Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№.......

 

гр.ЛОВЕЧ, 21.09.2020г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,гражданско отделение,в публично съдебно заседание на двайсет и четвърти  август през две хиляди и двайсета година,в състав:   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 142/2019г.по описа на съда, за да се произнесе,съобрази:

 

 

Производството по делото е с правно основание чл.327 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗд.

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Е.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от З.Г.С., чрез пълномощника адв.Е.П.–***, със съдебен адрес:***, против „А.С.”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***, представлявано от управителя Д.П.С.,  с цена на иска 67 249.64 лева – главница и 4 760.00 лева – мораторна лихва.

Ищецът твърди,че в периода от 21.02.2018г. до 21.03.2018г. е продал от свои складове в страната на ответното дружество изкуствен тор за селскостопански цели на база сключен между страните Договор №61/19.02.2018г. Първоначално сключеният договор за доставка на торове е за 25т „Урея гранулат“ и 25т „Калциев амониев нитрат“. С допълнително споразумение от 21.02.2018г. страните са увеличили размера на договореното количество торове съответно на 50т „Урея гранулат“ и 50т „Калциев амониев нитрат“. С Допълнително споразумение от 20.03 2018г. са договорили отложено плащане с шест месеца на доставеното количество тор.

Твърди,че съгласно договора и допълнителните споразумения са доставени „Калциев амониев нитрат“ - 50.34т  и „Урея гранулат“ – 50.320 т, в обект на купувача. Доставеният минерален тор урея гранулат е изцяло заплатен от ответното дружество. Минералният тор „Калциев амониев нитрат“ от 50.34та на стойност 23 256.96лв. е доставен на „А.С.”ЕООД с ЕИК *********, за което има съставени Приемо-предавателен протокол от 21.02.2018г. за 25.180т и Приемо-предавателен протокол от 21.03.2018г. за 25.160т. Количествата са доставени с транспорт на  „Е.А.Б.”ЕООД. За извършените доставки са съставени две товарителници -със сер.М №911808/21.02.2018г. и сер. М №697475/21.03.2018г. Доставките са извършени на обект на купувача. Протоколите и товарителниците са надлежно подписани от представител на ответника.

За извършената продажба на ответника са издадени: данъчна фактура № **********/21.02.2018г. на стойност 11 482.08лв. с ДДС и данъчна фактура № **********/21.03.2018г. на стойност 11 774.88лв. с ДДС, с които се установява продажбата на стоки на обща стойност 23 256.96лв. с ДДС.

Твърди, че до момента на подаване на исковата молба ответното дружество е заплатило по данъчна фактура № **********/21.02.2018г. на стойност 11 482.08лв. с ДДС част от дължимата сума в размер на 8 339.08лв. с ДДС. Така дължимият по двете фактури остатъкът е в размер на 14 917.88лв., от който по данъчна фактура № **********/21.02.2018г. дължимата сума е 3 143лв. с ДДС и по №**********/21.03.2018г. дължимата сума е 11 774.88лв.с ДДС.

Ищецът сочи,че въпреки проведените разговори и покани „А.С.“ЕООД не е заплатило дължимите суми. Ответникът отказва всякакви контакти и разговори, не отговарят на телефонни обаждания. От разговори с други доставчици узнали, че ответното дружество има множество задължения.

За периода от изискуемостта на плащането до датата на подаване на исковата молба ответникът дължи на основание чл.86 от ЗЗД и мораторна лихва в размер на 1 140лв.

Излага, че на 11.04.2018г. и на 12.04.2018г. е доставил от свои складове в страната на ответното дружество изкуствен тор за селскостопански цели, на база сключен между страните Договор №143/10.04.2018г. Доставен е продукт „NPK 16-16-16“ – 50.300т на стойност 34 405.20лв., за което има съставен приемо-предавателен протокол от 12.04.2018г. Страните са договорили отложено плащане с дата на падеж 09.10.2018г. Твърди,че е извършил доставките с транспорт на ищеца в обект на купувача, за което са съставени съответно и два броя товарителници- с № **********/11.04.2018г. и сер.М №0001114/11.04.2018г. Протоколът и товарителниците са надлежно подписани от представител на ответника.

За извършената продажба ищецът е издал данъчна фактура с № **********/12.04.2018г. , от която се установява, че „Е.А.Б.” ЕООД е продало и е фактурирало на „А.С.”ЕООД стоки на обща стойност 34 405.20лв. с ДДС. Твърди, че до подаване на исковата молба ответното дружество не е заплатило каквато и да била сума за закупената стока по тази данъчна фактура  въпреки проведените разговори и отправени покани. За периода от изискуемостта на плащането до датата на подаване на исковата молба ответното дружество дължи на основание чл.86 от ЗЗД и  мораторна лихва в размер на 2 420лв.

Ищецът сочи още, че на 19.09.2018г. продал от свой складове в страната на ответното дружество изкуствен тор за селскостопански цели на база сключен между страните Договор №341/12.09.2018г. за доставка на торове - продукт „NPK 16-16-16“ за 25т на обща стойност 14 750лв. без ДДС. Съгласно договора на обект на купувача са доставени 25.320т на стойност 17 926.56лв. с ДДС за което има съставен приемо-предавателен протокол от 19.09.2018г. надлежно подписан от представител на ответника. За извършената продажба е издадена данъчна фактура № ********** от 19.09.2018г. на стойност 17 926.56лв. с ДДС.

 Ищецът твърди, че до подаване на исковата молба ответното дружество не е заплатило каквато и да била сума за закупената стока по данъчна фактура № **********/19.09.2018г., въпреки проведените разговори и отправени покани.За периода от изискуемостта на плащането до датата на подаване на исковата молба, ответното дружество на основание чл.86 от ЗЗД дължи и  мораторна лихва в размер на 1 200лв.

Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже твърденията си да се постанови решение, с което: „А.С.” ЕООД бъде осъдено да заплати на „Е.А.Б.” ЕООД обща сума в размер на 67 249.64лв., представляваща стойността на доставената продукция по данъчни фактури подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, както и сумата 4 760лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатената в срок главница по описаните фактури. Моли и за разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от „А.С.”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***,представлявано от Д.П.С.. Оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани,а твърденията на ищеца са в разрез с фактическата обстановка и  нормите на материалния закон. Заявява, че „А. С.” ЕООД не е била в преки търговски взаимоотношения с управляваната и представлявана от г-н З.Г.С. фирма „Е.А.Б.” ЕООД. Управителят Д.С. няма търговски взаимоотношения и като физическо лице в качеството си на регистриран земеделски производител с ищеца. Възразява, че не е водил предварителни разговори и преговори за евентуални условия за доставка на процесните стоки (торове), подробно индивидуализирани в приложените 4 броя фактури към исковата молба. Не е подписвал каквито и да е документи по тези евентуални доставки. В качеството си на едноличен собственик и управител на „А.С.” ЕООД твърди,че не е упълномощавал никого от негово име да води разговоря и да подписва договор с ищеца за доставка на процесните стоки (торове), подробно индивидуализирани в приложените 4 броя фактури към исковата молба. Оспорва приложените като доказателство от ищеца 4 броя данъчни фактури с твърдение,че не са подписани от него.

Излага,че през месец юли и август 2018г. при част от животните собственост на „А.С.” ЕООД се е забелязала неблагоприятна реакция, както и липса на очаквания ефект по отношение на техните продуктивни възможности, съотв. получената от тях продукция - краве мляко, е била с отклонение от изискванията за качество. В последствие, след доставка на други BMП от друг доставчик, тази неблагоприятна реакция  е отшумяла и качеството на млякото отговаряло на стандартните изисквания. Обяснява,че търговията на едро и дребно с внос на торове и препарати са подробно описани в българското законодателство относно лицензи и разрешителни, които трябва да притежава доставчикът на такива продукти и неговите подзаконови актове, както и с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на продукти като торове и препарати за растителна защита.Тази нормативна база вменява всеки използван тор или препарат да има лиценз (разрешителното) за употреба ведно със съответното копие от сертификат за Добра производствена практика. Изписването за употреба на всеки конкретен тор или препарат става след представяне на рецепта, издадена от регистриран агроном и подписан предавателно-приемателен протокол, в който се посочват видът, количеството, партидният номер и срокът на годност на съответният вид тор и/или активната субстанция и датата на доставка.

Твърди,че към исковата молба няма приложени други доказателства освен фактурите по предмета на твърдяните доставки.

Моли да се постанови решение, с което се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. На основание чл.75,ал.5 от ГПК оспорва размера на разноските в производство. Моли за присъждане на направените разноски, за които ще представи списък.

На основание чл.219,ал.1 от ГПК моли да бъде привлечен като подпомагаща страна С.П.С. с ЕГН **********, с адрес за съобщение и призоваване с. ***. Твърди, че са налице условията за встъпването му като третото лице в качеството му на ръководен служител на фирма „А.С.”ЕООД, който е подпомагал всички мероприятия и дейности, съдействал е за осигуряване на материално-технологичното обезпечаване на производствения процес във фирмата, въз основа на решения взети от Общото събрание на дружеството осигурявани са му необходимите средства по ред и начин за тяхното ползване при ясно разписани отговорности,определени с тези решения и с подписаните между него и фирмата договори.

В срок е подадена допълнителна искова молба от ищеца. Счита за неоснователно направеното от ответника оспорване на исковата претенция. В тази насока представя извлечение от банковата кореспонденция на „Е.А.Б.”ЕООД, извлечения от електронната поща и справка от лицензиран пощенски оператор, с които обосновава твърдението си,че по негова сметка са постъпвали суми от ответника и то по процесните фактури. Поставя въпроса ако не са налице търговски взаимоотношения, то тези плащания по какъв начин са правени и на основание посочените в исковата молба фактури. Кореспонденция е водена и по електронната поща между двете дружества, изпращани са и са получавани документи. Обменяна е търговска кореспонденция, договаряни са цени и срокове не доставки.

Счита твърденията в отговора на исковата молба за състоянието на  животните собственост на ответника за неотносими към спора.

По отношение на лицензионния и разрешителен режим за вноса и търговия с торове обяснява,че се регулира от подробна нормативна база, която дружеството стриктно спазва и не би могло да извършва търговска дейност без необходимите за това документи. Затова моли да бъде оставено без уважение искането на ответника за представяне от страна на „Е.А.Б.”ЕООД на посочените в т.2 от доказателствените искания на ответника.

Възразява, че не е ясно в каква връзка се иска привличането на С.П.С., като моли да се задължи ответникът да аргументира искането си,а на настоящия етап да не се конституира лицето като подпомагаща страна.

Постъпил е допълнителен отговор от ответника, в който изцяло преповтаря отговора на исковата молба и доказателствените искания.

Възражението за месна неподсъдност на спора по реда на чл.105 от ГПК е уважено от първоначално сезирания ОС-Плевен. С Определение №859/04.10.2019г., пост.по т.д.№139/2019г. ОС-Плевен прекратява производството и го изпраща за разглеждане от ОС-Ловеч.

С Определение № 614/23.12.2019г. ,пост.по т.д.№142/2019г. по реда на чл.374 от ГПК ОС-Ловеч е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с произнасяне по доказателствените искания. Уважено е искането на ответника и по реда на чл.219 от ГПК като трето лице–негов помагач е конституиран С.П.С.. Третото лице не заявява позиция по спора. Подадената от него частна жалба срещу привличането му в процеса е върната обратно поради неотстраняване на недостатъци с Определение №260/09.06.2020г.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Е.П.-***,който поддържа исковата молба и моли да се уважи.

В съдебното заседание на 11.06.2020г. ищецът уточни периодите на претендираната мораторна лихва- по  фактура № **********/21.02.2018г., с падеж на 21.02.2018г. и салдо по фактурата 3143лв.,мораторната лихва е в размер на 340лв.,за периода от 21.02.2018г. до 19.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба. По фактура № **********/21.03.2018г., с падеж на 17.09.2018г. и салдо по фактурата 11 774.88лв..,мораторната лихва е в размер на 800лв.,за периода от 17.09.2018г. до 19.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба. По фактура № **********/12.04.2018г., с падеж на 09.10.2018г. и салдо по фактурата 34 405.20лв..,мораторната лихва е в размер на 2420лв.,за периода от 09.10.2018г. до 19.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба. По фактура № **********/19.09.2018г., с падеж на 19.09.2018г. и салдо по фактурата 17 926.56лв..,мораторната лихва е в размер на 1200лв.,за периода от 19.09.2018г. до 19.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба.

Ответникът не изпраща представител в съдебните заседания. Поддържа заявените си позиции писмено,чрез изпращани по делото молби.

Не се явява и не изпраща представител и третото лице-помагач С.П.С..

От събраните по делото писмени доказателства- Договор № 061/19.02.2018г.;  Допълнително споразумение - 2бр.; Приемо-предавателен протокол от 21.02.2018 г.; Приемо-предавателен протокол от 21.03.2018 г.; Два броя товарителници - сер.М №911803/21.02.2018 г. и сер.М №697/21.03.2018 г.; Заверено копие на данъчна фактура № **********/21.02.2018г. и № **********/21.03.2018г.;  Договор № 143/10.04.2018 г.; Приемо-предавателен протокол от 12.04.2018г. за 50,3 тона NPK 16-16-16; Два броя товарителници - №**********/11.04.2018г. и сер.М №0001114/11.04.2018г.; Заверено  копие  на  данъчна  фактура №  **********/12.04.2018г.;.Договор № 341/12.09.2018г.; Приемо-предавателен протокол от 12.09.2018г.; Заверено  копие  на  данъчна  фактура №  **********/19.09.2018г.; Справка задължения; Извлечение от разплащателна сметка – 2 броя, ведно с приложена детайлна информация извлечения от електронна поща,Лицензионни режими,разрешения и концесии за извършване на определени дейности, уведомително писмо т 31.08.2018г., Декларация за движение и складиране от 31.08.2018г., Декларация за съответствие от 31.08.2018г., Сертификат за качествен анализ, 2бр. международни товарителници, уведомително писмо от 31.08.2018г., Декларация за движение и складиране от 31.08.2018г., Декларация за съответствие №15/31.08.2018г,2бр.международни товарителници, сертификат за качествен анализ,4бр.международни товарителници, протоколи по чл.117 от- 12.12.2016г., 03.02.2018г., 01.02.2018г., декларация, фактура, справка за доставки, справка от НБД“Население“, съдебно-счетоводната експертиза на в.л.Н.Р., както и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор №61/19.02.2018г. между „Е.А.Б.“ЕООД-продавач и „А.С.”ЕООД-купувач. Предмет на договора е доставка на торове „Урея гранулат“-25т. и „Калциев амониев нитрат“-25т.,със срок на доставка  м.февруари 2018г. и обща цена 21 750лв. без ДДС. Изменения в договора са направени с допълнителни споразумения- на 21.02.2018г.,когато са променени количествата на  уговорените доставки,а с допълнително споразумение от 20.03.2018г. и срокът за плащане, като са приели отлагане с 6 месеца. Извършени са две доставки-на 21.02.2018г., съставен е Приемо-предавателен протокол за доставка на „А.С.“ЕООД на „Калциев амониев нитрат“-25.160т., приложена е Товарителницата за превоз №991808/21.02.2018г. и издадена  №********** от 21.02.2018г. за сделката на стойност 11 482.08лв., с посочен падеж 21.02.2018г. Доставка е извършена и на 21.03.2018г.,с е Приемо-предавателен протокол за доставка на „А.С.“ЕООД на „Калциев амониев нитрат“-25.160т., приложена е Товарителницата за превоз №69747/21.03.2018г. и издадена фактура №********** от 21.03.2018г. за сделката на стойност 11 774.88лв.,с посочен падеж 17.09.2018г. Всички документи са подписани и от двете страни.

Ищецът признава,че по първата доставка ответникът е изплатил част от задължението - 8 339.08 лв.и остатъкът по нея е в размер на 3143лв. с ДДС.

По делото е представен Договор №143/10.04.2018г. между „Е.А.Б.“ЕООД- продавач и „А.С.”ЕООД-купувач. Предмет на договора е доставка на продукт „NPK 16-16-16“ – 50т., на обща стойност 28 500лв., със срок на доставка  м.април 2018г. Срокът на плащането е  определен „отложено“.  Извършена е една доставка на 12.04.2018г. и е съставен Приемо-предавателен протокол за доставка на „А.С.“ЕООД на „NPK 16-16-16“ – 50.300МТ, приложени са Товарителница за превоз №5785/12.04.2018г. и Товарителница с №1114/11.04.2018г. Издадена е фактура с №********** от 12.04.2018г. за сделката на стойност 34 405.20лв. с ДДС и посочен падеж 09.10.2018г. Всички документи са подписани и от двете страни.

Представен е и Договор №341/12.09.2018г. между „Е.А.Б.“ЕООД-продавач и „А.С.”ЕООД-купувач. Предмет на договора е доставка на продукт „NPK 16-16-16“ – 25 т.,на обща стойност 14 750лв., със срок на доставка м.септември 2018г. Срокът на плащането е  определен „при доставка“. Такава е извършена на 19.09.2018г.,като е съставен Приемо-предавателен протокол за доставка на „А.С.“ЕООД на „NPK 16-16-16“ – 25.300МТ. Издадена е фактура с  №********** от 19.09.2018г. за сделката на стойност 17 926.56лв. с ДДС и посочен падеж 19.09.2018г. Всички документи са подписани и от двете страни.

Въз основа на така описаните документи ищецът твърди,че има вземане срещу ответника в общ размер на 67 249.64лв.

Позицията на ответника е,че не е имал никакви търговски взаимоотношения с ищеца.

В отговор на това възражение ищецът представя извлечение от банкова кореспонденция между двете дружества,от която се установява, че между тях са извършвани банкови преводи- на 09.08.2018г. по описани фактури, между които се открива и първата процесна фактура №********** от 21.02.2018г.,с отразено частично плащане. На 04.09.2018г. също е отразен банков превод от ответника към ищеца по описани фактури. Приложени са и копия от кореспонденция между дружествата по електронна поща с изявления за подписване на документи и уточняване на номера на товарителници.

Съставът намира,че неотносимо към продажбите е и възражението по качеството на доставените торове,тъй като от ответника не се предявява насрещна престация. Освен това от приложените от ищеца документи-сертификати, документи, свързани с вноса на торове-уведомителни писма, декларации за движение и складиране, за съответствие и митнически документи за внос,протоколи, се потвърждава твърдението на ищеца,че доставените на ответника продукти съответстват на законовите изисквания и няма пропуски в лицензионния и режима на внос на тези продукти.

По делото се допусна съдебно-счетоводна експертиза,с в.л.Н.Р., която след проверка в счетоводството на ищеца потвърждава,че процесните  4 броя фактури са били осчетоводени в сметка 411 „Клиенти“ по партида „Контрагент №6256- „А.С.“ЕООД“ на датите на издаването им. Фактурите са включени в Дневника за продажбите на ищеца. На 08.08.2018г. е регистрирано частично плащане по фактура с №**********/21.02.2018г. в размер на 8339.08лв.,с което задължението  е намалено до размера на 3143лв. Експертът не е установила да е извършено плащане по останалите фактури. Вещото лице не е могла да извърши проверка в счетоводството на ответника,тъй като не  й е указало съдействие с представяне на документи. Въпреки това чрез издаденото й съдебно удостоверение вещото лице се е снабдила с информация от ТД на НАП за декларираните от „А.С. „ЕООД покупки, от която е установила, че фактурите- №**********/21.02.2018г.,  №**********/21.03.2018г., №**********/12.04.2018г. са били вписани в дневниците за покупки и за включения в тях ДДС търговецът е ползвал правото си на данъчен кредит. Изключение е фактура с  №**********/19.09.2018г., която не е включена в дневника на покупките. Вещото лице е проверила и документите за внос и заключава,че съответстват и касаят количествата и вида на доставената на ответника стока. Експертът изчислява  мораторната лихва  на вземанията съобразно с уговорения падеж и до подаване на исковата молба,в общ размер на 5508.66лв.

Съдът приема заключението на съдебната експертиза като обективно и компетентно и го съобразява при решаване на спора.

По допустимостта.

Съдът приема,че искът е допустим. При сочените факти и обстоятелства, на които основава претенцията си ищецът, достатъчно за допустимостта е да твърди наличие на изискуемо вземане. Твърденията са именно в този смисъл. Страните по спора са ангажирани съобразно съдоговорителите по сочените търговски продажби- продавач и купувач по договорите. При твърдението за наличие на непогасено задължение за плащане, предявеният осъдителен иск се явява допустим.

По същество.

Съдът приема,че е сезиран с три обективно съединени главни и акцесорни претенции от „Е.А.Б.“ЕООД срещу „А.С.”ЕООД, произтичащи от три търговски договора за доставка. На основание чл.210,ал.2 от ГПК тъй като исковете са между едни и същи страни и имат връзка помежду си,съдът ги разгледа съвместно,въпреки,че не всички са с родова подсъдност съгл.чл.104,т.4 от ГПК. При заявените от ищеца правни и фактически основания и приложени документи съдът определя правното основание на исковете по чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД-за заплащане на главници по договори за доставка и чл.86 от ЗЗД-за заплащане на мораторна лихва за просрочено парично вземане.

На първо място съдът намира,че ищецът е оборил категорично възражението на ответника за липса на търговски взаимоотношения. Освен документите по процесните доставки,които са подписани и от двете страни,без да са заявени оспорвания от някой от тях,а не се откриват и основания за съмнения в автентичността им, ищецът представи и извлечения от банкови преводи между дружествата,вкл. и по една от процесните фактури,също и търговска кореспонденция по електронна поща, от които може да се направи категоричен извод за установени търговски контакти през 2018г.,които не са били еднократни, а периодични.

На следващо място ищецът ангажира категорични доказателства, обосноваващи надлежно изпълнение на задълженията му на доставчик по трите договора. Представени са всички изисквани документи за този вид сделки-вкл. и тези за вноса на стоката,за съответствието й със законовите изисквания, за превоза и доставката във владението на купувача. За предаването на стоката са съставени приемо-предавателни  протоколи, удостоверяващи приемането на стоката от възложителя „А.С.“ЕООД, последното обективирано с положен печат на дружеството и подпис на негов представител.

При тези доказателства съдът приема,че ищецът,като доставчик по трите договора, е изпълнил надлежно задълженията си. От експертизата се потвърди, че е изпълнил и ангажимента си да осчетоводи и декларира трите сделки, съгласно ЗДДС.

От страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства за изпълнение на насрещното задължение за плащане. Единствено плащане има по №********** от 21.02.2018г.,в размер на 8 339.08лв.,при което остатъкът по нея е в размер на 3143лв.с ДДС.Последния факт е съобразен от ищеца и при формиране на претенцията си е приспаднал тази сума. Въпреки дадената възможност ответникът не заяви и не представи доказателства за изпълнение по процесните договори. Твърденията за евентуално лошо качество на доставените торове е неотносимо към претенциите на ищеца за плащане-от една страна. От друга влиза в противоречие с основната теза на ответника за липса на търговски взаимоотношения помежду им.

При категоричните доказателства за наличие на установени търговски взаимоотношения между страните по повод доставка на торове, съдът намира че липсата на деклариране от страна на ответника на покупката по фактура с №**********/19.09.2018г. не може да обори категоричните доказателства за сключването и изпълнението по тази сделка. Неизправността от страна на купувача към задълженията му по ЗДДС има за последица основание за санкции по този норматив, но не и отричане на сключената и осъществена  сделка.

При горните констатации съдът приема,че претенциите на ищеца са доказани и следва да се уважат, като  ответникът се осъди да му заплати следните суми:

- по Договор за доставка с №61/19.02.2018г.- главници в размер на 14 917.88лв.,от която по фактура №********** от 21.02.2018г. остатък в размер на 3143лв. и по фактура  №********** от 21.03.2018г.- 11 774.88лв.с ДДС;

-по Договор №143/10.04.2018г., съгласно фактура с №**********/12.04.2018г. - сумата 34 405.20лв. с ДДС;

-по Договор №341/12.04.2018г., съгласно фактура с №**********/19.09.2018г.- сумата 17 926.56лв.с ДДС.

Следва да се присъди и законната лихва върху тези суми с начало от подаване на исковата молба -19.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

При доказаната забава за изпълнение на задължението за плащане на уговорената цена по трите сделки, основателни са и претенциите за присъждане на мораторна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. Ищецът уточни периодите на тези претенции и се установява, че са съобразени с първоначалните им уговорки (по №**********/19.09.2018г.),а също и с допълнително изменените падежи,окончателно определени с издадените и приети фактури. Вещото лице дава изчисления на мораторната лихва по четирите фактури, които надвишават търсените от ищеца размери. При съобразяване с диспозитивното начало и с оглед заявения петитум съдът следва да присъди сумите така, както се претендират от ищеца. Така по  фактура №**********/21.02.2018г.,при съобразяване на извършеното частично плащане(3143лв.) дължимата за периода от 21.02.2018г.до подаване на исковата молба-19.06.2019г., мораторна лихва следва да се присъди в размер на 340лв. По фактура  №**********/21.03.2018г. следва да се присъди мораторна лихва в размер на 800лв.,за периода от 17.09.2018г.до 19.06.2019г. По фактура с №**********/19.09.2018г. следва да се присъди мораторна лихва в размер на 1200лв.,дължима за периода от 19.09.2018г.до 19.06.2019г.

По разноските.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца разноски. Претендираните със списъка по чл.80 от ГПК разходи се потвърждават от приложените разходни документи-внесена е държавна такса в размер на 2881.59лв., също и пълният депозит за съдебната експертиза- 380лв. Със списъка се представи и договор за правна защита и съдействие с посочен адвокатски хонорар в размер на 2690лв.,заедно с преводното нареждане от 24.06.2019г.,удостоверяващо реалното плащане, съгласно изискванията на т.1 от ТРеш.№6/2012г. от 06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,което следва да се остави без уважение,тъй като изплатената сума съответства на установения в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС минимален размер на адвокатския хонорар.

На основание горното и по реда на чл.235 от ГПК, ОС-Ловеч

 

Р        Е        Ш        И  :

 

ОСЪЖДА „А.С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***, представлявано от Д.П.С., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от З.Г.С., на основание чл.327 от ТЗ,във вр.чл.79 от ЗЗД, сумите :

-по Договор за доставка с №61/19.02.2018г.- главници в размер на 14 917.88(четиринайсет хиляди деветстотин и седемнайсет лева и 88ст.), от която по фактура №********** от 21.02.2018г. остатък в размер на 3143лв.,  и по фактура  №********** от 21.03.2018г.- 11 774.88лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба -19.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

-по Договор №143/10.04.2018г., съгласно фактура с №**********/12.04.2018г. - сумата 34 405.20 (трийсет и четири хиляди четиристотин и пет лева и 20ст.) с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба -19.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите;

-по Договор №341/12.04.2018г., съгласно фактура с №**********/19.09.2018г.- сумата 17 926.56 (седемнайсет хиляди деветстотин двайсет и шест лева и 56ст.) с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба -19.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „А.С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***, представлявано от Д.П.С., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от З.Г.С.,на основание чл.86 от ЗЗД, мораторни лихви в следните размери :

- по  фактура №**********/21.02.2018г.- в размер на 340(триста и четирийсет) лева, дължима за периода от 21.02.2018г. до подаване на исковата молба-19.06.2019г.;

-по фактура  №**********/21.03.2018г.- в размер на 800(осемстотин) лева, за периода от 17.09.2018г.до 19.06.2019г.;

-по фактура с №**********/19.09.2018г.- в размер на 1200(хиляда и двеста) лева, дължима за периода от 19.09.2018г.до 19.06.2019г.

ОСЪЖДА „А.С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***, представлявано от Д.П.С., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от З.Г.С., на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски по делото в общ размер на 5951.59(пет хиляди деветстотин петдесет и един лева и 59 ст.),от която-държавна такса- 2881.59лв.,депозит за съдебна експертиза- 380лв. и адвокатски хонорар-2690лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника- С.П.С. с ЕГН **********, с адрес за съобщение и призоваване с. ***.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-Велико Търново.

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :