М О
Т И В И
към присъда №10 /27.01.2020 год.
по НОХД №1405/2019 год. по описа на РС-Хасково
Против подсъдимата С. С. А. ,със снета по делото самоличност е повдигнато
обвинение,затова че през периода от месец април 2017 г. до месец
април 2019 г. включително, в гр. Хасково, след като е осъдена с Решение №
600/11.10.2016 г. по гр. дело № 2522/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково,
в сила от 30.03.2017 г. да издържа свой низходящ - сина си Е. Т., роден на
**.**.****г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно двадесет и пет месечни вноски(по 105 лева всяка) на
обща стойност 2 625 лева, дължими на З. А. Х. от гр. Х., като баща и законен
представител на детето -престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
Подсъдимата признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си и не желае да се събират
доказателства за тези факти..В своя защита и в
последната си дума заявява,че има
желание да плаща издръжката на детето
си и моли за минимално наказание .
Договорният
защитник на подсъдимия адв.Д. Н.
в хода на съдебните прения счита,че при определяне на наказанието за
подзащитната му следва да бъдат
отчетени направените самопризнания
, подбудите за
извършване на деянието и др.смекчаващи вината обстоятелства.Пледира за
наказание пробация с двете задължителни по закон мерки за срок от 6 месеца.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и
считайки за доказано недаването на издръжка за целия период на обвинението , пледира подсъдимата да бъде призната за виновна . При индивидуализация на
наказанието , предлага наказанието да бъде по вид
“пробация “ с двете задължителни по закон пробационни мерки за срок от
7 месеца.
На основание чл.76 от НПК
Е. Т. е конституиран като частен обвинител в процеса.
Повереникът на частния обвинител адв.Л. С. заявява ,че поддържа обвинението спрямо
подсъдимата и в хода на съдебните прения
пледира за наказание „пробация“ с двете задължителни по закон пробационни
мерки.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Подсъдимата С. С. А.
и свидетеля З. А. Х. сключили граждански брак на **.**.****г. в гр.Х.,
от който имали родено едно дете - свидетеля Е. Т., роден на **.**.**** г.
,понастоящем пълнолетен.Бракът между
съпрузите не протекъл добре,
поради противоположни характери и съвместния им живот се оказал непоносим.Така
с решение №647/ 15.10.2012г. по гр. д.
№1209/2012г. по описа на PC -
Хасково бил прекратен сключения на **.**.****г. в гр.Х., граждански брак
между подсъдимата А. и св.З. Х., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.Първоначално упражняването на
родителските права над роденото от брака дете – Е. Т., били предоставени
на подсъдимата . С решение №407/
06.11.2015г. по гр. д. №4038/ 2015г. по описа ВКС, Четвърто гражданско
отделение било отменено решението по гр. д. №1209/2012г. по описа на PC – Хасково, в частта относно упражняването на
родителските права над роденото от брака дете, режима на лични контакти,
местоживеенето на детето и размера на издръжката.След връщане на делото за ново
разглеждане с решение № 600/11.10.2016г. по гр. дело №2522/2015г. по описа на PC - Хасково, в законна сила от 30.03.2017г.,
родителските права над роденото от брака дете – Е. Т., били предоставени на св.З.Х. , а
подсъдимата била осъдена да заплаща
месечна издръжка на Е. Т. в размер на 105 лева месечно.Въпреки че била осъдена
да изплаща издръжка подсъдимата не заплатила нито една месечна издръжка на сина
си до навършването на неговото пълнолетие на 23.04.2019 год., а именно 25
месечни вноски в общ размер 2 625 лева.Това станало
и повод, св.З. Х. да подаде жалба в Районна прокуратура –
Хасково,въз основа на която било образувано настоящото досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие да установена въз основа на обясненията на подсъдимата , показанията на свидетелите З. Х.
и Е. Т. , както и останали писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебно производство,
приобщени по време на
съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Съдебният
състав кредитира показанията на св.Х. и Т. за достоверни и логични, като заявеното
от него
се подкрепя и от данните,изводими
от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимата също
намират подкрепа в останалите
доказателствени източници,поради което и се кредитират от съда .
При така описаната фактическа
обстановка,съдът прие от обективна страна следното: Съдът е обвързан и
дължи произнасяне по обвинението, с което е сезиран, респективно с
конкретизирания период на осъществяване на престъпното деяние. Инкриминираният
в обвинителния акт, възприет и от състава на първоинстанционния съд,
период съответства на фактическите данни
по делото . От събраните в хода на
ДП доказателства се установява , че след
влизане в сила на решението на
гражданския съд,с което подсъдимата е осъдена за задължение за издръжка на сина си Е. Т.
не е заплатила нито една месечна
вноска . За да се държи наказателно отговорно дадено лице
по чл.183, ал.1 от НК за неплащане на издръжка на свой низходящ е необходимо то
да бъде осъдено с влязло в сила решение и едва след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не изплатило дължимите вноски в размер на
два или повече месеца (за неплатената издръжка за времето преди да има влязло в
сила решение лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава)
- решение № 484 от 16.10.1980 год. по н.дело № 486/1980 год. на Върховния съд,
I н.о./ Видно от представеното
на ДП писмо от ДСИ при
РС-Хасково по образуваното
изп.дело не са извършени никакви плащания. При наличната установеност
по делото съдът прие,че задължението на подсъдимата за издръжка по отношение на сина си Е. Т.
за периода от м.април 2017 год. до м. април 2019 год.вкл. включва
25месечни вноски по 105 лева ,при което размера на дължимата издръжка
възлиза общо на
2625 лева в посочения период.Поради
изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършено престъпление
по чл.183 ал.1 от НК ,защото
за периода от м.април 2017 година до м.април 2019г., включително в град Хасково,след като е
осъдена с Решение № 600/11.10.2016 г. по гр. дело № 2522/2015 г. по описа на
Районен съд - Хасково, в сила от 30.03.2017 г. да издържа свой низходящ - сина
си Е. Т., роден на **.**.****г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 25 месечни вноски в размер на по 105 лева
всяка, всичко на обща стойност 2625 лева.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на
пряк умисъл-подсъдимата е съзнавала ,че
с бездействието си по отношение на цялостното изпълнение на
задължението за издръжка на непълнолетното си
дете ще се стигне като
резултат до неплащане на издръжката. Подсъдимата е в работоспособна възраст
,като във възможностите й е било да полагала труд и реализирала доходи
,с които е била в обективна
възможност да обезпечи дължимата от нея издръжка. Последното
обуславя и наличието на умисъл в нейното
поведение.
Причина за извършване на деянията от подсъдимата е липсата на отговорност и
чувство за родителски дълг.
При
определяне на вида и размера на наказанието
за престъплението ,за което
подсъдимата бе призната за виновна ,съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не
следва, обаче, според настоящия съдебен състав като смекчаващо отговорността
обстоятелство да бъде отчетен факта, че подсъдимата е била безработна,
доколкото последната е полагала труд
,макар и не през целия инкриминиран
период от време и е имала обективната възможност да заплаща издръжката на
дъщеря си. Като смегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства следва да се приемат чистото
съдебно минало ,добри личностни данни и
оказаното съдействие при воденото разследване. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства следва да
се цени дължимостта на издръжката в некратък период
от две
години ,в които пострадалия е бил лишен от възможността да получава
издръжка.Съставът
на чл.183 ал.1 от НК предвижда алтернативно две наказания – „лишаване от
свобода” до една година
или пробация . Оценката на настоящата
инстанция относно кръга на смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства отчита превеса на първите от тях без да го
намира за доминантен. Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл.371 т.2 от НПК не обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване
от свобода и не препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно
следствие при признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт и за престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК
наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в
условията на кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода.В
хипотезите на предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по
вид наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 2 от НК и да обуслови налагане
на по-лекото наказание, като най-подходящо. Този подход също обезпечава
справедлива компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане
на делото по общия ред.Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за
превес на смекчаващите обстоятелства, дефиниращи ниска степен на
обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние. В конкретния случай
за престъплението по чл.183 ал.1 от НК
целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с
наказание, определено при условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от лишаването от
свобода , а именно – пробация малко над
минималния предвиден от закона размер.
.Затова
и наложи наказание малко над минималния размер
на предвиденото наказание, а именно: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 8 /осем/
месеца и определена периодичност на явяване и подписване от два пъти
седмично и 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 8 /осем /
месеца. С тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и
предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.