РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
21,
08.01.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на осми януари, две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително
заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова, въззивно гражданско
дело № 5 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Д.Д.М. и Т.Д.М. и от
Прокуратурата на Р. България против Решение № 1330/05.11.2018г., пост. по
гр.д.№ 766/2018, ПдОС, с което е Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Д.Д.М. и Т.Д.М., в качеството им на наследници на Д. Т
М., починал на 08.05. 2018г. , сума в размер на 3000 лв. ,съотв. по 1500лв. за
всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя им
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство
с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК ,по което е признат за невинен
и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г.
присъда №99/14.03.2013г. , постановена по нохд №6710/2012г. на ПРС,ведно
със законната лихва върху сумата ,считано от 29.03.2015г. до изплащането й; 10
лв. разноски по делото, като е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния заявен размер от 50000лв., както
и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 27.09.2012г. до 29.03.2015г.,като неоснователни, както и Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати
на адвокат Е Г И440лв., за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на ищците -Д.Д.М. и Т.Д.М. по гр.д.№766/2018г. на
ОС-Пловдив.
Жалбоподателите ищци Д.М. и Т.М. са
останали недоволни от отхъврлителната част на решението. Не са формулирали доказателствени
искания в подадената въззивна жалба.
Жалбоподателят ответник Прокуратурата на
Р България обжалва решението в частта, в която искът е бил уважен. Също не е направил доказателствени искания във
възизвната жалба.
Д.М.
и Т.М. са подали отговор на въззивната жалба на жалбоподателя-ответник.
Прокуратурата на Р България не е подала
отговор на въззивната жалба на М.
При проверка на допустимостта на подадените
въззивни жалби съдът констатира, че същите изхождат от страни в производството,
ищци и ответник, останали недоволни от различни части на постановеното
съдебно решение, насочени са против
подлежащ на обжалване съдебен акт, подадени са в срок, поради което и се явяват
допустими. Внесена е дължимата ДТ по
жалбата на М. Налице са предпоставките
на чл.267 от ГПК, поради което производството ще следва да бъде насрочено за
разглеждане в ОЗ.
Предвид липсата на доказателствени
искания от страните, съдът не дължи произнасяне.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 11.02 .2019г. от
13,30 ч.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :