Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 25.11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Д. Б., като разгледа докладваното от съдията
Кунчева т.д. № 65 по описа за
2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.И.А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и Д.А.А., с ЕГН **********, със
същ.пост.адрес, подадена чрез пълномощника им адв. Д.Ф. от САК, срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ул. „О. п.“ № ***. В исковата молба са наведени следните фактически твърдения:
С договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL40074/27.06.2008г. Т.И.А.
и А. Д.А. и „Юробанк България“ АД са уговорили предоставянето на
кредитополучателите на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 320 000 евро. На датата на усвояване на
кредитния ресурс 08.07.2008 г. страните по кредитната сделка са подписали
Приложение № 1 към договора, съгласно което заемната сума е в размер на 528 747
CHF. С договор за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL
58066/04.07.2012г. страните са постигнали договореност банката да предостави на
кредитополучателите кредит в размер на 391 100 евро за рефинансиране на кредит
№ HL 40074/27.06.2008г. На 05.07.2012г. страните са подписали приложение № 1
към договора за банков кредит от 2012г., съгласно което към датата на усвояване
на кредита официално обявеният курс на Централната банка за швейцарски франк
към евро е 1.2013, като определеният съобразно този курс размер на
предоставеният и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в евро по чл. 1
от Договора е 384 169 евро. С допълнително споразумение от 16.06.2014г. към
договора за кредит HL 58066/04.07.2012г. са преуредени условията на договора и страните
са постигнали договореност да превалутират кредита от евро в лева. На
05.05.2015г., кредитополучателят А. Д.А. е починал и е оставил за наследници
съпругата си Т.И.А. и децата си В. А.А. и Д.А.А.. На датата 22.05.2017г. Т.А., Д.А.
и В. А. –понастоящем починала, са
подписали с ответната банка допълнително споразумение към договор за кредит HL
58066, с което са изразили волеизявление да поемат изцяло всички задължения,
произтичащи от договора и са приели за установено в отношенията помежду си, че
остатъчният дълг по кредита е в размер на 579 196, 47лв. На същата дата -
22.05.2017г. страните подписали и второ допълнително
споразумение към договор за кредит HL 58066, с което са предоговорили условията
по кредита. Кредитът се погасява изцяло
от Т.А.. Според ищците размерът на
задължението за главница по договор за кредит HL 58066/04.07.2012г. е по-малък
от приетият за установен в отношенията между страните, поради следните
съображения: новационната сделка от
2012г. не е произвела правен ефект, тъй като не са се осъществили два от
юридическите факти, изграждащи фактическия й състав - новираният дълг в
швейцарски франкове е недействителен и не е налице съществена разлика между
стария и новия дълг, тъй като кредитът по договора от 2008г. е в евра, такъв е
и кредитът от 2012г. Не е налице съществена разлика между елементите на старото
и новото правоотношение / aliquid novi/ и страните не са изразили своята обща
воля и съгласие старият дълг да бъде прекратен и на негово място да възникнат
нови права и задължения /animus novandi /. Новационната сделка е нищожна и на още две
основания: тя съставлява спогодба върху непозволен договор и като такава не е
произвела правно действие съгласно чл. 366 ЗЗД. Новационната сделка е и с
невъзможен предмет по смисъла на чл. 26 ЗЗД, тъй като с нея е рефинансиран в
евро кредитен ресурс, който още през 2008г. е бил в същата валута; уговорката
за остойностяването на кредита от 2008г. в швейцарски франкове не е породила
валидни правни последици, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 18
и т. 19 от ЗЗП, противоречи на добрите нрави и е привидна сделка по смисъла на
чл. 17 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че договорът за ипотечен кредит съдържа
нищожни клаузи. Това са договорните
клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове, които са
нищожни, като неравноправни,
противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, като нарушаващи
изискванията на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ и като обективиращи привидна
сделка и не са произвели правно действие. Твърди се още, че от съдържанието на договора за ипотечен
кредит от 2008г. е видно, че е осъществен механизъм на двойно превалутиране,
вследствие на което кредитополучателите са усвоили евра, а швейцарски франкове
са били предоставени само виртуално и служат за остойностяване на дълга в
чуждата валута, за да реализира кредиторът икономическа облага от увеличената
му курсова стойност спрямо националната валута. Кредитът е
бил остойностен в чуждестранната валута, без тя реално да е предоставена
в собственост на кредитополучателите, което се установява от чл. 1, ал. 1 от
договора от 2008г. На потребителите е
предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 320 000 евро. Швейцарските франкове се предоставят на
кредитополучателите по блокирана сметка след представяне на молба от тяхна
страна за превалутиране на заема от франкове в евро /чл.2, ал. 1/, франковете са превалутирани служебно от
банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро на банката
в деня на усвояването, които евра са преведени по откритата в банката сметка на
кредитополучателите /чл. 2, ал. 3/. Сочи се от ищците, че с договорните
клаузи върху кредитополучателите, като по-слабата страна в правоотношението е
прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване на курсовата стойност на
швейцарския франк, който е стабилна валута и в случаите на икономическа криза ,
за разлика от българският лев, запазва висока стойност на финансовите пазари.
Според ищците през 2008г. е имало ясни признаци, че светът навлиза в
икономическа криза, което обстоятелство е било известно на кредитната
институция, професионално оперираща на банковите пазари. Именно защото е
разполагала с информация, че е възможно швейцарският франк да повиши драстично
стойността, банката е включила типовата клауза на чл. 24 от договора, която е
част от съдържанието на всички предварително изготвени от нея типови договори
за кредити, изразени в швейцарски франкове. Съгласно клаузата на чл. 24 от
кредитната сделка, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен е
обстоятелството, че променения курс на франка към българския лев може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове,
че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора и на чл.22 до 24 от
договора и че е съгласен с настъпването им. Наред с това, договорът за ипотечен
кредит не е съставен по ясен и разбираем начин, за да могат потребителите да
разберат съдържанието на правата и задълженията на страните, също така
конкретните икономически последици от усвояването на кредит във високорисковата
валута , при положение,че получават доходи в българското платежно средство.
Това е довело до значителното увеличаване на месечните погасителни вноски. Сочи
се също,че липсата на обективност и прозрачност при договорното уреждане на
правоотношението е основание клаузите да бъдат квалифицирани като
неравноправни, позовавайки се на тълкувателната практика на СЕС / преюдициално
заключение по дело С- 186/16, определението по дело С-119/17г. на СЕС/ и
цитираната практика на ВКС. Сочи се в исковата
молба, че налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически
състав по чл. 143 ЗЗП, защото ако търговецът беше постъпил справедливо с
потребителите, те не биха се съгласили с поемането на договорни клаузи,
регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове. С оглед на
принадлежността на банката към международна група за предоставяне на финансови
услуги, тя има и възможност в много по-голяма степен от отделния потребител да
предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга. Твърди
се от ищците, че прехвърлянето на валутния риск от повишаването на стойността
на чуждестранната валута спрямо българския лев върху потребителите ги е
поставило в особено уязвимо положение спрямо кредитора и създало в кредитното
правоотношение значителна неравнопоставеност между кредитодателя и
кредитополучателите, които понасят изцяло икономическите неизгоди от кредитната
сделка. Ищците считат, че сключването на договор с ясно изразен елемент на риск
между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, влиза в
противоречие с принципа на справедливост. Подобно договаряне нарушава и
принципната забрана за злоупотреба със свободата на договаряне. В случая кредиторът
е използвал необходимостта от материални средства на по-слабата страна в
гражданския оборот и в разрез в принципа на добросъвестността е създал явна
нееквивалентност между неговата престация в евро и дължимата от потребителите. В
исковата молба се сочи още, че съдържанието на дължимото поведение от банковата
институция се извлича освен от изискванията на справедливостта, но и от нормите
на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКИ, при отпускане
на кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена форма на
клиентите си своите условия по кредитите, които съдържат най-малко данни за
общите разходи по кредита (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с
договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят. Търговецът е нарушил и изискванията на чл. 59, ал. 2 от
ЗКИ - условията по кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин.
Поради неспазването на изискването по чл. 59, ал. 2 от ЗКИ за прозрачност и
обективност при изготвянето на съдържанието на договорните клаузи,
кредитополучателите не са могли да разберат мащабите и последствията на поетия
от тях валутен риск. Твърди се нищожност на основание чл. 17 от ЗЗД, на
клаузите, регламентиращи задължение на ищците
да погасяват кредита в швейцарски франкове. Сочи се че при тълкуване
волята на страните по договора се разкрива, че неговият смисъл е
кредитополучателите да усвоят реално евро, с които те могат да разполагат и да
се разпореждат. В резултат - налице е валидна, но прикрита сделка за
усвояване на кредитен ресурс в евро, а сделката съгласно която се предоставя
кредит в експозиция в швейцарски франкове е привидна и поради това - нищожна
сделка. Сочи се също така ,че с недействителната новационна сделка по договор №
58066 от 04.07.2012г., кредиторът неправомерно е увеличил размера на дълга за главница, в който е включил курсова
разлика от 97 486 евро, получена от спекулативната сделка по продажба на 384
169 EUR срещу покупката на 461 502, 90 CHF с цел издължаване на задълженията в
швейцарски франкове по кредит HL40074/2008г. Поради това сумата от 97 486 евро,
която неправомерно е включена от банката в главницата по кредита от 2012г., съставлява разликата между размера на остатъка
по кредита от 461 502, 90 CHF, изчислен по курса на ЕЦБ от 1.6098 за
евро-франк, приложим при усвояването през 2008г. и остатъкът по кредита от 461
502, 90 CHF, изчислен по курса на ЕЦБ от 1.2013 за франк - евро, приложим при
превалутирането през 2012г. Сочи се също така, че с допълнително споразумение
от 16.06.2014г., с което кредитът е преструктуриран от евра в левове, без
правно основание е включена тази част от главницата в размер на 174 512.38лв.,
формирана през 2012г. от курсовата разлика при превалутиране от швейцарски
франкове в евро. В исковата молба се твърди още, че доставчикът на финансовия ресурс се е
обогатил от получаваната от него без правно основание възнаградителна лихва в
размер на 20 000лв., начислявана върху тази неоснователно включена в
главницата сума от 174
512.38 лв. Посочва се също така в исковата молба, че по силата на чл. 26, ал.4 ЗЗД, сделката от 2012г. е само частично недействителна в частта относно
извършената новационна сделка, с която е променена валутата по кредита и в
останалата си част продължава да поражда валидни правни последици.
С исковата молба са заявени следните претенции: да бъде признато за установено спрямо „Юробанк България” АД, че
ищците не дължат сумата от 174
512.38лв., а след допуснатото изменение на иска – сумата от 190 666,42
лв., представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата
по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066 от
04.07,2012г., преструктуриран с допълнително споразумение от 16.06.2014г., като
исковата сума е формирана при
рефинансиране на задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 40074/27.06.2008г. от кредитната сделка на продажба на евра срещу швейцарски
франкове; да бъде осъден ответника „Юробанк България” АД да заплати в полза на първата ищца - Т.И.А. сумата в размер на 20
000 лв., а след допуснатото изменение на иска – сумата от 58 488,90 лв.
представляваща възнаградителна лихва, неправомерно начислявана през периода от
02.04.2015г, до 13.05.2020г. върху включената без правно основание в главницата
при превалутирането през 2012г. и преструктурирането през 2014г. курсова
разлика от 190 666,42лв., формирана от продажбата на евра срещу швейцарски
франкове. Претендира се и присъждане на законна лихва върху исковата сума от 58 488,90 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените в настоящото производство разноски.
Пълномощникът на ищците адв. Д.Ф. моли, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на материално затруднения ищец Д.А..
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. В случай,
че съдът приеме исковете за доказани по основание и размер, прави възражение за погасяването на
предявените чрез тях вземания поради изтекла давност.
С депозирания отговор на исковата молба
ответникът възразява, че първоначалните
кредитополучатели по договора за кредит от 2008 г. и договора за кредит от 2012
г. - А. Д.А. и Т.И.А. не са потребители по смисъла на §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Посочва ,че
договорът за кредит от 2008 г, е сключен от тях за покупката на недвижим
имот със стопанско предназначение, предвид описанието на имотите в чл. 1, ал.1
от Договора за кредит от 2008 г. и от описанието на същите имоти в нотариалния
акт за тяхната продажба. Твърди още, че
въпросните имоти представляват идеални части от поземлен имот и
построените върху него фабрична сграда, магазинни помещения и складово
помещение. Поради това те не могат да бъдат използвани за задоволяване на
жилищни или други лични нужди на кредитополучателите, а предвид тяхното
предназначение могат да бъдат използвани само за търговски цели. Освен това, в
писмения отговор на ответника са наведени твърдения, че към датата на сключване
на договора за кредит от 2008 г. и договора за кредит от 2012 г. покойният А. Д.А.,
е бил съдружник и управител в “Алфа Груп“ ООД, ЕИК ***, „Алфа Груп“ ООД, ЕИК ***,
„Алфа Груп ВТ“ ООД, ЕИК***, „Фотокерамика“ ООД, ЕИК ***, и „Алфа-21“ ЕООД, ЕИК ***
(с нова фирма „А. Инвест“ ЕООД), и съдружник в „Мемориал-21“ ООД, ЕИК ***. Той
е бил собственик на траурна агенция, зам.председател на Съюза на погребалните
фирми в България и председател на управителния съвет на Българската траурна
камара. От своя страна, към датата на сключване на договора за кредит от 2008
г. и договора за кредит от 2012 г., другият кредитополучател и ищца в
настоящото производство - Т.И.А., също е била съдружник в „Алфа Груп“ ООД, ЕИК ***.
Твърди се от ответника, че тъй
като ищците са наследници на покойния А. Д.А., то те следва да се считат, че са
в същото правно положение спрямо договорите от 2008 и 2012 г., каквото е имал и
техният наследодател. Поради това, ответникът
счита, че в случая не намират приложение
ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и практиката на
Съда на ЕС по тази директива е неотносима към настоящия спор. С отговора на
исковата молба ответникът оспорва твърдението на ищците, че кредитният лимит по
договора за кредит от 2008 г. бил уговорен и усвоен в евро, а не в швейцарски
франкове, което било видно от текста на чл.1, ал. 1 от договора за кредит от
2008 г.,както и от приложение № 1 към договора за кредит от 2008 г., съгласно
който кредитът е следвало да бъде усвоен за сумата от 528 747 швейцарски франка
(без сумата на т.нар. кеш бонус), което било подписано по предложение на
кредитополучателите. Навежда твърдения, че кредитният лимит по договора за
кредит от 2008 г. е усвоен в швейцарски франкове, защото по сметката на
кредитополучателите, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит от 2008 г.
за усвояването на кредита, е постъпила сума в швейцарски франкове, което било
видно представените писмени доказателства - банково бордеро №
1232637/09.07.2008 г. за главницата и
банково бордеро № 1234080/09.07.2008 г. за т.нар. кешбонус, както и от извлечението от сметката в
швейцарски франкове по чл. 2, aл. 1 от договора за кредит от 2008 г. Оспорва се
от ответника твърдението в исковата молба, че
чрез договора за кредит 2012 г. първоначалните кредитополучатели са
имали намерение да новират договора за кредит от 2008. Сочи се, че самото сключване на договора за кредит от
2012 г. няма за резултат погасяване на договора за кредит от 2008 г., както е
при новацията . Сочи се също, че договорът за кредит от 2012 г. е един нов банков кредит, който е отпуснат от банката на
първоначалните кредитоподучатели и в него, съобразно с чл. 430, ал. 1 ТЗ, е
посочена целта, за която се отпуска - предсрочно погасяване на Договора за
кредит от 2008г. С отговора на исковата молба се оспорват от ответника всички останали
твърдения на ищците за нищожност на договора от 2008г, като симулативен, както
и че в допълнение, страните изрично са установили и са се споразумели какви са
правата и задълженията помежду им чрез допълнителните споразумения, последващи договора
за кредит от 2012 г. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищците
са потребители по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, ответникът
навежда следните възражения: договорът
за кредит от 2008г е бил е отпуснат и усвоен в швейцарски франкове и това е
валутата, в която кредитополучателите са били длъжни да го изплащат.
Обстоятелството, че сумата по кредита в швейцарски франкове е преведена по
блокирана сметка, не прави уговорката
нищожна. Блокирането на сметката за усвояване на кредита се налагало от неговия
целеви характер - кредитът се отпуска за закупуване на определен недвижим имот,
който служи за обезпечение по договора, като кредитът се усвоява едва след
представяне от кредитополучателите на документите, описани в чл. 2, ал. 1 от договора
за кредит от 2008г. Според ответника, без механизма за блокиране сметката за
усвояване на процесния кредит, не може да се гарантира правото на банката да
получи първа по ред ипотека върху имота, за чието закупуване се отпуска кредита
(чл. 1, ал. 1 вр. чл. 14 от договора за
кредит от 2008 г.), защото ако сметката не беше блокирана кредитополучателите
ще могат да изтеглят сумата на кредита преди да е вписана в полза на банката
първа по ред ипотека върху имота, който се закупува е отпуснатия кредит. Не е
вярно твърдението на ищците, че банката
е прехвърлила върху кредитополучателите целия валутен риск по договора за
кредит от 2008г., тъй като банката им е предоставила цялата информация, с която е разполагала и с
която при полагане на дължимата грижа е могла да разполага в онзи момент, за да
могат кредитополучателите да преценят валутния риск, който произтича от
сключването на договор в чуждата валута швейцарски франк и който е свързан с повишаване на курса на чуждата
валута спрямо лева и еврото.
Процесуалният представител на
ищците поддържа исковите претенции в представените писмени становища по делото
и депозираната писмена защита.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете и поддържа направените
от него възражения чрез пълномощника адв. Д.Д. ***, който също е представил
писмена защита по делото.
Като писмени доказателства са приети следните представени от страните
документи: Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008г.; приложение № 1 към
договор за банков кредит HL 40074/27.06.2008г.; погасителен план от
08.04.2011г. по сделка № 923518; допълнително споразумение от 17.04.2011г. към
договор за банков кредит HL 40074/27.06.2008г.; договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066 от 04.07.2012г.; погасителен
план от 09.07.2012г. по сделка № 4288947; допълнително споразумение от
16.06.2014г. към договор за кредит НL 58066;
погасителен план от 17.06.2014г по сделка № 4387567; допълнително
споразумение от 22.05.2017г. към договор за кредит НL85066; погасителен план от 276.06.2017г, към сделка №
4670588; извлечение от сметка с аналитичен номер 1815 756 ********* 01 3 за
периода 09.07.2008г до 23.12.2019г.; нотариален акт № 71, том VІІІ, рег.№6545,
дело № 1086/ 27.06.2008г на Нотариус Савина И.; декларацията за свързани лица
от дата 26.04.2012 г.; молба от 01.04.2011 г. на А. Д.А. до банката; банково
бордеро № 1714346/10.07.2008 г.; искане на кредитополучателите от дата
09.07.2008 г.; банково бордеро № 1232637/09.07.2008 г.; банково бордеро №
1234080/09.07.2008 г.; искане за предсрочно погасяване от 05.07.2012 г.; 2 бр.
копия на кредитни досиета, приложени към молба на ответника от 23.11.2020 г.; 2
бр. дипломи за завършено висше образование, представени с молби от 16.12.2020г.
По делото са приложени и кредитните досиета по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 40074/27.06.2008 г. и договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL 58066 от 04.07.2012 г.
По искане на ищците по делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза, като на същата е поставена задача да
изготви заключение по поставените от страните въпроси в два варианта.
Въз основа на събраните писмени доказателства
и приетите заключения на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между ответника „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България“ АД/, от една страна, в качеството на кредитор, и от друга
страна А. Д.А. и Т.И.А., в качеството им на кредитополучатели, е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40074 от 27.06.2008 г. По силата на
договора на кредитополучателите е предоставен кредитен лимит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 320 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката-кредитор в деня на усвояване на кредита.
Кредитът е усвоен, като по блокирана
сметка на кредитополучателя А. А. на 09.07.2008 г. са прехвърлени 528 747 CHF, която сума представлява
предоставения кредитен лимит в швейцарски франкове, съгласно чл. 1 от договора,
определен съобразно курс купува на банката-кредитор за швейцарския франки към
евро – 1,652332. На същата дата е била
осчетоводена и валутна сделка по превалутиране на сумата в швейцарски франкове,
като банката е закупила 555 184,35 CHF и продала 336 000,48 евро на
клиент А. А., която сума в евро е постъпила по разплащателната му сметка. Съгласно
договора, кредитът е отпуснат при годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката-кредитор за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1,65 пункта, като към момента на сключването на договора БЛП е в размер на
4,5%. Крайният срок за погасяване на
кредита е 180 месеца, считано от датата на усвояването му. По силата на
договора кредитът е отпуснат за закупуване на недвижими имоти, находящи се в
гр. П., представляващи идеална част от дворно място, фабрична триетажна масивна
сграда и две магазинни помещения, на обща стойност 230 000 евро и за други
разплащания в размер на сумата от 90 000 евро.
Не е спорно между страните, че сума в размер на 50 000 евро от
отпуснатия кредит е била преведена от кредитополучателя А. А. в полза на
търговско дружество, в което същият е бил съдружник.
Безспорно установено е също така, че посочените в договора за кредит
недвижими имоти са били закупени от А. и Т. А. по силата на приложения
нотариален акт № 71/27.06.2008 г., като част от общата цена на същите в размер
на сумата от 230 000 евро е била заплатена на продавачите от отпуснатия на
купувачите банков кредит.
На 04.07.2012 г. между банката-кредитор и кредитополучателите е сключен
договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL58066, по силата на който предоставената
на кредитополучателите сума е в размер на 391 000 евро. Частта от този
кредит, представляваща задължение по договор № HL 40074/27.06.2008 г. към 04.07.2012 г.
е 384 169 евро и сумата е усвоена по блокирана сметка на кредитополучателя
А. А.. Сумата е превалутирана безкасово от евро в швейцарски франкове, по
официално обявения курс на Централната банка на швейцарския франк към евро в
деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на задълженията по кредита
от 2008 г., които към датата на усвояване на новия кредит, са в размер на
461 502,90 CHF, от които: редовна главница – 458 967,11 CHF и редовна лихва – 2535,79 CHF.
Към договора за банков кредит № HL58066/04.07.2012 г. е сключено
допълнително споразумение от 16.06.2014 г., с което страните по кредитното
правоотношение уговарят превалутиране на кредита от евро в лева, което се
извършва по валутен курс „продава“ за евро към лева /1,9575 към датата на
превалутирането/, при което остатъчният дълг в лева е: 689 255,19 лв. – редовна
главница и 27 156,55 лв. кеш бонус.
След смъртта на кредитополучателя А. А., настъпила на 05.05.2015 г., към договор № HL 58066/04.07.2012 г. е сключено
допълнително споразумение от 22.05.2017 г. между банката-кредитор и
наследниците на починалия кредитополучател – Т.А., Д.А. и В. А. /понастоящем
починала/, по силата на което последните са поели изцяло всички задължения,
произтичащи от този договор и последващите анекси и допълнителни споразумения
към него, при условията, при които задължението съществува към момента, като
тримата остават единствени кредитополучатели по отношение на банката относно
задълженията по договора. Страните са приели за установено, че остатъчният дълг
по кредита към датата на допълнителното споразумение е в размер на
579 196,47 лв. С второ допълнително споразумение от същата дата страните
са предоговорили условията по кредита.
Установява се от първото заключение на вещото лице, че процентното
изменение в курса на швейцарския франк на международните пазари от м.януари
2005 г. до м.юни 2008 г. е в увеличение с 2,95%. Динамика в посока увеличение
цената на швейцарския франк спрямо евро и лева се установява в началото на 2008
г. спрямо 2007 г. Изменението на стойностите на валутата швейцарски франк
спрямо евро/лева след м.юни 2008 г. до 14.05.2020 г. /датата на завеждане на
делото/ в процентно съотношение е показано от вещото лице в табличен вид, като
най-високите стойности, според заключението са достигнати на 15.01.2015 г.,
когато националната банка на Швейцария е приела решение за премахване на
минималния праг на курса евро/швейцарски франк и това довежда до срив на еврото
спрямо швейцарската валута.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на
разпитаната свидетелка П.Й., която е заявила, че към 2008 г. е работила като
експерт жилищно кредитиране при ответника, се установява, че тогава банката е
предлагала на своите клиенти ипотечни кредити в лева, евро и швейцарски
франкове. Съществувала е разлика в лихвените проценти по кредитите в различни
валути, като най-нисък е бил лихвеният процент по кредитите в швейцарски франкове. В тази връзка свидетелката
е посочила, че самата тя е ползвала кредит в швейцарски франкове именно поради
най-ниския лихвен процент по тези кредити. Свидетелката е заявила още, че към
2008 г. А. А. е бил клиент на банката и служителите са били добре запознати с
неговия бизнес. Към същата година е била налице съществена разлика между
кредитирането на физическите лица и търговците по различните видове продукти.
Според свидетелката отпуснатият на А. ипотечен кредит е кредит на физически
лица, а не бизнес кредит. Кредитополучателите са кандидатствали за
жилищно-ипотечен кредит като физически лица и отпуснатият им кредит е бил
такъв, при условията за физически лица, без значение, че източникът на доходи на А. А. е в качеството му на
собственик на фирма.
Предвид гореизложените фактически констатации, основани на
доказателствения материал по делото, съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на обективно кумулативно съединените искове е по чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД .
Ищците се позовават на качеството на потребители на първоначалните кредитополучатели по договора за
ипотечен кредит от 2008 г. и по договора за рефинансиране от 2012г. - А. А. и Т. А., а оттам и на специалната закрила по Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Със ЗЗП в националното ни законодателство са въведени разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението на чл. 2, б.“б“
от Директива 93/13/ЕИО е формирана практика на Съда на Европейския съюз.
Цитираната разпоредбата от директивата дефинира понятието „потребител“ като
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата на
националното ни законодателство е дадено сходно определение на същото понятие в
пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В настоящия случай, при съобразяване практиката на СЕС и въз основа на
конкретните обстоятелства по делото, съдът приема, че кредитополучателите по двата
процесни договора имат качеството на потребители по смисъла на цитираните
по-горе разпоредби от Директива 93/13/ЕИО и ЗЗП. Същите са кандидатствали за
ипотечен кредит като физически лица и такъв им е бил отпуснат при условията на
банката за кредитиране на физически лица. Фактът, че с отпуснатия кредит те са
придобили сгради със стопанско предназначение, както и че част от общата сума
по кредита е била преведена в полза на едно от дружествата, в които А. А. е бил
съдружник, по никакъв начин не променя гореизложения извод. В тази връзка съдът
споделя изцяло становището на процесуалния представител на ищците, че
придобиването на стопански имоти от двамата съпрузи не е равнозначно на
закупуване на имотите за осъществяване на търговска дейност с тези имоти от
името на някое от дружествата, в които А.
А. е имал участие, или лично от физическите лица – кредитополучатели.
Отделно от това, по делото е установено по безспорен начин, че към 2008
г. Т.А. не е имала никакво участие в търговските дружества, в които съпругът й
е бил съдружник. Видно от данните по приложеното кредитно досие, в искането за
отпускане на ипотечния кредит е отразено, че Т.А. работи на постоянен трудов
договор в РИОКОЗ гр. П., като изпълнява длъжността „Началник отдел“. При това
положение, след като същата, в качеството си кредитополучател – физическо лице,
няма функционална или професионална връзка с дружествата, в които участие има
другият кредитополучател, за когото ответникът твърди, че в случая е действал
като „търговец“, дори при успешно
доказване на тези твърдения, тя не губи качеството си на потребител.
Съдът счита също така, че по
отношение възражението на ответника, че първоначалните кредитополучатели по
договора за кредит от 2008 г. и договора за кредит от 2012 г. - А. Д.А. и Т.И.А.
не са потребители по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), и наведените в тази връзка твърдения от него следва да бъде приложен
правния принцип „venire contra factum proprium“. Това е така, тъй като ответната банка
през цялото време е третирала и двамата кредитополучатели като потребители,
предвид условията при които е отпуснат кредитът от 2008 г., както и предвид
обстоятелството, че се е възползвала от наследимата и неограничената
отговорност на кредитополучателите – физически лица, доколкото след смъртта на А.
А. неговите наследници са поели изцяло задълженията по съществуващата кредитна
сделка от 2012 г. и допълнителното споразумение към същата от 2014 г. При това
положение, дори банката да е знаела за евентуалното търговско предназначение на
кредита, като се има предвид, че е била наясно и с осъществяваната от
кредитополучателя А. А. търговска дейност, след като първоначално е третирала кредитополучателите
като потребители, последващото й домогване в рамките на съдебния
спор да докаже, че същите са действали като търговци, е проява на непоследователност
и противоречивост в поведението, от
което страната не може да извлича изгодни за себе си правни последици.
Във връзка с релевантния спорен
въпрос относно характера на договора от 04.07.2012 г. и в частност налице ли е
връзка между този договор и договора от 27.06.2008 г., при което валидността на
договора от 04.07.2012 г. би била обусловена от валидността на клаузите на
договора от 2008 г., съдът намира за неоснователен довода на ищците, че договорът от 2012 г. представлява новационна
сделка, чрез която са погасени задълженията по договора от 2008 г., съдържащ
неравноправни клаузи.
Правната доктрина и установената съдебна
практика приемат, че предпоставките, които характеризират обективната новация,
са: 1/ съществуване на валидна възникнало задължение, което се погасява; 2/
валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между
погасеното и новосъздаденото задължение; 4/ намерение за новиране; 5/ страните
трябва да са способни да новират. По своето естество новацията предполага нов
елемент в състава на облигационното отношение и трябва да засяга някои от
съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до
предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора
нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото. Обективната
новация изисква ясна воля за поемана на длъжника на нов дълг с нов предмет или
ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор.
Т.е. обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД е налице, когато волята на
страните за новиране е обективирана в договора. Същата не може да се
предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението,
подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 от ЗЗД, с оглед разкриване на
действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за
заместването му с нов /р.№ 110/17.07.2015 г. по т.д.№ 1568/2014 г. на ВКС, I ТО; р.№ 85/01.09.2017 г. по т.д. № 2286/2015 г. на ВКС, I ТО/.
В
случая от съдържанието на договора, сключен между банката-кредитор и
кредитополучателите на 04.07.2012 г., е видно, че в същия не е обективирана
воля на страните за новиране на задължението по договора от 2008 г. Осъществяването
на целта на отпуснатия с този договор кредит в евро - рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит № HL58066 не води до новиране на задължението, без
изрично страните да са заявили воля за това. Новацията не се предполага, затова
волята на договорящите за извършването й трябва да е изразена по недвусмислен
начин, а такава воля в случая не е налице.
Съдът счита, че процесният договор от
2012 г. не може да се разглежда и на плоскостта на чл. 365 и сл. от ЗЗД. За да
представлява спогодба, този договор не следва да има самостоятелен характер, а
да обективира изявено съгласие на страните за преуреждане на съществуващото
правоотношение от 2008 г., поради възникнали или предстоящи спорове, чрез
взаимни отстъпки. Необходимост от такова предоговаряне на отношенията би
възникнало при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателите,
изразяващо се в нередовно обслужване на кредита.
В Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка
и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм., бр. 40 от 13.05.2014 г./, която
наредба е била действащ нормативен акт към момента на сключването на процесния
договор от 2012 г., е предвидена възможност за преструктуриране на рисковите
експозиции. Съгласно чл. 13, ал. 1 от същата наредба една експозиция се счита
преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени
чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото
му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на
дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. В чл. 13, ал.
2 от наредбата е предвидено, че първоначалните условия на споразумението се
считат за изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на дълга /главница и/или
лихви/, замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други
финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени во
договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива.
Видно е от съдържанието на сключения между банката и първоначалните
кредитополучатели договор от 2012 г., че уговореното рефинансиране не
представлява преструктуриране на рискова експозиция по смисъла на цитираните
разпоредби от Наредба № 9/2008 г. /отм./. Рефинасираните задължения по кредита
от 2008 г. са такива за редовна главница и редовна лихва, т.е. кредитът е
обслужван редовно от кредитополучателите и няма просрочени задължения по същия
към момента на сключване на договора от 2012 г. При това положение се налага
извод, че целта на отпуснатия кредит в евро през 2012 г. всъщност е
предсрочното погасяване на редовния кредит от 2008 г., отпуснат в швейцарски
франкове. С оглед осъществяването на тази цел на 05.07.2012 г. кредитополучателят
А. А. е депозирал пред банката изрично искане за предсрочно пълно погасяване на
ипотечен кредит HL 40074.
В контекста на тези съображения, съдът
приема, че договорът от 2012 г. има самостоятелен характер, т.е. представлява
нов договор за банков кредит, отпуснат на първоначалните кредитополучатели с
цел предсрочното погасяване на договора за ипотечен кредит от 2008 г. В този
смисъл и доколкото от данните по делото се установява по безспорен начин, че
целта на новия договор е осъществена – остатъчните задължения по ипотечния
кредит от 2008 г. са погасени изцяло и предсрочно, както и че не е налице
връзка между двата договора, обуславяща валидността на договора от 2012 г. от
валидността на клаузите на договора от 2008 г., то въпросът за евентуалното
наличие на неравноправни клаузи в договора от 2008 г. се явява ирелевантен,
поради което наведените в тази връзка доводи в исковата молба не следва да
бъдат разгледани.
Независимо от това, съдът счита, че с
оглед наличните данни по делото, наведените от ищците доводи за осъществен
механизъм на двойно превалутиране при кредита от 2008 г., вследствие на което кредитът
е бил усвоен в евро, а швейцарските франкове са били предоставени само
виртуално, за да реализира кредиторът облага от превалутирането, както и за
прехвърлен изцяло валутен риск върху кредитополучателите, като по-слабата
страна в правоотношението, от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския
франк, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се налага извод,
че кредитополучателите са уговорили с банката да им бъде предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в евро, като са
възприели същия за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент към момента,
въпреки че кредитът е бил сключен за закупуване на недвижими имоти, чиято цена
е заплатена не в швейцарски франкове, а в евро. Тази уговорка определя
основната, характеризираща договора за кредит престация и не противерчи на
специалните разпоредби на ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал.1 ТЗ.
Обстоятелството, че реален паричен поток от банката-кредитор към
кредитополучателите в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения в швейцарски франкове кредит на разположение на кредитополучателя
А. А. в резервната валута на страната
/евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в
кредитния договор, въз основа на заявено искане за усвояване на суми по кредита с
посочен размер на швейцарските франкове
и искане за превалутиране на усвоения в швейцарски франкове кредит в евро, не
обуславя извод, че договорът е сключен в резервната валута на страната /евро/,
т.е., че валутата, в която е договорен и предоставен кредитът е евро /в този смисъл решение № 136/20.01.2021 г. по
т.д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение; решение № 168/29.01.2021 г. по
т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. Също така, от наличните данни
по делото не може да се направи извод, че кредитополучателите по договора от
2008 г. не са могли да преценят икономическите последици от възможните промени
в обмените курсове за финансовите им задължения и да вземат съответни на тези
последици решения. Същите са обслужвали редовно предоставения им валутен кредит
в швейцарски франкове и при очерталата се тенденция за повишаване на обменния
курс на тази валута спрямо еврото своевременно са поискали нов кредит в евро, с цел
предсрочното погасяване на кредита в швейцарски франкове, като това е сторено
далеч преди достигнатия пик в нарастването на валутния курс на швейцарския
франк през 2015 г.
С оглед предмета на правния спор, който
не включва изпълнението на последващия и напълно самостоятелен договор за
кредит, сключен между ответната банка и първоначалните кредитополучатели през
2012 г., изменен с допълнителните споразумения от 2014 г. и от 2017 г., не следва
да бъде преценява и валидността на клаузите в този договор. Само
за правна яснота в настоящото изложение следва да бъде посочено, че доколкото договорът от 2012 г. не е стандартен договор за
предоставяне на конкретен вид банкова услуга /кредит от съответния вид
банков продукт/, то характерът му е на
споразумение при индивидуално уговорени клаузи между страните, поради което и
на основание визираното в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП изключение, дори да съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, същите не са нищожни.
Предвид гореизложените съображения, съдът
приема, че предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, за установяване, че ищците не дължат на ответника
сумата от 190 666,42 лв., представляваща курсова разлика, включена без правно
основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL 58066 от 04.07,2012г., преструктуриран с
допълнително споразумение от 16.06.2014г., се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Преценката за основателността на
предявения обективно съединен осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр.първо от ЗЗД, за сумата от 58 488,90 лв., представляваща възнаградителна
лихва, неправомерно начислявана през периода от 02.04.2015г, до 13.05.2020г.
върху включената без правно основание в главницата при превалутирането през
2012г. и преструктурирането през 2014г. курсова разлика от 190 666,42 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, е обусловена от изхода на спора по
установителния иск, с оглед на което този иск също се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При
този изход на процеса, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него и своевременно претендирани разноски, в установения по
делото общ размер от 5511,59 лв., в т.ч. 4693,99 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС и 817,60лв. – възнаграждения на вещото лице, за които е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
Т.И.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и Д.А.А., с ЕГН **********,
със същ.пост.адрес, чрез пълномощника им адв. Д.Ф. от САК, срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ул. „О. п.“ № *, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ
да бъде признато за установено спрямо ответника,
че ищците не му дължат сумата от 190 666,42 лв., представляваща курсова
разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58066 от 04.07,2012г.,
преструктуриран с допълнително споразумение от 16.06.2014г., която сума е формирана при рефинансиране на
задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
40074/27,06.2008г. от кредитната сделка на продажба на евра срещу швейцарски
франкове.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
Т.И.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и Д.А.А., с ЕГН **********,
със същ.пост.адрес, чрез пълномощника им адв. Д.Ф. от САК, срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ул. „О. п.“ № *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД да бъде
осъден ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да заплати в полза на първата ищца - Т.И.А. сумата в размер на 58
488,90 лв. представляваща възнаградителна лихва, неправомерно начислявана през
периода от 02.04.2015г, до 13.05.2020г. върху включената без правно основание в
главницата при превалутирането през 2012г. и преструктурирането през 2014г.
курсова разлика от 190 666,42лв., формирана от продажбата на евра срещу
швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.И.А., с ЕГН **********, и Д.А.А.,
с ЕГН **********, да заплатят в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. С., ЕИК ***,
сумата от 5511,59 лв. /пет хиляди петстотин и единадесет лева 59 ст./,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: