Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 405/20.2.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия
Л.Александрова адм.д. № 1157 по описа за 2012 година и за да се произнесе,
съобрази:
Жалбоподателят-ищец Т.К.И.,***,
е оспорила принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5, б.”б” от ЗДвП, представляваща преместване на паркирано пътно превозно средство без
знание на неговия собственик или упълномощен водач, която е наложена на 04.05.2012г.
Жалбата е съединена с иск по ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на
51,60 лв. - имуществени вреди, представляващи платената такса за престоя на
репатрирания автомобил. Искът е предявен против Община Бургас. Жалбоподателят –
ищец твърди, че принудителната мярка е незаконосъобразно наложена, защото
липсват предпоставки за това и иска да бъде отменена, както и да и бъде
заплатено обезщетение в размер на 51,60 лв.
В
съдебно заседание, жалбоподателят-ищец поддържа жалбата и предявения иск, ангажира
доказателства и иска отмяна на оспорената ПАМ и заплащане на претендираното
обезщетение.
Ответникът
по жалбата Л.А.Н. – главен специалист в отдел „Общофункционален контрол” в
дирекция „УКОРС” при Община Бургас, я оспорва като неоснователна. Счита, че
автомобилът е паркиран на място за инвалиди, което е създало пречка за водачите
на МПС, които превозват инвалиди, затова иска жалбата да бъде отхвърлена.
Ответникът
по иска, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Твърди,
че е неоснователен иска, защото наложената принудителна административна мярка е
постановена в съответствие със закона.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
На 04.05.2012г., в 9.40 ч.,
в гр.Бургас, паркираният на ул.”Иван Шишман” №3 автомобил „Хюндай” с
рег.№А5812КС е бил преместен без знанието на неговия собственик или упълномощен
водач, като волеизявлението за преместване на автомобила е постановено от ответника
по жалбата с мотива, че автомобилът е паркиран на място определено за инвалиди.
На управляващия автомобила, настоящ жалбоподател е съставен АУАН
027770/04.05.2012г., въз основа на който е издадено наказателно постановление №
НК-4941/11.05.2012г. на зам.кмета на община Бургас, с което за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от същия закон на Т.К.И. е
наложена глоба в размер на 20лв.
Наказателното
постановление, издадено по реда на ЗАНН е оспорено пред Районен съд Бургас, който
с решение №1405/13.09.2012г. по АНД 2554/2012г. го е отменил с мотива, че
липсва нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, защото към 04.05.2012г. границите
на синята зона в централната градска част на гр.Бургас не са включвали
участъка, в който попада мястото, на което е паркиран автомобила. Този участък
е включен в територията на синята зона на 07.05.2012г., затова съдът е приел,
че към датата на осъществяването на деянието мястото, на което е паркиран
автомобила не е било отредено за хора с трайни увреждания, затова като е
паркирала там автомобила си жалбоподателката не е нарушила посочената в
наказателното постановление разпоредба на ЗДвП. Решението на Районния съд е
влязло в сила на 16.10.2012г.
По делото е представено
копие от протокол №7, отразяващ проведеното заседание на Общински съвет Бургас
на 21.02. и 23.02.2012г., на което е приета схема за въвеждане в експлоатация
на участъци от зона за платено паркиране, съгласувани с ОД на МВР и ЕСУТ при
Община Бургас, в които участъци е включен участъкът ул.„Цар Иван Шишман”, между
улиците „Гладстон” и „Цар Петър”. Представена е още схема на пътните знаци и
пътната маркировка, относно мястото, където е бил паркиран автомобила на
жалбоподателката. На схемата няма отбелязване кога е влязла в сила. От нея е
видно, че пред мястото, където е бил паркиран автомобила има поставен знак Д21,
няколко метра след автомобила е поставен знак, указващ за наличие на синя зона
и предупреждаващ водачите, че при наличието на определени предпоставки,
автомобилът може да бъде преместен без знанието на собственика му. В снимковия
материал представен по делото се вижда знакът Д21, но няма поставен знак за
„синя зона”.
В качеството на свидетел е
разпитана Н.Б., която заяви, че са колеги с жалбоподателката, паркират
обикновено на улиците „Цар Асен” и „Цар Иван Шишман”. Посочва, че се
информирала от сайта на общината за началният момент, от който „Синята зона” ще
е в сила за този участък от града и така разбрала, че това ще се случи от
07.05.2012г. Твърди, че към датата на репатриране на автомобила на
жалбоподателката на същото място вече имало знак, указващ, че може да паркира
само инвалид, но той бил поктит.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
І.
Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена от надлежно легитимирано
лице, в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Характерът на
административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните
последици настъпили за жалбоподателят от прилагането на ПАМ, съдът приема, че
мярката има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се
засягат права и законни интереси на адресата му - настоящ жалбоподател. С
въпросното волеизявление се разпорежда преместване на автомобила на нарушителя,
без негово знание, като за последния възниква задължение да заплати определена
сума, за да бъде автомобила му освободен от отговорно пазене. Ето защо, следва
да се приеме, че обжалваната ПАМ представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и жалбата срещу нея е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Съдът намира, че
принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган по смисъла
на чл.168 ЗДвП (в ред. към датата на налагане на мярката). Според този текст,
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно заповед № 1547 / 13.06.2008г.
кмета на община Бургас е възложил на служителите от Дирекция „УКОРС” при
общината на длъжност началник отдел, гл.специалист, ст.специалист и
мл.специалист да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. По
делото е представено допълнително споразумение и длъжностна характеристика (л.15
и 16), от които се установява, че Л.А.Н. заема длъжността гл.специалист
Дирекция „УКОРС” при община Бургас, която е администрацията, управляваща пътя
по смисъла на чл.168 ЗДвП. Поради това, съдът приема, че ПАМ е наложена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, предвид липса на изрично
законово изискване на писмена такава.
Съгласно чл.171 т.5, б.”б”
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението – в този
случай лицата по чл.168
уведомяват районното
полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването
на районното полицейско управление.
В конкретният случай ПАМ е наложена, видно от
обстоятелствата описани в АУАН и НП (л.7,8), за това, че автомобила е бил
паркиран на място за инвалиди. Според описанието на нарушението в наказателното постановление така паркиран
автомобилът създава пречи на останалите МПС.
Както
от снимковият материал (л.13), така и от представената схема на пътните знаци
се установява, че точно зад спряната кола на жалбоподателката има знак Д 21,
който не е покрит, обратно на твърденията на разпитания по делото свидетел.
С
решението на Общинският съвет от 21.02. и 23.02.2012г.(л.42) е приета схемата
за въвеждане в експлоатация на участъци от зоната за платено паркиране, в т.ч. ул.„Цар
Иван Шишман”, в участъка от ул. „Гладстон” до ул. „Цар Петър”. В решението не е
посочено от коя дата тези участъци ще са обхванати от зоната за платено
паркиране.
Разпоредбата
на чл.171 т.5 б.”б” ЗДвП, предвижда две отделни хипотези, при осъществяването
на които следва да се наложи мярката преместване. Едната е, когато преводното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство и втората - когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая не са
налице и двете хипотези. Видно от снимковият материал изготвен от органа, по
време на осъществяване на ПАМ в участъка няма пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, независимо, че в схемата
е предвиден такъв.
Изводът,
направен само в НП, че така спрян автомобилът създава пречи на останалите МПС, не
е обоснован установените по делото факти. Предвид мястото, където е спрян
автомобила, няма данни да пречи по какъвто и да е начин на останалите участници
в движението. Само от факта, че е спрян в нарушение на пътен знак Д21 не може
да се направи извод, че пречи на останалите МПС, а спирането в нарушение на
този знак води само до ангажиране на административно-наказателната отговорност
на водача, но не и до налагане на ПАМ.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната принудителна
административна мярка е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон
и следва да се отмени.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че за спора по делото изцяло е
ирелевантно кога синята зона е влязла в сила по отношение този участък от
града, тъй като жалбоподателят не е наказана за това, че не си е платила за
престой в синя зона, а за паркиране на място за инвалиди, за което има поставен
знак.
ІІ.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е
съединен за общо разглеждане с жалбата против наложената принудителна
административна мярка на основание чл.204, ал.2 от АПК. Съгласно чл.205 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая претендираният размер на вредите произтича от платената такса
за репатриране на автомобила извършено вследствие наложената принудителна
административна мярка по чл.171 т.5 б.”б” ЗДвП. Последната е наложена от
служител на Община Бургас. Искът насочен против надлежен ответник, поради което
е допустим.
С оглед незаконосъобразността на наложената ПАМ искът е
доказан по основание, а предвид представеният касов ордер и касов бон за
платена сума за репатриране – е доказан и по размер. По изложените съображения
следва в полза на жалбоподателката-ищец да бъде присъдена сумата 51,60 лв.
обезщетение за имуществени вреди претърпени вследствие незаконосъобразен
администратенвен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 от АПК,
Административен съд гр.Бургас,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ принудителна
административна мярка по
чл. 171, т.5, б.”б” от ЗДвП, представляваща преместване на паркирано пътно
превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач,
наложена на 04.05.2012г., по силата на която автомобила управляван от Т.К.И.,***
с регистрационен № А 5812 КС, марка „Хюндай”, е преместен по разпореждане на
служител на община Бургас - главен специалист в отдел „Общофункционален
контрол” в дирекция „УКОРС” при Община Бургас, без знание и съгласие на
собственика или на упълномощения от него водач.
ОСЪЖДА
община Бургас да заплати на Т.К.И.,*** сумата 51,60 лв. - обезщетение за
имуществени вреди претърпени вследствие незаконосъобразен администратенвен акт
– ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия
собственик или упълномощен водач”.
Решението
може да се обжалва
СЪДИЯ: