№ 363
гр. Русе, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200814 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № К1055/04.04.2023 г. на зам.-кмет на Община
Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на
50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно. На процесната дата – 07.03.2023 г. бил на работа на
павилион на ул. „Рига“ – обръщало юг, като около 17,00 ч баща му Д. Ц. Р.
спрял за товаро-разтоварна дейност автомобил с рег. № Р 8069 РМ до обекта.
До него дошъл д. п., който се представил, че бил служител на КООРС на
Община Русе и му поискал лична карта да му състави АУАН. Възникнал
спор, че служителите на КООРС нямали техническо средство, с което да
измерят разстоянието на автомобила от кръстовището, в който участие взел и
жалбоподателят. Тогава д. п. му поискал личната карта и в присъствие на
полицай Й. Й. заявил, че щял да ги „скъса“ от проверки. След това на
жалбоподателя му бил съставен АУАН за неправилно паркиране. Моли за
1
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и поддържа жалбата. Заявява, че баща му е паркирал процесния автомобил на
мястото, където бил установен от служителите на СЗ КООРС и СЗ
„Общинска полиция“. При появата на контролните органи баща му се качил в
автомобила и запалил двигателя му, при което служител на КООРС му
поискал документите, заявявайки му, че бил в нарушение, тъй като паркирал
на по-малко от 5 метра от кръстовището. Жалбоподателят заявил на
служителя да извади техническо средство, с което да извърши замерване, за
да установи действително дали автомобилът бил на по-малко от 5 метра от
кръстовището. Служителят отправил заплахи към жалбоподателя и баща му,
че щял да ги „скъса“ от проверки в следващите периоди, след което поискал
документите на жалбоподателя и му съставил АУАН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения юрк. Д., която поддържа
наказателното постановление и счита жалбата срещу него за неоснователна.
От доказателствата по делото се установявало по безспорен начин от
обективна и субективна страна извършеното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6
ЗДвП. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 21.04.2023
г., при положение че наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 10.04.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № К1055/04.04.2023 г. на д. Н. – зам. кмет
на Община Русе е издадено против Я. Д. Р. за това, че на 07.03.2022 г., около
17,14 ч, в гр. Русе, извършил нарушение като водач на автомобил „Рено
Трафик“ с рег. № Р 8069 РМ, паркирайки същия на по-малко от 5 метра от
кръстовището на ул. „Рига“ и ул. „Будапеща“.
От доказателствата по делото и разпитите на актосъставителя и
свидетелите, както и от приложените веществени доказателства, се
установява следната фактическа обстановка:
На 07.03.2022 г., около 17,00 ч, служителят на СЗ „Общинска полиция“
2
към Община Русе св. Й. Й. и служителя на СЗ „КООРС“ към Община Русе св.
д. п. били назначени в съвместен автопатрул. Движейки се по ул. „Прага“,
покрай бл. „Москва“, двамата свидетели забелязали два автомобила, които
били паркирани в нарушение – един лек автомобил „БМВ“ черен на цвят,
който бил паркиран в границите на спирка за превозните средства от
градския транспорт, и процесния товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №
Р 8069 РМ, който бил спрян на по-малко от 5 метра от кръстовището между
улиците „Рига“ и „Будапеща“ откъм страната на ул. „Рига“. Този автомобил
бил без запален двигател, без пуснати светлини, като с него видимо не се
извършвали товаро-разтоварни дейности, вратите му били затворени и нямало
разположени стоки в негова близост. Св. Й. Й. започнал да съставя фиш на
водача на паркиралия лек автомобил „БМВ“, а св. д. п. направил 4 бр.
фотоснимки на товарния автомобил „Рено Трафик“. През това време към
товарния автомобил „Рено Трафик“ се приближил св. Д. Р. – неговият
собственик, който възразил срещу констатациите на служителите, че
автомобилът бил спрян на по-малко от 5 метра от кръстовището между
улиците „Рига“ и „Будапеща“. Същият отрекъл той да е управлявал
автомобила, като посочил сина си – жалбоподателя, като водач. Св. Д. Р.
извикал жалбоподателя, който пред контролните органи потвърдил казаното
от баща му по-рано, че той е паркирал процесния товарен автомобил.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 183, ал.
3
4, т. 8 ЗДвП е необходимо санкционираното лице да е паркирало
управляваното от него пътно превозно средство в зоната на кръстовище, като
във връзка със забраната, установена съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП това
трябва да е на самото кръстовище или на по-малко от 5 метра от него.
Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или
за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
Според следващата алинея спряно пътно превозно средство, извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт
с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение, го характеризират като паркирано. По
делото се събраха доказателства, че процесният товарен автомобил „Рено
Трафик“ не е бил спрян за извършване на товарно-разтоварни дейности, тъй
като от показанията на св. Й. и св. п. се установява категорично, че към
момента на установяване на нарушението автомобилът е бил със затворени
врати, загасен двигател, без запалени светлини и е нямало стоки в близост до
него, което да бъде индиция, че се извършва товарно-разтоварна дейност,
която би определила този автомобил като престояващ. Съдът не кредитира
показанията на св. Д. Р.. Първоначално този свидетел заявява, че се качил в
процесния товарен автомобил, за да го премести след извършването на
товарно-разтоварна дейност, защото така спрян този автомобил пречил и на
него. В показанията си св. Й. и св. п. не са възприели в процесния автомобил
да се намират други лица, включително и на мястото на водача. Видно от
направените фотоснимки към момента на нарушението водач на превозното
средство липсва. Освен това св. Д. Р. категорично заявява, че е бил на път да
премести процесния товарен автомобил, но попитан дали автомобилът е бил
преместен след съставянето на АУАН този свидетел е заявил, че няма спомен
този автомобил все пак да е бил преместван след установяване на
нарушението. Тази логическа непоследователност в казаното от св. Р. дава
основание на съда да се съмнява в неговите показания, още повече че същият
е и баща на жалбоподателя. От своя страна показанията на св. Й. и св. п. са
единни, логични и непротиворечиви. Разпитът на поискания от
жалбоподателя свидетел Р. Д. не способства за изясняване на обективната
истина, тъй като този свидетел е възприел наличието единствено на конфликт
4
между проверяващите и жалбоподателя, но не и дали е имало спрени
автомобили на мястото на извършване на нарушението. Следва да се
отбележи, че наличието на конфликт и евентуални твърдения за заплахи с
проверки не могат да бъдат предмет на настоящото производство, а дори и да
се приеме, че е имало такива, същите не могат да послужат като оправдание
за извършеното от жалбоподателя нарушение.
В настоящия случай, от така направения анализ на доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят Я. Р., е осъществил състава на
визираното нарушение, нарушавайки правилото за паркиране на чл. 98, ал. 1,
т. 6 ЗДвП. Съгласно § 6, т. 8 ДР ЗДвП "кръстовище" е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Адресат да
не паркира в рамките на кръстовището или на 5 метра от него е водач, като по
смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. От
доказателствата по делото се установява, че собственикът на товарния
автомобил – св. Д. Р., е посочил пред контролните органи, че автомобилът е
бил спрян на мястото, където е установен от служителите на Община Русе, от
сина му и жалбоподател по настоящото дело Я. Р.. Последният потвърдил
това обстоятелство пред контролните органи преди да му бъде съставен
АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. В настоящия случай
собственикът св. Д. Р. е посочил, че автомобилът е бил управляван и паркиран
от неговия син – жалбоподателя Я. Р., поради което законосъобразно е бил
съставен АУАН на жалбоподателя и му е било издадено процесното
наказателно постановление против него. От разпита на актосъставителя и
свидетеля д. п., както и от приложените веществени доказателства – 8 бр.
фотоснимки, се установява, че товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № Р
8069 РМ е паркиран в непосредствена близост до кръстовището на ул.
„Будапеща“ с ул. „Рига“ и визуално се намира на по-малко от 5 метра от
същото, като не е необходимо това обстоятелство да бъде установено със
специални измервателни средства, за да се стигне до заключението, че този
автомобил е явно паркиран на дистанция по-малко от 5 метра от
кръстовището. Този извод съдът направи с оглед обстоятелството, че
5
процесният автомобил е паркиран по такъв начин, че половината от него се
намира след пътен знак Б3 – „Път с предимство“, който се поставя
непосредствено пред всяко кръстовище на улица с предимство в населено
място съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ППЗДвП. Това е сигурна
индиция за факта, че товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № Р 8069 РМ е
бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището, тъй като половината
от този автомобил се е намирала след знак Б3, който се поставя в
непосредствена близост до кръстовището, за което сигнализира, че се пресича
от път с предимство.
От обективна страна жалбоподателят Я. Р. е паркирал товарен
автомобил „Рено Трафик“ с рег. № Р 8069 РМ на по-малко от 5 метра от
кръстовището на улиците „Рига“ и „Будапеща“. Автомобилът не е спрян за
товарно-разтоварна дейност или за слизане и качване на пътници, не е спрян
във връзка със съобразяване на правилата за движение по пътищата,
следователно същият е паркиран, а не престояващ. Това, че е паркиран в
непосредствена близост и отчасти след поставения сигнал Б3 – „Път с
предимство“, е достатъчно, за да се установи, че са налице по-малко от 5
метра дистанция от предницата на този автомобил до началото на самото
кръстовище. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Деецът е съзнавал, че паркира в непосредствена близост до кръстовището на
улиците „Рига“ и „Будапеща“, която, предвид обстоятелството, че половината
част от автомобила се намира след мислената линия, на която е поставен знак
Б3, дава достатъчно основание на съдебния състав да приеме, че
жалбоподателят е съзнавал последиците от деянието и е целял тяхното
настъпване.
Предвид на това изводът на административнонаказващия орган за
доказаност на административното нарушение се явява правилен и обоснован.
С оглед обстоятелството, че съставът на административното нарушение
по чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП предвижда санкция в абсолютен размер, то същият
не може да бъде изменен при упражняване контролните правомощия на
въззивната инстанция и следва да бъде оставен в този вид, в който е
определен от административнонаказващия орган. Не е налице основание за
прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото е налице нормативна забрана
съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, която изключва приложението на чл.
6
28 ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право
на разноски. Искане за присъждането им е направено от неговия процесуален
представител. Предвид обстоятелството, че административнонаказващият
орган се е представлявал от юрисконсулт, съдът следва да присъди на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24, изр. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. на юридическото лице, в
чиято структура се намира административнонаказващия орган, а именно
Община Русе. При определяне на възнаграждението съдът взе предвид
явяването на процесуалния представител в едно открито съдебно заседание, в
което са разпитани четирима свидетели и в което делото е обявено за
решаване, както и размера на наложеното административно наказание, който
е сравнително нисък.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К1055/04.04.2023 г.
на зам.-кмет на Община Русе, с което на Я. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес
***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183,
ал. 4, т. 8 ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Я. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Русе, със седалище гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, сумата от 100 лв. –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7