Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14130 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Н.Г.Г.- Б. и Г.К.Б., подадена чрез пълномощниците им
адв.Н.А. и адв.Й.В.срещу решение от 01.02.2019 г., постановено
по гр.дело № 57797/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 28 с-в, в частта, с която е
признато за установено по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, че Н.Г.Г.- Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, и длъжникът Г.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат на „Топлофикация София“-ЕАД,
гр.София, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от по
½ от 1771,87 лв., доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№ 272758 за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 12.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение по гр.дело № 22972/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, както и в частта, с която е признато за
установено по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „Топлофикация
София“-ЕАД, гр.София, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, че Н.Г.Г.- Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и длъжникът Г.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължат на „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от по ½ от 190,00 лв.- лихва
за забава за периода от 15.10.2015 г. до 24.03.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по гр.дело №
22972/2017 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендират
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна –ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.А.К., депозира писмена молба, в
която взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Моли
съда жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното
решение –потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Третото лице - помагач - „Техем
Сървисис“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Постъпила е и частна жалба от Н.Г.Г.- Б. и Г.К.Б.,
подадена чрез пълномощниците им адв.Н.А. и адв.Й.В.срещу определение № 177256 от 26.07.2019 г., постановено в закрито заседание
по гр.дело № 57797/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 28 с-в, с което е оставено без уважение искането на ответника във
въззивната жалба, допълнително искане за изменение на решението от 01.02.2019
г., в частта за разноските, като неоснователно.
Ответникът по частната жалба- „Топлофикация
София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената частна жалба.
Третото лице - помагач - „Техем Сървисис“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената частна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Правната
теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда, което не
дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била налице,
ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън пределите
на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и неговият
смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Процесуалният закон
не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по
естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика
приема, че нищожно е всяко
решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт
поради липса на надлежно волеизявление. Според съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена
форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост. В случая обжалваното
съдебно решение не е подписано от посочения в титулната му част, като постановил
го съдия / Районен съдия- Б.Д./, т.е липсва надлежно волеизявление, което води
до неговата нищожност. С оглед на
това, обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена,
като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав. Решението следва да бъде прогласено за нищожно изцяло, включително и в
необжалваната от ответниците част, с която са отхвърлени предявените от ищеца
искове.
С оглед изхода по въззивната
жалба, неправилно се явява и следва да бъде отменено атакуваното с частната
жалба, подадена от Н.Г.Г.- Б. и Г.К.Б., чрез
пълномощниците им адв.Н.А. и адв.Й.В., определение
№ 177256 от 26.07.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 57797/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 28 с-в, с което е оставено без уважение искането за изменение на обжалваното
решение в частта за разноските. Разпределението на отговорността за направени
разноски в производството пред СРС, както и за разноските в настоящето
производство при спазване на чл.78 от ГПК, следва да се извърши при новото
разглеждане на делото от СРС.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 01.02.2019 г., постановено по гр.дело
№ 57797/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 28 състав.
ОТМЕНЯ
определение № 177256 от 26.07.2019
г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 57797/2017 год. по описа на СРС,
Г.О., 28 с-в.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието в процеса на „ Техем Сървисис“-ЕООД, гр.София, като
трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.