Решение по дело №1513/2021 на Районен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………………………15.07.2021 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………осемнадесети юни…...……...………...……...……..……..Година 2021              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Анастасия Балабанова…………….……………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 1513…по описа за………….….…………2021 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

         Предявени са от „Казанлък-хляб” ООД срещу „Аскент шоп“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 16 417,91 лв., представляваща сборът от продажната цена по договор за търговска продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, по следните фактури: 1/ фактура №**********/31.01.2019г. – остатък от 1838,10 лв. /издадена за 2838,10 лв./, 2/ фактура №**********/28.02.2019г. - сума в размер на 2713,40 лв., 3/ фактура №**********/31.03.2019г. - сума в размер на 2921,80 лв., 4/ фактура №**********/30.04.2019г. - сума в размер на 2520,19 лв., 5/ фактура №**********/31.05.2019г. - сума в размер на 2295,55 лв., 6/ фактура №**********/30.06.2019г. - сума в размер на 2044,60 лв. и 7/ фактура №**********/31.07.2019г.   -  сума в размер на 2084,27 лв., ведно с мораторна лихва, както следва: 1/ 402,37 лв. - за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.01.2019г. /в размер на 1838,10 лв./, 2/ 572,87 лв. - за периода от 01.03.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/28.02.2019г. /в размер на 2713,40 лв./, 3/ 591,87 лв. - за периода от 01.04.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.03.2019г. /в размер на 2921,80 лв./, 4/ 489,38 лв. - за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.04.2019г. /в размер на 2520,19 лв., 5/ 425,99 лв. - за периода от 01.06.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.05.2019г. /в размер на 2295,55 лв./, 6/ 362,38 лв. - за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.06.2019г. /в размер на 2044,60 лв./ и 7/ 351,46 лв. - за периода от 01.08.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.07.2019г. /в размер на 2084.27 лв./, както и за заплащане на законната лихва върху главните парични вземания от подаване на исковата молба – 30.03.2021 г., до окончателното плащане.

Ищецът „Казанлък-хляб“ ООД твърди, че с ответника „Аскент шоп“ ЕООД се намирали в договорни правоотношения по силата на договор за продажба на стоки -хляб, хлебни и тестени изделия, брашно. По силата на този договор ищецът в качеството си на продавач се е задължил да доставя и продава на ответника  - купувач по договора стоки - хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, а купувачът е поел задължение да заплаща цената на тези доставени му стоки.

В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът продал и предал на ответника съответните количества хляб, хлебни и тестени изделия, брашно. Част от тези доставки били осъществени в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019г. За тези осъществени доставки били съставени фактури и документи удостоверяващи предаването и получаването на стоките /експедиционни бележки и/или стокови разписки/. Съответните количества стоки, посочени в експедиционните бележки, стоковите разписки и фактурите, били получени от представители на ответното дружество, като доставката и получаването се случвали в различни търговски обекти експлоатирани от ответника, удостоверено в съответните документи - фактури, експедиционни бележки и/или стокови разписки. За всички стоки доставени в рамките на един календарен месец била издавана една обща фактура - съдържаща информация за всички доставени през съответния месец стоки, техните вид и количество, единична цена и обща стойност, както и начисления ДДС.

По силата на договора за продажба и осъществените доставки и продажби ищеца е издал на ответника следните фактури, а именно: 1/ Фактура №**********/31.01.2019г. за сумата от 2838,10 лв. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец януари 2019 г. Ищецът признава, че по тази фактура има направено частично плащане на сума в размер на 1000,00 лв. и така неплатения остатък по фактурата възлиза на 1838,10 лв.; 2/ Фактура №**********/28.02.2019г. за сумата от 2713,17 лева. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец февруари 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания, 3/ Фактура №**********/31.03.2019г. за сумата от 2921,83 лв.. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец март 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания, 4/ Фактура №**********/30.04.2019г. за сумата от 2520,19 лв. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец април 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания,  5/ Фактура №**********/31.05.2019г. за сумата от 2295,55 лв. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец май 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания, 6/ Фактура №**********/30.06.2019г. за сумата от 2044,60 лв. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществена през месец юни 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания, 7/Фактура №**********/31.07.2019г. за сумата от 2084,27 лв. В тази фактура била отразена дължимата сума за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, чиито доставки били осъществени през месец юли 2019г. По тази фактура нямало направени никакви плащания.

Така общата стойност на доставените и продадени стоки, съгласно посочените по-горе фактури, била в размер общо на 17 417,91 лв. с вкл. ДДС. Както се посочило по-горе ищецът е изпълнил задължението си по договора и е доставил стоките, посочени и описан във всяка една от фактурите. Стоките предмет на продажбите по тези посочени фактури били получени от ответника, за което били съставени съответните документи - Експедиционни бележки и/или Стокови разписки. Въз основа на тези документи били издадени и процесиите фактури. Фактурите /материализиращи договора за продажба на стоки/ е следвало да бъдат заплатени чрез превод на сумата по посочената във фактурите банкова сметка ***ането на всяка една от фактурите, тъй като в тях не е посочен падеж различен от датата на данъчното събитие.

След доставките на стоките и издаване на фактурите ответникът е направил едно частично плащане - сума в размер на 1000,00 лв. платена по фактура №**********/31.01.2019г.

Така към датата на подаване на исковата молба, остатъчното задължение по горепосочените фактури в размер общо на 16 417,91 лв., не било заплатено.

В тази връзка ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане в общ размер общо на 3196,16 лв., изчислено за периода от датата следваща датата на издаване на всяка една от фактурите до 29.03.2021г., върху главницата по всяка една от фактурите, както следва: 402,37 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.01.2019г. /в размер на 1838,10 лева/; 572,87 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.03.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/28.02.2019г. /в размер на 2713,40 лв./; 591,87 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.04.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.03.2019г. /в размер на 2921,80 лв./; 489,38 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.04.2019г. /в размер на 2520,19 лева/; 425,99 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.06.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.05.2019г. /в размер на 2295,55 лв./; 362,38 лв. - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.07.2019г./29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.06.2019г. /в размер на 2044,60 лв./ и 351.46 лева - обезщетение за забавено плащане изчислено за периода от 01.08.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.07.2019г. /в размер на 2084,27 лв./.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в общ размер на 16 417,91 лева - главница, представляваща остатъчно задължение по договор за продажба на стоки - хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, разбито по фактури както следва: по фактура №**********/31.01.2019г. - сума в размер на 1838,10 лв., по фактура №**********/28.02.2019г. - сума в размер на 2713,40 лв., по фактура №**********/31.03.2019г. - сума в размер на 2921,80 лв., по фактура №**********/30.04.2019г. - сума в размер на 2520,19 лв., по фактура №**********/31.05.2019г. - сума в размер на 2295,55 лв., по фактура №**********/30.06.2019г. - сума в размер на 2044,60 лв. и по фактура №**********/31.07.2019г. - сума в размер на 2084,27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата и сума в общ размер на 3196,16 лв. - обезщетение за забавено плащане по договор за продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, съгласно издадените по договора фактури, както следва: 402,37 лв. - за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.01.2019г. /в размер на 1838,10 лв./, 572,87 лв. - за периода от 01.03.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/28.02.2019г. /в размер на 2713,40 лв./, 591,87 лв. - за периода от 01.04.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.03.2019г. /в размер на 2921,80 лв./, 489,38 лв. - за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.04.2019г. /в размер на 2520,19 лв., 425,99 лв. - за периода от 01.06.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.05.2019г. /в размер на 2295,55 лв./, 362,38 лв. - за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.06.2019г. /в размер на 2044,60 лв./ и 351,46 лв. - за периода от 01.08.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.07.2019г. /в размер на 2084.27 лв./.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, като в проведеното открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. В молба становище от 14.06.2021 г. изразява позиция за неоснователност на исковата молба, като не оспорва наличието на свое парично задължение по процесните фактури и липсата на плащане по тях, но изяснява, че между двете дружества съществувала договорка за отложено плащане на процесното задължение, т.е. оспорва, че е настъпил падежът на всички посочени/претендирани задължения. Изрично сочи, че между страните съществува последваща договореност за по-късно плащане от посоченото в споразумението, поради което предявените искове са неоснователни към настоящия момент.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговски закон за главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.

Страните не спорят, а и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че са налице 1/ сключен договор между страните с предмет за покупко-продажба и доставка на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно с наличие на редица доставки в периода м. януари 2019 г- - м. юли 2019 г., за които били издадени процесните фактури и наличието на частично плащане по фактура № **********/31.01.2019 г., в размер на 1000,00 лв. Сумите по тези фактури /като се изключи частичното плащане по фактурата от 31.01.2019 г./ възлизат общо на 16,417,91 лв.

Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в своето становище от 14.06.2021 г. /л. 42 от делото/ е признал иска по основание и размер, което се установява от неговите изявления - „между двете дружества съществува договорка за отложено плащане“, „между страните има последваща договореност за по-късно плащане“, също и от неговото поведение – заплащане на част от задължението си по първата фактура. Ответникът не е оспорил съществуването на договорни правоотношения с ищеца и липсата на плащане, като единствено е заявил, че е налице уговорка за отложено плащане. Неговото поведение – заплащане частично на задължението си също е факт навеждащ на извод за съществуване на договорни правоотношения между страните.  Поради това тези признания ще бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 199/05.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1171/2010 г., II г.о. се сочи, че твърдение на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска /каквото е становището от 14.06.2021 г./, следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано.

В настоящия случай данни опровергаващи признанието направено от ответника по делото не само не са налице, а доказателствата по делото подкрепят направените признания. Казаното означава, че ответникът съдебно  и извънсъдебно признава задълженията си по процесните фактури, като сочи единствено, че съществува уговорка за отложено плащане, а преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Ответникът не е подал отговор на исковата молба, а неговото поведение, както извънсъдебно – доброволно частично плащане на 1000,00 лв. по фактура № **********/31.01.2019 г., така и съдебно – не оспорва съществуването на свои парични задължения по фактурите и липсата на плащане, а твърди, че задължението не е изискуемо /не е настъпил падежът поради наличие на уговорка за отложено плащане/, води до извод за основателност на претенцията, тъй като ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска /извън възражението за ненастъпил падеж/, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а и извънсъдебно е погасил частично своето задължение чрез плащане по първата фактура. Последователно поддържа, че дължи на ищеца сумата по фактурите от продажбата на хляба, хлебните и тестени изделия и брашното /единствено твърди, че задължението му е неизискуемо поради уговорка за отложено плащане/, т.е. фактически не е включил в предмета на спора по иска, други обстоятелства и други доказателства, които да могат да обосноват извод за неоснователност на исковете.

А и извънсъдебното признание на факти /плащане по първата фактура/ е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК /така напр. решение № 69/16.01.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2521/2019 г./.

В обобщение – в своето становище /л. 42 от делото/ ответникът твърди наличие на последваща договорка за отложено плащане на процесните фактури и с това признава по същество както задължението си, така и че не е платил, като това представлява признание по реда на чл. 175 ГПК.

Доказателства за наличие на допълнителна договорка между страните за отложено плащане ответникът не ангажира и не представи, въпреки изрично разпределената му доказателствена тежест и указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:

За да възникне претендираното главно субективно право – за заплащане на уговореното възнаграждение по договорите за покупко-продажба и услуги, следва да се установи наличието на предвидените в закона материални предпоставки /юридически факти/, а именно: При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действителни правоотношения по договор за търговска продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена с ДДС и 2/ продавачът да е предал стоката на купувача и извършил услугите.

Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място /така решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 380/2008 г., I т.о./. Също в решение № 20/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 206/2012 г., I т.о. се сочи, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, време и място на съставянето й.

В представените по делото седем броя данъчни фактури са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочените в тези първични счетоводни документи стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС. Налице е и недвусмислено признание от страна на ответника подробно анализирано по-горе изразяващо се обобщено както в неговото съдебно, така и извънсъдебно поведение - доброволно частично плащане на 1000,00 лв. по фактура № **********/31.01.2019 г., и неоспорване съществуването на своите парични задължения по фактурите, /единствено сочеше, че не е настъпил падежът поради наличие на уговорка за отложено плащане/, което води до извод за основателност на претенцията, тъй като ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска /извън възражението за ненастъпил падеж/, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца. Последователно поддържаше, че дължи на ищеца сумата по фактурите от продажбата на хляба, хлебните и тестени изделия и брашното /единствено твърдеше, че задължението му е неизискуемо поради уговорка за отложено плащане/, т.е. фактически не е включил в предмета на спора по иска, други обстоятелства и други доказателства, които да могат да обосноват извод за неоснователност на претенцията.

Правното действие на извършените доставки попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в данъчните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.   

В конкретния случай, както бе посочено по-горе, ответникът не оспорва издадените фактури, във връзка с което настоящият съд приема, че не оспорва факта на извършените доставки.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, какъвто не е настоящият случай.

В случая е безспорно, че ответникът купувач е получил хляба, хлебните и тестени изделия и брашно предмет на продажбата, за което са съставени и процесните фактури. Извършената доставка е основание за плащане. След изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо съгласно уговореното. От съдържанието на фактурите се установява, че страните са уговорили падеж. В тази насока настоящият съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е дал точни указания на ответника, че нему принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че между страните съществува допълнителна договорка за отложено плащане на процесните фактури. Изрично е указано на ответника, че на основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи доказателства за това негово фактическо твърдение, но въпреки това ответникът не ангажира нито едно доказателство в тази връзка, т.е. по делото ответникът не ангажира доказателства във връзка със своето единствено възражение за наличие на друг момент/падеж на настъпване на изискуемостта на задълженията за плащане по процесните фактури. Така остана недоказано твърдението, че между страните съществува допълнителна  уговорка за отложено плащане, т.е. поради това следва да се приеме, че недоказаното не се  е осъществило.

Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Такива доказателства обаче не са представени, не се и твърди да е налице плащане. 

Въз основа на тези правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че осъдителния иск за заплащане на уговореното възнаграждение за процесния период, в предявения размер, е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Страните са уговорили падеж на паричните задължения, поради което тези задължения са срочни и затова не е необходимо длъжника да бъде канен, за да бъде поставен в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, определя размера на изтеклата законна мораторна лихва както следва: 402,37 лв. - за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.01.2019г. /в размер на 1838,10 лв./, 572,87 лв. - за периода от 01.03.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/28.02.2019г. /в размер на 2713,40 лв./, 591,87 лв. - за периода от 01.04.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.03.2019г. /в размер на 2921,80 лв./, 489,38 лв. - за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.04.2019г. /в размер на 2520,19 лв., 425,99 лв. - за периода от 01.06.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.05.2019г. /в размер на 2295,55 лв./, 362,38 лв. - за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.06.2019г. /в размер на 2044,60 лв./ и 351,46 лв. - за периода от 01.08.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.07.2019г. /в размер на 2084.27 лв./. Общо обезщетението за забавено плащане на неплатените суми по извършените доставки възлиза на 3196,16 лв.

Следователно, искът за заплащане на законната мораторна лихва върху посочените суми се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в исковото и обезпечителното съдебни производства за платена държавна такса в размер на 785,00 лв. и държавна такса от 05,00 лв. за издаване на обезпечителна заповед /арг. т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, както и адвокатско възнаграждение за исковото производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г. /с отбелязването на заплащане в брой е изпълнено изискването, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца за исковото производство - в случая цената на иска е равна на 19 614,07 лв., за който минималния размер на възнаграждението е 1118,42 лв. /830,00 лв. + 3% от 9614,07 лв. или 288,42 лв./. Адвокатското възнаграждение платено от ищеца е над минимума в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1850,00 лв./ и в този смисъл възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК /обективирано в неговото становище от 14.06.2021 г./ на адвокатското възнаграждение в исковото производство на ищеца е основателно и следва да бъдат присъдени 1118,42 лв., а не 1850,00 лв.

По отношение на разноските направени от ищеца в хода на изп. д. № 20217650401641 по описа на ЧСИ Гергана Илчева за налагане на обезпечителни мерки настоящият съд намира, че не притежава правомощие да присъди тези разноски в общ размер на 1458,00 лв. /т. 4 от списъка с разноски, вж. писмени доказателства л. 51-53 от делото/, а тези разноски следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител по следните съображения:

Посочените разноски представляват „разноски за образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителни мерки спрямо имуществото, предмет на исковите претенции“. Отделните размери и основание на разноските, включени в посочения сборен размер, са следните: 20,00 лв. -за образуване на ИД, 20,00 лв. за изготвяне на покани и други книжа, 150,00 лв. за налагане на запор без извършване на опис, 25,00 лв. допълнителни разноски /общо 258,00 лв. с ДДС/ и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. Казано обобщено, претендираните от ищеца разноски в общ размер на 1458,00 лв. съставляват разноски за изпълнителното производство, образувано по повод привеждането в изпълнение на допуснатото от съда обезпечение на предявените по делото искове. Реалното извършване на тези разноски настоящият съд приема за доказано.

Следва обаче да се отговори на въпроса дали под „разноски за обезпечително производство“ се имат предвид само разноските, извършени в съдебната фаза по допускане на обезпечението, или към тези разноски следва да бъдат прибавени и разноските, извършени в рамките на изпълнителното производство, образувано по повод налагането на допуснатите от съда обезпечителни мерки.

В тази насока настоящият съд споделя становището, обективирано както в практиката на ВКС, така и в тази на апелативните съдилища, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на 1/ бъдещи искове или 2/ в хода на висящо исково производство, докато в останалата част - по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. Съдебните и деловодни разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК съобразно изхода от съответния правен спор, не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки /така напр. определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о./. Тези разноски не попадат в кръга на посочените в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски. На първо място, в т. 5 от посоченото тълкувателно решение е поставен на разглеждане и са дадени разяснения по въпроса кога следва да бъде реализирана отговорността за разноските, направени в обезпечителното производство. И на следващо място, макар и кръга на разноските в обезпечителното производство да не е основния поставен на разглеждане въпрос в същата т. 5-та от ТР № 6/2013 г., то от мотивната част на посочената точка следва извода, че в тълкувателното решение се имат предвид единствено направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечаване на иска, респективно-разноските по съдебното производство за обезпечаване на бъдещ иск, но не и разноските, направени в изпълнителното производство по налагане на съответно допуснатите обезпечителни мерки – така изцяло определение № 318/24.09.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.т.д. № 475/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 506/17.12.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2158/2020 г., II т.о., като в съдебния си акт ВКС също приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. В определение № 3816/29.12.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 5193/2015 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., също е прието, че обезпечаването на иска е самостоятелна форма за защита на граждански права, която се реализира в рамките на обезпечителния процес. Той обхваща две производства – по допускане и по налагане на обезпечението. Съдебните и деловодни разноски не включват разходи в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Този извод следва от легалното определение но чл. 78, ал. 1 ГПК и дефинирането на разноските по т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК като направени от страните разходи в обезпечителното производство по молба за обезпечаване на иска. На присъждане с решение по съществото на спора подлежат направените от страните разноски в съдебната фаза на обезпечителното производство при благоприятен изход на спора за тях.

В определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., и цитираните в него определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 648/2011 г., I т.о., определение № 876/ 02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г., I т.о., също се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.

Следователно с оглед на изложеното и приемано в съдебната практика на ВКС  и апелативни съдилища обсъжданите разноски по изп.д. № 20217650401641 /т. 4 от списъка с разноски/ следва да се съберат от съдебния изпълнител, а неговите действия биха подлежали на контрол за законосъобразност по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК пред съответния Окръжен съд.

Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Обединена Българска банка“ АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание  чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „Аскент шоп“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 49, вх. „А“, ет. 4, ап. 38 да заплати на „Казанлък хляб“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Розово, общ. Казанлък сумата от общо 16 417,91 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сбор от продажната цена по договор за търговска продажба на хляб, хлебни и тестени изделия, брашно, по следните фактури: 1/ фактура №**********/31.01.2019г. – остатък от 1838,10 лв. /издадена за 2838,10 лв./, 2/ фактура №**********/28.02.2019г. - сума в размер на 2713,40 лв., 3/ фактура №**********/31.03.2019г. - сума в размер на 2921,80 лв., 4/ фактура №**********/30.04.2019г. - сума в размер на 2520,19 лв., 5/ фактура №**********/31.05.2019г. - сума в размер на 2295,55 лв., 6/ фактура №**********/30.06.2019г. - сума в размер на 2044,60 лв. и 7/ фактура №**********/31.07.2019г. -  сума в размер на 2084,27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Аскент шоп“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 49, вх. „А“, ет. 4, ап. 38 да заплати на „Казанлък хляб“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Розово, общ. Казанлък сумата от общо 3196,16 лв. /три хиляди сто деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ представляваща обезщетение за забава върху всяка фактура както следва: 1/ 402,37 лв. - за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.01.2019г. /в размер на 1838,10 лв./, 2/ 572,87 лв. - за периода от 01.03.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/28.02.2019г. /в размер на 2713,40 лв./, 3/ 591,87 лв. - за периода от 01.04.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.03.2019г. /в размер на 2921,80 лв./, 4/ 489,38 лв. - за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.04.2019г. /в размер на 2520,19 лв., 5/ 425,99 лв. - за периода от 01.06.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.05.2019г. /в размер на 2295,55 лв./, 6/ 362,38 лв. - за периода от 01.07.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/30.06.2019г. /в размер на 2044,60 лв./ и 7/ 351,46 лв. - за периода от 01.08.2019г. до 29.03.2021г. върху неплатения остатък по фактура №**********/31.07.2019г. /в размер на 2084.27 лв./.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Аскент шоп“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Сава Силов“ № 49, вх. „А“, ет. 4, ап. 38 да заплати на „Казанлък хляб“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Розово, общ. Казанлък, сума в размер на общо 1908,42 лв. /хиляда деветстотин и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: