РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120103023 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж.П.С. и М.М.М.Д против Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес ***, с която
се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
ищеца сумата от 231.78 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия за периода от 16.03.2020г. до 15.06.2020г., сумата от 15.12 лева лихва за периода от
15.05.2020г. до 18.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди
се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По
силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на
ответницата с клиентки номер ***. Ответницата е подала заявление за продажба на
ел.енергия, ведно с декларация за достъп до мрежата, договор за наем на имота и декларации
от собствениците, че са съгласни партидата да бъде сменена на нейно име. Ответницата е
била длъжна да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове.
Ищецът твърди още, че е доставил на ответницата енергия в процесния период на обща
стойност 231.78 лева, за което били издадени и фактури, подробно описани в исковата
молба. Плащане от страна на ответницата обаче не последвало. С тези мотиви моли
предявените искове да се уважат. Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр.98а ЗЕ вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата чрез особения й представител, с който искът се оспорва. Заявява се, че се
претендира разходваната ел.енергия за обект в ***, но се представят документи за имот в
***. Ето защо искът е неоснователен.
Първоначално ищецът се е снабдил за търсените вземания със заповед за
изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г. по реда на чл.410 ГПК. Заповедта е
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът е завел иск за установяване на
вземането си по общия ред.
Бургаският районен съд, като съобрази представените по делото доказателства и
закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
Данните сочат, че между страните има възникнало облигационно правоотношение с
предмет доставката на електрическа енергия за недвижим имот, представляващ апартамент
в ***. Ответницата е наемател на имота, което обстоятелство се установява от представената
заповед за настаняване, издадена от кмета на Община Бургас. Имотът е общински, като
общината е уведомила ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, че считано от 31.05.2017г. е
настанен нов наемател, а именно ответницата. Налице е съгласие на собственика на
жилището партидата да бъде прехвърлена на наемателката, която е подала заявление за
започване на продажба на електрическа енергия. Следователно, налице е облигационно
правоотношение между страните за продажбата на ел.енергия.
Изготвената техническа експертиза доказва потребеното електричество за процесния
период, тъй като е установила, че обектът е бил захранен с ел.енергия, електромерът има
всички изискуеми стикери и пломби, отчитането му е дистанционно, а фактурираните
количества съвпадат.
Изготвената икономическа експертиза дава заключение, че фактурирането на сумите
за ел.енергия е извършено правилно. Вещото лице обаче е установило, че на 20.05.2021г. по
фактурите са отразени плащания, като същите са изцяло изплатени, както и лихвите за
забавено плащане от 15.12 лева до 18.01.2021г. и допълнително от 7.85 лева до 20.05.2021г.
При това положение исковете са неоснователни, поради извършено в хода на
процеса плащане на всички претендирани суми – главница и лихва. Фактът на плащането
трябва да се вземе предвид по чл.235, ал.3 ГПК и да се счете, че към момента, поради
извършеното плащане, вземанията на ищеца са погасени. Ето защо исковете по чл.422 ГПК
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото ответницата е дала повод за завеждане на делото и чрез особения си
представител е оспорила иска по основание и размер, тя трябва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сторените от него разноски от общо 695 лева в исковото производство и 75 лева по
заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.П.С. и М.М.М.Д против Й. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, *** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 231.78 лева /двеста тридесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия за периода от 16.03.2020г. до 15.06.2020г., сумата от 15.12 лева /петнадесет лева и
дванадесет стотинки/ лихва за забава за периода от 15.05.2020г. до 18.01.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 19.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № ***г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на БРС, поради извършено плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж.П.С. и М.М.М.Д сумата от 695 лева /шестстотин деветдесет и пет
лева/ разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/
разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
3