изготвена за случая Телефонограма за произшествие № 72/10.02.2019г., образувано е ДП № 24/2019г. на Отдел Криминална полиция при ОД на МВР – гр.Пловдив. На 19.02.2019г. представители на ответника извършват оглед и опис на увреденото имущество, образуват щета № 19ВS0540001, по която лизингополучателят е представил всички поискани документи. С писмо изх. № 4620420 от 31.01.2020г. ответникът определя обезщетение от 100 216.73лв. при определена възстановителна стойност 143 166.76лв. като отказва плащане на разлика от 30 % поради съпричиняване.

Съпричиняването не се признава и се оспорва. Твърди се причина за пожар – късо съединение в резултат нарушение на изолацията на проводниците от гризач. Позовава се на изводи по ДП № 24/2019г. на ОД на МВР.

Твърди изпълнение на всички задължения по полицата, общите условия и закона, предприемане на всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване, предотвратяване, ограничаване и намаляване на щетите от пожара.

Повдига спор за съпричиняване от страна на лизингополучателя, евентуално по размера на съпричиняването, и мястото на възникване на пожара. Лизингополучателят не е собственик на сграда Основен производствен корпус, където машината е поставена по силата на договор за поставяне с Унитемп ЕООД, с което дружество са част от холдинговата структура на Бартлинк холдинг АД. Лизингополучателят има основна дейност търговия на едро с месо и месни продукти, а Унитемп ЕООД е с основна дейност разфасоване и търговия с говеждо и свинско месо. Двете компании работят свързано и извършват дейността си на един адрес в с.Войводиново, ул. Запад № 25, община Марица. Там се помещава месодобивното и месопреработвателното предприятие на Унитемп, което се състои от административна сграда, транжорна, кланица, складове, логистичен център и др. Поради това застрахованата машина се намира в чуждо помещение, също погинало след пожара. Възраженията на застрахователя за съпричиняване касаят твърдения за причиняване на вредата от трето лице – собственика на сградата, но тези отношения не касаят процесната полица. Твърди, че застрахователят знае, че Унитемп ЕООД е собственик на сградата по НА № 73, т.3, рег. № 3827, дело 409 от 03.06.2003г. и Констативен НА № 100, т.9, рег. № 11542, дело 1700 от 03.12.2008г., тя е въведена в експлоатация надлежно, дадени са положителни становища за съответствие с противопожарната безопасност – както при въвеждане в експлоатация през 2005г., така и нееднократно след това през 2016г.

Твърди, че Унитемп ЕООД е изпълнило всички изисквания на специалните и общите условия на застрахователните полици и закона.

Преди подписване на застрахователните договори на обекта е извършена обстойна проверка от С. К.  – специалист по **** към ответника, при което е установена пълна изправност и функционална годност на всички системи и инсталации, свързани с пожарната безопасност. Положителната оценка на експерта е едно от изискванията на ответника за сключване на полиците.

Посочва дадена от БОНЕР ООД с изх. № 19.0731 от 21.08.2019г. оферта за ново имущество като увреденото в размер на 254 850 евро.

Уточнява, че външното водоснабдяване за пожарогасене е било поддържано редовно в изправно състояние и в съответствие с нормативните изисквания.

Само един пожарен хидрант е демонтиран – поради попадане в застроена площ за разширение на сградата, за което има строителни книжа, като този демонтаж касае задната страна на сградата, където не се е наложило гасенето на пожара, поради което демонтажът не е компрометирал пожарната безопасност и реално демонтираният хидрант не е бил нужен, което нарушава изискването за причинно – следствена връзка. Останалите 6 броя надземни пожарни хидранта отговарят на нормативното изискване. Посочената от ответинка норма урежда пожарна безопасност само при ремонтни дейности и СМР, за които не се изисква разрешение за строеж, докато те траят, а пожарът е възникнал след приключване на строежа и след издадено разрешение за ползване.

Електрическото захранване е прекъснато поради сработване на защитите му; захранването на трансформатора не е изключено, имало е постоянно напрежение и за това генераторът не се включва. Изграденото табло за автоматично превключване на резервно електрозахранване отговаря на норматилните изисквания.

За гасене на пожара са подадени 381 800л вода и 100 л пенообразувател, гасенето е започнало 8 минути след подадения сигнал при заварена площ на пожара 4000кв.м. Площта на пожара и вида на конструктивните елементи – трислойни панели с пенополиуретанова изолация, не са позволили ефективни действия по пожарогасене от РСПБЗН Пловдив независимо от външното пожарно водоснабдяване.

Дебитът за ползване на водоизточника на предприятието е 8л/сек при нормативно изиснване за 5л/сек.

Има положителна оценка на експерт по пожарна безопасност на ответника за сградата преди сключване на застрахователните полици за същата от ответника.

Досието по пожарна безопасност, част от което са Дневници обр. Приложение № 3, са унищожени при пожара, констатирано е с протокола от оглед от 28.02.2019г. Пожарът е възникнал в работно време на част от персонала, поради което ел. захранването не е било изключено.

Досието по пожарна безопасност е поддържано правилно и адекватно като липсва пряка причинно – следствена връзка между евентуалната му неизрядност и възникването на пожара и/или размера на щетите от него.

На 01.10.2019г. е констатирано съществуването на брандмауер по одобрените и изпълнени проекти, което е отразено в доклада на надзорната фирма.

Надзорната фирма е изготвила комплексен доклад за съответствие между одобрения проект и строителното изпълнение.

Спазените са нормативните изисквания при определянето категорията по пожарна безопасност на помещенията.

Има изграден противопожарен водопровод и надземни пожарни хидранти за външно пожарно водоснабдяване, което е в съответствие с нормативните изисквания. Липсва водоснабдяване от водоем.

През 2017г. е изградено модулно съоръжение за зареждане с дизелово гориво за ведомствени нужди на територията на Унитемп ЕООД,което е първа категория обект с получено разрешение за ползване от ДНСК. При съгласуване на проекта е извършена детайлна проверка на пожарната безопасност на обекта, няма открити отклонения от нормите.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Съищецът – лизингодател „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД ЕИК *********   поддържа предявения от лизингополучателя иск. Поддържа заявените по исковата молба твърдения и правен интерес; признава, че не е предприел действия по събиране на остатъка от застрахователното обезщетение.

Признава сключване на договора за лизинг и договора за застраховане на лизинговото имущество. Признава, че към датата на пожара е собственик на машината. Признава определеното от застрахователя обезщетение, което е в по – нисък размер от стойността. Признава, че до датата на плащане 28.02.2020г. лизингополучателят е продължил да плаща лизингови вноски в общ размер на 13 079.98лв., което е обосновало възможността да се погасят всички дължими суми по договора за лизинг с плащане на по – малко обезщетение от застрахователя.

Признава правото на лизингополучателя да претендира разликата до пълния размер на застрахователното обезщетение.

 Настъпилият пожар е покрит застрахователен риск; най – вероятната причина за възникване на пожара е късо съединение в електрическата инсталация на обекта като най – вероятно огнището на пожара е едно и се намира на тавана в средата на производственото предприятие за месо като пожарът се е разпространил едновременно във всички посоки по термопанелите.

Застрахованият добросъвестно е изпълнил всички свои задължения по застрахователния договор.

По т.20 т.1 от ОУ, възстановителната стойност е цената на възстановяване на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доствка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахователят отговаря до размера на застрахователната сума в полицата – 143 166.76лв. Платеното от застрахователя обезщетение не покрива реално претърпените вреди, нито изплаща сума до размера на установения лимит по договора, което е възстановителната стойност, за която имуществото е застраховано. За това дължи пълния размер до договорения лимит. Разликата между размера по полицата 143 166.76лв. и платеното от ответника 71 229.26лв. е сумата от 71 937.50лв., предмет на иска.

 

Ответникът „ЗК УНИКА” АД ЕИК *********  не признава исковете.

Признава, че е страна по застрахователния договор по полица № 1905BS0011 със застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”. Не оспорва, че на 10.02.2019г. около 18.15 часа в сградите на Унитемп, включително и тази, в която се намирала машината, настъпва покрит застраховетелен риск – пожар, причинен от късо съединение.

Твърди възникване на пожара в зоната на помещението за опаковане, кашониране и палетизиране, компресорното помещение и цеха за продукти за раздробено месо на производствения корпус.

Горните обстоятелства иска да се определят като безспорни по делото.

Признава, че следствие на пожара машината е напълно увредена, за него възниква задължение да плати обезщетение, определя застрахователна сума 143 166.76лв. и плаща 70 % от нея в размер на 100 216.73лв. на собственика – лизингодател. Признава отказ да плати остатъка от 30 %, който счита да са 41 950лв., поради съпричиняване от страна на застрахования лизингополучател, по съображения, изложени в писмото от 31.01.2021г., които поддържа.

В обекта, в който е разположена машината, са допуснати нарушения на строително – техническите правила и норми и тези за пожарна безопасност при изграждането на сградите на производствения комплекс в с.Войводиново и в процеса на експлоатация на обекта. Тези нарушения имат отношение и са спомогнали за развитие и разпространението на пожара за кратък период от време.

Нарушенията са: 1. Неподдържано в изправност външно водоснабдяване за пожарогасене; 2. Демонтирани два пожарни хидранта при извършено преустройство и изместване на съществуващ водопровод и хидранти; 3. Изключване на ел. захранването от служители на ищеца, невключване на дизеловия генератор, в резултат на което отпада ел. захранването и оттук няма налягане и вода в пожарните хидранти; 4. Липса на удостоверяване на изключено ел. захранване след края на работния ден в дневник по образец; 5. Непълно досие за пожарна безопасност – няма протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция, няма удостоверяване на изправността им; липсва протокол за извършено почистване на строителни конструкции, на технологично и електрическо оборудване, на отоплителните тела и инсталации от наслоявания с горими материали от производствената дейност; 6. Изградената през 2012г. кланица не е отделена от транжорната с брандмауер; 7. Складовете и битовите помещения не са били отделени с брандмауер от останалите производствени помещения; 8. Определена е категория Д по пожарна опасност на основен корпус, който е от категория В, и за такъв се изисква изграждане на автоматична пожарогасителна система, каквато липсва; 9. Разделянето на основния производствен корпус на две с пожарозащитна стена към хладилника за готова продукция е изпълнено в нарушение на предвидените строителни книжа и норматив: а. изпълнена с МW – панел от 80мм 1 бр. и 2 бр. PUR – панел, вместо с с МW – панел от 100мм 1 бр. и 2 бр. трудногорими PUR – панел; б. отделянето не е извършено с негорими стени с граница на пожароустойчивост най- малко 2 часа и 30 минути; в. свързващата врата е от неръждавейка без устройство за автоматично затваряне; 10. Липсват пожарозащитни прегради между хладилните камери за суровини в основния корпус и останалите помещения на хладилника и производствените зали; 11. Обектът е водоснабден от тръбен кладенец с две помпени станции, осигурили при едновременна работа вода в резервоара за 50 минути при изискване за 3 часа.

Твърди, че ако нарушенията не бяха допуснати, настъпилите щети биха били ограничени.

Поддържа, че не дължи плащане на лизингополучателят на лично основание, защото той не е собственик на вещта към 10.02.2019г. Не признава сключване на договор за застраховка с процесната полица с Бартлинк Интернешънъл ООД. Правото на плащане на застрахователно обезщетение е на ОББ Интерлийз ЕАД.

 При условията на евентуалност твърди, че задължението за взимане на мерки за предпазване на застрахованото имущество по чл.395 от КЗ принадлежи и на Бартлинк Интернешънъл ООД, защото осъществява съвместно търговската си дейност на един адрес със собственика на сградата Унитемп ЕООД, в която сграда се е намирала вещта при пожара и където е погинала от него. Капиталът на двете дружества се притежават от едни и същи лица, едно и също лице е техен управител. Вещта е била използване за общата на двете дружества търговска дейност. Задължението на лизингополучателя като добър стопанин включва полагане на грижи за предпазване на имуществото, неизлагане на риск от погиване и увреждане при съхранение и експлоатация, включително и при предоставено ползване от трето лице. За реализиране на застрахователния риск е допринесло поведението на трето лице, на което е предоставено ползването на вещта, в отношенията с него съпричиняването на третото лице е равносилно на съпричиняване от застрахования. Собственикът на сградата е ползвал и съхранявал машината. В сградата е възникнал пожар. Поведението на собственика е в причинна връзка с развитие на пожара поради нарушение на строителните правила за пожарна безопасност. Има неполагане на дължимата грижа за безопасно съхранение на вещта и това е основание за отказ, респективно за намаляване на обезщетението.

Дори вземането да е цедирано, застрахователят има право да противопостави на цесионера всички възражения срещу застрахования прехвърлител. След като за собственика на вещта – лизингодател съществува задължението да полага грижи за съхранение на вещта, поведението на трето лице, на което тя е предоставена за ползване, и което поведение е в пряка връзка с увреждане на вещта, е равносилно на поведение на застрахования по неполагане на грижа. Приносът за развитие на пожара на собственика на сградата е от значение за преценка отговорността.

По второто дело застрахователят възразява, че застрахователната полица е подписана от представител на едно от двете посочени като застраховани лица дружество и доколкото според общите условия на договора за лизинг застраховането на вещта е задължение на лизингодателя, който сключва договор за застраховка, приема, че договорът е сключен от лизингодателя и той е страна по същия. Лизингополучателят е ползвател на вещта, а не страна по договора. Последният няма качеството кредитор към лизингодателя към датата на депозира на иска, защото няма плащане от ответника като застраховател на застрахователно обезщетение в размер, надхвърлящ този на задълженията по договора за лизинг. След като няма плащане на остатък, няма какво да се плати от лизингодателя на лизингополучателя към момента на сезиране на съда и за това лизингополучателят не е придобил вземане и оттук не е кредитор.

Лизингополучателят може да е кредитор само за остатъка от застрахователното обезщетение след погасяване на задълженията му по договора за лизинг. По договора е уговорена застрахователна сума от 143 166.76лв., определено е обезщетение от 100 216.73лв. и то е платено на лизингодателя с нареждане от 26.02.2020г., поради което разликата е над 100 216.73лв. до 143 166.76лв.

Не признава плащане на 71 229.26лв., защото е платил 100 216.73лв., поради което липсва вземане над 71 229.26лв. до 100 216.73лв.

От платените 100 216.73лв. са погасени задължения по договора за лизинг в размер на 84 309.24лв., поради което остатъкът е 15 907.49лв., за което възниква вземане на лизингополучателя. За лизингополучателя възниква и вземане от 13 079.98лв., представляващо платени лизингови вноски от 10.02.2019г. до 28.02.2020г., защото за този период лизингодателят се е удовлетворил от полученото обезщетение от застрахователя. Поради това Бартлинг Интернашънъл ООД е кредитор с 28 987.47лв., но за такава сума ОББ Интерлийз ЕАД няма вземане от застрахователя. Ето защо няма права към ответника, които Бартлинг Интернашънъл ООД да предявява по чл.134 ЗЗД.

Представеното извлечение от системата на ОББ Интерлийз ЕАд по профила на лизингополучателя, в което е посочена сумата от 72 229.26лв., не представлява получено плащане от застрахователя, а икономическата вреда по застрахователната щета. Това не удостоверява извършено от ответника плащане, а отчитане на плащания на задълженията на лизингополучателя.

Евентуално възразява, че не дължи плащане на ОББ Интерлийз ЕАД, защото вече е платил застрахователно обезщетение от 100 216.73лв. и е отказал за 30 % поради съпричиняване, което поддържа. Собственикът на вещта има също задължение по чл.395 от КЗ за полагане на грижата на добрия стопанин и чрез предоставяне ползването на вещта на лизингополучателя, съхранявал я чрез трето лице в сграда, в която е възникнал пожар, като поведението на третото лице е в причинна връзка с развитие на пожара, то застрахованият собственик не е положил грижа за безопасно съхранение.

          Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

          Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

          По основните факти липса спор между страните по делото, те са признати в отговорите, включително за тях се съдържа признание с направения на 31.01.2020г. писмен отговор по образувана щета и извършеното извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение от ответника на лизингодателя. Те са както следва:

          На 17.01.2018г. между „Интерлийз“ ЕАД ЕИК ********* /сега с фирмено наименование „ОББ Интерлийз“ ЕАД/ и „Бартлинк Интернашънъл“ ООД се сключва Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № 1699/17.01.2018г. с предмет – оборудване, представляващо машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, с местодомуване с. Войводиново, ул. „Запад“ 25, със срок на договора 60 месеца, при първоначална вноска 9 150 евро без ДДС, при стойност на лизинга 61 000 евро, с годишна лихва върху главницата от 2.25 %. С погасителния план са уговорени 60 лизингови вноски с падеж 25 – то число на месеца. Доставчик на вещта е „Несто КГ“ ЕООД ЕИК *********, с място на доставка – до базата на лизингополучателя.

          С писмен приемо – предавателен протокол от 30.01.2018г. машината е доставена от „Несто КГ“ ЕООД  на лизингодателя „Интерлийз“ ЕАД в базата в с.Войводиново и е предадена на лизингополучателя. С протокол за пускане в експлоатация също от 30.01.2018г., подписана от тези три лица, са извършени успешни проби и изпитания, в резултат на което е прието, че вещта е годна за употреба и е без дефекти.

          Според Общите условия на Договора за финансов лизинг – чл.13.1, през целия срок на договора вещта е собственост на лизингодателя, който за срока на договора я предоставя на лизингополучателя за държане и ползване, а чл.13.2 сочи, че всеки един риск е за сметка на лизингополучателя. Правилото на чл.14 е, че лизинговата вещ се застрахова в полза на лизингодателя, който сключва договора за имуществена застраховка. Според чл.14.1.1.2, поради предоставяне на лизинговата вещ за ползване на лизингополучателя, той се задължава да предостави своевременно отговори на въпросите, поставени от застрахователя по чл.362 от КЗ.

          Съгласно чл.14.2.3 от ОУ на договора за финансов лизинг, при настъпване на „кражба“ или „тотална щета“ на лизинговата вещ по смисъла на ОУ на застраховката, застрахователното обезщетение на лизинговата вещ се получава от лизингодателя. При други щети, различни от тези – чл.14.2.5, обезщетението се изплаща на лизингополучателя съобразно ОУ на застраховката.

          Застраховането и маркирането на вещта е по Приложение Г, подписано както от лизингодателя, така и от ищеца – лизингополучател, според което се сключва имуществена застраховка за вещта при  ЗК „Уника“ АД за застрахователна сума от 73 200 евро за срок от 60 месеца. Правоимащи лица да получат застрахователно обезщетение са лизингодателя при „кражба“ и „тотална щета“ по чл.14.2.3 от ОУ, и лизингополучателя при застрахователно събитие, различно от „кражба“ и „тотална щета“ по чл.14.2.4 и чл.14.2.5 от ОУ. В това Приложение Г е посочено, че лизингополучателят е представил отговори на въпроси на застрахователя, с които е обявил точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни при сключване на договора. Посочените в приложението отговори са: еднократно плащане на премията, обитаване на обекта в работно време, въведени сгради в редовна експлоатация със законоустановени документи; липса на регистрирано свлачище в района на обекта; наличие на съоръжения и мерки за противопожарна охрана, съгласно изискванията на ПБЗИ както следва: съоръжения за противопожарна охрана – пожарогасители, детектори за дим, допълнителен водоизточник, противопожарни кранове, пожароизвестителна инсталация, връзка с пожарната охрана; съхраняваните в обекта запаси са хранителни; не се съхраняват взривоопасни вещества и материали; не се съхраняват леснозапалими запаси; наличие на обезопасеност от служители, вътрешна, въоръжена, денонощна, локална алармена система, ТВ камери, обемни датчици.

          Поради непредставяне от ответника по реда на чл.190 от ГПК на досието и материалите по сключения застрахователен договор, изискани с доклада от 30.05.2020г., твърдението му, че това са само полицата и общите условия към нея, се налага извода, че по делото няма доказателства Приложение Г да е формулирано от и/или предоставено на ответника – застраховател, както и че той е формулирал и поставил въпросите в приложението на договора за финансов лизинг и да е бил запознат с дадените отговори. Съдът отчита  и взима предвид, че Приложение Г е част от договора за финансов лизинг, а не от сключения с ответника договор за имуществена застраховка на вещ, поради което то не е част от застрахователния договор и оттук от застрахователното правоотношение. На същото ответникът не може да се позовава по смисъла на чл.362 от КЗ.

          На 21.01.2019 е издадена Застрахователна полица № 1905BS0011 за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” от ответника със застраховано имущество - машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”. Застраховани лица по полица са ищеца и „ОББ Интерлийз“ ЕАД без в полицата да е направено някакво разграничение между тях. Посочено е, че адресът на застрахованото имущество е с. Войводиново, ул. Запад № 25. Срокът на застраховката е от 23.01.2019г. до 22.01.2020г. Застрахователната сума е 73 200 евро; условията на застраховката са съгласно общите условия на застраховане на имущество в малки и средни предприятия. Посочени са покрити рискове, между които на първо място е пожар.

          Представят се Общите условия на тази застраховка, според чл.6.1 на които застрахователят не дължи обезщетения за щети, причинени от или слествие на умишлени действия или бездействия, включително нелоялност, недобросъвестност, въвеждане в заблуждение или измама, груба небрежност или неполагане на дължима грижа от застрахования и/или негови служители и/или лица, работещи под негов контрол. Спроед чл.10 и чл.20.1, застраховката се сключва на база възстановителна стойност на имуществото, която е цената за възстановяваве на имущество от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, като застрахователната сума се посочва при сключване на застраховката. Отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума.

          Според чл.28 от ОУ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Чл.31 от ОУ дава право на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, ако то е следствие на неизпълнение на задълженията по чл.28, но според чл.32 независимо от чл.31, застрахователят е длъжен да изплати обезщетението, когато неизпълнение на задълженията на застрахования не е в причинно – следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.

          В тези ОУ не е посочен срок, в който застрахователят следва да изплати обезщетението при настъпил риск.

          Между страните е безспорно и това се потвърждава от документите на договора за финансов лизинг, от застрахователната полица, от материалите по образуваната при ответника щета и от изслушаните показания на разпитаните по делото служители на ищеца, че лизинговата вещ – машина за месо, е доставена и монтирана в производствен обект на Унитемп ЕООД в с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, представляващ предприятие за разфасовка на месо с кланница. Машината служи за нарязване на месо на зададени по програма грамажи и е разположена в основния производствен корпус на сградата.

          Съгласно НА № 73, том трети, рег. № 3827, дело № 409 от 03.06.2003г. за покупко – продажба на недвижим имот – земеделска земя, и констативен НА № 100, том девети, рег. № 11542, дело № 1700 от 03.12.2008г., собственик на земята и на изградената върху нея фабрика в с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, ул. Запад № 25, е „Унитемп“ ООД.  Обектът представлява Предприятие за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо, въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 11 от 12.03.2007г., с подобект Основен /производствен/ корпус, Компресорно и главно ел. Табло, Административна сграда, Контролно – пропусквателен пункт, Станция за вътрешно измиване на коли и техническа работилница, Едноетажна жилищна сграда за персонала. Ищецът признава, че с това дружество са свързани лица като част от холдинговата структура на „Бартлинк холдинг“ АД, с основна дейност на Унитемп ЕООД разфасовка и търговия с говеждо и свинско месо, а на ищеца – търговия на едро с месо и месни продукти. Предприятието за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо е въведен в експлоатация с Удостоверение № 11 от 12.03.2007г., Кланица за червени меса с капацитет 48 тона на ден е въведена в експлоатация с Удостоверение № 31 от 10.04.2013г., Разширение и вътрешно преустройво на предприятие за добив и преработка на червено месо е въведено в експлоатация с Акт от 11.12.2018г. Това означава, че всички строителни действия в обекта са извършени преди сключва не договора за застраховка от 21.01.2019г.

          Признава се от ответника и се установява от представените материали по Телефонограма № 79 от 10.02.2019г., по ДП 1154/2019г. /на електронен носител/ и от показанията на изслушаните свидетели Г. Т. Г. , М. С. М. , Л. Н. Р. , Е. К. С.  и Д. Г. Ц. , че на 10.02.2019г. в 18.22 часа в 03 РС ПБЗН – Пловдив е получен сигнал за пожар в Цех за месо Унитемп ЕООД с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Сигналът е подаден поради възникнал пожар в подпокривното пространство на производствения корпус на сградата малко след приключване на редовната смяна на работниците и непосредствено в началото на започнатото почистване на производствените помещения от служителите – хигиенисти с водни струйници и препарати. Хигиенистите забелязват дим, който идва от тавана на помещенията, започва да се разпространява бързо, става задушлив, загубва се видимост, угасва осветлението, поради което те бързо напускат сградата. При излизането навън виждат черен дим, който излиза от покрива на производствения корпус, зад административната сграда. При пристигане на първите пожарни коли е заварен пожар, развиващ се на значителна площ. Наредено е от св. Е. К. С.  – ръководил екипа на ПБЗН Пловдив, пристигнали първи на мястото, изключване на електрозахранването в обекта с цел обезопасяване на огнеборците, след което е констатирано липса на вода в пожарните хидранти на обекта, поради което пожарните коли са подвозвали вода за гасене от външни на фабриката хидранти.

          Между страните няма спор и е признато от ответника в писмото му от 31.01.2020г., че в резултат на пожара процесната машина е увредена изцяло, поради което е налице „тотална щета“.

          От всички изслушани по делото експертизи, от обясненията на в.л. Л.К. в съдебно заседания при изслушването му, от материалите на образуваната при ответника щета № 19BS0540001 по процесната полица и от признанията му в депозираните отговори, безпротиворечиво се установява, че пожарът е възникнал в резултат на късо съединение в подпокривното пространство на фабриката, където преминават всички електропроводи по шасита.

Съгласно неоспорената СТЕ на в.л. Л.К., в зоната на огнището на пожара са се намирали две главни кабелни трасета със снопове кабели, от които са се разклонявали отклонения за четири други трасета в хоризонтална посока и две надолу – към разпределителни, цехови електрически табла. В зоната на пожара няма налична комутационна или съединителна апаратура, апарати, машини, контакти, защитни или други елементи на електрическата инсталация. Всички елементи /контакти, ключове и др./ са се намирали в обслужваемата зона в цеховете. В подпокривното пространство е имало само кабели като елементи от силовата електирческа инсталация и осветителната инсталация. За контрол на техническото състояние и експлоатационната трайност на вложените при изграждането на електрическите инсталации кабели и апаратура са извършвани периодични проверки. В материалите по делото са налични копия от протоколи на оправомощените за тази дейност фирми с резултати от извършваните изпитания, доказващи годността на вложените електрически материали.

          В съдебно заседание от 15.03.2023г. в.л. К. обясни, че се е запознал с анализа на запаметените в паметта на електромера количества електроенергия, които са се консумирали непосредствено след 18.15 часа и от тях се вижда стъпало как последователно са отпадали кабелите, с които се е захранвало всичко като електрооборудване. Констатира как бъро се е разраснал пожара, защото се е получил голям пад на консумацията, и още веднъж, малко след тези 15 минути. В.л. К. обяснява, че това са големи количества топлина, която е действала в пространството под покрива, където възниква пожара, което е затворено. Повече от половин час продължава процесът по отпадане на кабелите поради развилата се висока температура. По данни на електромера има около 40 минути много сериозно изгаряне и отпадане на кабели.

          Също така в.л. К. посочва, съгласно показанията на св. Е.С., че при пристигане на пожарната /по заповед на този свидетел/ се нарежда изключване на захранването, което е извършено от електротехника и захранването е изключено. По тази причина спира водоподаването и не могат да се правят анализи къде има течове. Обяснява, че няма отделен кръг, хидрантите и водоподаването към тях се захранват от табло, което е в производствената сграда. С изключване на електрозахранването, отпада и захранването на помпите в помпената станция. Схемата е изработена така, че с отпадане на захранването на сградата да отпадне и захранването на помпите. Дизеловият генератор се включва в точката, в която е самото захравнане на 5 – жилният кабел за помпената станция. На това място няма как да се подаде електрозахранване и по тази причина електотехникът първо извежда от действие АВР /автоматично включване на резервата/, като той знае много добре, че там ще има напрежение, ако остави нещата така. С отпадане на захранването от двата трафа отпада и захранването, не се включва АВР, което в рамките на 6 -7 секунди се задейства, ако не бъде изведено /това е проверено на място от вещото лице К. с участието на електротехника чрез „произграване“/. Вещото лице обяснява, че когато отпадне главното, основно захранване, в определен интервал от време се подава резервното на АВР, за да имат захранване на консуматорите, които не търпят изключване – камери в хладилника, осветление, сочещо посока на движение и др., в това число и помпената станция. АВР трябва да сработи, за да захрани тези консуматори. АВР и генетарорът са съобразени с отпадане на външното захранване на 20 киловолта. АВР е изведено ръчно от електротехника с цел пълно отпадане на напрежението в обекта.

След възникване на пожара в резултат на късо съединение същият се развива хоризонтално по кабелите в подпокривното пространство и оттам вертикално чрез преминаване в отделните помещения.

          Няма спор и от материалите по щета № 19BS0540001, както и от изслушания свидетел на ответника се констатира, че застрахователят е уведомен незабавно за настъпилото събитие, образувал е щета № 19BS0540001, извършил е огледи на място в обекта за процесната машина и е констатирал нейното пълно увреждане.

С писмо от 31.01.2020г. на л. 67 от делото, което не е адресирано до ищеца „Бартлинк Интернашънъл“ ООД, но той признава получаването му, за машината е признато пълното й унищожаване, определена е застрахователна сума – възстановима стойност, от 143 166.76лв. при тотална щета, прието е съпричинява от 0.3000 /30%/ и поради това сума за изплащане от 100 216.73лв. В писмото не е посочено кое лице е съпричинило увреждането, дали това е лизингодателя или лизингополучателя на процесната движима вещ. В писмото освен процесната полица и щета по нея, са определени обезщетения за плащане по други полици и щети, сключени с „Унитемп“ ООД /собственик на земята и сградите, където е поставена и ползвана процесната машина/, и по тях е определено съпричиняване от 30 % като в този процен застрахователните обезщетения са намалени. В т. IV на писмото е посочено, че експерти на застрахователя са констатирали редица нарушения на строителните и пожарни правила, включващи, но не само, сторените по делото от ответника възражения. В основната си част това са твърдения за нарушения, допуснати при одобряване на строителната документация и изграждане на фабриката, което е станало на два етапа и се е случило във времето далеч преди сключване на процесната полица от 21.01.2019г. Посочените нарушения касаят фабриката и нейното стопанисване. В тях не са индивидуализирани конкретни действия, извършени от застрахованите лица по процесната полица и/или техн работници и служители по договор.

          От писмените материали по щетата, от писмените материали от досъдебното производство, от извършените от вещите лица справки и получени отговори и строителни документи от община Марица, от всички изслушани по делото технически експертизи, без оглед на това коя експертиза в коя част е оспорена или не от ответника, безпротиворечиво се установява, че към 21.01.2019г. сградата на фабриката с двата й корпуса и преустройството й е била построена и отдавна въведена в експлоатация. Както към 21.01.2019г., така и след тази дата до 10.02.2019г., във фабриката не е извършвано строителство, преустройство или някакви други ремонтни работи, касаещи както помещението, в които е била разположена процесната машина, така и другите части на имота, или свързани с пожарната безопасност или електрическите съоръжения.

          От изслушаната ССчЕ на в.л. И.С., изготвена обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, след справка в счетоводствата на всички страни по делото, която съдът кредитира, се установява, че ищецът – лизингополучател е обслужвал и заплащал своевременно дължимите лизингови вноски към съищеца си - лизингодател до вноска номер 12 с падеж 25.01.2019г. включително, която е преди настъпване на пожара. За вноски от № 13 до № 16 включително, с падежи 25 – то число на месеците февруари, март, април и май 2019г., са сключени допълнителни споразумения към договора за финансов лизинг /виж устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание при изслушването й/, в резултат на които падежите за тези вноски са отсрочени като сумите по вноските са погасени чрез прихващане, а не чрез реално плащане. Ищецът – лизингополучател до датата на пожара е заплатил по банков път 22 626.76 лв., включващи 12 месечни вноски. Към датата на пожара лизинговият договор е обслужван редовно, няма неплатени падежирали вноски. Остатъкът по договора за вноски с ненастъпил падеж е 54 322.15 евро главници и лихви с ДДС, което е 106 244.89лв.

На 27.02.2020г. ответникът нарежда по банков път към ОББ Интерлийз ЕАД сумата от 100 216.73лв., представляваща обезщетение за процесната машина. За периода от 10.02.2019г. до 27.02.2020г. ищецът – лизингополучател е извършил плащане по банков път на месечни вноски на обща стойност 15 759.74 лв. /т.е. продължил е да обслужва лизинговия договор/ при дължими вноски от 17 653.20 лв. Неплатени и просрочени са 1893.46 лв., което е вноска № 25 с падеж 25.02.2020г., състояща се от главница и лихва. От 25.03.2020г. до края на срока на договора се дължат 88 591.68лв.

          В.л. С. е констатирало, че счетовдните записи при лизингодателя и при лизингополучателя съвпадат и нямат разминавания. След като ОББ Интерлийз АД на 27.02.2020г. получава от ответника превод на 100 216.73лв. обезщетение, закрива изцяло дължима остатъчна главница по лизинговия договор от 71 229.26лв. и на 16.03.2020г. превежда по банков път на лизингополучателя сумата от 8 005.19лв., а на 31.07.2020г. превежда сумата от 19 088.90лв. на лизингополучателя.

          Вещото лице е обяснило, че от полученото обезщетение от застрахователя от 100 216.73лв., лизингодателят е приспаднал остатъка от главницата по договора за финансов лизинг от 71 229.26лв. без ДДС, 1893.46лв., представляваща задължения по падежна вноска № 25 и ДДС от 19 088.90лв. , всички удръжки общо от 92 211.54лв., като разликата до полученото плащане 100 216.73лв. от 8 005.19лв. е преведено на лизингополучателя. След  това е коригирано дължимото ДДС и на лизингополучателя е преведена и сумата за ДДС от 19 088.90лв. Изводът е, че с направеното от ответника – застраховател плащане от 100 216.73лв. лизингодателят е погасил задълженията по лизинговия договор изцяло като разликата над дължимите му суми е превел на лизингополучателя. С оглед на това се доказва възражението на ответника, че реално е изплатил още на 27.02.2020г. определеното обезщетение от 100 216.73лв.

          Между страните няма спор за това, че застрахователят е определил стойността на нанъплно унищожената вещ по нейната възстановителна стойност – така, както е договорено.

          Спорът по делото е изцяло правен: има ли съпричиняване по процесната щета от застраховано лице, което да дава право на застрахователя да редуцира обезщетението при съпричиняване от 30 %, и евентуално кое е застрахованото лице по полицата, което може да иска и да получи пряко от застрахователя /ако се дължи/ остатъка от застрахователното обезщетение.

          Предмет на делото е договор за имуществена застраховка на движима вещ, застрахована срещу риск пожар, по който при настъпил застрахователен риск се дължи обезщетение в размер на въстановителна стойност на вещта, с посочен размер в договора. В полицата застраховани лица са две дружества без други уточнения. Такива липсват и в общите условия на застрахователния договор. Представеният договор за финансов лизинг, в изпълнение на задълженията по който е сключен застрахователния договор, установява, че това са лизингодател – собственик на вещта, и лизингополучател. Той е правното основание, на което застрахованата вещ е дадена от собственика на друго лице за държане и ползване срещу възнаграждение. Общите условия на договора за финансов лизинг, уреждащи вътрешните отношения между тези две дружества, сочи, че собствеността върху вещта остава в полза на лизингодателя за срока на лизинговия договор, поради което /и съобразно правилото на чл.384 от КЗ/ при кражба и тотална щета застрахователно обезщетение се изплаща на лизингодателя, а при настъпване на други застрахователни рискове по увреждане на вещта, извън кражба и тотална щета, обезщетение се дължи на лизингополучателя. Доколкото ОУ на застрахователния договор не съдържат изрична уредба, се прилагат правилата на чл.384 от ЗК за застраховане на лизингово имущество.

          Правилото на чл.384 от КЗ, озаглавен „Застраховка, сключена по повод на лизингова вещ”, е, че при изплащането на обезщетение по такава застраховка лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. В последния случай лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг и лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.

          Тъй като в сключения застрахователен договор с ответника и в общите условия към него няма изрично уреждане на случай, в който застрахованата вещ е лизингова, като по делото липсва спор, че застрахователят е знаел при сключване на застраховката с двамата ищци, че нейн обект е лизингово имущество, то в отношенията им се прилага правилото на чл.384 от КЗ, а не се касае за застраховане на вещ в полза на двамата ищци при активна солидарност на кредиторите, каквато е тезата на лизингополучателя по предявения на самостоятелно основание иск. Вярно е, че общите условия на договора за финансов лизинг урежда вътрешните отношения по финансовия лизинг между двамата ищци, по него ответникът не е страна и не го обвързва, но този договор възпроизвежда правилото на чл.384 от КЗ, която норма, при липса на изрично правило в застрахователния договор, следва да намери приложение в отношенията със застрахователя.

          Поради това съдът приема, че при настъпилата тотална щета на оборудването в резултат на пожара правоимащ застрахован по договора да получи застрахователното обезщетение е само лизингодателя. Лизингополучателят в този случай не е застраховано лице и няма пряк иск срещу застрахователя. Той е застраховано лице с пряк иск само за вреди в резултат на настъпил застрахователен риск, различен от кражба и тотална щета, когато вещта е увредена, но не е унищожена.

          Фактът, че според договора за лизинг риска от увреждане и погиване на вещта се носи от лизингополучателя означава, че договорът за лизинг остава да действа и по него лизингополучателят дължи плащане на месечните лизингови вноски независимо от увреждане или унищожаване на лизинговото имущество, като настъпване на такъв риск не прекратява лизинговия договор. Това е станало в случая, съгласно заключението на в.л. С., от което се доказа, че лизингополучателят е продължил да плаща месечните вноски и след датата на пожара, респективно след унищожаване изцяло на машината, като е плащал до 27.02.2020г., когато лизингодателят е получил вместо него от застрахователя плащане на обезщетение за вещта, с което дължимите вноски по договора до неговия край са били погасени. Тези факти обаче не дават на лизингополучателя пряк иск срещу застрахователя за остатъка от обезщетението, защото той не е собственик на вещта. Поради правилото, че вещта погива за собственика, независимо от сключените за нея договори за ползване, докато правото на собственост е на лизингодателя, той е титуляр на вземане за стойността на унищожената вещ от застрахователя.

          Евентуалната теза на ищеца, че е носител на вземането, защото по договора за лизинг са изплатени всички лизингови вноски, не се споделя от съда, защото фактът на погасяване на лизинговите вноски се доказа, че е както в резултат на плащането им от лизингополучателя до 27.02.2020г., така и в резултат на погасяването им с изплатеното от ответника застрахователно обезщетение на лизингодателя. От счетоводната експертиза се установи, че разликата над дължимите лизингови вноски по договора до стойността на изплатеното обезщетение /сумите от 8005.19лв. и 19 088.90лв./ са преведени от лизингодателя на лизингополучателя през март и юли 2020г., което е в съответствие и в изпълнение на правилото на чл.384 ал.3 от КЗ. Тези факти сочат, че лизингодателят е удовлетворен, задълженията по договора за лизинг са погасени, поради което от определеното и изплатено обезщетение има остатък, който лизингодателят е превел на лизингополучателят. Това означава и че неизплатеният остатък от обезщетението представлява вземане на лизингополучателя от лизингодателя, поради което първият е кредитор на втория за остатъка от спорното неизплатено поради възражение за съпричиняване обезщетение.

          Оттук прекият иск на лизингополучателя срещу застрахователя по т.д. № 42/2021г. е неоснователен, защото „Бартлинк Интернъшънъл“ ООД не установява да има вземане на лично основание от застрахователя. То не може да възникне в негова полза и по силата на договора за цесия от 31.01.2022г., който двамата ищци сключиха в хода на делото, тъй като вземането на лизингодателя от застрахователя по застрахователния договор за остатъка от застрахователното обезщетение представлява задължение на лизингодателя към лизингополучателя по чл.384 ал.3 от КЗ - както по договора за финансов лизинг, така и по силата на цитираната изрична норма, с оглед на което във вътрешните им отношения „Бартлинк Интернешънъл“ ООД е кредитор на „ОББ Интерлийз“ АД за този остатък и няма как длъжникът с договор за цесия да прехвърли на кредитора си това, което му дължи. Нормите на чл.384 ал.2 т.2 и ал.3 от КЗ са защитни – те охраняват интереса на лизингодателя, че ще получи репариране на вредите при пълно унищожаване на вещта, поради което застрахователят е задължен да преведе обезщетението на него. Задължението на лизингодателя по чл.384 ал.3 от КЗ към лизингополучателя е изградено на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, тъй като собственикът вече е обезщетен за стойността на вещта чрез получените вноски по лизинговия договор и чрез плащане на застрахователното обезщетение за остатъка от лизинговите вноски, с оглед принципа при финансовия лизинг, че риска от погиването е за лизингополучателя. Ако вземането на лизингодателят от ответника бе самостоятелно, оценимо вземане спрямо лизингополучателя, то би следвало със сключения договор да се извърши прихващане, а не безвъзмезно прехвърляне. Поради това цесията няма предмет. Лизингополучателят би станал титуляр на вземането за остатъка от обезщетението само ако бе получил собствеността върху остатъците от унищожената машин,а в качеството на собственик, за което по делото нито се навеждат твърдения, нито има такива доказателства.

          Поради недоказаност на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за лихви по това дело.

          Както се установи, има остатък от определеното застрахователно обезщетение от 143 166.76лв. и изплатеното от 100 216.73лв., и този остатък е положителната разлика от двете суми или 42 950.03лв.  Доказа се и, че лизингодателят е изцяло удовлетворен, защото задълженията по лизинговия договор за погасени и закрити в счетоводството му. Това е станало както с изплатените от лизингополучателя суми до 27.02.2020г., така и с част от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 73 122.72лв. / 71 229,26лв.+1893.46лв./. Разликата над 73 122.72лв. до 100 216.73лв. е преведена от лизингодателя на лизингополучателя през март и юли 2020г. по силата на чл.384 ал.3 от КЗ. Спорната сума от 42 950.03лв. лизингополучателят има право да получи, ако се изплати от застрахователя. Тъй като лизингополучателят твърди, че няма правно основание за съпричиняване и редуциране на обезщетението с тази сума, той се явява кредитор на лизингодателя за нея, а кредиторът му бездейства, не иска плащането й от ответника както извънсъдебно, така и съдебно, поради което лизингополучателят разполага с правото по чл.134 от ЗЗД при бездействие на длъжника си да упражни правото му на иск срещу застрахователя по чл. 405 от КЗ, което и стори по т.д. № 807/2021г. на ПОС. Искът му като процесуален субституент е допустим. Възраженията на ответника, че процесуалният субституент е кредитор на лизингодателя, но с други вземания – за разликата над дължимите суми по лизинговия договор и платеното обезщетение, а не с процесната, се доказа от експертизата, че са неоснователни, тъй като тази разликата вече е платена през 2020г. и не съществува като дълг.

          Тук основният спор е по възражението на застрахователя за съпричиняване на пожара с упражнено от него право на редуциране на обезщетението по чл. 395 от КЗ. Възражението е изцяло неоснователно в основната си част по твърдените факти поради смесван на два института – този по чл.362 и този по чл.395 от КЗ, а в останалата – недоказано. Съпричиняване на вредоносния резултат и/или на увреждането на застрахованото имущество от застрахованото лице може да има само с действия/бездействия, настъпили след сключване на застрахователния договор до датата на осъществяване на застрахователното събитие. Това следва да са действия/бездействия на застрахованото лице и/или на негови работници и служители по договор и те да се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на застрахователния риск и/или увреждане на имуществото без причинно – следствената верига да е опосредена от действия на други субекти, да е обусловена от тях или да е прекъсната от такива. Изискването за пряка причинно – следствена връзка от поведението на застрахования, съгласно чл.395 ал.1 и ал.5 от КЗ, е възпроизведено и в чл.32 от ОУ на имуществената застраховка, предмет на делото. Това означа и, че застрахователят носи тежестта да докаже главно причинно – следствена връзка по един безусловен и безсъмнен начин.

    Когато действията/бездействията са факти и обстоятелства, настъпили преди сключване на застрахователния договор, те не представляват поведение на съпричиняване, а са обстоятелства, които имат значение за поемане на застрахователния риск с договора и за определяне на дължимата премия. Тези обстоятелства, които застрахователят счита за значими за поемане на застрахователния риск и оттук за своя интерес, следва да бъдат обявени от него във въпросниците преди сключване на застрахователния договор, съгласно чл.362 от КЗ /така виж Решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351-2020 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова – „Поради това, законодателят с  чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси -  чл. 362, ал. 2 предл. 1 КЗ. Прилагането на  чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования.“; Решение № 96 от 27.03.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 606/2022 г. – „Ако за поемане на застрахователния риск законността на постройките представлява съществено за застрахователя обстоятелство, то този въпрос е следвало да бъде поставен писмено и включен в нарочно изготвен въпросник, изискуем съобразно  чл. 362 от КЗ и от застрахования да бъде обявено това обстоятелство. Целта на нормата на  чл. 362 от КЗ е да се обезпечи адекватността между степента на риска от една страна и другите елементи на застрахователния договор – размер на застрахователната премия, на застрахователната сума, времетраене на застраховката - от друга. Когато застрахователят има точна информация за всички фактори, които влияят съществено върху риска, той би могъл да вземе по-точно решение дали е оправдано да поема такъв риск и при какви условия да стори това. Задължението за обявяване на обстоятелства свързани със застрахователния риск е израз на принципа, че страните трябва да действат добросъвестно. С оглед защитата на застрахованите лица законът е възприел формален критерий за определяне на съществеността на едно обстоятелство – достатъчно е застрахователят да не е поставил писмено въпрос за него, за да се отрече характерът му на съществено обстоятелство, независимо, че то може обективно да влияе върху естеството и размера на риска. Не застрахованият, а застрахователят следва да прецени дали едно обстоятелство е съществено или не.“; Решение № 152 от 8.02.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3397/2021 г. – „В случая застрахователят е имал право да постави въпроси касаещи конструктивната годност на процесната къща, наличието на дренажна система или наличието на въздействие до този момент на подпочвани води върху имота. Като не е поставил такива въпроси и като е сключил застрахователния договор без да постави такива въпроси или въпреки дадените отговори, като не твърди неточно обявяване на обстоятелства, застрахователят няма право да откаже застрахователно обезщетение, при настъпване на застрахователно събитие, въз основа на тези обстоятелства съгласно горецитираната разпоредба. На следващо място ответникът твърди, че ищецът е проявил груба небрежност като не е изградил дренажна система и не е ограничил щетите, които неговия имот е претърпял. Възражението е неоснователно. Относно изграждането на дренажна система съдът е развил мотиви, който поддържа и при това възражение. Не може да съставлява груба небрежност от страна на застрахования обстоятелство, за което застрахователят се е уведомил, можел е да го съобрази и не го е съобразил при сключването на договора.“; Решение № 734 от 29.11.2021 г. на САС по в. т. д. № 729/2021г. – „Не могат да бъдат възприети и възраженията, че вредите са настъпили в резултат на недостатъци в строителството. Застрахователят не е задал писмен въпрос за състоянието на застрахованото имущество ( който факт е изрично заявен от същия) и с оглед на нормата на  чл. 362, ал. 2 от КЗ следва да се приеме, че според него това не е било съществено за риска. Ето защо дружеството не може да основе отказа си на основание състоянието на покрива към момента на сключване на застраховката предвид изричното правило на  чл. 362, ал. 2, изр. 2 от КЗ.“; Решение № 1068 от 8.05.2019 г. на САС по т. д. № 1035/2019 г. – „Предвид нормата на  чл. 362, ал. 1 КЗ при сключване на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси застраховащият/респ. застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му станали известни и са от значение за риска. Съобразно разпоредбата на  чл. 362, ал. 2 КЗ за съществено за риска обстоятелство се смята само това, за което застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Съобразно второто изречение на същата разпоредба застрахователят не може да откаже плащане по застрахователна претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.“/.

Въпреки задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК с определението от 30.05.2022г. да представи в първо открито съдебно заседание  всички материали по сключване на имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ полица № 19BS0540001, с период на валидност 23.01.2019г. – 22.01.2020г., включително попълнени въпросници към полицата, това задължение не бе изпълнено като от страна на процесуалния представител на ЗК „УНИКА“ АД изрично се заяви, че при сключване на застраховката не са попълвани въпросници за процесната вещ. С оглед на това съдът приема, че ответникът застраховател не е поискал предварителна информация по смисъла на чл.362 от ЗК, преди да сключи застрахователния договор, за значими за него обстоятелства, които да бъдат обявени и с оглед на които да прецени и оцени застрахователния си риск, включително в каква сграда ще бъде поставена вещта, чия собственост, при построяване на сградата спазени ли са действалите към момента на изгражденото строителни прави и норми, включително за противопожарна безопасност. Няма данни изискал ли е ответникът преди сключване на договора да му се предоставят всички одобрени строителни книжа, по които са изградени отделните корпуси на сградата в с.Войводиново, ул. Запад № 25, включително издадените от строителите сертификати и писмени доказателства за вложени при строежа материали.

Но най – вече преди сключване на застраховката ответният застраховател не е поставил въпроси и не е изследвал да се обявят във въпросник следните обстоятелства: 1. Демонтирани ли са пожарни хидранта при извършено преустройство и изместване на съществуващ водопровод и хидранти; 2. Има ли пълно досие за пожарна безопасност от въвеждане на сградите в експлоатация  –  протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция, удостоверяване на изправността им; протоколи за извършено почистване на строителни конструкции, на технологично и електрическо оборудване, на отоплителните тела и инсталации от наслоявания с горими материали от производствената дейност след започване на такава. 3. Отделена ли е изградената през 2012г. кланица от транжорната с брандмауер при строежа или след това. 4. Складовете и битовите помещения отделени ли са с брандмауер от останалите производствени помещения. 5. Определена ли е правилно категория Д по пожарна опасност на основен корпус или той е от категория В; изисква ли се изграждане на автоматична пожарогасителна система и тя изградена ли е. 6. Извършено ли е разделяне на основния производствен корпус на две с пожарозащитна стена към хладилника за готова продукция и това изпълнено ли е в съответствие на предвидените строителни книжа и норматив; отделянето извършено ли е с негорими стени с граница на пожароустойчивост най- малко 2 часа и 30 минути; свързващата врата от неръждавейка ли е и има ли устройство за автоматично затваряне. 7. Има ли пожарозащитни прегради между хладилните камери за суровини в основния корпус и останалите помещения на хладилника и производствените зали. 8. Обектът водоснабден ли е от тръбен кладенец с две помпени станции, осигурили при едновременна работа вода в резервоара за 3 часа.

Поради непредставяне по реда на чл.190 от ГПК на пълната преписка по сключване на процесния застрахователен договор и становището на ответника, че не е изскал и въпросници не са попълнени, което ищецът признава, съдът приема, че преди сключване на договора ответникът не е обявил значимите обстоятелста за застрахователния риск, който поема, по смисъла на чл.362 от КЗ, поради което сега въведените и посочени обстоятелства от него, настъпили във времето преди 21.01.2019г. – датата на сключване на застрахователния договор за движимата вещ, не са значими за поетия от него риск, поради което нямат правно значение за настъпването на застрахователен риск – пожар, неговото развитие, разпространение и оттук увреждане на застрахованата вещ. В частност не се определят като значими за поетия застрахователен риск всички въведени твърдения за допуснати нарушения на законови правила и норми при одобряване на строителните книжа и при изграждане чрез влагане на суровини и материали на производствените корпуси на обекта в с. Войводиново, ул. „Запад“ № 25.

Такъв въпросник и такива обстоятелства не може да представлява Приложене Г към договора за финансов лизинг, защото застрахователят не е страна по този договор. Приложението е към договора за финансов лизинг и с него лизингополучателят е декларирал пред лиингодателя добросъвестността си. Дори да се счете, че това приложение съдържа отговори, дадени на застрахователя, то те пак не касаят обстоятелствата, въведени като възражения по делото по отношение на строителната документация, материалите, с които са построени сградите и спазване на противопожарните изисквания при одобряване на архитектурните проекти.

За другата група възражения - 1. Неподдържано в изправност външно водоснабдяване за пожарогасене; 2. Липса на удостоверяване на изключено ел. захранване след края на работния ден в дневник по образец; 3. Непълно досие за **** – няма протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция, няма удостоверяване на изправността им; липсва протокол за извършено почистване на строителни конструкции, на технологично и електрическо оборудване, на отоплителните тела и инсталации от наслоявания с горими материали от производствената дейност, няма никаква конкретика първо кога се твърди да са извършени тези действия във времето – преди или след 21.01.2019г., преди или след 10.02.2019г., кое лице ги е извършило, каква е пряката причинно – следствена връзка с настъпването и развитието на процесния пожар и унищожаването на процесната машина. Възраженията са бланкетни, чрез въвеждане на отрицателно твърдения за изпълнено нормативно изискване, без индивидуализация кога точно има бездействие, от кого, и каква е пряката причинно – следствена връзка на това бездействие с появата и разпространението на пожара. Поради това възражението не е ясно и конкретно и оттук не може да се съобрази приложимостта на чл.362 от КЗ ли касае или тази по чл.395 от КЗ. Доколкото лизингополучателят не е собственик на фабриката, в която е разположена машината, това възражение касае действия и/или бездействия на работници и служители на трето за застрахователното правоотношение лице.

Възражението, че има изключване на ел. захранването от служители на ищеца и невключване на дизеловия генератор, в резултат на което отпада ел. захранването и оттук няма налягане и вода в пожарните хидранти, се опроверга от изслушания свидетел Е.С. и от вещото лице К. с обясненията му в съдебно заседание, според които изключване на електрозахранването в обекта, включително аварийното /АВР/ е извършено по нареждане на служителя на пожарната св. Е.С., пристигнала на място, а не своеволно от служител и/или работник на лизингодателя, на лизингополучателя или на собственика на фабриката.

Втората група възражения касаят действия на собственика на фабриката, в която е разположена машината, а не действия на застрахования срещу тотална щета лизингодател, евентуално действия на получилия държането и ползването лизингополучател. Доводите на ответника за изискване на добросъвестност и действия на трети лица като действия на задълженото по застраховката лице са неоснователни, тъй като се сочи опосредено от трето лице поведение, което нарушава изискването за пряка причинно – следствена връзка между поведението на застрахования и увреждането, съгласно чл.395 ал.5 от КЗ и чл.31 от ОУ на договора за застраховане. По двустранния договор не може да се приеме, че трети лица са задължени и тяхното поведение представлява поведение на застрахования. Тези трети лица не са работници или служители на застрахования при тотална щета лизингодател или лизингополучател, за да отговаря той за тяхното поведение. Изборът на място, където машината ще се разположи и ползва, е посочен в застрахователната полица и в тази част не се доказва застрахователят да е обявил собственика на сградата и неговото поведение като значимо за застрахователното правоотношение обстоятелство във въпросник по чл.362 от КЗ.

Дори да е безпорен факт, че ищецът и собственикът на фабриката са свързани лица, то Унитемп ЕООД не е страна по застрахователното правоотношение и по договора за лизинг. То е трето за тези правоотношения лице и поведението на неговите служители не могат да се оценят като пряка причина за каквото и да било съпричиняване. По делото няма данни служители и или работници на ищеца – лизингополучател да стопанисват фабриката и като такива да са извършили действия/бездействия, които да се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия пожар и неговото разпространение, т.е. без тях пожар да не би настъпили или да не би унищожил процесната машина /останалото имущество не е предмет на делото и е ирелевантно/.

С оглед горното съдът приема, че по процесната полица и образуваната за нея щета касателно движимо имущество – машина за нарязване на месо, възраженията на застрахователя за съпричиняване са неоснователни. Въведените от него нарушения са свързани с изграждането и стопанисването на фабриката, а не с ползването на процесното оборудване. Те касаят обстоятелства, съществуващи към 21.01.2019г. и поради това са по чл.362 от КЗ, които не са обявени от ответника за значими за поетия застрахователен риск във въпросници преди сключване на договора за застраховане на машината. За това ответникът по тази застраховка не може да се позовава на тях и с тях да обоснове възражение за редуциране на застрахователното обезщетение.

С оглед горното искът на лизингодателя е основателен и доказан до установения неизплатен размер на застрахователното обезщетение от 42 950.03лв. като за разликата над тази сума до заявената от 71 937.50лв. е недоказан и ще се отхвърли.

Поради неплащане на пълния размер на възстановителната стойност без основание, ответникът е в забава. Дължимото по силата на чл.409 във вр. с чл.108 ал.5 от КЗ обезщетение за забава се претендира от датата на писмения отговор на ответника 31.01.2020г. до 18.01.2021г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи за този период, защото има изричен отказ да се плати пълния размер на застрахователната сума без основание. Размерът върху доказаната главница е 4223,42 лв. и до тази сума акцесорната претенция ще се уважи като за разликата над нея до претендираните 13089.68лв. ще се отхвърли като недоказана.

При този изход на делото следва да се разпределят разноските между страните, при което сторените по двете дела едни и същи разходи за експертизи и други доказателства се разделят в процентно съотношение според материалния интерес на двете дела /36% по т.д.42/2021г. и 64% по т.д.807/2021/ и оттук по съразмерност на уважените и отхвърлени искове/56% уважени искове по т.д. № 807/2021г. и 44% отхвърлени искове по т.д. № 807/2021г. и 100% отхвърлени искове по т.д.42/2021г/, а заплатените по двете дела възнаграждения за адвокат се присъждат по съразмерност на уважени и отхвърлени искове по всяко дело, и те са както следва: по т.д. № 42/2021г. на ответника се дължат доказани разходи от 2854,15лв. адвокатско възнаграждение и припадащата се част от разноските по доказателствата от 1521лв. /36% от разходи за експертизи по това дело при съотношение на материалния интерес по двете дела 36 % по т.д. 42/2021г. към 64 % по т.д. 807/2021/, общо 4375,15лв.; по т.д. № 807/2021г. на ищеца по съразмерност на уважената част от исковете /56 %/ се дължат доказани разноски по съразмерност от 2436лв. възнаграждение за адвокат и припадащи се разноски от 1216лв. /56 % уважени искове от 64% материален интерес по т.д.807/2021/, общо 3652лв., а на ответника за отхвърлената част се дължат възнаграждение от 1626.67лв. /44%/ и припадащи се разноски по съразмерност от 1189,76лв. /44% от 64%/, общо 2816.43лв.

С оглед изложеното съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по т.д. № 42/2021г. на ПОС XIX с. искове от „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Г., против „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., за осъждането да му се плати в лично качество на застрахован остатък от застрахователно обезщетение в размер на 43 950.03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета,  по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество - машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 4 285,13лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Г., да плати на „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., сторените по т.д. № 42/2021г. на ПОС XIX с. разноски от 4375,15лв.

ОСЪЖДА „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., да плати на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул. „Цариградско шосе“ № 135А, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Б., на основание чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.405 от ЗК и чл.409 във вр. с чл.108 ал.5 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за предявените искове по т.д. № 807/2021г. на ПОС XIX с. от процесуалния субституент „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Ц., суми от 42 950.03лв., представляващи остатък от застрахователно обезщетение поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” с полица № 1905BS0011 със застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул “Treif Falcon”, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 4223,42 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер от 42 950.03лв. до предявения от 71 937,50лв. и исковете за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за разликата над уважения размер от 4223.42лв. до предявения от 13 089,68лв.

ОСЪЖДА „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., да плати на „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Ц., направените по т.д. № 807/2021г. на ПОС XIX с. разноски за уважените искове от 3652лв.

ОСЪЖДА „БАРТЛИНК ИНТЕРНАШЪНЪЛ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Войводиново, п.к. 4135, ул. „Запад“ № 25, община Марица, област Пловдив, съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Ц., да плати на „ЗК УНИКА” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Б. и адв. К.Т., сторените по т.д. № 807/2021г. на ПОС XIX с. разноски за отхвърлената част от исковете от 2816.43лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двиседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   Окръжен съдия: