№ 10694
гр. София, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 2105/16.03.2022 г. съдът е отхвърлил предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. КР. К. и срещу ЦВ. КР. К. искове, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
осъден да заплати:
- на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., процесуален представител на
ответника ЦВ. КР. К., сумата от 333,88 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника и
- на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., процесуален представител на
ответника В. КР. К., сумата от 333,88 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника.
В срока за обжалване на решението по делото са постъпили две молба по чл. 248
ГПК за изменението му в частта за разноските от адв. М. Л. Л. и от адв. К. И. Б. с
искане в тяхна полза да бъде присъдена сумата от по 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
всекиго от ответниците поодтелно по развилото се заповедно производство – ч. гр.
дело № 34141/2021 г. по описа на СРС.
В срок е постъпил отговор по депозираната молба от насрещната страна, с което
се ангажира становище за неоснователност на молбите.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
На първо място следва да се посочи, че в полза на адв. М. Л. Л. и в полза на адв.
К. И. Б. не е налице представено пълномощно в исковото производство по гр. дело №
57920/2021 г. по описа на СРС. Такива са представени в полза на адв. С. Й. Д. от
/пълномощник на Ц.К./ и в полза на адв. В. Ф. С. /пълномощник на В.К./, членове на
САК, със същия адрес, сочен като адрес и на адв. Л. и на адв. Б. - гр. С..
На следващо място, съдът намира молбите за неоснователни по следните
съображения:
Видно от данните по гр. дело № 57920/2021 г. са представени два списъка на
разноските по чл. 80 ГПК /за всекиго от ответниците, обективирани в подадените
отговори на исковата молба/, в които са включени единствено претендираните от адв.
1
С. Й. Д. и от адв. В. Ф. С. възнаграждение в размер на по 440 лева за всекиго от тях/л.
49 – гръб и л.68 - гръб/. Списъкът на разноски по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на
всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат
присъдени – в този смисъл – т. 2 от ТР от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. В списъка не са включени други претендирани от ответника разноски освен
сумите от по 440 лева, която е частично присъдена в полза на адв. Д. и адв. С..
Освен това, исковото производство е продължение на заповедното, аргумент за
което е разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. В този смисъл, представлявайки едно общо
производство, по арг. от чл. 78 ГПК страната има право да й бъдат присъдени разноски
само за един адвокат, независимо дали и колко общо пълномощници има. Допускането
на възможността за присъждане на разноски в полза на всеки упълномощен адвокат на
страната, не може да цели добросъвестна защита на правата на представлявания, а
единствено утежняване положението на насрещната страна, като й се вмени в тежест
задължение за разноски в прекомерен размер и по отношение на различни лица, всяко
от които би имало правото да се снабди с отделен изпълнителен титул, което може да
доведе като резултат до мултиплициране на отговорността за разноски и след това /в
случая двамата ответници в двете производства имат общо четирима пълномощници/.
В допълнение следва да се посочи, че действително в заповедното производство
се дължат разноски на длъжника, но в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ – за
съвет и консултация и то при положение, че е направено подробно и обосновано
възражение с доводи и възражения, които биха могли да се разгледат в акта по
същество. В случая не е налице такава хипотеза, като са подадени възражения, в които
единствено е посочено, че не се дължи изпълнение на вземането. В тази насока следва
да се има и предвид, че когато е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.
38 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, а не съобразно
правилата на НМРАВ. Тоест, налице е разпределяне на риска, като адвокатът
предоставящ безплатна правна помощ поема икономическият риск, че може да не
получи адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ, респ. че може да
получи такова в намален размер. Този извод на съда е обусловен от обстоятелство, че
поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни съвети
по реда на чл. 38 ЗАдв. не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира
икономическа облага, като получи възнаграждение. Целта на разпоредбата е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но законодателното лимитиране на категориите субекти е такова, че води до извод, че
възможността и целта, предоставени в закона, касаят постигането на определени
социално приемливи резултати. Това е причината и когато се поемат т. нар. pro bono
случаи, адвокатът да носи икономическият риск. Нито е в съответствие със закона – с
чл. 3 ГПК, нито с чл. 8, ал. 2 ЗЗД, нито с чл. 289 ТЗ, нито с добрите нрави, чрез
договора за правна защита и съдействие, при условията на чл. 38 ЗАдв. да се търси
икономическа облага, както е в конкретния случай. В този смисъл е напр.
произнасянето по ч. гр. д. № 44889 по описа за 2020 г. на СРС , с което е отхвърлено
искането на адв. К. Б. за присъждане на разноски, като актът на първостепенния съд е
потвърден с определение по ч. гр. дело № 8882/2021 г. по описа на СГС .
При аргументите, изложени по-горе, съдът не намира основание да измени
решението в частта на присъдените разноски. Молбите за изменение следва да се
отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. М. Л. Л., с адрес: гр. С.,
действащ като пълномощник на ЦВ. КР. К., за изменение на Решение №
2105/16.03.2022 г. по гр. дело № 57920/2020 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. К. И. Б., с адрес: гр. С.,
действащ като пълномощник на В. КР. К., за изменение на Решение № 2105/16.03.2022
г. по гр. дело № 57920/2020 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3