Номер 117823.11.2020 г.Град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ***XI граждански състав
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430104421 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б. Л. К. с ЕГН ********** от гр.П***,
чрез процесуалния си представител адв.*** от АК *** против И. Ц. П. с ЕГН
********** от гр.*** у*** Ищецът твърди, че на 30.01.2018г. сключил с
ответника договор аз заем за сумата от 1300 лева. Твърди, че по договора за
заем, на 22.08.2019г. съпругата му върнала на заемодателя сумата от 300 лева.
Твърди, че на 22.05.2020г. заемодателят получил от *** сумата от 1000 лева и
отразил в разписката, че главницата от 1300 лева е изплатена. Ищецът
твърди, че ответникът заявил претенция за заплащане на сумата от 8100 лева
на основание чл.2 от Договора, според която разпоредба, при нарушаване на
крайния срок на договора, заемополучателят дължи на заемодателя
наказателна надбавка в размер на 10 лева на ден. Ищецът твърди, че тази
клауза в договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на чл.2 от Договор за заем сключен между страните на
30.01.2018г.
В срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът твърди, че
исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цена на иска и това
нарушава правото му на защита. В отговора твърди, че така уговорената лихва
от 10 лева на ден не е нищожна и е справедлива.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители, които поддържат исковата молба и писмения отговор.
1
Представени са писмени бележки, в които ответникът твърди, че уговорената
в договора наказателна надбавка представлява договорена възнаградителна
лихва. Алтернативно моли съда да определи размера на законната лихва с
електроен калкулатор.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По делото е представен договор за паричен заем, от който се
установява, че на 30.01.2018г И. Ц. П. предоставил на Б. Л. К. заем в размер на
1300 лева, като в договора бил уговорен краен срок за връщане на сумата
28.02.2018г. В договора страните уговорили при нарушаване на срока за
издължаване, че заемополучателят дължи на заемодателя наказателна
надбавка в размер на 10 лева за всеки ден забава. Видно от договора,
подписите в същия са заверени нотариално на същата дата – 30.01.2018г.
Не се спори между страните, че са били в облигационни отношения с оглед
сключения договор за заем. Не се спори, че ищецът е получил сумата от 1300 лева. Не
се спори, че на 22.08.2019г. заемополучателят е върнал сумата от 1000 лева, а на
22.05.2020г. е върнал и остатъка от 300 лева по сключения договор.
Спорно по делото е, дали уговорената в договора наказателна надбавка в размер
на 10 лева за всеки просрочен ден е нищожна клауза в договора.
От правна астрана, съдът приема, че между страните е сключен договор за заем
по смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. По силата на сключен между страните договор за заем, ищецът се е задължил
да върне в уговорения срок, сумата, която му е била предоставена в заем от ответника
по делото. По своята правна същност договорът за заем е реален, неформален и
консесуален договор и като такъв предполага постигането на съгласие между двете
страни по него за сключването му. С оглед на приетите доказателства по делото е
безспорно, че между страните е постигнато съгласие относно сключването на договора
за заем. Не е спорно, че заемодателят е изпълнил своето задължение по така сключения
договор за заем, а именно да предаде на заемателя така уговорената сума, както и че
заемотопучателят е изпълнил своето задължение да върне главницата в размер на 1300
лева след уговорения в договора срок.
Спорно е дали клаузата на договора, че при нарушаване на срока за
издължаване на сумата, заемополучателят дължи сума наказателна надбавка
от 10 лева за всеки ден забава, е нищожна.
Съдът приема, че тази уговорка има характер на неустойка по договора,
тъй като не е уговорена като процент от дължимата главница, което е
характерно за лихвата, а като твърдо определена сума дължима за всеки ден.
Неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна,
обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и наказателна или
санкционна функция. Съгласно ТР №1/2010г. по т. дело №1/2009г.
2
неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна.
По силата на нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и
създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на
заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
Обстоятелството, че неустойката не е уговорена с краен срок не я прави
нищожна клауза. Целта на неустойката е да обезщети вредите на кредитора за
периода докато е налице състояние на неизпълнение на задължението на
длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено
изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник.
Забавянето на изпълнението на парично задължение винаги уврежда кредитора
със законната лихва, което не изключва възможността той да претърпи в
действителност и по-големи вреди. За да избегнат нуждата от доказване на такива
вреди, страните могат на основание чл. 9 ЗЗД да уговарят наказателна лихва над
установения в закона размер, като са ограничени единствено от добрите нрави, тъй
като министерският съвет не е определил максималния размер на договорната лихва
съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай договорът за заем е сключен между две
физически лица и неговото изпълнение не е обезпечено към момента на сключването
му и съдът приема, че няма пречка страните да уговорят неустойка.
Тъй като се установява дали неустойката е нищожна във всеки
конкретен случай, съдът счита, че за да се установи дали така уговорената
неустойка е самоцелна и излиза извън функциите си да обезщети кредитора,
следва да се установи какъв е размера на законната лихва и колко е разликата
между уговорената неустойка и законната лихва за периода на неизпълнение.
Изчислена с електронен калкулатор, законната лихва върху главницата
от 1300 лева за периода 28.02.2018г. до 22.08.2019г. е в размер на 195,36 лева.
За периода 22.08.2019г. – 22.05.2020г размерът на законната лихва върху
главницата от 1000 лева е в размер на 76,39 лева. Т.е. законната лихва върху
главницата за периода на неизпълнениета е в размер общо на 271,75 лева.
Размера на три пъти тази лихва, какъвто размер би бил приемлив, че не
противоречи на добрите нрави е 815,25 лева и значително надвишава
3
уговорената неустойка от 8100 лева.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, във връзка едно с друго и с оглед твърденията на страните, се установява
прекомерност на уговорения размер на неустойка за забава. При тази разлика с
трикратния размер на законната лихва, съдът приема, че така уговорената
неустойка представлява нищожна клауза в договора и следва да бъде
прогласена за такава, а предявеният иск се явява доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените по делото разноски в размер на 80 лева за държавна
такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА клаузата в чл.3 от Договор от 30.01.2018г.
сключен между Б. Л. К. с ЕГН ********** от гр.П***, и И. Ц. П. с ЕГН
********** от гр.*** у*** по силата на която, при нарушаване на срока за
издължаване, уговорен в чл.2, а именно 28.02.2018г., ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ
дължи на ЗАЕМОДАТЕЛЯ наказателна надбавка в размер на 10 лева за всеки ден
забава.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК И. Ц. П. с ЕГН ********** от гр.***
у***ДА ЗАПЛАТИ на Б. Л. К. с ЕГН ********** от гр.П*** разноски по делото
в размер на 80 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4