№ 1201
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501771 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№264645/30.03.2022г. , подадена от
Т. Н. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. Н., против
решение №260079 от 19.01.2021г. , постановено по гр.д. № 16323/2020 г., по
описа на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено, че
жалбоподателят дължи в полза на Етажната собственост на сграда с
административен адрес ЖК „Тракия“, бл. ***, с управител И.С.З., сумата от
346,96 лв. - такса за режийни разходи, сумата от 240,50 лв. - такса за
поддръжка, сумата от 143,88 лв. – възнаграждение за услуга „Професионален
домоуправител“, за които суми в полза на Етажната собственост е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
12436/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив и жалбоподателят е осъден
да заплати на насрещната страна сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение с искане за прекратяване на производството по делото,
с присъждане на сторените разноски. Поддържа се в жалбата, че предявеният
иск от Етажната собственост на сграда с административен адрес ЖК
1
„Тракия“, бл. ***, представлявана от управителя И.С.З. е недопустим , тъй
като не са представени доказателства за изрично упълномощаване на
управителя на сградата от всички съобственици или решение на ОС на ЕС ,
което да делегира процесуални права на управителя на етажната собственост
за предявяване на иск и представителство пред съда.
От Т. Н. Н., с ЕГН ********** е подадена и втора въззивна жалба с вх.
№265150/08.04.2022Г. срещу първоистанционното решение, с което се
отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна.От жалбоподателя са
заявени бланкетни оплаквания, че първоинстанционното решение е
постановено в разрез на императивни норми и материалноправни
разпоредби-ЗУЕС, ЗС и ГПК, при заобикаляне на закона, довело до засягане
на икономическите интереси на жалбоподателя и субективното му право.
Въззиваемата страна - Етажната собственост на сграда с
административен адрес ЖК „Тракия“, бл. ***,чрез пълномощника си адв.М.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане и на разноски.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и са процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в
рамките на оплакванията в жалбите, като същевременно въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК
настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.В
допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в
жалбата:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
2
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че
ответникът е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна
собственост и поради това той има задълженията по чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС – да
заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт
и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване", както и разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата.
Няма спор също, че на 15.09.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС,
на което е прието решение задължаващо всеки собственик от 5-то до 25-то
число на месеца да заплаща: текущите разходи, които се разпределят според
чл. 51 от ЗУЕС; такса „Поддръжка" в размер на 6.50 лв. на самостоятелен
обект/месечно; да се възложи на външно лице предоставянето на услугата
„Професионален домоуправител". На 26.09.2016 г. е проведено Общо
събрание на ЕС на което е прието решение да се сключи договор с „Бг
Домоуправител 3" ЕООД за предоставяне на услугата „Професионален
домоуправител". Такъв е сключен на дата 29.09.2016 г., като съгласно чл. 9 от
същия, договорът се сключва за срок от 1 г. като е уговорено и че ако в
;
период от един месец преди изтичането му нито една от страните не изпрати
писмено уведомление за прекратяването му, той се счита за безсрочен, а
съгласно Приложение № 1 към него дължимото възнаграждение е в размер на
3.50 лв./на апартамент/месечно, което е дължимо от 5-то до 25-то число на
текущия месец - чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора. На 29.10.2019 г. е проведено
ново Общо събрание на ЕС на което е прието решение да се сключи договор с
„Бг Домоуправител 3" ЕООД за предоставяне на услугата „Професионален
домоуправител", както и е определено дължимото възнаграждение, а именно
0,8 процента от MP3 на самостоятелен обект месечно. Такъв е сключен на
дата 31.10.2019 г. като съгласно чл. 6, ал. 8, т. 1 от него възнаграждението е
;
дължимо от 5-то до 25-то число за текущия месец.
3
Не се спори по делото, че ответникът не е оспорил решенията на ОС в
срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС и по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, поради което и
същите са влезли в сила и обвързват всички етажни собственици.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която настоящата инстанция кредитира като компетентно
изготвена, обективна и обоснована, се установява, че размерът на
непогасеното задължение от ответника възлиза в размер на 346.96 лева –
такса за режийни разходи, представляващи текущи разходи включващи
ел.енергия, стълбище, ел.енергия асансьор, абонаментна такса асансьор и
услуга почистване;240.50 лева – такса поддръжка съставляваща сбор от 6.50
лева месечно; 143.88 лева – възнаграждение за услугата „Професионален
домоуправител“ като експерта констатира редовно водена отчетност за
процесния период - от месец септември 2017 г. до месец септември 2020 г.
включително при спазването на изискванията на приложимата нормативна
уредба.
При тези данни по делото въззивният съд намира за правилен и
законосъобразен изводът на първоинстационния съд за основателност на
предявения иск като доказан по основание и размер.
Въззивният съд намира за неоснователно единственото и конкретно
оплакване на жалбоподателя за недопустимост на предявения иск от
Етажната собственост на сграда с административен адрес ЖК „Тракия“, бл.
***, представлявана от управителя И.С.З..
По настоящото дело управителят на етажната собственост основава
наличието на представителна власт по отношение на етажните собственици на
т.1.1 от Решение на ОС на ЕС от 26.09.2016.
Начинът на управление на общите части в етажната собственост и
процесуалното представителство на етажните собственици пред съда по
искове във връзка с общите части, са уредени в чл. 23, ал. 3 и 4 от Закона за
управление на етажната собственост. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС
председателят на управителния съвет /управителят/ представлява
собствениците и ползвателите при извършване на всички действия свързани с
обикновеното управление на етажната собственост, а съгласно ал. 4
управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
4
исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени
срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Участието на собствениците по дела, по които
управителят представлява собствениците е предоставено на тяхната преценка
и желание за всеки конкретен случай – чл. 23, ал. 5 ЗУЕС. Следователно по
искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във
връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на
общите части, управителят е законен представител на собствениците в
етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен
по тяхно желание, в който смисъл са Определение №59/27.03.2019г. по ч.гр.д.
№4776/2018г. на ВКС, I гр.отд; Определение №62/ 26.01.2012г. по ч.гр.д.№
713/2011г. на ВКС, III гр.отд.
Следователно установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу
собственик в етажната собственост, за признаване за установено задължение
на ответника за плащане на такса за управление и поддържане на общите
части, съгласно решение на общо събрание на етажните собственици е
процесуално допустим, тъй като е предявен от лице притежаващо
представителна власт- управителят на етажната собственост , при спазване на
разпоредбата на чл. 23, ал.4 ЗУЕС.
Доколкото липсват други оплаквания във подадената въззивна жалба от
Т. Н. Н., чрез пълномощника му адв. А. Н., а въззивната жалба подадена
лично от Т. Н. Н. и приподписана от него е напълно бланкетна, то въззивната
инстанция не разполага с правото да извършва служебна проверка на
обжалваното решение след констатиране на неговата валидност и
допустимост. Разпоредбите, обсъждани от районния съд не са императивни
материалноправни норми, не се констатира и нарушение на такива от
въззивния съд, нито се касае за защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, визирани в изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за които съдът следи служебно, за да се извърши цялостна
проверка на правилността на първоинстанционното решение, дори ако
нарушение на такава норма не е въведено като основание за обжалване.След
като въззивните жалби не съдържат други конкретни указания за порочността
на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
5
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, в който смисъл е и
решение № 172 от 10.04.2017 г. по т.д. № 2312/2015г. на ВКС, І т. отд.
Поради изложеното решението на районния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Не следва да се присъждат разноски по делото в полза на въззиваемата
страна, тъй като не са представени доказателства такива да са били направени
По тези съображения, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260079 от 19.01.2021г., постановено по
гр.д. № 16323/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХVII гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6