№ 379
гр. В., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200814 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. А.
М., ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. „М.в.“ № 38, против Наказателно
постановление № 23 – 0953 – 000714/ 29.06.2023 г. на Началник група в
ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява в
зала, представлява се от процесуален представител. Излагат се съображения
относно несъставомерност на нарушението както от обективна, така и от
субективна страна поради издадено разрешение от кмета на Община В. за
извършване на товаро-разтоварна дейност от управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил в населеното място. Претендира се адвокатско
възнаграждение.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 09.06.2023г. в 18:00 ч. мл. автоконтрольор В. А. възприел, че в гр.
В., на бул. П.“ с посока на движение от кръстовище с ул. „А. С.М.“ към
кръстовище с ул. „Ш.“ М. М. управлявал състав от ППС влекач „С.Р. 500 ЛА
4 Х 4 ХНА“ с рег. Номер В........, собственост на фирма „А.Т. БУЛСТАТ
********* и прикачено полуремарке с рег. Номер WGM2792P с техническа
допустима максимална маса на състав от ППС 40000 кг. Било констатирано,
че водачът нарушава пътен знак В18 – забранено влизането с маса с товар по -
1
голяма от 8 т. Съставен бил АУАН серия GA №981157 от 09.06.2023 г. за
нарушение по чл. 6, т.1. Актът бил предявен на водача, който го подписал с
възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка МПС,
възражение с рег. Номер 953000 – 5863/15.06.2023г. с приложение служебна
бележка от Община В. с рег. Номер РД – 02- 06 – 2283 - 1/07.06.2022г.,
докладна записка с рег.номер 953р – 4130/27.06.2023, справка за
нарушител/водач,.
Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП /на 06.07.2023г./ и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и цитираната заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Двата акта са
издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията
на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес,
както и процесния автомобил, които безспорно данни позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, "Участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка".
В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП
е посочено, че жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „СКАНИЯ‘‘
с прикачено полуремарке е навлязъл след пътен знак "В18", забраняващ
влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по
2
безспорен и категоричен начин както неспазване от страна на водача на
въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била
сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства не се
установяват по безспорен и категоричен начин съставомерните признаци от
обективна страна на вмененото нарушение. На процесната дата и час –
09.06.2023г. жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил е преминал
по описаната в АУАН и НП улица, навлизайки срещу забраняващ знак. Видно
от приложената служебна бележка към подаденото в срока по чл.44,ал. 1 от
ЗАНН възражение обаче юридическото лице, собственик на товарния
автомобил, е разполагал с разрешение за извършване на товаро-разтоварна
дейност в рамките на урегулираната територия на града. Съгласно
приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се наказва
с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:
навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. За да е
правомерно движението по пътната мрежа, в настоящия случай –
урегулираната територия на град В., с установените стойности относно
размерите на управляваното ППС – 40т., превишаващи максимално
допустимите 8т., е необходимо водачът да притежава разрешение от
общината съгласно разпоредбата на чл.14, ал. 2, б. „Б“, т.3 от НАРЕДБА № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Към момента на констатиране на вмененото нарушение водачът М.
е разполагал с разрешително за движение в населеното място. Същото е
издадено от кмета на Община В. на основание чл. 44,ал. 1,т.1 и ал. 2 ЗМСМА
и чл. 52, ал. 1, т., 4 от Наредба за организация на движението на територията
на Община В.. Видно от изходящия номер на разрешителното е, че същото е
било валидно към момента на установяване на вмененото нарушение.
Предвид съображенията, изложени до момента, съдът обуславя извода,
че жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение, за което е наказан по административен път, санкционираното
дружество не може да бъде административно наказателноотговорно лице по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство
е от административно наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези
предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно
наказващия орган като представител на административно наказателното
обвинение. Следва да се подчертае, че отразеното в акта за административно
нарушение не се счита за безспорно доказано със самия факт на неговото
съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с
установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че
претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето,
срещу което е образувана административно- наказателната преписка.
3
Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се установи,
че жалбоподателят М. М. не е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение, предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
по-горе от съда.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за да гарантират
в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат
конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то
да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е
нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното
постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като
нарушена законова норма на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП обхваща широк спектър от
дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за
участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Наличието на такива алтернативни
хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика
от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било
отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта
да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението. В
настоящия казус не е посочена конкретното предложение, а е визиран чл. 6,
ал. 1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни задължения
за водачите на МПС.
С оглед изложените по-горе съображения Съдът счита, че
административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си,
визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени
събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на
спорните доказателства.
От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно
противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0953 – 000714/
29.06.2023 г. на Началник група в ОДМВР В., Сектор „Пътна полиция“, с
което на М. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „М.в.“ №38 е
4
наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП
„глоба“в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-В. да заплати на М. А. М. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „М.в.“ №38 сумата от 350/триста и петдесет лв./лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 814/2023
г. по описа на РС-В..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. В.
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5