Решение по дело №306/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 472
Дата: 11 юли 2023 г. (в сила от 11 юли 2023 г.)
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20231001000306
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20231001000306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 69 от 13.01.2023 г., постановено по т. д. № 354/2022 г. по описа на СГС,
ТО, VI-13-ти състав, „Столичен електротранспорт“ ЕАД е осъдено да заплати на „Фаст
Клийн“ ООД, на основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД, сумата от 114 323,40 лв. –
задължение по договор № СЕ-79/28.06.2019 г. съгласно фактури с номера: 132/12.01.21 г.,
133/12.01.21 г., 135/08.02.21 г., 136/08.02.21 г., 137/08.02.21 г., 138/08.02.21 г., 140/09.03.21 г.,
141/09.03.21 г., 142/09.0321 г., 143/09.03.21г., 146/07.04.21 г., 147/07.04.21 г., 148/07.04.21 г.,
149/07.04.21 г., 150/13.05.21 г., 151/13.05.21 г., 152/13.05.21 г., 153/13.05.21 г., 156/07.06.21 г.,
157/07.06.21 г., 158/07.06.21 г., 159/07.06.21 г., 163/07.07.21 г., 164/07.07.21 г., 165/07.07.21 г.
и 166/07.07.21 г., ведно със законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.02.2022
г. до окончателно изплащане на главницата, както и сумата от 8 814,26 лв.– законна лихва за
периода 12.02.2021 г. до 18.02.2022 г., включително, на основание чл. 86 ЗЗД и са присъдени
в полза на ищеца разноски в размер на 11 725,51 лв.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу така постановеното
решение с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите. Направени са оплаквания за необоснованост на решението. Въззивникът
счита, че от представените по делото протоколи не може да бъде установено кой точно ги е
подписал от името на ответника. Развити са и доводи за недействителност на
неконкретизирана уговорка за неустойка.
1
В срока по 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Фаст
Клийн.“ ООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Страната счита, че
обжалваното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че в жалбата се твърди,
че предявеният иск е бил частично уважен, което не отговаря на истината. Изтъква се също,
че не е била предявена претенция за неустойка, а само такава за законна лихва. Поддържа се,
че жалбата за бланкетна, тъй като в същата няма конкретни оплаквания, касаещи
конкретното решение.
Пред въззивния съд не са заявени доказателствени искания.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в
производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и
редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба
чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.
По отношение правилността на обжалваното решение въззивният съд намира
следното:
От фактическа страна:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД
на 28.06.2019 г. е сключил договор № СE-79 за почистване и хигиенизиране на превозните
средства (трамваи и тролейбуси) и обособените трасета на „Столичен електротранспорт“
ЕАД в трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно депо „Искър“. За периода 16.12.2020 г. –
30.06.2021 г. ищецът изпълнил надлежно задълженията си като работата била приета от
представители на ответника без забележки, но ответникът не изпълнил задължението си да
плаща договореното месечно възнаграждение в общ размер от 114 323,40 лв., която сума се
претендира. Ищецът твърди възнаграждението да е било платимо до 30 дни след
представяне на разходооправдателен документ – данъчна фактура, като се сочи, че
периодично е издавал договорените фактури и за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2022 г.,
включително твърди да е формирано задължение в размер на 8 814,26 лв., която сума
претендира. По реда на чл. 214, ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата.
В отговора на исковата молба ответникът потвърждава, че ищецът е извършил
2
дължимото почистване, периодично отчитаната работа е приемана без забележки, а
издадените фактури отразяват стойността на услугата, но изразява позиция за отхвърляне на
предявения иск.
От представения договор за обществена поръчка № СЕ-79 е видно, че на 28.06.2019г.
,че страните са постигнали съгласие за срок от две години, считано от 01.07.2019 г. ищецът
да извърши 1.1. Ежедневно почистване на транспортните средства (трамваи/тролейбуси) и
гаражните площи за обособена позиция 3) почистване на транспортните средства в
трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно депо „Искър“ при описани дейности, 1.2. Основно
почистване на транспортните средства при конкретизирани в договора дейности по съставен
от ответника график и предоставен на ищеца до 25 число на предния месец. Договорено е и
почистване при необходимост и допълнително възлагане. Договорено е възнаграждението
да се определя за един месец при посочени единични цени и да се заплаща до 30 дни след
представяне на разходооправдателен документ – данъчна фактура с приложен към нея
двустранно подписан приемо-предавателен протокол с уговорено съдържание.
По делото не се спори, а и представените доказателства се установява, че ищецът е
издавал фактури както следва: 1. Фактура № 132/12.01.21 г. на стойност 5067.36 лв. с
предмет на стопанска операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период
16.12.2020 г. - 31.12.2020 г. 2. Фактура № 133/12.01.21 г. на стойност 3493.20 лв. с предмет
на стопанска операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период
16.12.2020 г. - 31.12.2020 г. 3. Фактура № 135/08.02.21 г. на стойност 5373.90 лв. с предмет
на стопанска операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.01.2021
г.- 15.01.2021 г. 4. Фактура № 136/08.02.21 г. на стойност 3615.36 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.01.2021 г. -
15.01.2021 г. 5. Фактура № 137/08.02.21 г. на стойност 5097.72 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.01.2021 г. -
31.01.2021 г. 6. Фактура № 138/08.02.21г. на стойност 3566.76 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.01.2021 г. -
31.01.2021 г. 7. Фактура № 140/09.03.21 г. на стойност 5468.10 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.02.202 г г. -
15.02.2021 г. 8. Фактура № 141/09.03.21 г. на стойност 3663.84 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.02.2021 г. -
15.02.2021 г. 9. Фактура № 142/09.0321 г. на стойност 4777.20 лв. с предмет на стопанска
операция: „почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.02.2021 г. -28.02.2021
г. 10. Фактура № 143/09.03.21г. на стойност 3470.16 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.02.2021 г. - 28.02.2021 г. 11.
Фактура № 146/07.04.21 г. на стойност 3590.40 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.03.2021 г. - 15.03.2021 г. 12.
Фактура № 147/07.04.21 г. на стойност 5453.64 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.03.2021 г. -15.03.2021 г. 13.
Фактура № 148/07.04.21 г. е на стойност 3616.68 лв. с предмет на стопанска операция:
3
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.03.2021 г. - 31.03.2021 г. 14.
Фактура № 149/07.04.21 г. на стойност 4954.26 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.03.2021 г. - 31.03.2021 г. 15.
Фактура № 150/13.05.21 г. на стойност 5392.02 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.04.2021 г. - 15.04.2021 г. 16.
Фактура № 151/13.05.21 г. на стойност 3658.08 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.04.2021 г. - 15.04.2021 г. 17.
Фактура № 152/13.05.21 г. на стойност 4996.20 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър*’и отчетен период 16.04.2021 г. - 30.04.2021 г. 18.
Фактура № 153/13.05.21 г. на стойност 3578.88 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.04.2021 г. - 30.04.2021 г. 19.
Фактура № 156/07.06.21 г. на стойност 5361.00 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.05.2021 г. -15.05.2021 г. 20.
Фактура № 157/07.06.21 г. на стойност 3619.32 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.05.2021 г.- 15.05.2021 г. 21.
Фактура № 158/07.06.21 г. на стойност 5056.26 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.05.2021 г.-31.05.2021 г. 22.
Фактура № 159/07.06.21 г. на стойност 3599.64 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.05.2021 г. — 31.05.2021 г. 23.
Фактура № 163/07.07.21 г. на стойност 5459.40 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 01.06.2021 г. - 15.06.2021 г. 24.
Фактура № 164/07.07.21 г. на стойност 3769.08 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 01.06.2021 г. - 15.06.2021 г. 25.
Фактура № 165/07.07.21 г. на стойност 5080.26 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на трамвайно депо Искър“ и отчетен период 16.06.2021 г. - 30.06.2021 г. 26.
Фактура № 166/07.07.21 г. е на стойност 3544.68 лв. с предмет на стопанска операция:
„почистване на тролейбусно депо Искър“ и отчетен период 16.06.2021 г. - 30.06.2021 г.
По делото е представено и Писмо за доброволно плащане, изпратено от „Фаст
Клийн.“ ООД до „Столичен електротранспорт“ ЕАД, изпратено по електронната поща на
дружеството ищец, в което е посочено, че срокът за плащане на задълженията на адресата е
изтекъл, като последните са определени в размер на 114 323,40 лв. и е посочен начина на
формиране на сумата.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗЗД, чл. 258
и сл. от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се спори, а и от представените
писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно правоотношение
между страните, възникнало въз основа на договор № СЕ-79/28.06.2019 г, който по своята
същност представлява договор за услуга, видно от предмета на същия и съдържанието на
поетите от страните с него задължения. Договорът за услуга не е изрично уреден от закона,
4
поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен
договор. Съгласно чл.I, т.1.1 от сключения договор ответникът, в качеството му на
изпълнител, е поел задължение да почиства ежедневно транспортните средства
(трамваи/тролейбуси) и гаражните площи за обособена позиция 3) Почистване на
транспортните средства в трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно депо „ Искър“, както и
основно почистване на транспортните средства и гаражните площи на депо за Обособена
позиция 3) Почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Искър“ и тролейбусно
депо „ Искър“, като изрично са изброени дейностите, които се включват в тези задължения.
От така очертания предмет на договора следва, че „Фаст Клийн.“ ООД дължи на
възложителя престиране на резултат от трудова дейност, а трудовият резултат е предмет на
договор за изработка. Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо,
съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет
обществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или
интелектуален труд. Поради изложеното следва да се приеме, че процесният договор за
услуга представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от
физически труд, поради което по правилата на аналогията следва да се приложат
разпоредбите на чл. 258 от ЗЗД и сл.
В процесния случай ответната страна не оспорва факта, че договорът е изпълнен от
страна на „Фаст Клийн.“ ООД и работата е приета без забележки. Направеното във
въззивната жалба оплакване, че не било ясно кое е лицето, подписало издадените от ищеца
фактури не следва да се обсъжда, тъй като това възражение е направено едва с отговора на
допълнителната искова молба, а доколкото процесните фактури са представени още с
исковата молба, е следвало да бъде заявено с отговора на същата. Само за пълнота следва да
се посочи, че голословното твърдение, че не става ясно какво е качеството на лицето,
подписало за ответника процесните фактури, имал ли е представителна власт, както и в
какво си качество е приел работата, не е достатъчно да се приеме, че представената власт на
това лице е оспорена, доколкото изобщо липсват такива твърдения.
Пред настоящата инстанция не са наведени други доводи, които да са относими към
спора.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че са налице предпоставките на чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за уважаване на исковете. Между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение като ответникът има качеството на възложител, а
ищцовото дружество - на изпълнител. Няма спор, че договорената услуга е извършена и
приета без забележки. От друга страна ответникът не въвежда твърдения да е заплатил
дължимата по договора цена. Не са представени и доказателства в тази насока. Ето защо
искът за главницата, представляваща договорено и незаплатено възнаграждение за
почистване, се явява доказан по своето основание и размер, а обжалваното решение в тази
му част е правилно.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забава:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи на своя
5
кредитор обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Когато денят на
изпълнението е определен, то длъжникът изпада в забава от деня, който следва този на
падежа. В процеса ответникът не е оспорил нито обстоятелствата, свързани с възникването
на акцесорното вземане, нито неговия размер, като във въззивната жалба дори не са
направени оплаквания по отношение на тази част от решението, поради което съдът намира,
че решението в тази му част е валидно, допустимо и правилно и като такова също следва да
бъде потвърдено.
Предвид на изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а
обжалваното с нея решение - правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемото дружество „Фаст Клийн.“ ООД
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, които възлизат
на сумата от 12 000 лв. с ДДС, за които в процеса са представени доказателства за реално
заплащане.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 13.01.2023 г., постановено по т. д. № 354/2022 г.
по описа на СГС, ТО, VI-13-ти състав.
ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Сердика“, ул. „Подполковник Калитин“ № 30 да заплати
на „Фаст Клийн.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Люлин“, бл.366, ет.2. ап.65, сумата от 12 000 лв. разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България при
наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6