№ 11
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000304 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С решение № 31/22.03.2021 г., постановено по търг. дело № 865/2020 г. по описа на I-во т. о.
на ВКС е отменено решение № 89/09.01.2020 г. по в. търг. дело № 5497/2019 г. по описа на
Апелативен съд – София в частта за отмяна на решението по търг. дело № 2057/2018 г. на СГС, VI-
12 състав и отхвърляне на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на неустойка
за пълно неизпълнение на задължението на концесионера „Трансатлантик Фрейтърс България“
ЕООД за представяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2016 г. и за първото и второто
полугодие на 2017 г., уговорена в чл. 3, ал. 2, изречение второ от анекс № 2/12.02.2007 г. към
договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 06.06.2005 г., поради
нищожност на клаузата, с която е уговорена, като противоречаща на добрите нрави - чл. 26, ал. 1,
предложение трето ЗЗД; както и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Апелативен съд – София.
С оглед горното, предмет на настоящото производство е въззивна жалба вх. №
110139/09.09.2019 г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, чрез
държавен инспектор П. Й. срещу решение № 1502/19.08.2019 г., постановено по търг. дело №
2057/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният против въззивника
от „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД отрицателен установителен иск, че не дължи на
Държавата, представлявана от Министъра на енергетиката следните суми, произтичащи от договор
за концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ – строителни материали – пясъци,
от находище „Инджейско блато“, общ. Несебър, обл. Бургас, а именно: 1) сумата от 47 190 лв.,
1
представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова
гаранция за второто полугодие на 2016 г.; 2) сумата от 33 434.15 лв., представляваща неустойка за
пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за първото полугодие на
2017 г.; 3) сумата от 33 434.15 лв. представляваща неустойка за пълно неизпълнение на
задължението за представяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2017 г.
В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав жалбоподателят -
Държавата, представлявана от Министъра на енергетиката, редовно призован не е изпратил
представител, съответно не е изразил становище.
Въззиваемата страна „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД чрез адвокат Б.Т. излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативния съд да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, разглеждайки по същество
въззивната жалба на Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, като взе предвид
доводите на страните и на основание чл. 194, ал. 1, изр. 2 ГПК задължителните указания на ВКС
по прилагането и тълкуването на закона, намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на
„Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на
енергетиката, с която се иска да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми,
произтичащи от договор за концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 ЗПБ –
строителни материали – пясъци, от находище „Инджейско блато“, общ. Несебър, обл. Бургас, а
именно: 1) сумата от 47 190 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение на
задължението за представяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2016 г.; 2) сумата от 33
434.15 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задължението за представяне на
банкова гаранция за първото полугодие на 2017 г.; 3) сумата от 33 434.15 лв. представляваща
неустойка за пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за второто
полугодие на 2017 г.
Ищецът твърди, че с решение № 516/30.05.2005 г. (Обн. ДВ. бр. 47/07.06.2005 г., изм. ДВ. бр.
56/08.07.2005 г.) Министерският съвет на Република България е предоставил на „Трансатлантик
Фрейтър, ИНК“ концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 ЗПБ – строителни
материали - пясъци, от находище "Инджейско блато", община Несебър, област Бургас. С решение
№ 804/05.12.2007 г. за изменение и допълнение на решения на Министерския съвет за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 и 6 ЗПБ (Обн. ДВ. бр.
106/14.12.2007 г.) бил променен концесионерът от „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ на
„Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД. В изпълнение на тези решения, на 06.07.2005 г. между
Република България и „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ бил подписан договор за концесия за добив
на подземни богатства по чл. 2, т. 5 ЗПБ - строителни материали - пясъци, от находище
"Инджейско блато", община Несебър, област Бургас, изменен в последствие с анекс № 1 от
26.07.2005 г. и Анекс № 2 от 12.02.2007 г. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от концесионния договор,
дружеството се задължило да даде гаранция за изпълнение на парични задължения по този
договор. Единственото парично задължение по концесионния договор представлявало
задължението за заплащане на концесионното възнаграждение. Съгласно чл. 16, ал. 3 от договора,
гаранцията следвало да бъде дадена във вид на потвърдена безусловна неотменяема банкова
2
гаранция от българска банка, в размерна на 50 % от концесионното възнаграждение за предходния
период, да е предоставена в срок от 30 дни след периода, в който то трябвало да е платено и да е
валидна 60 дни от изтичане на съответния отчетен период. Съгласно чл. 24 от договора,
концесионното възнаграждение се определяло на всеки шест месеца, като първите шест месеца
включвали времето от 01 януари до 30 юни, а вторите шест месеца - от 01 юли до 31 декември.
Срокът за заплащане на така определеното концесионно възнаграждение за първия период бил 30-
ти юли, а за вторият период бил 30-ти януари следващата година. Съгласно така договореното,
банковата гаранция за първите шест месеца следвало да е представена до втори март, ако годината
не е високосна или до първи март, ако е високосна и да е валидна до 29 август, а за вторият период
да е предоставена до 30 юни и да е валидна до 29 март, ако годината не е високосна и до 28 март,
ако годината е високосна. Следователно, срокът на банковата гаранция бил така определен, че тя
да е валидна месец след като изтече последният ден, в който следвало да се заплати концесионното
възнаграждение. С анекс № 2/12.02.2007 г. към договора за концесия била извършена смяна на
концесионера „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ САЩ с „Трансатлантик Фрейтърс България“
ЕООД. Съгласно договореното в анекса, „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД приемало да
встъпи изцяло в правата и задълженията на „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ САЩ, произтичащи
от решенията на МС и сключения концесионен договор. В чл. 3 от анекса, „Трансатлантик
Фрейтърс България“ ЕООД поело задължение да представи банкова гаранция за 2007 г. вместо
досегашния концесионер „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ САЩ, съгласно изискванията на чл. 16
от концесионния договор. Със следващата алинея „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД
приело в случай, че не изпълни поетото с предходната алинея задължение по чл. 16 от
концесионният договор или го изпълни със забава да заплати уговорената в тази алинея неустойка.
„Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД изпълнило задължението си и в указания в анекса 30
дневен срок представило банкова гаранция съгласно изискванията на договора, поради което не се
наложило прилагането на предвидените в алинея втора санкции. Дружеството изпълнявало
коректно задължението си за представяне на банкова гаранция до второто полугодие на 2016 г.,
първото полугодие на 2017 г. и второто полугодие на 2017 г., когато не представило такава. В
същото време изпълнявало в срок задължението си да заплаща концесионната такса, което
задължение се обезпечавало с непредставената банкова гаранция. В началото на месец юли 2017 г.
ищцовото дружество било уведомено от ответника, че ако не представи банкова гаранция за
първото полугодие на 2017 г. спрямо дружеството ще бъде приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2
от анекс № 2/12.02.2007 г. към договора за концесия, като се наложи предвидената в този текст
неустойка. Според ответника този текст не касаело единствено и само забава или неизпълнение на
задължението за предоставяване на банкова гаранция за 2007 г., поето от дружеството в
предходната алинея, а следвало да се разбира за всяка една забава в следващите години. Във
връзка с това ищецът депозирал възражение с изх. № 09-1/26.07.2017 г. (вх. № Е-26-Т-
482/28.07.2017 г), в което посочил, че не се дължало такава неустойка, тъй като в текста била
допусната грешка, неустойката била прекомерно висока и такава неустойка липсвала в договора,
поради което същата не следвало да се прилага. На 04.12.2017 г. получил писмо изх. № 6-26-Т-
484/24.11.2017 г. от заместник-министъра на енергетиката, с което бил уведомен за констатирани
неизпълнения по договор за предоставяне на концесия на подземни богатства - строителни
материали - пясъци от находище "Инджейско блато" община Несебър, област Бургас, установени
при извършен текущ контрол. Със същото писмо бил уведомен, че с прието на заседание на
междуведомствената комисия за изпълнение на концесионните договори решение, възраженията
му за недължимост на неустойката не било уважено, поради което било прието, че за неизпълнение
3
на задължен чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 и 3 от договора за съответни периоди дружеството
дължало следните санкции: За непредставяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2016 г.
- неустойка за пълно неизпълнение в размер на изчислена на база 100 от 100 за стойността на
гаранцията за година (сборът от гаранциите за първо и второ полугодие на 2016 г.); За
непредставяне на банкова гаранция за първото полугодие на 2017 г. - неустойка за пълно
неизпълнение на задължението в размер на 33 434.15 лв., изчислена на база 100 от 100 за
стойността на гаранцията за година (сборът от гаранциите за първо и второ полугодие на 2017 г.);
За непредставяне до 24.11.2017 г. на банкова гаранция полугодие на 2017 г. - неустойка за
забавено изпълнен на 1793.63 лева, изчислена на база 10 на сто от размера на банковата гаранция
за второто полугодие. Впоследствие, при извършения през 2018 г. текущ контрол на изпълнението
на договора за концесия, с констативен протокол било установено, че „Трансатлантик Фрейтърс
България“ ЕООД не било изпълнило задължението си да представи банкова гаранция за второто
полугодие на 2017 г., поради което било прието, че дружеството дължи неустойка за неизпълнение
на задължението в размер на 33 434.15 лева, изчислено 100 от 100 за стойността на гаранцията за
съответната година гаранциите за първо и второ полугодие на 2017 г.
Ищецът счита, че не дължи заплащане на неустойки, тъй като: Липсвало поето договорно
задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
банкова гаранция в годините 2016 и 2017. Евентуално предвидена в чл. 3, ал. 2 от анекс №
2/12.02.2007 г. към договора за концесия неустойка била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави - при пълното неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция
неустойката се оказвала по-голяма от дължимото концесионно възнаграждение за този период. С
оглед на това, че задължението за предоставяне на банкова гаранция възниквало два пъти в
годината, при пълно неизпълнение на това задължение за годината, размера на неустойката бил
два пъти концесионното възнаграждение за цялата година. В същото време, размерът на тази
неустойка не се влияел от факта, дали концесионерът е изпълнил задължението си и е заплатил
дължимото от него концесионно възнаграждение. Тази неустойката била в по-голям размер от
неустойката, която се дължала за неплащане на концесионното възнаграждение. Евентуално счита
неустойката за прекомерна, поради което на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД моли нейният размер да се
намали. Счита, че неустойката не се дължала, в частта й за пълно неизпълнение на задължението
за предоставяне на банкова гаранция в годините 2016 и 2017, при извършено плащане на
концесионното възнаграждение. В случаите, в които концесионерът е заплатил дължимото
концесионно възнаграждение преди изтичане на срока, в който би следвало да действа банковата
гаранция, неустойката, в частта й за пълно неизпълнение на задължението за предоставяне на
банкова гаранция в годините 2016 и 2017 не се дължала.
Ответникът счита иска за процесуално допустим, но го оспорва като неоснователен и
недоказан. Не оспорва наличието на така сключения между страните концесионен договор.
Твърди, че с анекс № 2/12.02.2007 г. към него била приета клаузата на чл. 3, ал. 2, съгласно която
при забавено изпълнение на задължението по чл. 16 от концесионния договор, концесионерът
дължал неустойка за забава в размер на 10 на сто от стойността на гаранцията. В случай на пълно
неизпълнение на задължението по чл. 16 от договора концесионерът дължал неустойка в размер на
банковата гаранция за съответната година. Клаузата за неустойка била при неизпълнение на
задължението по чл. 16 и то в случаите на непредставяне и на двата вида гаранции, уредени в чл.
16 - гаранция за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор и гаранция за
изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и
4
рекултивацията. Неоснователни били твърденията на ищеца, че страните с текста на чл. 3, ал. 2 от
анекс № 2/12.02.2007 г. имали предвид какви санкции следвало да търпи концесионера, ако
закъснее или изцяло не изпълни задължението си да представи банкова гаранция по чл. 16, ал. 1, т.
1 за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор единствено за 2007 г. и
нямали намерение да разпрострат действието на чл. 3, ал. 2 върху всички следващи години.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от анекс № 2/12.02.2007 г. имала за цел да допълни концесионния
договор, като се уреди санкция за неизпълнение на задължението по чл. 16 и то в случаите на
непредставяне и на двата вида гаранции, уредени в чл. 16 - гаранция за изпълнението на паричните
задължения по концесионния договор и гаранция за изпълнението на задълженията, свързани с
опазване и възстановяване на околната среда и рекултивацията, и то за всички оставащи години от
срока на концесията след влизане в сила на анекс № 2/12.02.2017 г. Счита договорната неустойка
за действителна, тъй като изпълнявала всички възложени й от закона функции - стимулирала
точното изпълнение по договора, служела за обезщетяване на вредите от неизпълнението и
санкционирала поведението, предприето в нарушение на най-съществените, с оглед целта на
договора, задължения, поради което не можело да бъде направен извод за договарянето й извън
добрите нрави. Възразява срещу искането за намаляване на неустойката, тъй като съгласно чл. 309
ТЗ не можело да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци. Счита, че тъй като задължението за предоставяне на банкова гаранция
за изпълнение на паричните задължения било задължение по концесионния договор, което било
съществено с оглед обезпечителната функция на гаранцията и като отделно задължение било
скрепено със съответна санкция при неизпълнението му, то фактът на изпълнение на обезпеченото
задължение бил без значение за санкционната последица по чл. 92 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че в случая е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално
допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, поради които и
обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на
спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивните жалби
доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Не спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че с решение № 516/30.05.2005 г. (Обн. ДВ. бр. 47/07.06.2005 г., изм. ДВ. бр. 56/08.07.2005 г.)
Министерският съвет на Република България предоставя на „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“
концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 ЗПБ – строителни материали - пясъци, от
находище „Инджейско блато“, община Несебър, област Бургас.
В изпълнение на решението, на 06.07.2005 г., между Република България, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството - концедент и „Трансатлантик Фрейтър,
ИНК“ - концесионер, е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства - строителни материали - пясъци, от находище „Инджейско блато“, общ. Несебър, обл.
Бургас. Договорът е влязъл в сила от датата на подписването му – 06.07.2005 г.
Впоследствие, към договор са сключени анекс № 1/26.07.2005 г., анекс № 2/12.02.2007 г. и
допълнително споразумение № 3/12.02.2008 г.
С анекс № 2/12.02.2007 г. е уговорено, че „Трансатлантик Фрейтър, ИНК“ прехвърля на
„Трансатлантик Фрейтърс България" ЕООД изцяло правата и задълженията си, произтичащи от
решение № 516/30.05.2005 г. на Министерския съвет, изменено с решение № 599/29.06.2005 г. и
5
сключения на 06.07.2005 г. концесионен договор.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от концесионния договор концесионерът е длъжен да даде гаранции за
изпълнение на задълженията си по договора в две насоки: 1) гаранция за изпълнението на
паричните задължения по концесионния договор и 2) гаранция за изпълнението на задълженията,
свързани с опазване и възстановяване на околната среда и рекултивацията. Съгласно ал. 2 и ал. 3
на същия член гаранциите следва да бъдат ефективни и парични. Гаранциите за изпълнението на
паричните задължения по концесионния договор следва да се дадат във вид на потвърдена
безусловна неотменяема банкова гаранция от българска банка: 1) за първия отчетен период
гаранцията е в размер 4 950 лева и се предоставя на концедента в 30-дневен срок от влизане в сила
на концесионния договор; 2) за всеки следващ отчетен период, определен по чл. 24, ал. 1, т. 2 от
концесионния договор, гаранцията е в размер на 50 % от концесионното възнаграждение за
предходния период и се предоставя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 3)
гаранциите по т. 1 и т. 2 следва да бъдат валидни до 60 дни от изтичане на съответния отчетен
период.
В концесионния договор първоначално не е предвидена клауза за неустойка при
неизпълнение на задължението по чл. 16 от концесионния договор - за предоставяне на банкова
гаранция за изпълнението на паричните задължения, но с анекс № 2/12.02.2007 г. е приета клаузата
на чл. 3, ал. 2, съгласно която при забавено изпълнение на задължението по чл. 16 от
концесионния договор, концесионерът дължи неустойка за забава в размер на 10 на сто от
стойността на гаранцията. В случай на пълно неизпълнение на задължението по чл. 16 от договора
концесионерът дължи неустойка в размер на банковата гаранция за съответната година. С
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от анекс № 2/12.02.2007 г. е предвидена клауза за неустойка при
неизпълнение на задължението по чл. 16 и то в случаите на непредставяне и на двата вида
гаранции - гаранция за изпълнението на паричните задължения по концесионния договор и
гаранция за изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната
среда и рекултивацията.
Ищцовото дружество-концесионер е изпълнявало задължението си за представяне на
банкова гаранция до второто полугодие на 2016 г., първото полугодие на 2017 г. и второто
полугодие на 2017 г., за които периоди не е представило такава. В същото време е изпълнявало в
срок задължението си да заплаща концесионната такса, което задължение се обезпечава с
непредставената банкова гаранция.
В началото на месец юли 2017 г. ищцовото дружество е уведомено от ответника, че ако не
представи банкова гаранция за първото полугодие на 2017 г. спрямо дружеството ще бъде
приложена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от анекс № 2/12.02.2007 г. към договора за концесия, като
се наложи предвидената в този текст неустойка. В отговор на уведомлението, ищецът депозирал
възражение с изх. № 09-1/26.07.2017 г. (вх. № Е-26-Т-482/28.07.2017 г), в което посочва, че не
дължи такава неустойка, тъй като в текста е допусната грешка, неустойката е прекомерно висока и
такава неустойка липсва в договора, поради което същата не следва да се прилага.
На 04.12.2017 г. ищецът получил писмо изх. № 6-26-Т-484/24.11.2017 г. от заместник-
министъра на енергетиката, с което е уведомен за констатирани неизпълнения по договор за
предоставяне на концесия на подземни богатства - строителни материали - пясъци от находище
"Инджейско блато" община Несебър, област Бургас, установени при извършен текущ контрол,
както и че с прието на заседание на междуведомствената комисия за изпълнение на концесионните
6
договори решение, възражението му за недължимост на неустойката не е уважено, поради което е
прието, че за неизпълнение на задължението по чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 и 3 от договора за
съответни периоди дружеството дължи следните санкции: За непредставяне на банкова гаранция
за второто полугодие на 2016 г. - неустойка за пълно неизпълнение в размер на 47 190 лева,
изчислена на база 100 от 100 за стойността на гаранцията за година (сборът от гаранциите за първо
и второ полугодие на 2016 г.); За непредставяне на банкова гаранция за първото полугодие на 2017
г. - неустойка за пълно неизпълнение на задължението в размер на 33 434.15 лв., изчислена на база
100 от 100 за стойността на гаранцията за година (сборът от гаранциите за първо и второ
полугодие на 2017 г.); За непредставяне до 24.11.2017 г. на банкова гаранция за второто полугодие
на 2017 г. - неустойка за забавено изпълнение на задължението в размер на 1 793.63 лева,
изчислена на база 10 на сто от размера на банковата гаранция за второто полугодие, като е
пояснено, че при непредоставяне на банкова гаранция за второто полугодие на 2017 г., считано от
02.03.2018 г. ще е налице пълно неизпълнение на това задължение, за което ищецът ще дължи
неустойка в размер на 33 434.15 лв., изчислена на база 100 от 100 за стойността на гаранцията за
година (сборът от гаранциите за първо и второ полугодие на 2017 г.).
Впоследствие, при извършен през 2018 г. текущ контрол на изпълнението на договора за
концесия, с констативен протокол е установено, че „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД не
е изпълнило задължението си да представи банкова гаранция за второто полугодие на 2017 г.,
поради което е прието, че дружеството дължи неустойка за неизпълнение на задължението в
размер на 33 434.15 лева, изчислено 100 от 100 за стойността на гаранцията за съответната година
гаранциите за първо и второ полугодие на 2017 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
предявения от „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от
Министъра на енергетиката отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за основателен и доказан, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от анекс № 2/12.02.2007 г., с която е
предвидена клауза за неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 16 от процесния
договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в т. 3 на тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (в този смисъл и
решение № 107/25.06.2010 г. по т. д. № 818/2009 г., II т. о. н ВКС). Вярно е и това, че освен
обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да изпълнява и наказателна функция, ако
такава е волята на страните.
Съобразявайки горното и при така установените факти и обстоятелства, в случая е видно, че
се касае за уговорена неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, имащо обезпечителен
характер – банкова гаранция в случай на пълно неизпълнение на задължението по чл. 16 от
процесния договор, което задължение не е пряко свързано с претърпените вреди. Това налага
7
извод, че тази неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване, поради което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
съобразно разясненията по т. 3 на тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Това е така, тъй като с процесната клауза за неустойка в полза на държавата се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Както и правилно е отбелязал и
първоинстанционният съд, в случая, основното право на концедента-ответник е да получи
плащане на концесионното възнаграждение, като при наличие на неточно изпълнение страните са
договорили мораторна лихва за забава и неустойка по чл. 37 от договора, а за неизпълнение на
непаричните задължения неустойка по чл. 38. Смисълът на уговорката за предоставяне на банкова
гаранция е да обезпечи кредитора, като при неизпълнение той получи плащане от гаранта.
Неизпълнението лишава кредитора от тази възможност. Следователно вредата, която се
обезщетява при неизпълнение се свежда до неизпълненото обезпечено задължение. При пълно
неизпълнение на това срочно задължение, която хипотеза е предмет на настоящия спор, е
възможно длъжникът да не изпълни обезпечените си задължения или да изпълни точно. В първия
случай за кредитора ще възникне право да получи дължимото, лихва и неустойка за неизпълнение
на задължението, както и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
гаранция, чиято стойност се съизмерва със самото концесионното възнаграждение, т.е. ще го
получи в двоен размер, което несъмнено води до неоснователно обогатяване. В случай на точно
изпълнение на обезпеченото задължение, каквото е налице в настоящата хипотеза, кредиторът ще
се сдобие с още едно вземане - за неустойка, което е в размер на паричното задължение по
договора, също водещо до неоснователно обогатяване. Дори и с оглед санкционната функция,
която може да има неустойката, следва да се има предвид, че все пак същата трябва да съответства
както с императивните норми на закона, така и с добрите нрави, недопускащи използването й, като
средство за несправедливо обогатяване на кредитора.
Поради това, след като в случая не налице валидно неустоечно съглашение по чл. 3, ал. 2 от
анекс № 2/12.02.2007 г. поради противоречие на тази клауза с добрите нрави, то по силата на чл.
26, ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част процесният концесионен договор изобщо не е породил правно
действие, т. е. не е възникнало за ищеца-концесионер задължение да заплати неустойка на
концедента-ответник.
По така изложените съображения и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции за основателност на така предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно списъка по чл. 80 ГПК и приложените договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, жалбоподателят - Държавата,
представлявана от министъра на енергетиката, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД сумата от 2 311.50 лв., представляваща
направени разноски пред ВКС (заплатени държавни такси в размер на 30 лв. и 2 281.50 лв.) и
сумата от 5 640 лв., представляваща направени разноски пред САС (заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1502/19.08.2019 г., постановено по търг. дело № 2057/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, гр. София, ул.
„Триадица“ № 8, с идент. № ********* да заплати на „Трансатлантик Фрейтърс България“ ЕООД,
гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 11, с ЕИК:********* сумата от 2 311.50 лв. (две хиляди триста и
единадесет лева и петдесет стотинки), представляваща направени разноски пред ВКС (заплатени
държавни такси в размер на 30 лв. и 2 281.50 лв.) и сумата от 5 640 лв. (пет хиляди шестстотин и
четиридесет лева), представляваща направени разноски пред САС (заплатено адвокатско
възнаграждение).
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9