№ 13231
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110100791 по описа за 2024 година
Ищецът ...., ЕИК ..., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., осъдителен иск с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 667,34 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
**********/06.03.2023 г., за имуществена вреда, причинена вследствие на ПТП, станало на
02.03.2023 г., в гр. ....., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „...“ с рег. № ....., който при
извършване на маневра за излизане от паркинг, реализирал ПТП с паркиралия лек
автомобил марка „....“, с рег. № ...., застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в предната
лява част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек
автомобил „...“, застрахован при ответното дружество, водачът му извършва маневра на
паркинг и реализирал ПТП с паркиралия лек автомобил марка „....“, застрахован при ищеца
по имуществената застраховка, с което му причинил щети – в предната лява част. Твърди,
че щетите са на стойност 1279,87 лв. ведно с 15 лева ликвидационни разноски, като
поддържа, че на 09.05.2023 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение на посочената стойност. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника
1
да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, цялата дължима сума
не е платена – платена била само сумата от 627,53 лева. Прави искане съдът да осъди
ответника да му заплати остатъкът от описаната сума ведно с лихва от исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските
на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по размер. Оспорва, стойността на увредените детайли.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 667,34 лева, представляваща неплатен остатък от
изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по
щета № **********/06.03.2023 г., за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП,
станало на 02.03.2023 г., в гр. Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от подаване на исковата молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 22.04.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „....“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; автомобилът марка
„...“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; сумата в размер на 1279,87 лева е платена в полза на сервиза от ищеца,
както и че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е платил сумата за ремонт на
увредения автомобил – 627,53 лева.
2
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимото
по щетата с извършеното плащане на по-малка от търсената от ищеца сума, при възражение,
че стойността на щетите е в по-нисък размер.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. С. С., което съдът
кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, както и двустранния констативен
протокол за ПТП, изготвен от водачите, се установява, че вследствие на ПТП, станало на
02.03.2023 г. в гр. ....., по вина на водача на лекия автомобил марка „...“, който при
предприемане маневра за движение на заден ход реализирал ПТП със автомобила марка
„....“, паркиран зад него, по лекия автомобил „....“ са увредени преден ляв калник, предна
лява врата и капачка на външно ляво огледало, както всички вреди по автомобила с в
причинна връзка с механизма на ПТП.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът на застрахованото
при ответника МПС при предприемане на движение назад не е наблюдавал пътя зад
превозното средство и не се е убедил, че с маневрата няма да създаде опасност за другите
участници в движението, каквото задължение има и с оглед общите разпоредби на ЗДвП,
поради което съдът намира, че поведението на водача на автомобила „...“ е в противоречие с
предписаното в цитираната правна норма и е противоправно, съгласно изискванията на чл.
45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил „...“, по
отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Въз основа на уведомление на водач на „....“ до ищеца е образувана преписка по щета
№ **********/06.03.2023 г., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по
щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза,
което обстоятелство не е спорно между страните, поради което и на основание чл. 411 от КЗ
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на
вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
автомобила марка „...“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно обезпечителна и се
определя от предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране
на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е
повредено/унищожено. В тази връзка размера на дължимото застрахователно обезщетение
от застрахователя към застрахованото по договор за имуществено застраховане лице за
3
повредената вещ се съизмерява с възстановителната стойност. Същата зависи от това дали
застрахованата вещ, в случая – автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е
рефлектирало на решението на застрахователя да сключи договора за застраховка и
условията за това. При настъпило събитие, последният дължи на застрахования стойността,
необходима за отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на
официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на
гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по договора. След изплащане на
определеното по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се
суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-деликвент, който е отговорен за
причинените щети, респективно срещу неговия застраховател. Отговорността на
застрахователя на деликвента е функционално обусловена от произшествието и в хипотеза
на регрес спрямо него, отговорността му не е обвързана с обезщетението, платено на
увреденото лице от неговия застраховател по договора за имуществено застраховане на
вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не възстановителната, а
действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено (така и Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на I ТО на ВКС).
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на ПТП средната
пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране при
влагане на оригинална част (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 11425/2021 г. на
Софийски градски съд), е в размер на 1240,64 лева, която ведно с ликвидационните
разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от
КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за
определяне на щетата, както съдът приема, че 15 лева е обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП.
От тази сума ответникът е платил 627,53 лева, след покана, поради което остатъкът в
размер на – 628,11 лева, се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяването му – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 667,34 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съответната част от разноските.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева и
300 лева– депозити за вещо лице (л. 45). Заявил е и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
4
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
423,55 лева – разноски за тази инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски. Той е
заявил единствено претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение като
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, от които, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да му бъдат присъдени 5,88 лева – разноски за тази
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411 от КЗ, сумата от
628,11 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № **********/06.03.2023 г., за
имуществена вреда, причинена вследствие на ПТП, станало на 02.03.2023 г., в гр. ....., по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „...“ с рег. № ....., който при извършване на
маневра за излизане от паркинг, реализирал ПТП паркиралия лек автомобил марка „....“, с
рег. № ...., застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в предната лява част, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 04.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 628,11 лева до пълния претендиран размер от 667,34 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 423,55 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 5,88 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6