№ 11042
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20231110119388 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 377666/22.11.2024 г. от процесуалния представител на
длъжника Й. Б. В. /уточнена с молба с вх. № 69339/26.02.2025 г./. Направено е искане за
изменение в частта за разноските на Определение № 46889/18.11.2024 г., като на длъжника
бъде присъдена съразмерна на платените преди завеждане на делото задължения част от
сторените разноски в размер на 300 лв. за заповедното производство, както и на неговия
процесуален представител бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за
същото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят не е изразил становище по молбата, въпреки
че тя му е изпратена за отговор на 06.12.2024 г. /видно от документа на л. 215 от исковото
дело/.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок и касае
определение по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което е допустимо.
По същество молбата е неоснователна. Съобразявайки установения в исковото
производство общ размер на главницата за доставена топлинна енергия за целия исков
период – 1 156.93 лв. /който се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза, изслушана и приета в исковото производство, и съвпада напълно със сбора на
сумите /с вкл. ДДС/ по представените от длъжника в заповедното производство
индивидуални справки за отопление и топла вода/ и съпоставяйки го с общия размер на
всички претенции на заявителя в заповедното производство, съдът счита, че плащанията на
сумите 230.02 лв. и 297.25 лв. на 16.01.2022 г. е било съобразено от заявителя при
формиране на претенциите му по заявлението. Следователно единственото неотчетено от
него при подаване на заявлението плащане е плащането на сумата от 311.50 лв., доколкото
то е извършено едва на 24.07.2023 г., т.е. в хода на заповедното производство. При тези
факти съдът се придържа изцяло към изложените в определението по чл. 415, ал. 5 ГПК
мотиви, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото за
1
задълженията, за които заповедта е обезсилена. Така е, защото той ги е платил едва в хода на
заповедното производство. Поради това чл. 78, ал. 4 ГПК е неприложим по отношение на
него и разноски за заповедното производство не му се дължат.
Следователно искането за изменение в частта за разноските на определението за
частично обезсилване на заповедта и частично прекратяване на производството е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 377666/22.11.2024 г. /уточнена с молба с
вх. № 69339/26.02.2025 г./ за изменение в частта за разноските на Определение №
46889/18.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2