Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
20.01.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1126 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.С.М., в качеството си на ЕТ
„Тимагро-В.М.“, ЕИК *********, с адрес: ***, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 14 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г. за Кампания 2015, с изх.№ 02-260-2600/5332#5 от 18.10.2021г., издадено от заместник–изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата на първо място се обосновава твърдение за
нищожност на оспорения акт. В тази връзка се изтъква, че със същия отново се
отказва плащане на заявени от жалбоподателя субсидии в общ размер на
9 268, 90 лв., след като вече било налице
влязло е сила решение на АдмС – Хасково по адм. д. №947/2018г., по същия спор,
с което частично се отменя оспорения тогава административен акт за сумата от
8895, 51 лева и се отхвърля жалбата до пълния размер на
отказаното подпомагане от 9 268, 90
лв. Претендира се, че със силата на присъдено нещо съдът е
отменил отказа на жалбоподател да бъде изплатено подпомагане в размер на 8895,
51 лв. и е потвърдил административния акт за направения отказ за подпомагане в
размер на 373, 39 лв. Сочи се още, че диспозитива на съдебното решение не
предвижда връщане на преписката за ново произнасяне.
С издаване на
атакуваното сега уведомително писмо отново се потвърждавали констатациите на
отмененото писмо, издадено през 2018г. Нямало никаква разлика в признатите и непризнатите
площи, нито в сумите. Предвид изложеното се счита, че оспореното в настоящото
производство уведомително писмо не поражда правни последици и съгласно чл.177,
ал.2 от АПК следва да се прогласи за нищожно.
На следващо място се навеждат доводи за издаване на
оспорения акт в нарушение на материалния закон. В него лисвала конкретизация за
парцелите и физическите блокове, които според ответника „с част от площта си
попадали в един физически блок, а с друга част в други физически блокове“. Също
така, дори и да се приемело посоченото в УП, че в одобрения план четириполно сеитбообращение
в третата година от поетия ангажимент за парцели 65317-2-1-1 и 65317-3-1-1 били
планирани култури с код съответно 122030 (рапица) и 111010 (мека пшеница), а в
заявлението били декларирани култури с код съответно 122031 (рапица-зимна) и
111011 (мека пшеница-зимна), то посоченото нарушение се отнасяло само за тези
два парцела. Поради това нямало основание да се налага санкция за останалите
парцели, за които това несъответствие не се установявало.
По изложените съображения се претендира прогласяване
на нищожност на обжалваното уведомително писмо, евентуално отмяна на същото, и
присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмен вид, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита процесния акт за правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай на уважаване на оспорването, възразява срещу размера на адвокатския
хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представената
по делото административна преписка се установява, че със Заявление за подпомагане
вх.№ 17974928/27.04.2015г. (л.36), с
УИН 26/040615/38439 (л.59), жалбоподателят ЕТ „Тимагро-В.М.“, УРН:422982, е заявил за подпомагане парцели по
схеми и мерки, сред които и такива по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
направление (дейност) с код АП24 – Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите. Част от заявлението е и Приложение за кандидатстване по мярка
214 „Агроекологични плащания“ 2015 (л.67), представляващо
и заявление за плащане. Видно от Таблица на използваните парцели 2015
година (15.05.2015г., л.63), сред заявените парцели по посочената мярка са:
21052-110-1-1, с площ 29.19 ха и код на култура 122010 – слънчоглед;
21052-87-1-1, с площ 30.07 ха и код на култура 122010 – слънчоглед;
21052-96-1-1, с площ 69.82 ха и код на култура 122010 – слънчоглед;
21052-90-1-1, с площ 10.83 ха и код на култура 122010 – слънчоглед;
21052-1016-1-1, с площ 34.91 ха и код на култура 111011 – мека пшеница-зимна;
46749-248-3-1, с площ 11.96 ха и код на култура 111011 - мека пшеница-зимна;
65317-3-3-1, с площ 43.12 ха и код на култура 122010 - слънчоглед; 21052-94-2-1,
с площ 19.66 ха и код на култура 111061 – ечемик-зимен; 65317-2-2-1, с площ
86.35 ха и код на култура 122010 – слънчоглед (редове съответно 12, 5, 10, 7,
16, 22, 34, 9 и 33).
От едноличния
търговец е било подадено и заявление за редакция на парцели/схеми (15.05.2015г.,
л.129) с УИН 26/040615/38439. От
Таблица на използваните парцели 2015 година, с дата 13.06.2015г. (л.135 и сл.)
се установява, че са били извършени редакции по отношение на описаните по-горе
парцели относно предвижданата за тях земеделска култура, а именно парцели 21052-110-1-1,
21052-96-1-1, 65317-3-3-1, 65317-2-2-1 са
заявени с код 190000 (угар).
Към това заявление
за редакция е бил приложен „План за
въвеждане на сеитбообращение за площите, включени в направление „Въвеждане на
сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ по мярка 214
„Агроекологични плащания“ на ПРСР 2007-2013г. – л.169, видно от УИН на плана и заявлението. Съгласно този План,
общо обработваната площ е 500.89 ха, като в Таблица 2 са посочени данни за
поетия петгодишен ангажимент, съответно процентите и площта на участие на
културите в сеитбообращение по години. За третата
година от ангажимента – 2015г., 56,23 % от заявената площ – или 281,67 ха
със слята повърхност (есенници), и 43,77 % с окопни (пролетни култури). Описани
са плануваните култури за съответните парцели по години, като за парцели
65317-3-3-1 и 65317-2-2-1 е записано през 2015г. (трета година от поетия
петгодишен ангажимент) да са заети с култури съответно 111011 – мека
пшеница-зимна, 122031 – рапица-зимна.
Установява се,
че с Уведомително писмо изх.№01-6500/30.09.2013г. на зам.изпълнителния директор
на ДФЗ (л.28 от адм.д. №947/2018г. по описа на АдмС – Хасково, приобщено към
настоящото производство) изрично е указано на жалбоподателя, че като част от изискванията
по управление за направлението следва „да
спазва петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години“. На
стр.3 от това УП е обективирана таблица на одобрените и неодобрените за участие
площи по направление въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и
водите от мярка 214 „Агроекологични плащания“. Съгласно последната, одобрената
площ по мярката е 500.89 ха (т.е. равна на заявената), като парцелите
образуващи тази площ са с номера, идентични с тези по представения със заявлението
за редакция на парцели/схеми (л.129) План за въвеждане на сеитбообращение за
площите, включени в направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР 2007-2013г.
(л.169), съответно в това писмо са описани и посочените в оспорения акт
парцели, сред които са и тези с номера 65317-3-3-1 и 65317-2-2-1.
Съпоставката на
представените пред ДФЗ през 2015г. Планове (по заявл. с УИН 26/040615/38439, -
Планове на л.169 и на л.99 и 146 от адм. д.947/2018г.) с Плана, представен към
Заявление за регистрация 26/280313/06529 (л.1035 и л.32, 378 от адм. д.
947/2018г.) от 2013г., показва, че описаните по-горе парцели, посочени и в
процесното уведомително писмо като такива във връзка, с които не са били спазени
изискванията за управление, са били планувани за засяване през 2015 съответно както
следва: 65317-3-3-1 /записан като 65317-3-1-1/, с площ 43.12 ха с код на
култура 111011 – мека пшеница-зимна (по заявл. от 27.04.2015г. с код 122010 –
слънчоглед и след това с код 190000 - угар), като същият парцел за 2015г. е бил
заложен в Плана от 2013г. с код 111010 – пшеница за 2015г.; 65317-2-2-1 /записан
като 65317-2-1-1/, с площ 86.35 ха с код на култура 122031 – рапица-зимна
(по заявл. от 2015г. с код 122010 – слънчоглед и след това с код 190000 - угар),
като същият парцел за 2015г. е бил заложен в Плана от 2013г. с код 122030 – рапица.
Установява се от
преписката, представена по делото, че през 2015 г. след подаване на Ззаявлението
за редакция на схеми и мерки и на План за въвеждане на сеитбообращение за
площите, включени в направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР 2007-2013г.,
от жалбоподателя е било подадено последващо заявление за подпомагане (13.06.2015г.,
л.179), като видно Таблица на използваните парцели 2015 (л.183) парцели
65317-2-2-1 и 65317-3-3-1, първоначално заявени с код на култура 122010 и след
това коригирани със завл. за редакция, вече са описани като заявени с код 190000
– угар.
Във връзка с
всички подадени заявления са били генерирани „резултати от автоматични проверки
на въведените данни“, от които са представени разпечатки – л.76, л.167, л.222,
в които са посочени дати на стартиране на проверките както следва: 15.05.2015г.,
15.05.2015г. и 13.06.2015г. Отчетените видове грешки в последните са „фермерски
блокове без физически блок“ и над 0.05 ха от БЗС-то излиза извън площите,
подходящи за подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата
част, не участва в окончателната калкулация.“, като всички БЗС на изброените в
оспореното УП парцели, с изключение на 46749-248-3-1, фигурират в описанието.
С УП
№02-260-2600/5332 от 23.08.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 (л.628) земеделският стопанин бил уведомен, че за
кампания 2015г. е оторизирана субсидия по посочената мярка в размер на
169 014.66 лева. Съгласно Таблица №1, от стр.7 от УП, исканата сума от
178 276.80 лева е била намалена с 9268.90 лева, съответно оторизираната е
в общ размер на 169 014.66 лева. В таблицата на стр.2 от УП са посочени
площите, за които РА отказва финансово подпомагане, като общо недопустимата
площ е 1.03 ха. Съгласно таблицата на стр. 4 от обсъжданото УП, установената за
подпомагане площ е 499.81 ха от заявена 500.84 ха, или недопустима площ 0.99
ха, съставляваща 0.2 %. В колона 9 от таблицата е посочено, че сума в размер на
8895.51 лева се удържа поради неспазване на изисквания за управление. Номерата
на парцелите, недопустимите от тях площи и удържана сума са идентични с тези на
оспореното УП.
УП №02-260-2600/5332 от 23.08.2018г. е било обект на
съдебен контрол, приключил с Решение №176 от 15.03.2019г., постановено по адм.
д. №947/2018г. по описа на АдмС – Хасково, оставено в сила с Решение №9297 от
10.07.2020г. на ВАС, постановено по адм. д. №6537/2019г. При този съдебен
контрол административният акт е бил отменен в частта му, с която е отказано частично подпомагане по процесното заявление за сумата от
8895,51 лева поради неспазване на изисквания за управление, а по отношение на
останалата му част, относно отказ от подпомагане поради наддекларирани площи за
сумата от 366, 63лв., жалбата е била отхвърлена. В мотивите си съдът е
разисквал обстойно извършените от органа проверки и е приел, че макар в оспорения
пред него акт да се твърди наличие на НПП в размер на 1,03 ха, в действителност
органа е отказал подпомагане за площ в размер на 0, 99 ха, за каквато в
действителност се установявало да е налице свръх деклариране по смисъла на
делегиран Регламент 640/2014г.
След осъществения по отношение на УП
№02-260-2600/5332 от 23.08.2018г.,
съдебен контрол и отмяната му по отношение на отказано частично подпомагане
по процесното заявление за сумата от
8895,51 лева поради неспазване на
изисквания за управление, заместник-изпълнителен
директор на ДФЗ издава оспореното уведомително писмо с изх.№ 02-260-2600/5332#5 от 18.10.2021г. С последното жалбоподателя ЕТ
„Тимагро-В.М.“ е уведомен, че за кампания 2015г. се оторизира субсидия по мярка
14 „Агроекологични плащания“ в размер на 169 014.66 лева.
В табличен вид на стр.2 от оспореното писмо са
отразени недопустими площи от парцели 21052-110-1-1, 21052-87-1-1,
21052-96-1-1, 21052-90-1-1, 21052-1016-1-1, 47749-248-3-1, 65317-3-3-1,
21052-94-2-1 и 65317-2-2-1. В пояснението за колона 7 от таблицата на стр.2 от
УП се посочва, че в резултат на извършените проверки било установено, че някои
от декларираните парцели с част от площта си попадат в един физически блок, а с
друга част в други физически блокове. След приключване на административните
проверки по заявлението на бенефициента, установената недопустима за
подпомагане площ по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на
почвите и водите с код на дейност АП24, била в размер на 0.99 ха, явяваща се
0,2 % от наддекларираната площ спрямо установената по направлението, като
съгласно чл.16 от Регламент 65/2011 и т.1.1.1, буква „а“ от Методиката,
намаление за това не се налагало, и се подпомагала установената площ. Изрично е
посочено, че наддекларирането се дължи на това, че част от заявените от
бенефициената площи не попадали в слой СЕПП. При тези мотиви органът отново
отказва подпомагане за сумата от 366, 63 лв., по отношение на посочените като
наддекларирани площи.
В таблицата на
стр.3 от УП е посочена заявената за подпомагане площ, установената площ, сума
на намаление в размер на 8895.51 лева, и оторизираната сума 169 014.66 лева.
Става ясно, че намалението с 8895.51 лева е извършено поради неспазени
изисквания за управление, като съгласно разяснението за колона 9 от таблицата,
това било установено чрез извършени административни проверки въз основа на
предоставената информация на ДФЗ от външни институции съгласно чл.68 от Наредба
№11 от 06.04.2009г., както и чрез проверка на място от Технически инспекторат
към Разплащателна агенция, назначена със Заповед 97904 и 305985. Посочено за
установено е, че в одобрения план за четириполно сеитбообращение в третата
година от поетия ангажимент за парцели 65317-2-1-1 и 65317-3-1-1 били планирани
култури с код съответно 122030 (рапица) и 111010 (мека пшеница), а в
заявлението били декларирани култури с код съответно 122030 (рапица-зимна) и
111010 (мека пшеница-зимна). Записано е, че за неспазените изисквания за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност са налагат
намаления съгласно т.8.2 – Размер на намаленията, от Методиката за намаляване и
отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-909 от
08.12.2015г. на министъра на земеделието и храните.
Видно от таблица
№1 – неразделна част от процесното УП (стр.5), исканата сума от 178 276.80 лева
за 2015г. е намалена с общо 9262, 14 лв. /9268.90лв. – 6, 76 лв./ от които 8895,51лв.
за неспазени изисквания за управление и 366, 63лв. за наддекларирани площи, или
всичко оторизирано е в размер на 169 014.66 лева.
Уведомителното
писмо е било връчено на жалбоподателя чрез пълномощник, на 02.11.2021г. – л.29.
По делото се
назначи и прие от съда съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по която вещо лице,
в изпълнение на поставените му задачи, обективира съответното заключение.
Сравнявайки заявените култури за посочените в таблицата (л.4 от СТЕ) парцели за
кампания 2015г. с посочените култури в Плана за въвеждане на сеидбоообръщенията
(приложение 1 към СТЕ), експертът е установил несъответствие за парцели 21052-1016-1-1,
21052-110-1-1, 21052-96-1-1, 65317-2-1-1, 65317-3-1-1 и 65317-52-2-1. Посочва,
че заради посочените несъответствия, които били установени чрез административна
проверка, върху изчислената за получаване сума, била наложена редукция в размер
на 5% или 8895.51 лева, съгласно т. 8.2.1 от Методика за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013г.,
поради неспазване на изискването за управление – бенефициентите да спазват
петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение. Установено било, че в
одобрения план за четириполно сеитбообращение в третата година от поетия
ангажимент за парцели с № 65317-2-1-1 и № 65317-3-1-1 били планирани култури с
код съответно: 122030 (рапица) и 111010 (мека пшеница), а в заявлението били декларирани
с други култури. Обобщено, вещото лице посочва, че за да наложи редукция
ответникът приел наличие на неспазване на петгодишния план за минимум
четириполно сеидбообръщение. Това неспазване на одобрения план било през
третата година – кампания 2015г. Така, от техническа гледна точка размерът на
отказаната за изплащане сума бил коректно определен от ДФЗ.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена на 09.11.2021г.,
а Уведомително писмо изх.№02-260-2600/5332#5
от 18.10.2021г. е било връчено на 02.11.2021г. Следователно, същата се явява
подадена в рамките на преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Оспорването е
направено от лице с правен интерес и насочено срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Настоящият
съдебен състав споделя твърденията на жалбоподателя за нищожност на оспореното уведомително
писмо, по отношение частта му, с която е отказано частично подпомагане и финансиране
за установена, като наддекларирана площ в размер на 0.99 ха, за сумата от 366,
63 лева.
С процесното
уведомително писмо е наложено общо намаление на заявената за подпомагане сума в
размер на 9268.90 лева, формирано от 8895.51 лева – за неспазени изисквания за
управление и намаление в размер на разликата между 9268.90 лева и 8895.51 лева,
или 373.39 лева поради наддеклариране на 0.99 ха площ, като от последната сума са
оторизирани 6.76 лева за 2016г., от което следва, че намалената сума за 2015г.
поради наддеклариране на визираната площ е в размер на 366.63 лева.
По отношение на
това намаление за 2015г., в същия този размер от 366.63 лева, за същата площ –
0.99ха, в действителност е налице вече произнасяне с УП №02-260-2600/5332 от
23.08.2018г., по отношение на което
е налице осъществен съдебен контрол с влязло в сила Решение №176 от
15.03.2019г. по адм.д.№947/2018г. по описа на АдмС – Хасково. С последното
жалбата срещу същото е била отхвърлена, а в мотивите на съдебното решение е
прието наличието на законосъобразност на УП №02-260-2600/5332 от 23.08.2018г.,
в частта му, касаеща това намаление.
Оспореното в
настоящото производство уведомително писмо не е в противоречие с посоченото
съдебно решение, така както се претендира от жалбоподателя, предвид което не е
налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, за обявяването му като нищожно именно
на това основание, но същото се явява недопустимо в частта му, с която се
отказва подпомагане в размер на 366,63
лева поради наддеклариране на 0.99 ха площ, предвид, че такъв отказ вече е
налице и същият е влязъл в сила.
При повторното разглеждане на преписката,
административният орган е следвало да се съобрази с влезлия в сила предходен
акт, по отношение частта му съдържаща отказ за подпомагане в същия размер на
366.63 лева. поради наддеклариране на същата 0.99 ха площ за същите парцели и
на основание чл. 27, ал.2, т.1 от АПК да не се произнася още веднъж, тъй като
въпросът за допустимостта на подпомагането по отношение на тези площи е бил
вече решен с влязъл в сила административен акт.
Ето защо органът
се е произнесъл недопустимо повторно с волеизявление, целящо да предизвика
правни последици, каквито са настъпили вече в правния мир. В тoзи смисъл е Решение №
9033/17.10.2022г. по АД 3076/22г. Предвид констатираната недопустимост за
пререшаване на вече постановеното с УП №02-260-2600/5332 от 23.08.2018г. намаление в размер на 366.63 лева,
процесното уведомително писмо в частта му, с която се отказва подпомагане в
размер на 366,63 лева поради
наддеклариране на 0.99 ха площ, следва да се обяви за нищожно, именно на това
основание.
По отношение на останалата част на атакуваното
писмо – относно наложеното намаление в размер на 8895.51 лева, не се споделят
изложените от жалбоподателя доводи за нищожност. Видно от мотивите на Решение
№176 от 15.03.2019г., по адм.д №947/2018г. по описа на АдмС – Хасково, Уведомително
писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. за кампания 2015г. с №
02-260-2600/5332 от 23.08.2018г. в частта му, с която е отказано частично
подпомагане и финансиране за сумата от 8895.51 лева е отменено поради липса на
мотиви относно основанията за налагане на това намаление и точно определения му
размер. С този съдебен акт не е налице произнасяне по отношение наличието или
не на спазени от жалбоподателя базовите изисквания за управление на заявената
дейност, регламентирани в Методиката за намаляване и отказване на
агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 20007-2013г. (по-нататък Методиката),
утвърдена със Заповед № РД-09-909 от 08.12.2015г. на министъра на земеделието и
храните. Ето защо процесното уведомително писмо и в тази му част не е в
противоречие с влязло в сила съдебно решение, съответно УП не е нищожно на
твърдяното в жалбата основание.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган -
зам.изпълнителен директор на ДФЗ Петя Славчева, на която със Заповед
№03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.32) на
основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с ал.6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11,
ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, Решение на
Управителния съвет на ДФ „Земеделие” по т. 6.2. от протокол №114 от
15.06.2017г., изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал свои
правомощия, сред които и това по т.2 – да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за одобрените и неодобрените за
участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени
ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“.
Заповедта за
делегиране на правомощия е основана на съответните нормативни разпоредби,
съответно компетентността на издателя на оспорения акт не подлежи на съмнение.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
“Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява
същата. Съгласно §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Уведомителното писмо е издадено в изискуемата от
закона писмена форма
и съдържа подпис на издателя си. Посочени са както фактически, така и правни
основания за издаване на оспорения акт.
Предвид
наличното предходно произнасяне, с влязло в сила съдебно решение, по отношение законосъобразността
на постановения отказ за подпомагане на наддекларираните площи в размер на 366,
63 лв., настоящият състав не разполага с възможността да изследва мотивите
на административния орган в тази насока,
а следва да обяви за нищожен оспорения акт в тази му част поради недопустимост
на направеното от ответника повторно произнасяне по процесното заявление за
подпомагане, касателно установените като наддекларирани площи.
Процесното УП съдържа достатъчно ясни и конкретни мотиви
относно причините за наложеното намаление поради неспазени базови изисквания за
управление, като от фактическа страна се сочи неспазване на одобрения план
за четириполно сеитбообращение в третата година от поетия ангажимент за парцели
65317-2-1-1 и 65317-3-1-1 (реално 65317-2-2-1 и 65317-3-3-1), обосноваващо
намаления съгласно т.8.2 от Методиката.
Не се установява при издаване оспорения акт да са
били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно
такива, обосноваващи отмяна на УП на процесуално основание.
Уведомителното писмо е съответно на материалния
закон.
По изложените
по-горе съображения настоящият състав дължи произнасяне по отношение наличието
на материално правните предпоставки единствено относно наложеното с процесното
УП намаление в размер на 5 % от общо одобрената за подпомагане сума.
Следва да се посочи, че условията и редът за
подпомагане на земеделските стопани по мярка 214 са посочени в Наредба №11 от
06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.
(Наредба №11 от 06.04.2009г.).
Според чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба №11 от 06.04.2009г., при управление на дейностите по
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“
подпомаганите лица са длъжни да подготвят и спазват петгодишен план за минимум
четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран
агроном.
Съгласно чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г.,
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели не са спазени изискванията по управление, агроекологичните
плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието и храните.
От представените
по делото писмени доказателства и от заключението на изготвената по делото
съдебно –техническа експертиза се установява, че жалбоподателят през 2015г. е
представил Планове за въвеждане на сеитбообращение за площите, включени в
направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР 2007-2013г. (Планове за четириполно
сеитбообращение), различни от този, заявен и одобрен от ДФЗ през 2013г. що се
отнася до първоначално заявените и планувани култури, с които е следвало да са
заети парцели 65317-2-2-1 и 65317-3-3-1 през всяка от годините за поетия
петгодишен агроекологичен ангажимент, а имено в одобрения от ДФЗ план от 2013г. за 2015г. (трета година от поетия
петгодишен ангажимент) на парцел 65317-2-2-1 е планувана културата „рапица“, а
на парцел 65317-3-3-1 „пшеница“. За
същите парцели в Плановете от 2015г. за 2015г. са предвидени съответно
„рапица-зимна“ и „мека пшеница-зимна“. Установява се и несъответствие в
плановете при преглед на заявените със заявлението от 2015г. култури в парцели
65317-2-2-1 и 65317-3-3-1, като същите първоначално са заявени с култура с код
122010 /слънчоглед/ (л.64, 134), а в последствие /с Таблица от 13.06.2015г./ с
код 190000 – угар, а в плановете, представени през 2015г. за същата година,
както се вече се посочи, са били планувани „рапица-зимна“ и „мека
пшеница-зимна“.
Предвид
изложеното, правилно и законосъобразно органът е достигнал до извод за наличие
на несъответствие на заявените със заявлението от 2015г. култури със заложените
такива в План за въвеждане на сеитбообращение за площите от същата година, като
е явно и че несъответствие има и със заложените култури в Плана от 2013г. що се
отнася до парцели 65317-2-2-1 и 65317-3-3-1. В този смисъл първоначалният план,
който е 5 годишен, се явява неспазен, в частта му за 2015г. Това от правна
страна води до извод за неспазване на чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
06.04.2009г. и основание за прилагане на т.8.2.1 от Методика за намаляване и
отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“
от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., в частта относно
т.8.2 „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за
„спазване на петгодишен план за минимум четириполно сетбообращение“. Именно
тези са и посочените от органа правни основания (л.1009), относно определения
процент, а именно 5%, на намаление на
заявената субсидия (178 276.80 лева) със сумата от 8895.51 лева.
Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.47, ал.8 от Наредба №11 от 06.04.2009г. действително
дава възможност за нанасяне на корекции в подадените заявления, но доколкото в
процесния случай последното по време
подадено от жалбоподателя заявление, съгласно Таблицата за използваните парцели,
тези с номера 65317-2-2-1 и 65317-3-3-1 за 2015г. са заявени като „угар“, а във
всички Планове, подадени през 2015г. за същата година за тези парцели е
предвидено засяване на „рапица-зимна“ и „мека пшеница-зимна“, не може да се
счита, че хипотезата на чл.47, ал.8 от Наредба №11 от 06.04.2009г. е
реализирана.
Според чл.4,
ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5 от 27.09.2009г.), заявленията
се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се
кандидатства за подпомагане. Съгласно чл.7, ал.1 и ал. 2 от Наредба №11 от
06.04.2009г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период
от пет последователни години.
Следва да се
отбележи, че коментираното неспазено изискване за управление е установено в
хипотезата на чл.37, ал.2, изр. второ. Ето защо това нарушение се обсъжда за
първи път в оспорения акт.
С оглед на
изложеното е видно, че към момента на подаването на заявленията през 2015г.
по-горе посочените парцели е следвало да бъдат предвидени за заемане със
съответната култура, което не е сторено. Това е в отклонение от одобрения през
2013г. сеитбооборотен план (л.30 – адм. д. 987/2018г.) в частта му за 2015г. и
не съответства на представените през 2015г. Планове.
Предвид гореизложеното,
оспореното уведомително писмо е законосъобразно в тази му част и не страда от
пороци, обосноваващи отмяната му, поради което жалбата против него, в частта на
наложено намаление в размер на 8895.51 лева, за неспазване на изискванията за
управление, следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, всяка от страните има право на разноски съобразно
уважената и отхвърлената част. За жалбоподателя същите са извършени в общ
размер на 750 лева, от които 50 лева – държавна такса за образуване на делото,
и 700 лева – адвокатски хонорар. С оглед уважената част на жалбата дължимите на
оспорващия разноски са в размер на 29.67 лева /(750х366.63):9268.90 = 29.67/. Разноските
на ответника са в общ размер на 980 лева, от които 830 лева възнаграждение за
вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ, и 150 лева за юрисконсулт,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. С оглед отхвърлената част на жалбата дължимите на ДФ
„Земеделие“ разноски са в размер на 940.52 лева /(980х8895.51):9268.90 =
940.52/.
При
така установения размер на разноските в ползва на двете страни, на ответника по
компенсация се дължат разноски в общ размер на 910.85 лева
(940.52-29.67=910.85).
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА
на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 14 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013г. за Кампания 2015, с изх. №02-260-2600/5332#5 от
18.10.2021г., издадено от заместник–изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в
частта му с която е отказано частично подпомагане и финансиране за установена,
като наддекларирана площ в размер на 0.99 ха, за сумата от 366, 63 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.М.,
в качеството си на ЕТ „Тимагро-В.М.“, ЕИК *********,
с адрес: ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. за Кампания 2015, с изх.
№02-260-2600/5332#5 от 18.10.2021г., издадено от заместник–изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, в останалата й част, по отношение отказано частично
подпомагане и финансиране за сумата от 8895.51 лева, поради неспазване
изискванията за управление.
ОСЪЖДА В.С.М., в
качеството си на ЕТ „Тимагро-В.М.“, ЕИК *********,
с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул.„Цар Борис
III” №136, разноски по делото в размер на 910.85 (деветстотин и десет лева и
осемдесет и пет стотинки) лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия: