№ 58
гр. Девин, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100280 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК, с цена на иска
3350 лева.
В исковата молба се твърди, че видно от удостоверение за наследници с изх.
№ 115/26.03.2021г. на Кметство-с.З., общия наследодател И. Л. Т. е починал на
01.01.1971г., видно от акт за смърт № 1/06.01.1971г. и е оставил следните наследници:
1. А. К. Т.- съпруга, починала на 26.12.1983г., 2. Е. М. Б.-дъщеря починала на
06.12.2016г. и оставила следните наследници: А. М. Б., В. М. Б. и М. М. Б., З. И. И. Т.
-син - починал на 12.11.2003г. и оставил следните наследници: Е. О. Т.-съпруга-
починала, Д. И. Т., С. А. Г. и А. И. Т., 4. Д. И. Х.-дъщеря, починала на 25.08.2012г. и
оставила следните наследници: М. А. Х., З. М. Х., А. М. Х., 5. Ф. И. Б.- починала и
оставила следните наследници: С. Р. Б., Ф. Р. И., С. Р. Б. и Е. Р. А. и 6. А. И. К.-
дъщеря, починала на 30.09.2005г. и оставила следните наследници: М. А. К. - съпруг -
починал, С. М. М., А. М. К. и Д. М. К., видно от удостоверение за наследници №
121/2021г., удостоверение за наследници № 116/2021г., удостоверение на наследници
№ 208/2018г., удостоверение за наследници № 122/2021г., удостоверение за
наследници № АОР-289/2021г. и удостоверение за наследници № 17/2021г. Твърдят,
че видно всички ищци и ответници с изключение на първия и втория ответник са
наследници на общия наследодател И. Л. Т., идентични с имената К. А. Т., който е бил
собственик на следния недвижим имот, владян от него в продължение на повече от 30
години от 1940г. до неговата смърт 1971г. и продължило от тогава от неговите
наследници и до момента непрекъснато и спокойно, като наследниците му се явяват
съсобственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Имот
1
с пл. № 376, с площ от 551 кв.м, образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по плана на с.3.,
утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№ 376:
северозапад-имот с пл.№ 377, образуващ УПИ- VI-377, североизток-имот с пл.№ 375,
образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река, идентичен с имот с пл. № 227, в кв. 16 по
стария ЗРП по плана на с. З. от 1960 г. Твърдят, че преди около един месец-01.07.2021г.
узнали, че в Районен съд-Девин е било заведено и приключило с влязло в сила
решение гр. дело № 169/2018г. по описа на РС- Девин с ищец Ю. С. Т. срещу И. А. Т.,
с правно основание чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК и за отмяна на
нотариални актове на горепосочения имот, с което решение съда ги е признал за
съсобственици по 1/2 ид. част от имота като настоящите ищци не са били
конституирани като наследници на общият наследодател И. Л. Т., нито са били страни
по това дело, с което са накърнени техните права. Твърдят, че Д. И. Т., А. И. Т. и С. А.
Г. са преки законни наследници- синове и дъщеря на И. И. Т.- починал на
12.11.2003г., видно от удостоверение за наследници № 208/20.03.2018г., издадено от
Община-Доспат, с.З., които са се снабдили с Констативен нотариален акт № 94,том I,
рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г., съставен от Ц. П.-Нотариус, с район на действие
PC-Девин на основание давностно владение и наследство, при равни квоти върху имот
с пл. № 376, с площ от 551 кв.м, образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по плана на с.З.,
утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№
376: северозапад-имот с пл.№ 377, образуващ УПИ-VI- 377, североизток-имот с пл. №
375, образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река, идентичен с имот с пл.227, в кв.16 по
стария ЗРП по плана на с.З. от 1960г. Считат, че този нотариален акт е нищожен, тъй
като горепосочения недвижим имот е на общият наследодател И. Л. Т., а не на
неговия наследник И. И. Т., тъй като е нямало доброволна или съдебна делба между
всички наследници посочени по горе. Този констативен нотариален акт подлежи на
отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК, с което се удостоверява правото на
собственост върху недвижим имот, не и тези с които се установяват сделки ,с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещното право върху недвижим имот. Не се
отменят нотариалните актове за сделки, тъй като легитимиращият ефект на сделката
ще отпадне с вписване на съдебното решение. Твърдят, че от своя страна посочените
по горе по нотариалния акт лица чрез покупко- продажба на недвижим имот посочен
по горе продават на втория ответник И. А. Т. с Нотариален акт № 95, том I, рег.№
1257, дело № 85/11.08.2017г., съставен от Ц. П.- Нотариус, с район на действие РС-
Девин, поради което за тях се явява правен интерес да се докаже по съдебен ред, че
горепосочения недвижим имот е придобит по наследство и давностно владение от
общия им наследодател И. Л. Т., както и за отмяна на констативния нотариален акт за
придобит по наследство и давностно владение от единия наследник И. И. Т. /А. К. Т./,
като се накърняват правата и на другите наследници на общия наследодател И. Л. Т.,
без да има извършена доброволна или съдебна делба.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл.108 от
ЗС приеме за установено по отношение на ответниците, че имот с пл. № 376, с площ от
2
551 кв.м., образуващ УПИ VII- 376, в кв.46 по плана на с. З., утвърден със Заповед №
А- 220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№ 376: северозапад- имот с пл.
№ 377, образуващ УПИ VI- 377, североизток-имот с пл. № 375, образуващ УПИ VIII-
375, югозапад- река, идентичен с имот с пл.227, в кв.16 по стария ЗРП по плана на с.З.
от 1960г. е придобит по наследство и давностно владение и са собственици
наследниците на общият наследодател И. Л. Т. /идентични с имената К. Л. Т. -
починал на 01.01.1971г., видно от акт за смърт № 1/06.01.1971г. на Община-Доспат и
осъди първия и втория ответник: 1.Ю. С. Т. с ЕГН ********** от с.З., ул. В. № **,
2.И. А. Т. с ЕГН ********** от с.З., ул. С. № *, да предадат на всички наследници на
общия наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ държането на гореописания имот, който
осъществяват без правно основание.
Молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени Констативен
нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г., съставен от Ц. П.-
Нотариус, с район на действие PC-Девин на основание давностно владение и
наследство, при равни квоти имот с пл. № 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ
VII-376, в кв.46 по плана на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при
граници и съседи на имот с пл.№ 376: северозапад-имот с пл.№ 377, образуващ УПИ-
VI- 377, североизток-имот с пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река
/идентичен с имот с пл.227, в кв.16 по стария ЗРП по плана на с.З. от 1960г.
Претендират разноските по делото да бъдат заплатени от първия ответник - Ю. С. Т.,
тъй като с поведението си е дал повод да заведат настоящото дело като изявява
претенции на построената от него къща-близнак незаконно в чужд имот да претендира
и за празното дворно място на наследниците на И. Л. Т..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника Ю. С. Т. е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. Н. П., с който счита за
неоснователни и недоказани осъдителния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС,
акцесорния иск по чл.537, ал.2 от ГПК и претенцията на ищците за заплащане на
направените разноски по водене на делото, които моли да се отхвърлят изцяло, а на
осн. чл. 78, ал.З от ГПК, претендира всички ищци да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят направените от него разноски по делото. Счита, че от приложените
удостоверения за наследници по безспорен начин се установява, че всички ищци и
ответниците: А. М. Б., В. М. Б., М. А. Х. са законни наследници на И. Л. Т. - б.ж. на
с.З., роден на ******** г., починал на 01.01.1971г., ищеца М. М. Б. е брат на
ответниците: А. М. Б. и В. М. Б.. Освен това ответникът М. А. Х. е баща на ищците З.
М. Х. и А. М. Х., а ищеца А. И. Т. е баща на ответника И. А. Т., което
обстоятелство има значение, с оглед сочения от ищците придобивен способ:
наследство и давностно владение. Твърди, че оспорва материалната доказателствена
сила на: 1. Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими
имоти, придобити по давностно владение и наследство № 94, том I, рег. № 1256, дело
№ 84/11.08.2017г., чрез който ищците: Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г., са признати за
3
съсобственици, на основание давностно владение и наследство, при равни права,
върху следните недвижими имоти, находящи се в с.З., общ.Доспат, обл.Смолян, а
именно: Имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по плана
на с.З., одобрен със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-
имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI- 377, североизток-имот с пл.№ 375, образуващ
УПИ VIII-375, югозапад- река, ,ведно с построената в имота паянтова стопанска сграда
на 1 етаж, със застроена площ от 90 кв. м., понеже тези 3 ищци и баща им И. И. Т., не
са владяли имота, за да го придобият по давност и 2. Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 95,том I, рег.№ 1257, дело № 85/11.08.2017г., с който
ищците Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. продали на ответника И. А. Т., описания по-горе
застроен и незастроен недвижим имот, понеже никой не може да прехвърля другиму
вещни права, които сам не притежава. Твърди, че с Решение № 88/25.03.2019г.,
постановено по гр.дело № 169/2018г. по описа на РС-Девин, на осн.чл. 537, ал.2 от
ГПК е отменен частично Нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № 094, том I, рег.№
1256, дело № 084/11.08.2017г., за 1/2 ид.ч. от имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м.,
образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по плана на с.З., утвърден със Заповед № A-
220/04.07.1990г., с посочени граници, което решение е потвърдено с Решение №
339/01.08.2019г. по ВГД № 181/2019г. по описа на ОС-Смолян и не е допуснато до
касационно обжалване, чрез Определение № 313/15.06.2020г. по гр.д. № 477б/2019г. по
описа на ВКС. Счита, че не е вярно твърдението на стр.З от исковата молба, че общия
наследодател И. Л. Т., респ. К. А. Т., бил собственик на описания по-горе недвижим
имот, владян от него в продължение на повече от 30 години- от 1940г. до неговата
смърт през 1971г. и продължило от тогава от неговите наследници и до момента
непрекъснато и спокойно, а горепосочените наследници се явяват съсобственици по
наследство и давностно владение, за което ищците не са представили никакви
писмени доказателства /нотариални актове, емлячни регистри, данъчни регистри и т.н./
и не заявяват, че такива доказателства съществуват. Твърдението, че неговите
наследници от 1971г. до момента непрекъснато и спокойно владеят имота,
противоречи на факта, че част от наследниците А. М. Б., В. М. Б. и М. А. Х., са
ответници по делото, следователно не владеят процесния имот. Счита, че твърдяното
от ищците непрекъснато и спокойно владение на имота от 1971г. и до момента, не
може да се случи на практика, понеже само иицеца М. М. Б. живее на ул. В. № **, но
процесният имот се намира на №**. Счита, че не е вярно твърдението на стр.З в
исковата молба, че преди около 1 месец-01.07.2021г., ищците узнали, че в PC-Девин е
заведено и приключило с влязло в сила решение по гр. дело № 169/2018г. по описа на
РС-Девин, тъй като видно от Решение № 88/25.03.2019г. по гр.д.№ 169/2018г. по
описа на PC-Девин Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. са ответници по делото, а според
Решение № 339/01.08.2019г. по ВГД № 181/2019г. по описа на ОС-Смолян, А. И. Т. и
С. А. Г. са жалбоподатели пред въззивният съд, поради това не е сериозно да твърдят,
че узнали за горепосоченото дело на 01.07.2021г. Твърди, че оспорва твърдението на
4
стр.4 от исковата молба, че Нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № 94, том I, peг.№
1256, дело № 84/11.08.2017г. е нищожен, тъй като недвижимия имот е на общият
наследодател И. Л. Т., а не на неговият наследник И. И. Т., понеже нямало доброволна
или съдебна делба между всички наследници, защото И. Л. Т. не е придобил правото
на собственост върху процесния имот, по някой от способите посочени в чл.77, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗС, което също е самостоятелно основание за отхвърляне на
предявените искове.
В о. с. з. ищците не се явяват, за тях пълномощника им адв. Ж. Ч. поддържа
исковата молба, моли да се уважи иска и излага подробни съображения в писмена
защита.
В о. с. з. за ответника Ю. Т. адв. И. оспорва иска, поддържа отговора от
адв. П. и излага подробни съображения в писмена защита.
В о. с. з. ответника И. Т. лично не оспорва иска, счита, че процесния имот е
по наследство от прадядо му И. Т.. Останалите ответници не се явяват.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 115/26.03.2021г., че
И. Л. Т.- б.ж. на с. З., обл. Смолян, починал на 01.01.1971 г. е оставил наследници:
съпруга – А. К. Т. и пет деца – Е. М. Б., И. И. Т., Д. И. Х., Ф. И. Б. и А. И. К..
Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 121/02.04.2021г, че
Е. М. Б. - б.ж. на с. З., обл. Смолян, починала на 06.12.2016 г. е оставила наследници-
трима сина - А. М. Б., В. М. Б. и М. М. Б..
Според удостоверение за наследници изх. № 208/20.03.2018г. И. И. Т. –
б.ж. на с. З., обл. Смолян, починал на 12.11.2003г. е оставил наследници: Е. О. Т.-
съпруга, Д. И. Т.- син, С. А. Г.- дъщеря и А. И. Т.- син.
Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
118/29.03.2021г. имената И. И. Т. и А. К. Т. са имена на едно и също лице.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 122/02.04.2021г., че
Д. И. Х. – б.ж. на с. З., обл. Смолян, починала на 25.08.2012г. е оставила наследници:
М. А. Х.- съпруг, З. М. Х.- син и А. М. Х.- син.
Според удостоверение за наследници изх. № АОР-289/06.04.2021г. Ф. И. Б.-
б.ж. на гр. П., починала на 28.03.1995г. е оставила наследници: С. Р. Б.- син, Ф. Р. И.-
дъщеря, С. Р. Б.- син и Е. Р. А.- дъщеря.
Според удостоверение за наследници изх. № 17/06.04.2021г. А. И. К.- б.ж.
на с. Ч., починала на 30.09.2005г. е оставила наследници: М. А. К.- съпруг, С. М. М.-
дъщеря, А. М. К.- син и Д. М. К. – син.
5
Според скица № 58/21.03.2018г. имот с пл. № 376, образуващ УПИ VII -376
в кв. 46 по плана на с. З. е собственост на И. А. Т., съгласно нотариален акт №
095/11.08.2017 г. и е с площ от 551 кв.м., в т.ч. застроена паянтова стопанска сграда на
един етаж със ЗП – 90 кв.м.
С Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими
имоти, придобити по давностно владение и наследство № 94, том I, peг.№ 1256, дело
№ 84/11.08.2017г. по описа на Нотариус Ц. П., с район на действие РС- Девин са
признати Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. – всички от с. З., обл. Смолян, за съсобственици
на основание давностно владение и наследство при равни квоти върху следните
недвижими имоти, находящи се в с. З., обл. Смолян, а именно: Имот с пл. № 376, с
площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по плана на с.З., утвърден със
Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№ 376: северозапад-
имот с пл.№ 377, образуващ УПИ-VI- 377, североизток-имот с пл.№ 375, образуващ
УПИ VIII-375, югозапад- река, ведно с построената върху имота паянтова стопанска
сграда на един етаж, със застроена площ от 90 кв.м.
С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 095, том I,
рег. № 1257, дело № 085/11.08.2017г. по описа на Ц. П.- нотариус с район на действие
РС- Девин, Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. продават на И. А. Т. – всички от с. З.,
обл.Смолян, целите свои съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. З., обл.
Смолян, а именно: Имот с пл. № 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в
кв.46 по плана на с.З., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и
съседи на имот с пл.№ 376: северозапад-имот с пл.№ 377, образуващ УПИ-VI- 377,
североизток-имот с пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река, ведно с
построената върху имота паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ
от 90 кв.м.
Със Заповед № 114/26.05.1979г. на Окръжен народен съвет- Смолян е
утвърдено изменение на дворищната регулация на посочените парцели- I-Баня, II-225,
226, VI-227 като от тях се образуват 4 парцела.
Издадени са протокол, строително разрешение № 36/1975 г. и скица.
С Решение № 88/25.03.2019г., постановено по гр. дело № 169/2018г. по
описа на PC-Девин е прието за установено по предявения иск, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Ю. С. Т. от с. З., обл. Смолян по отношение на ответниците И. А. Т.;
Д. И. Т.; А. И. Т. и С. А. Г.- всички от с.З., общ. Д., обл. Смолян, че ищецът Ю. С.
Т. е собственик по давностно владение с начало от 13.05.1975г., на основание пр.
квитанция 39701/13.05.1975г. и протокол-споразумение от 15.05.1975г. на 1/2 ид.ч. от
имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, кв.46 от ПУП на с.3.,
утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот
пл.№ 377, образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-
375 и югозапад-река, без построената върху имота паянтова стопанска сграда на един
етаж, със застроена площ от 90 кв.м., която не е предмет на иска. На основание чл. 108
6
от ЗС е осъден И. А. Т. да предаде на Ю. С. Т. държането на 1/2 ид.ч. от имот пл.
№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, в кв.46 от ПУП на с.З., утвърден
със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377,
образуващ УПИ VI-377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375 и
югозапад-река, което осъществява без правно основание. На основание чл.109 ЗС е
осъден И. А. Т. да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне
на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуваща дървена ограда и да
не извършва строеж, несъобразен с предвижданията на действащият план на с. З., без
одобрен инвестиционен проект, без издадени строителни книжа - разрешение за строеж
и протокол за определяне на строителна линия и ниво и без изрично писмено съгласие
на Ю. С. Т., както и да премахне поставената мрежа и изградените бетонна стена с
кофраж, с които действия пречи на Ю. С. Т. да упражнява своето право на
съсобственост, според предназначението на имота и в съответния обем върху 1/2 ид.ч.
от имот пл. № 376, с площ от 551 кв. м., образуващ УПИ VII - 376, в кв.46 от ПУП на с.
З., утвърден със заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад -
имот с пл. № 377, образуващ УПИ VI - 377, североизток - имот с пл. № 375, образуващ
УПИ VIII -375, югозапад - река. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен частично
Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение и наследство № 94, том I, рег. № 1256, д. №
084/11.08.2017г., съставен от нотариус Ц. П., вписан с № 455 в регистъра на
нотариалната камара на Р. България, с район на действие РС Девин за 1/2 ид.ч. от имот
пл. № 376, с площ от 551 кв. м., образуващ УПИ VII - 376, в кв.46 от ПУП на с. З.,
утвърден със заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи: северозапад - имот
с пл. № 377, образуващ УПИ – VI - 377, североизток - имот с пл. № 375, образуващ
УПИ VIII -375, югозапад – река. С Решение № 339/01.08.2019г., постановено по ВГД
№ 181/2019г. по описа на ОС - Смолян е потвърдено Решение № 88/25.03.2019г. по
гр.дело № 169/2018г. по описа на РС-Девин. С Определение № 313/15.06.2020г.,
постановено по гр. дело № 4776/2019г. по описа на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на въззивно решение № 339/01.08.2019г. по в. гр. д. № 181/2019г. по описа
на ОС- Смолян в частта, с която са уважени предявените против А. И. Т. и С. А. Г.
искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и иск по чл. 108 от ЗС против И. А. Т..
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 339/01.08.2019г. по в. гр.
д. № 181/2019г. по описа на ОС - Смолян в частта, с която е уважен предявеният
против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
С Решение № 123/11.02.2021г. постановено по гр.д. № 4776/2019г. по
описа на ВКС е отменено Решение № 339/01.08.2019г. по в. гр. д. № 181/2019г. на
ОС- Смолян в частта, с която е уважен предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т., иск с
правно основание чл.109 от ЗС и е отхвърлен предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т.,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Ю. С. да упражнява правото си
7
на собственост върху 1/2 ид. част от имот пл.№ 376 с площ 551 кв.м., за който е
отреден УПИ VII-376 в кв. 46 по ПУП на селото, изразяващи се в поставяне на мрежа,
изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуващата дървена ограда и да не
извършва строеж, несъобразен с действащия план на с. З., без издадени строителни
книжа и без изрично писмено съгласие, дадено от Ю. С. Т., както и да премахне
поставената мрежа и изградената бетонна стена с кофраж.
Според Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка по нот. дело № 44/1973г. от 30.03.1973г. на ДвРС Ю. и Б. С.
Т. са признати са собственици по давностно владение на дворно място- парцел II, пл.№
226, кв.16 с площ от 598 кв.м. по плана на с. З., при граници: улица, С. К., река и К. Т..
Приложено е гр.дело № 169/2018г. по описа на РС- Девин.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ,
изготвена от вещото лице Д. С., съдът прие за установено, че: 1. В разписната
книга към плана на с.З. от 1960 год. първоначално имот план.№ 227 е записан /на
пишеща машина/ като собственост на И. Л. Т.. След това името е зачертано и на ръка е
записано това на К. А. Т.. Основание за вписване на имената не е отбелязано. 2. Не е
налице промяна в записването на собствеността на имот план.№ 227 в разписната
книга по плана на с.З. от 1960 год. за времето от изготвяне на Протокол от 15.05.1975
год. до одобряването със Заповед № 220/04.07.1990 год. на новия ПУП на с.З.. 3.
Налице е идентичност (непълна) между имоти план.№ 376, образуващ УПИ VII-376,
кв.46 по новия ПУП на с.З. от 1990 год. и имот план № 227, кв.16 по стария ЗРП на с.З.
от 1960 год. - скица № 2 по заключението по гр.д.№ 169/2018 год. на РС-Девин. 4.
Първоначално в разписната книга към плана от 1990 год. имот план.№ 376 е записан
(на пишеща машина) като собственост на А. К. Т., без отразено основание за това. По-
късно на ръка е записано жил.сграда - Ю. С. Т.. След издаване на Нотариален акт №
95/11.08.2017 год. е допълнен запис: имот+стоп.сграда - И. А. Т.. 5. В имот план.№ 376,
образуващ УПИ VII-376, в кв.46 по действащия ПУП на с. З. има триетажна жилищна
сграда - масивна, със застроена площ 70 кв.м., като на горните етажи има тераси,
двуетажна стопанска сграда - полумасивна, със застроена площ 90 кв.м., като в
момента е премахнат дървения гредоред между първи и втори етаж /няма промяна след
огледа за предходното дело/ и едноетажна паянтова постройка - гараж, покрит с
ламарина и барака, общо със застроена площ 24 кв.м. 6. В имот план.№ 376,
образуващ УПИ VII-376 в кв.46 по новия ПУП на с. З. от 1990 год. няма започнато
ново строителство. Има изградени две ст. бетонови колони в стопанската сграда, като е
премахнат гредореда. В Община-Доспат не са установени данни за одобряване на
инвестиционен проект и издаване на строителни книжа за това. Стопанската сграда и
гаража са стари. За изграждането им не се откриват строителни книжа. По плана от
1960 год. стопанската сграда е заснета, което значи, че е строена преди това. Сградата е
в добро общо състояние, но с премахването на дървения гредоред, конструкцията е
нарушена. Гаражът не е отразен по плановете и е трудно да се определи кога е
8
изграден. 7. 3а построената жилищна сграда в имот пл.№ 376, образуващ УПИ VII-376,
кв.46 по новия ПУП на с.З. има издадено Разрешение са строеж № 36/15.05.1975 год. за
строене на жилищна сграда на братя Б. и Ю. Т. - къща върху 120 кв.м. на собствено
място, кв.16, парцел № 226,227, при съседи: улица, С. С. и държавно място. Други
строителни книжа не се откриват. Достъпът до жилищната сграда е от североизток, от
улицата. Жилищната сграда е сграда-близнак /в разрешението за строеж е дадена като
една къща с площ 120 кв.м., но тази къща има два отделни входа, отделни собственици
и може да се каже, че е къща близнак/. Сградата -източен близнак е с площ 70 кв.м.
Част от нея попада в имот пл.№ 227 и част в имот пл.№ 226 по плана от 1960 год. По
действащия ПУП сградата попада в парцел VII-376, кв.46, в имот пл.№ 377. Подходът
за жилищната сграда - източен близнак е от улицата, от където е и входната врата. 8.
Няма данни да е подадено възражение от Ю. С. Т., или техни праводатели срещу
действащия план на с.З., одобрен със Заповед № 220 от 1990 год. 9. Има данни
процесния имот към 1975 год. да е бил държавен. Данни за отчуждаване не се
откриват. Към онзи момент е съществувала само държавна собственост. След 1996
год., когато държавната собственост е разделена на държавна и общинска, няма данни
имотът да е общински. Към заключението е приложена скица.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел К. С. С. - без родство със
страните, съдът прие за установено, че спорния имот е в с. З., който е застроен, има
къща и стопанска сграда. В къщата – на три етажа живеят Ю. Т. и преди брат му, който
е починал. В стопанката сграда отглеждал животни И. Т., а сега И. Т. гледал телета.
Границите на имота са – имота на свидетеля, върху който има построена къща, в която
живее и стопанска сграда, от другата страна е на Ю. Т., от долу е река и главната
улица. Този имот е собственост на И. Т., починал към 1970 година, наследник му е И..
Ис. имал и къща на друго място, а за спорното място свидетля знае, че е негова
собственост. И. Т. и наследника му И. Т. са го владеели. Там имат стопанска сграда,
след това И. си направил гараж. Ис. живял в друга къща над пътя. Стопанската сграда
представлява обор на 2 етажа, на долния се гледат говеда, я горе е за сено. Докато си
бил жив Ис., той и децата му, след това внуците на И. и неговите наследници си
владеели и обработвали имота. В имота до реката има нива и отгоре плевня. Всички
наследниците на Ис. са ползвали мястото. Докато си бил жив Ис. имал животни
отглеждал в плевнята, там пасяли животните. След като починал И. Т.зи стопанска
сграда започнала да я владее Иб., който е син на Ис.. И., след като починал
наследниците му си направили дървен гараж в имота до плевнята. Гаража го направил
внука на И.. Имота до тях се ползва от Ю. и имало стена- каменен зид до реката, с
която се ограничавали парцелите. Б. или Ю. Т. не е виждал да владеят имота. В този
имот само Ис. и И. – наследниците. От страна на главната улица имота има ограда. И.
направил отдавна ограда, когато си направил гаража -преди около 10 – 15 години,
9
имало дървена ограда, която се отваряла и затваряла. Имало я от много отдавна тази
дървена ограда, през която само И. вкарвал дърва. Ю. и Б., двамата братя, които имат
къща от другата страна имат път и си минават през него. През процесния имот на Ис.
не са минавали, вкарвали дърва от другата страна на имота, не от към страната, от
която е къщата на свидетеля. На Ю. Т. децата сложили шатра до къщата им, стояла
около 2 месеца.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Г. Б. Т. - с родство със
страните, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че той е
наследник на Б. Т., Ю. Т. /Ю./ му е чичо. Спорния имот е в с. З., при съседи: неговия
имот и на Ю. Т., имот на свидетеля К. С., път и река. В спорния имот има плевня и
дървен гараж. Владеел го е И. Т., който си явява наследник на баща му И. Т., който е
общ наследодател на всички. Свидетеля има построена къща близнак с Ю. Т., както и
построена стопанска сграда, в която на времето гледали животни. Свидетеля и чичо му
Ю. не са минавали през спорния имот. Тази стопанска сграда от 75г. помни, че е била
там, когато са строяли тяхната къща. Стопанската сграда е на два етажа, долу е с
каменна зидария и отгоре е дървена, в момента е същата. Собственост е на Ис., само
наследниците му – А. Т., И. Т. отглеждали там животни. Друг не я е ползвал, защото
знаят, че си е тяхно. До момента изобщо свидетеля не е минавал през този двор.
Между двата имота – този на баща му Б. и чичо му Ю. и спорния има около 50 см.
каменна зидария. Освен стопанската постройка в този имот има гараж, построен през
1985 година от А., си купил москвич и до сега си е същия, ползва се от А.. Имота го
ползват наследниците на Ис.. В обора има животни там сега, И. ги гледа.
Наследниците на Ис. владеели имота. От селскостопанската сграда към пътя е ливада,
която се обработвала от А. Т. и И. Т.. Ю. или свидетеля никога не са били там, да
косят ливадата или да минават през там да разтоварват сено или дърва. В спорния
имот А. и Б. Т. – децата на Ю., чичо му, поставили шатра, преди една или две години за
2-3 месеца, но имало спор и я махнали. Шатрата я ползвали Ю. Т. и съпругата му А. да
си почиват, но не са ползвали мястото, не са го косили, не са минавали животни през
там. Спорното място е владяно само от И. Т. и А. Т.. Има ограда между спорния
парцел и между техния парцел на Ю. и Б. Т., като оградата е от страна на Ю. Т..
От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. М. Е. - с родство със
страните, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че спорния имот
е в с. З., при съседи: Ю. Т., К. С., път и река има плевня и дървен гараж в спорния
имот. Гаража е над плевнята, там малкия И. – ответника ремонтира коли. Баща и син -
И. и А. Т.и заедно живеят и ползват гаража и плевнята. Ю. слагал дървата до къщата,
вкарвал товарна кола. Имало шатра, комшии са се събирали там да пият кафе. И.
направил желязна ограда през 2018 г. или 2019 г., за което има нотариален акт и от
тогава страните имат проблем. Когато през 1975г. правили къщата на Ю. Т. всички
материали стояли в спорния имот. Дървена ограда имало преди тази металната.
Плевнята е построена преди 75 година. Дядо Ис., който отдавна починал, приживе
10
обработвал имота. Големия син на Ю. почиствал и косил имота. Ю. имал товарна кола
и я паркирал, където има място - в процесния имот, в неговия имот. Има желязна
ограда с плъзгащи врати от страната на улицата. Къщата близнак на Ю. и Б. от тяхната
страна си имат плевня от долния край. Къщата- близнак на Ю. е построен върху
спорния двор.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. А. Е. - с родство със
страните, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че спорния
имот е в с. З., при съседи: К. С., път и река. Има плевня и дървен гараж в спорния
имот. Двамата братя Б. и Ю. Т.и през 1975 г. започнали да строят къща - близнак има
една селскостопанска постройка и на двамата. До този имот има два обора, построени
много отдавна преди къщата. Построени са отдавна от Ю. и И. Т.. По време на строежа
И. помагал на Ю.. Страните спорят за парцела, в които е направена къщата, която е на
двамата братя Ю. Т. и Б. Т.. Има селскостопанска постройка и гараж- дървен, до
обора, направен от внука И.. Върху имота на Ю. Т. е построена къщата му. Имало
поставена шатра през лятото от Ю. Т., преди да сложи И. желязната ограда, след като
се снабдил с нотариален акт. Проблема е след 2018 г., когато е поставена желязната
ограда от малкия И.. Свидетелят познавал Ис., починал през 1971 г., приживе е
построил съществуващия обор и той си го ползвал. Обора е с каменна зидария за
добитък и отгоре за сеното, гледал животни. Тази спорна плевня на два етажа на Ис. е
самостоятелна.
Съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл. 108 от ЗС е
основателен и доказан, а иска по чл. 537 ал.2 от ГПК е частично основателен и доказан,
по следните съображения:
За да се уважи иск по чл. 108 от ЗС, трябва да са налице три основни
предпоставки: ищеца да е собственик на процесния имот, вещта да се намира във
владение на ответника и ответника да владее вещта без правно основание. Като под
основание в случая се разбира юридическият факт, от който за едно лице възниква
субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Липсата на
която и да е от тези предпоставки е основание, съдът да отхвърли исковата претенция.
В тежест на ищцовата страна е да докаже обстоятелства от значение за основателността
на иска.
Безспорно е, че страните - без Ю. Т. са законни наследници на И. Л. Т. /К.
А. Т./ - б.ж. на с. З., роден на ******** г., починал на 01.01.1971г.
Съдът е задължен да изследва само твърдените в исковата молба
придобивни способи – по наследство и на оригинерно основание - придобивна давност
по чл. 79, ал. 2 ЗС повече от 30 години от 1940г. до смъртта на наследодателят им И. Л.
Т. - 1971г., продължено от наследниците му и до момента.
Ищците претендират за собственост по наследство от общия на страните
наследодател И. Л. Т. /К. А. Т./ - б.ж. на с. З., върху процесния недвижим имот,
11
представляващ имот с пл. № 376, с площ от 551 кв.м, образуващ УПИ VII-376, в кв.46
по плана на с. 3., утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи на
имот с пл.№ 376: северозапад-имот с пл.№ 377, образуващ УПИ- VI-377, североизток-
имот с пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река, идентичен с имот с пл. №
227, в кв. 16 по стария ЗРП по плана на с. З. от 1960 г.
Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Относно наведените в
исковата молба твърдения за придобивна давност.
За да се придобие право на собственост върху недвижим имот по давност, е
необходимо в полза на владелецът да е изтекла 10-годишна придобивна давност,
предвид на това, че е недобросъвестно - чл. 79, ал. 1 ЗС. Върху имота владелецът да е
установил фактическо владение. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да изразяват воля трайно да се държи вещта),
непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно (не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението
е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът
упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като
своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака –
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно чл. 69 ЗС,
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост, без
значение е на кого е принадлежало това право преди. За удостоверяване на право на
собственост върху процесния имот ищцовата страна представя гореописаните писмени
документи. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите (било защото въобще не
знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме
владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно
идеалните си части), намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
Според СТЕ в разписната книга по плана на с. З. от 1960 год., както и за
времето от изготвяне на Протокол от 15.05.1975 год. до одобряването със Заповед №
220/04.07.1990 год. на новия ПУП на с.З. имот план.№ 227 е записан като собственост
на И. Л. Т. /К. А. Т./. В разписната книга към плана от 1990 год. имот план. № 376 е
записан като собственост на А. К. Т.. Отразяванията в разписния лист към съответния
12
план и скица за имота по този план нямат правопораждащо действие и не легитимират
соченото лице за собственик на имота при спор за собственост по отношение на този
имот. Но от кредитираните свидетелски показания се установи, че процесният имот е
собственост, респ. е бил във фактическата власт на общия наследодател на страните
/без Ю. Т./ И. Т., който построил съществуващата и до момента селскостопанска
постройка, построена върху процесния имот. В тази връзка са еднопосочни
показанията на всички свидетели по делото- С., Т., Е., Е.а, който кореспондират и със
заключението на вещото лице по СТЕ, че по плана от 1960 год. стопанската сграда е
заснета, от където следва, че тази стопанска сграда е строена преди 1960 год. Установи
се от показанията на свид. С. и Т., че в стопанската сграда отглеждал животни И. Т.,
след смъртта на общия наследодател през 1971 година наследниците му са продължили
да ползват имота, а сега И. Т. отглеждал там животни /телета/. Според свид. Т., А. Т.
през 1985г. построил в спорното място гараж и все още го ползва. Според показанията
на свид. Е. имота е на Ю. Т., според неговите показания и на свид. Е.а върху спорния
имот е построена къщата – близнак на Ю. Т., като последното твърдение съвпада със
заключението на вещото лице, че част от къщата – близнак попада в имот пл.№ 227 и
част в имот пл.№ 226 по плана от 1960 год. Според СТЕ, стопанската сграда и гаража
са стари, за изграждането им не се откриват строителни книжа. В подкрепа на
твърдението в исковата молба, че процесния имот е бил собственост на наследодателя
на страните /без Ю. Т./ К. Т. са и данните по гореописания Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка по нот. дело №
44/1973г. от 30.03.1973Г. на ДвРС, в който общия наследодател на страните /там с
имената К. Т./ е посочен като граница но съседния от спорния имот. Следователно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че наследодателя на
страните /без Ю. Т./ И. Л. Т. /К. А. Т./ е притежавал процесния недвижим имот, който
го ползвал и владеел приживе, а след неговата смърт – от 1971г. до момента
наследниците му продължили да го ползват и владеят. Установи се, че ответниците Ю.
С. Т. и И. А. Т. ползват имота и следва да бъдат осъдени да предадат владението му
на всички наследници на общия им наследодател - И. Л. Т..
Всичко гореизложено обосновава извода, че иска е оснавателен, поради
което следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че процесния
имот е придобит по наследство и давностно владение от общият за страните /без Ю.
Т./ наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ - б. ж. на с. З., починал на 01.01.1971г. и да се
осъдят ответниците Ю. С. Т. и И. А. Т. да предадат на всички наследници на общия
наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ владението върху процесния имот, което осъществяват
без правно основание.
По иска на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 94,
том I, рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г., съставен от Ц. П.-Нотариус, с район на
действие PC-Девин, с който са признати Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. – всички от с. З.,
обл. Смолян за съсобственици на процесния имот, на основание давностно владение и
13
наследство, при равни квоти. В Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС е
даден отрицателен отговор на въпроса подлежат ли на отмяна по реда на цитираната
разпоредба констативните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Изяснено е, че
този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот и които се ползват с
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост на лицето, посочено в този нотариален акт. Отмяната на такъв нотариален
акт винаги е пряка последица от отричането правото на собственост на вписаното в
акта като титуляр лице и признаването право на собственост на трето лице. В случаят
се атакува Нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г., съставен
от Ц. П. - нотариус, с район на действие PC-Девин, който е констативен нотариален
акт. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на
сделката, се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт
чрез вписването както на исковата молба, така и на постановеното съдебно решение по
спора за собственост. След като наследниците на наследодателя И. Л. Т. /К. Л. Т./ са
собственици на претендирания за ревандикация недвижим имот на основание
наследствено правоприемство, тъй като към момента на откриване на наследството,
праводателят им е бил собственик на претендирания имот, за тях е отмяна на
Нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г. Основателно е обаче
искането на ищците в частта му обаче само за ½ част поради влязло в сила Решение №
88/25.03.2019г. по гр.дело № 169/2018г. по описа на РС - Девин, потвърдено с Решение
№ 339/01.08.2019г., постановено по в. гр. д. № 181/2019г. по описа на ОС - Смолян, с
което на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен частично Нотариален акт за признаване
право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение и
наследство № 94, том I, рег. № 1256,н. д. № 084/11.08.2017г., съставен от нотариус Ц.
П., вписан с № 455 в регистъра на нотариалната камара на Р. България, с район на
действие РС - Девин за 1/2 ид.ч. от имот пл. № 376, с площ от 551 кв. м., образуващ
УПИ VII - 376, в кв.46 от ПУП на с. З., утвърден със заповед № А-220/04.07.1990г., при
граници и съседи: северозапад - имот с пл. № 377, образуващ УПИ – VI - 377,
североизток - имот с пл. № 375, образуващ УПИ VIII -375, югозапад – река. От
редакцията на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на нотариален акт няма
самостоятелно значение, а зависи от уважаването на иска, с който е разрешен спорът за
удостовереното с него материално право. Отмяната на констативен нотариален акт е
функция на евентуалното уважаване на главния иск – в случая по чл. 108 от ЗС. За да
се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт
(която произхожда от чл.179 от ГПК), преди това трябва да се установи, че носител на
вещното право на собственост върху имота е ищецът. Правото не предвижда
възможност някое лице да иска отмяна на констативен нотариален акт, освен в случай,
че то преди това не е доказало, че е собственик на описания в акта недвижим имот.
Основен предмет на спора е засегнатото право на собственост на ищеца, а не
14
нотариалният акт. Недопустимо е самостоятелно исково производство по чл. 537, ал.2
от ГПК, понеже отмяната на нотариален акт цели отпадане на удостоверителната му
доказателствена сила, понеже той, като охранителен акт, не се ползва със сила на
присъдено нещо и искането за отмяната му не представлява искане за разрешаване на
материалноправен спор. Разглеждане и произнасяне на съда по искане за отмяна на
нотариален акт по чл. 537, ал.2 от ГПК е допустимо, само при уважаване на иска за
правото на собственост. Отменяването на нотариалните актове е изрично разпоредена
законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с
издаването му материално право. След като иска по чл.108 ЗС е основателен и доказан
и констатациите в този Нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1256, дело №
084/11.08.2017г., съставен от Ц. П.-Нотариус, с район на действие PC-Девин, с който са
признати Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. – всички от с. З., обл. Смолян за съсобственици на
процесния имот, на основание давностно владение и наследство не съответстват на
действителното правно положение към момента на издаването му, затова на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен частично като неправилно издаден. Ще
следва да се отхвърли иска за отмяна на целия нотариален акт и за разликата извън
горната площ, като неоснователен.
Ищеца претендира за разноски в общ размер на 2492.00 лева, от които 132.00
лева - държавна такса; 10.00 лева – вписване; 850.00 лева – депозит вещо лице и 1500.00
лева - адв. възнаграждение. Неоснователна е претенцията на ищците за разходи за
вещото лице в размер на 850 лева, тъй като е внесен депозит в общ размер от 600.00
лева, а не в претендирания размер. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК ответниците дължат на ищците разноски в размер на 2242.00 лева,
представляващи: 132.00 лева - държавна такса; 10.00 лева – вписване; 600.00 лева –
депозит за вещо лице и 1500.00 лева - адв. възнаграждение, които следва да се осъдят да
му заплатят.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. С. Т., с ЕГН ********** от
с.З., обл. Смолян, ул. В. № **; И. А. Т., с ЕГН ********** от с. З., обл. Смолян, ул. С. № *;
А. М. Б., с ЕГН ********** от с. З., обл. Смолян, ул. Р. № **; В. М. Б., с ЕГН **********
от с. З., обл. Смолян, ул. Р. № ** и М. А. Х., с ЕГН ********** от с. З., обл. Смолян, ул. Б.
Д. № *, че имот с пл. № 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ VII- 376, в кв.46 по плана
на с. З., утвърден със Заповед № А- 220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№
376: северозапад- имот с пл.№ 377, образуващ УПИ VI- 377, североизток-имот с пл. № 375,
образуващ УПИ VIII-375, югозапад- река, идентичен с имот с пл.227, в кв.16 по стария ЗРП
по плана на с. З. от 1960г. е придобит по наследство и давностно владение от
наследодателя И. Л. Т. / К. Л. Т./ - б. ж. на с. З., починал на 01.01.1971г. и ОСЪЖДА Ю.
15
С. Т., с ЕГН ********** от с. З., ул. В. № ** и И. А. Т. с ЕГН ********** от с. З., ул. С. №
*, да предадат на всички наследници на общия наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ владението
на гореописания имот, което осъществяват без правно основание.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1256, дело № 084/11.08.2017г.,
съставен от Ц. П.-Нотариус, с район на действие PC - Девин, с който са признати Д. И. Т., А.
И. Т. и С. А. Г. – всички от с. З., обл. Смолян за съсобственици на процесния имот в частта
относно ½ част от имот пл. № 376, с площ от 551 кв. м., образуващ УПИ VII - 376, в кв.46
от ПУП на с. З., утвърден със заповед № А-220/04.07.1990г., при граници и съседи:
северозапад - имот с пл. № 377, образуващ УПИ – VI - 377, североизток - имот с пл. № 375,
образуващ УПИ VIII -375, югозапад – река, като ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на целия
нотариален акт и за разликата извън горната площ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. С. Т., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. В. № **; И. А.
Т., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. С. № *; А. М. Б., с ЕГН ********** от с.З.,
обл. Смолян, ул. Р. № **; В. М. Б., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. Р. № ** и
М. А. Х., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. Б. Д. № * ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М.
Б., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. В. № **; Д. И. Т., с ЕГН ********** от с.З.,
обл. Смолян, ул. С. № *; С. А. Г., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. Е. № *; А. И.
Т., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. С. № *; 3. М. Х., с ЕГН ********** от с.З.,
обл. Смолян, ул. П. № **; А. М. Х., с ЕГН ********** от с.З., обл. Смолян, ул. П. № **; Ф.
С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Пазарджик, ул. П. № *; А. С. Р., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Пазарджик, ул. О. Е. № ***; Т. С. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Пазарджик, ул. П. № *; Ф. Р. И., с ЕГН
********** от гр. П., обл. Пазарджик, ул. О. № **; С. Р. Б., с ЕГН ********** от гр. П.,
обл. Пазарджик, ул. А. К. № **; С. М. М., с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Борино; Д. М. К.,
с ЕГН ********** от гр. Пловдив, обл. Пловдив, ул. К. П. № *; Е. Р. А., с ЕГН **********
от гр. П., обл. Пазарджик, ул. М. Т. № * и А. М. К., с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Борино,
обл. Смолян чрез пълномощника им адв. Ж. Ч.- АК- Смолян сумата от 2242.00 лева /две
хиляди двеста четиридесет и два лева/- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
16