Р Е Ш Е Н И Е

№…..

гр.Враца, 04.11.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря Н.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1551 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за лишаване от родителски права с правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 1 СК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. ***, като майка и законен представител на малолетното дете Б.Г. М., срещу Г.Б.М. *** за лишаването на последния от родителски права по отношение на процесното дете.

С исковата молба се навеждат твърдения, че детето Б. М. е родено от фактическото съжителство между страните. С решение по гр. дело № 2558/2011 г. по описа на РС Враца съдът е предоставил упражняването на родителските права над детето на неговата майка, като на бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща издръжка. През м. декември 2014 г., след осъществен режим на лични отношения, детето се върнало в дома на неговата майка и казало, че баща му го е порязал с нож и че постоянно го разпитва за личните отношения на ищцата. Детето заявило, че не желае повече да се среща с баща си. След този случай, когато детето е трябвало да отиде в дома на баща си, то е започвало да плаче и да трепери. Детето споделило, че ответникът го е заключвал в мазето на тъмно и че го е заплашвал, че ще го удави в леген с вода. Била подадена жалба от ищцата в РП гр. Враца. От своя страна ответникът започнал да подава жалби срещу ищцата в различни институции. Обаждал се на телефонен номер 112 за съдействие при упражняването на режима на лични отношения. Започнал да посещава детето в училище, което още повече се отразило на състоянието на детето в негативен аспект. От м. септември 2015 г. срещите на бащата с детето се осъществяват в присъствието на социален работник. Ответникът правил и аудио и видео записи на детето, както и телефонни разговори с ищцата, които демонстрира и показва в различните институции. Счита, че действията на ответника не са в интерес на детето, тъй като поведението му към детето го поставя  в риск относно развитието му, неговото психическо и физическо здраве. Сочи, че детето е с вродени заболявания, като е инвалидизирано. Моли съда да се произнесе с решение, с което да лиши ответника от родителските права по отношение на детето Б.Г. М.; да определи ограничен режим на лични отношения между бащата и детето – един път месечно от 09:00 часа до 13:00 часа в присъствие на майката или на социален работник без преспиване; да измени постановения размер на издръжка, като го увеличи от 60,00 лева на 105,00 лева, считано от деня на постановяване на решението до настъпването на обстоятелства, които налагат нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът заявява, че не отговаря на истината твърдението, че е порязал с нож сина си, като за случая била образувана прокурорска преписка, която била прекратена. Признава факта, че е търсил съдействието на съответните органи за осъществяването на режима на лични отношения с детето поради факта, че ищцата и Н.Х.Н., с когато последната живее на съпружески начала, осуетявали срещите му с детето. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че посещенията му в училището на процесното дете влияели негативно върху последното. Сочи, че това е проява на загриженост от негова страна, тъй като се интересувал от успеха и поведението на детето в училище. Сочи още, че не влияе негативно и върху здравословното състояние на детето. Сочи още, че не е оставял детето при брат му, който през лятото на 2015 г. вече е бил настанен на лечение в държавната психиатрична болница в с. Карлуково, обл. Ловеч и не е имал никаква възможност да контактува със сина му. Навежда, че е полагал необходимите грижи за сина си и при нужда го е водил в медицински заведения. В допълнително депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът сочи още, че след раздялата му с ищцата нейните родители настройвали детето и нея против ответника, тъй като не го одобрявали. Отделно навежда, че както ищцата, така и неговата баба по майчина линия го биели, а дядото по майчина линия го учел, че не ответникът е баща му. В един от случаите, когато детето било при бащата, то не желаело да се върне при майка си и пищяло, но ищцата го изтръгнала насила. Докато завършило детска градина, детето през определени периоди живеело повече при ответника, отколкото при ищцата. След завършване на детската градина, ищцата започнала да дава детето на ответника все по-рядко, като не спазвала и определения от съда режим. От края на м. септември 2015 г. до 07.05.2016 г. не бил вземал детето при себе си, когато потърсил съдействието на съдия-изпълнител. Тогава детето заявило категоричното си желание да остане с ответника. Отделно от това детето се оплакало, че мъжът, с когото живее ищцата – Н.Н., го е малтретирал.  Моли съда да отхвърли предявения иск за лишаване от родителски права.

В хода на съдебното производство са определени привременни мерки, като  с протоколно определение от 25.05.2016 г. съдът е предоставил упражняването на родителските права над детето Б. М. на неговата майка и законен представител И.И., определил е местоживеенето на детето при неговата майка и законен представител на адрес в гр. Враца, ж.к. Дъбника, бл. **, вх. Б, ет. 7, ап.41. Определен и режим на лични отношения на детето с бащата, като на същия е предоставено правото да вижда детето Б. М. всяка втора събота от месеца за времето от 09:00 часа до 13:00 часа в присъствието на майката И.И..

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С решение №1253/18.11.2011 г. по гр.д. №2558/2011 г. Районен съд-Враца е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Г. М., род. на ***г. на майката И. *** и е постановил детето Б.Г. М. да живее при своята майка И.Н. И., на адрес ***. По отношение на бащата Г.Б.М. *** е определен режим на лични отношения с детето Б.Г. М., род. на *** г., включващ правото му да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и по един месец през лятото - юли или август, който да не съвпада с отпуска на майката. Бащата Г.Б.М. *** е осъден да заплаща на И. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.Г. М., род. на ***г., месечна издръжка в размер на 60,00 лева, считано от датата на предявяване на иска - 30.05.2011 г. до влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от негова страна.

По делото е представено експертно решение № 2516/05.05.2015 г. на МБАЛ АД Враца, видно от което детето Б. М. е с водеща диагноза: вродени аномалии /пороци на развитието/ на аортната и митралната клапа.

По делото са представени многобройни амбулаторни листове, от които става ясно, че се касае за често боледуващо дете, предимно от ангини.

Приети по делото са преписка на Държавна агенция по закрила на детето по повод подадени от Г.М. многобройни жалби до различни институции; постановление от 10.03.2016 г. по пр. №234/2016 г. на РП Враца за отказ да се образува досъдебно производство; жалба от Г.М. против И. ***; постановление от 23.04.2015 г. по пр. №165/2015 г. на РП Враца за отказ да се образува досъдебно производство; жалби от Г.М. до председателя ДАЗД и допълнения към жалбите, преписка от Дирекция „Социално подпомагане”-Враца, касаеща случая с детето Б. М., жалба от Г.М. ***, молба от Г.М. ***, жалби от ищеца до Държавна агенция за закрила на детето.

     По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”-Враца към 19.05.2016 г. /л. 58-62/, от заключителните части на който се установява, че детето с желание и интерес влиза в предложените от специалистите занимания. С детето са провеждани разговори и беседи за подготовката му за срещи с бащата. По време на разговорите, касаещи баща му, в поведението на детето се забелязвало тревожност, забързаност на реакциите, нервност, желание да игнорира въпросите, насочване от страна на детето към друга тема. Съгласно доклада, анализът на невербалната комуникация с детето потвърждава във висока степен декларираното от детето нежелание за среща с бащата. Отчетено е, че при включването му в съвместни дейности с консултантите, детето работи спокойно и съсредоточено, до момента на насочване към темата за взаимоотношенията с баща му, при което детето се разконцентрирало, ставало неумело и несръчно, проявявало агресивно поведение към играчки и манипулативни материали. Сочи се, че детето има изградена силна емоционална връзка с майка си. При посещението на адреса, на който живее детето на 03.02.2016 г. от страна на социални работници, детето е търсело физическата близост на майката, държало я за ръка. Оказана е психологическа подкрепа на майката за овладяване на собствените й страхове, че не е сама, че има подкрепа и закрила, за да има сили  да помогне овладяването на страховете на детето. От извършеното социално проучване е установено, че основна грижа към момента за детето полага майката И.И.. Детето е изразило желание да контактува със своя баща Г.М. един път месечно за четири часа, в присъствието на майка му, тъй като баща му продължава да го разпитва за личния живот на майка му. Бащата има желание да продължи да вижда детето си. Бащата отказал да допусне служителите на ОЗД - Враца и ЦОП - Враца за оглед на жилищно-битовите условия, в който живее.

По делото е приложен и втори социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане”-Враца към 15.09.2016 г. /л. 398-399/, от който се установява, че детето страда от заболяване, констатирано от необходимите за това специалисти, което налага то да живее в спокойна среда и редовно да бъде водено на контролни прегледи. Посочено е, че жилищно-битовите условия при майката са подходящи за отглеждане на детето, а бащата отказва да осигури достъп до неговото жилище за установяване наличието на необходимите условия за живот. Детето показвало силна привързаност към своята майка и не изявявало желание да контактува със своя баща. Детето с желание влизало в предложените от специалистите занимания, както и в организираните групови занимания, но не проявявало желание да говори за баща си и изпитвало притеснение от възможността да се види с него. В социалния доклад е застъпено, че работата на специалистите е насочена към повишаване на родителския капацитет на бащата, но към момента не е налице положителен резултат, поради съпротивата му. В заключителната част е посочено, че основни грижи към момента за детето се полагат от майката и детето се чувства спокойно в нейния дом.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите И.М., Н.Н., А.Г., Н.Ц., Г.Г.. Изслушани са бащата Г.М., както и детето Б. М..

В показанията си свидетелката И.М. /без родство със страните/ твърди, че работи в РУ „Полиция“ гр. Враца на длъжност „инспектор детска педагогическа стая“. Заявява, че познава страните по делото във връзка с работата си и има спомен за проведена среща със страните във връзка с тяхното дете. М. сочи, че е работила по много преписки  във връзка с процесното дете, които са били по различно време и този случай е конфликтен. Според свидетелката детето би могло да бъде спокойно и да е в добри отношения и с двамата си родители, стига те да се разбират помежду си. То изпитвало страх и неприязън към баща си, защото той имал настойчиво поведение понякога и не проявявал разбиране към желанията на детето - когато то иска да остане насаме с майка си по-продължително време, когато детето иска в друг времеви отрязък да бъде с бащата. Свидетелката сочи, че детето е споделяло много неща във времето, като е имало объркване и притеснителни факти, в това число е имало случаи, в които отношението на бащата към детето е граничело с форма на насилие и принуда. Имало е сигнал, че детето е принуждавано да се мие в леген, в който се опитвал бащата да му натопи главата, с риск да го удави.

От разпита на свидетеля Н.Н. /живеещ на семейни начала с майката на детето/ се установява, че през 2014 г. детето започнало да се държи странно - не искало да ходи при баща си, при позвъняване на телефона, то се е криело под леглото. Твърди, че детето е било изплашено. Н. заявява, че детето е споделяло, че баща му постоянно го разпитва, държи го буден и винаги, когато се прибирало от дома на баща си, веднага лягало да спи и се държало малко неадекватно, било изплашено. Н. споделя, че през 2014 г., на 30.10.2014 г., когато го взели от дома на бащата, детето е разказало, че баща му е взел ножка и я е доближил до гърлото му, а детето, за да се запази, хванало ножката, имало борба, и детето получило прободна рана на ръката /разрез/. Н. твърди, че детето му е разказало, че е било бутнато до печката от баща си, който е искал да изгори ръката му като това се е случило на  30.10.2014 г. и след този инцидент са ходили на медицински прегледи. Свидетелят сочи, че той се разбира много добре с детето. Н. споделя, че детето му е разказвало, че баща му го е затварял в мазе и го е заплашил, че ще го удави, споделяло му е и други неща, например, че баща му го е карал да си яде изпражненията, като винаги след този случай, когато звънял телефонът, детето пребледнявало, започвало да го боли коремът, да влиза под леглото, треперело, не искало да остава само и да ходи до тоалетна, не искало дори до кухнята да отиде само, за да си вземе вода, отказвало и да яде. Според Н., срещите между детето и бащата от 2015 г. се осъществявали с полиция заради отказа на детето да ходи при баща си.

От показанията на свидетелката А.Г. /съсед на майката на детето/ се установява, че бащата на детето често е посещавал детето и майката, като през това време са се карали, идвала е и полиция. Според свидетелката, бащата е идвал често пред дома на ищцата, чукал е силно на вратата, държал се е неадекватно, защото е искал да взима детето. Свидетелката споделя за случай, когато е била навън и видяла ответника, когато е взимал детето. При този случай детето е плачело, искало е да се откъсне и се дърпало да отиде при майка си. Г. е питала детето защо не иска да отиде при баща си, а то е отговаряло, че го е страх от него. Свидетелката заявява, че бащата няма нормално поведение като баща към детето си и детето винаги е било притеснявано, при всяко негово идване да го взема винаги е имало полиция, и детето винаги е плакало, никога не го е виждала като едно нормално дете с баща си.

Свидетелката Н.Ц. заявява, че познава и двете страни по делото, като с ответника са се запознали есента на 2012 г. и станали добри приятели. Ц. свидетелства, че не е прекарвала време заедно с Г.М. и детето едновременно, но е виждала ответника да води детето на пазара в ж.к. „Дъбника“, засичала ги е на улицата. Нейните впечатления са, че те имат нормални отношения между баща и син, но детето на нея не й е разказвало нищо. Свидетелката поддържа, че е живяла с ответника около великденските празници на 2013 г. и през тази седмица, докато била там, детето също било там като през цялото време било нахранено, облечено и чисто.

По делото е разпитан и свидетелят Г.Г., който споделя, че познава страните, тъй като от над 10 години са живели в неговия дом, а в момента само ответникът живее в неговия дом като наемател. Свидетелят твърди, че последните три-четири години поддържа контакт само с ответника, като го виждал десетина пъти годишно заедно с детето. Според свидетеля отношенията между Г.М. и процесното дете са като между баща и син. За последен път свидетелят е виждал детето и бащата заедно преди три месеца и не е забелязал напрежение между тях.

Изслушано от съда, детето Б. М. заявява, че живее заедно с майка си и нейния приятел Н., с когото се разбира. Детето споделя, че се притеснява, когато е с баща си, защото постоянно го разпитва за майка му. Разказва за случай, в който баща му нарочно го е порязал по лявата ръка, тъй като го е разпитвал за майка му, но той не му е казал каквото го е питал. Порязването станало на рождения ден на майка му и било с автоматична ножка, при което го е заболяло и му и потекло кръв. Детето Б. споделя още, че баща му го държи буден до късно (до към 03,00 часа през нощта), за да го разпитва, въпреки че му се спи. Заявява, че когато ходи при баща си се чувства лошо. Разказва и за случай, в който баща му го е заключвал в мазето и се е опитвал да го дави. Казал му, че ще го удави, ако не му каже дали ищцата излиза с други мъже. Детето обяснява, че е трябвало да го излъже, че майка му излиза с други мъже, при което баща му е махнал легена. Детето споделя още, че скоро се е виждал с баща си в присъствието на майка си, и му е било по-добре, когато и майка му е с тях, защото баща му не го разпитвал. Детето разказва и за случай, в който баща му го е взел и без причина го е съблякъл гол и започнал да го бие. Детето Б. споделя, че когато е само с баща си не се чувства много добре, както и че не иска да ходи в дома на баща си сам, без майка си. Детето Б. обяснява за случай няколко дни преди съдебното заседание, когато той е играел футбол в училище и баща му е дошъл при него. Детето се изплашило и е отишло при госпожата, като ответникът напсувал госпожата и му е казал да се държи за него в съда. Детето си спомня и за още една случка, при която баща му го е водил на гробищата в селото му, за да види баба си и дядо си, като споделя, че го е страх да ходи в гробището и това се е случвало не веднъж. След изслушването на детето, същото заявява: Нали никой не е чул това, което си говорихме сега, защото не искам баща ми да го разбира, тъй като ме е страх от него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че поведението на ответника представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.

Лишаването от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани при несъмнен начин "особено тежки случаи" на посегателство от страна на родител по отношение на детето. Основателността на предявената искова претенция с правно основание  чл. 132, ал.1, т.1 от СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата на чл. 131 от СК предпоставки, а именно, когато родителят представлява с поведението си опасност за личността, възпитанието и здравето на детето и това представлява особено тежък случай.

От събраните по делото доказателства, се установява, че детето е общо на страните по делото, като с влязло в сила решение от 2011 г., то живее с майка си, на която са възложени за упражняване и родителските права над него. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като преценява дадените показания от свидетеля Н.Н., живеещ на семейни начала с ищцата, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК и вероятната му заинтересованост от изхода на делото. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите са еднопосочни и подкрепящи се. В тази връзка трябва да се обърне внимание, че показанията на свидетелите Н.Ц. и Г.Г. не са така детайлни, както на останалите разпитани по делото свидетели, като съдът приема, че причина за това е фактът, че и двамата свидетели не са имали чести контакти с детето и не са имали възможност да наблюдават неговото поведение и държание в присъствието на бащата за по-продължителен период от време. Не без значение е и фактът, че и двамата свидетели не са контактували с детето и то не им е споделяло отделни случаи от ежедневието си. Така напр. свидетелката Ц. заявява Детето на мен не ми е разказвало нищо, и още,  Не съм прекарвала време заедно с Г. и детето, но съм виждала Г. да води детето на пазарчето в ж.к. „Дъбника“ и на трапезарията, засичала съм ги на улицата. От своя страна пък свидетелят Георгиев заявява, че вижда ответника и детето около 10 пъти годишно, както и че с детето си е говорил само здравей, здрасти, как си, но по-задълбочени разговори не са провеждали. От друга страна, всички останали свидетели са имали повече контакти и разговори с детето, като съдът приема, че те в пълна степен, еднопосочно и логично разкриват действителната по делото фактическа обстановка относно отношенията между процесното дете и неговия баща Г.М.. Освен това, показанията на свидетелите М., Н. и Г. съответстват напълно и със споделеното от детето Б. М. пред съда.

По делото се установиха конкретни прояви от страна бащата Г.М. към детето Б. М.. Такива са порязване с нож ръката на детето при отказа му да отговори на конкретни въпроси; заплаха, отправена от ответника към детето, че ще го удави в леген с вода, поставен пред него, ако не му отговори на конкретни въпроси, докато детето е било затворено в мазето; неоставянето на детето да заспи, докато е в дома на баща си до късно през нощта; безпричинното събличане на детето голо и нанесеният му от бащата бой; чести посещения на бащата в училището на детето, където го разпитвал за ищцата. За тези обстоятелства свидетелстват И.М. и Н.Н., като същите са отразени и в сигнали, изпращани до различни институции. Всички тези случаи са потвърдени и от детето Б. М. в проведеното открито съдебно заседание. Свидетелят Н. споделя и за случай, разказан му от детето Б., в който ответникът накарал детето да си яде изпражненията. За така описаните и установени по делото ситуации на поведение от страна бащата към детето, съдът категорично приема, че съставляват опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, като освен това, с оглед на тяхната тежест и интензитет като неблагоприятни прояви, както съвкупно, така и поотделно, съставляват особено тежки случаи по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК.

Доказа се, че заради поведението на ответника М., детето Б. се страхува от него, изпитва тревожност, безпокойство и напрежение. В този смисъл са както показанията на свидетеля Н.Н. и А.Г., приетите по делото социални доклади, а така също се установи и от поведението на детето по време на изслушването му, което непосредствено след изслушването заявява: Нали никой не е чул това, което си говорихме сега, защото не искам баща ми да го разбира, тъй като ме е страх от него.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото се установиха и двете изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно - поведението на ответника представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, като едновременно с това съставлява и особено тежък случай на опасност.

По режима на лични отношения:

Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК при лишаване от родителски права, съдът определя и мерките относно личните отношения между родителя и детето при съответното приложение на чл. 59, ал. 8 СК. Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Р № 539/1970 г. на ІІ г.о., Р 619/ 1970 г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят "във всички случаи" - както при ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. Но при всички случаи решаващ е интересът на детето (в този смисъл Р № 20/1984 г. на ОСГК, Р № 1374/ 1983 г. на ІІ г.о.) При определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се охранят интересите на детето.

Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е напр. в случай на развод). В настоящия случай съдът е определил привременни мерки, включващи правото на бащата Г.М. да вижда детето Б.Г. М. всяка втора събота от месеца за времето от 09:00 часа до 13:00 часа в присъствието на майката И.Н.И.. Така постановеното протоколно определение по привременни мерки е от дата 25.05.2016 г. Детето Б. е изслушано в съдебно заседание на 05.10.2016 г., т.е. в период от около 5 месеца след постановяване на съдебния акт по привременните мерки, като същото заявява: Наскоро се виждах с тати в присъствието на мама и ми беше по-добре, когато и мама е с нас, защото той не идва да ме разпитва. Напоследък срещите ни са и с мама. Тогава се чувствам по-добре, когато и мама е с нас. При това положение,  съдът намира, че е в интерес на детето режимът да остане такъв, какъвто е определен с постановените по делото привремнни мерки, като режимът на лични отношения се осъществява в присъствието на майката или на социален работник. Не следва съдът да постанови право на бащата да прекарва с детето си по-дълъг период от време поради установената по делото опасност, която представлява с поведението си за детето Б.. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.

По издръжката:

Задължението на родителя да дава издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца е абсолютно с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от това дали децата са трудоспособни, имат доходи и имущества; задължението за издръжка обаче не е независимо от реалните възможности на длъжника да дава издръжка. По делото не са представени доказателства за реалните възможностите на ответника да дава издръжка на детето си, не се установи последният да има, респ. какво имущество, нито се доказа наличие на доходи. Претенцията на ищцата обаче е за присъждането на издръжка от 105,00 лв. месечно, което представлява и минимално предвиденият размер на издръжка съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК към момента на устните състезания. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете Б. М. чрез неговата майка и законен представител И.И. в размер на 105,00 лв., считано от 06.04.2016 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до настъпването на обстоятелства, които налагат нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска.

По разноските:

С оглед изхода на делото и като съобрази направеното от ищцата искане за присъждане на направените разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 480,00 лева (заплатени адв. възнаграждение и държавна такса).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 СК от родителски права Г.Б.М., ЕГН: ********** по отношение на детето Б.Г. М., ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения на детето с бащата, както следва: Г.Б.М., ЕГН: ********** има право да вижда детето Б.Г. М., ЕГН: ********** всяка втора събота от месеца за времето от 09:00 часа до 13:00 часа, като на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 СК това следва да се случва в присъствието на майката И.Н.И., ЕГН: ********** или на социален работник.

ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение № 1253/18.11.2011 г. по гр.д. № 2558/2011 г. Районен съд-Враца издръжка, която Г.Б.М., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на И.Н.И., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.Г. М., ЕГН: **********, като я увеличава от 60,00 лева на 105,00 лева, считано от 06.04.2016 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на осн. чл. 134, т. 1 СК Г.Б.М., ЕГН: ********** да заплаща на Б.Г. М., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител И.Н.И., ЕГН: ********** издръжка в размер на 105,00 лв., считано от 06.04.2016 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Б.М., ЕГН: ********** да заплати на И.Н.И., ЕГН: ********** направените от нея разноски по делото в размер на 480,00 лв. /заплатени адв. възнаграждение и държавна такса/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, на осн. чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).

                                                            

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: