РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Сандански, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200362 по описа за 2022 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. Д. С., ЕГН – ******, с постоянен и настоящ адрес – с. ******,
общ. ******, против Наказателно постановление № 339а-39/02.06.2022г.
на Началник РУ – ****** към ОДМВР - ******, с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.64, ал.1 ЗМВР, на основание чл.257, ал.1
ЗМВР е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300
/триста/ лева.
В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че изложената в НП фактическа обстановка, не
отговаря на действителността, както и, че постановлението е в противоречие
с основни административно наказателни норми. Иска се от съда да отмени
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят – не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на
атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на
1
становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – ******,
редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и
не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 09.05.2022г. длъжностни лица при РУ – ****** - актосъставителят Т.
А., в присъствието на свидетеля Г. Б., съставил на жалб.С. АУАН, затова, че
на 08.05.2022г. около 20.30 часа в с. ******, общ. ******, на имот
съсобственост с брат му Г. С., жалбоподателя „ продължава да се
саморазправя и влиза в конфликт с Г. Д. С., като с поведението си не е
изпълнил писмено Разпореждане па полицейски орган, издадено в РУ –
****** с № УРИ 339р-18004/25.08.2021г.“, с което е осъществил състава на
нарушението по чл.64, ал.1 от ЗМВР. АУАН бил съставен в присъствие на
нарушителя, като същия отказал да го подпише, което обстоятелство е
удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на акта за нарушение, на 02.06.2022г. Началник РУ –
******, като надлежно упълномощен представител на административно-
наказващия орган, е издал атакуваното НП № 339а-39/02.06.2022г., с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.64, ал.1 ЗМВР, на
основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.07.2022 година, видно от
отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на свидетелите Т. А. Т. А. и Г. Б..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на посочените свидетели и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
2
логични.
Въпреки гореизложеното в резултат на проведената служебна проверка
и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят
неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като съобразно чл.57, ал.1 от
ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална
полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция
„Гранична полиция”, Областните дирекции, Специализирания отряд за борба
с тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните
работи” и звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от
дейностите по чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6 и 7. Несъмнено св.А. – на длъжност
мл.полицейски инспектор при РУ – Сандански е полицейски орган с
правомощия да съставя АУАН, но както в акта, така и в издаденото въз
основа на него постановление, е посочено, че разпореждането, което не е
било изпълнено от жалб.С., е било издадено от орган на МВР, без обаче
същият да е конкретизиран. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата
на чл.257, ал.1 от ЗМВР, послужила като основание за санкциониране на
жалбоподателя, която предвижда възникване на административнонаказателна
отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане
от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите
на този орган. По този начин съдът не може да прецени дали разпореждането
е издадено от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ.
направено ли е било това в съответствие с възложените му функции, само в
който случай разпореждането би имало задължителен характер и същото
следва да бъде изпълнено. Още повече, че от показанията и на двамата
свидетели се установява, че същите не са присъствали на място и не са
констатирали нарушението, а са съставили акт на жалбоподателя въз основа
на постъпили жалби в полицията по повод възникнали конфликти между
жалб.С. и неговия брат. В тази връзка, от една страна, недопустимо е едва в
съдебно заседание да се установяват факти и обстоятелства от състава на
нарушението, доколкото същите следва да бъдат описани както в АУАН, така
и в НП, за да може нарушителят да организира защитата си срещу тях.
На следващо място, във фактическото описание на нарушението в НП
не е посочено в какво се изразява неизпълненото разпореждане на орган на
3
МВР, нито кой е отправил полицейско разпореждане и най-малко
обстоятелствата, което го определят като орган на МВР. Доколкото това е
съставомерно обстоятелство за нарушението по чл.64, ал.4 от ЗМВР,
непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на
жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му
нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимия
правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият
неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал
ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
При възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на
конкретното поведение, предприето от нарушителя, чиито обективни и
субективни параметри консумират състава на предявеното му нарушение.
Формално са изписани признаците на административното нарушение, такива,
каквито са установени от законодателя в съответните правни норми, без да
бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на
същото, относими поне към обективните признаци на нарушението.
Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали
приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни
да реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с
оглед интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и
възможността да се анализира извършеното в контекста на предпоставките за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на
административно нарушение. Така очертаните факти следва задължително да
присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да
се извеждат и допълват въз основа приобщените към делото доказателствени
материали или да се разбират едва в хода на съдебното следствие. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че елементи от състава на нарушението е
незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение,
още по-малко за неговото установяване да се използва техника на
препращане към съдържанието на документи или изявления, съществуващи
като факти извън материализираното волеизявление на наказващия орган.
Последните биха могли да се ползват единствено с оглед тяхната
доказателствена стойност за установяване съществуването на твърдени
обстоятелства. Проявеният подход е равнозначен на допълване на
властническата воля на АНО, което опорочава задължително установената
4
форма на актовете в административнонаказателния процес.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло като неправилно и незаконосъобразно
Наказателно постановление № 339а-39/02.06.2022г. на Началник РУ –
****** към ОДМВР - ******, с което на жалбоподателя К. Д. С., ЕГН –
******, с постоянен и настоящ адрес – с. ******, общ. ******, за
административно нарушение по чл.64, ал.1 ЗМВР, на основание чл.257, ал.1
ЗМВР е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300
/триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5