Р Е Ш Е Н И Е
№ 260516
Гр.Пловдив, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 10.11.2020 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2221/2020 г. по
описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Й.Т.П.,
ЕГН: **********,***,
чрез пълн. й адв.E.
И. против
решение №2653/28.07.2020 г. по гр.д.№14829/2019 г. на ПРС, 3 гр.с., с
което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. във вр. чл.79 ЗС, да се признае за установено по отношение
на Б.И.М., ЕГН: **********, че ищцата е собственик на основание придобивна
давност въз основа на упражнявано от нея давностно владение, считано от 1988 г.
за 25/ 88 идеални части от жилищна еднофамилна сграда с идентификатор №
78029.36.10.1, както и считано от 1980 г. за сградата с идентификатор №
78029.36.10.2, и двете построени в поземлен имот с идентификатор № 78029.36.10,
находящ се в село ****, и с което е осъдена Й.Т.П.
да заплати на ответника разноските по делото. В жалбата се поддържат оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете, както
и за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемите Б.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***,
чрез адв.И.Д., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14
граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е
дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата
отговаря на изискванията на закона по
форма,съдържание и приложения.
Производството,
в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.79 ЗС, предявен от Й.
П. против Б.М..
С
обжалваното решение РС е отхвърлил предявения иск.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че РС
неправилно е допуснал до разпит свидетеля Д. М., тъй като съгласно
чл.164,ал.1,т.1 ГПК недопустими били свидетелски показания за установяване дали
е извършена делба на имотите от общия наследодател на страните преживе по
чл.77,ал.1 Закона за наследството, където е казано, че наследодателят може
преживе да раздели имотите си между своите наследници като включи и запазената
част; съгласно чл.77,ал.2 ЗН тази делба може да бъде извършена с акт на дарение
или със завещание, но и при двете правни сделки писмената форма била условие за
действителност, а такива доказателства нямало по делото; че РС не е преценил
показанията на свидетеля Д. М. съгласно чл.172 ГПК с оглед нейната
заинтерисованост от изхода на спора като съпруга на ответника, както и това, че
тя няма непосредствени впечатления за обстоятелствата, а преразказва чутото от
други лица; че неправилно РС е приел, придобитият от ищцата съседен имот
/1200/2180 ид.ч. от им.пл.№222 заедно с постройките в западната му част/, с
констативен НА от 1985 г. за собственост по давност, подкрепя тезата за
извършена неформална подялба; че РС не е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства
– от решението от 24.04.2014 г. по гр.д.№13899/2013 г. на ПРС,17 г.с. е видно,
че М. е предявил УИ за целия имот пл.№222, а не само за неговата част, което по
категоричен начин оборвало тезата му, че е „извършена делба преживе от
наследодателя и всеки си знае собствената си част“, че от същото решение се
установявало, че към 1980 г. ответникът не е бил собственик на земята, поради
което не е станал собственик на сграда №2 по приращение /след като Б.М. е
владял процесния имот от 1994 г. в продължение на повече от 10 г., то едва към
2004 г. той е могъл да стане собственик на земята- не по-рано – ТР№4/2012 г. от
17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради което към момента на построяването на
банята-1980 г. той не е бил собственик на земята, следователно не е
придобил същата по приращение; че неправилен бил извода на съда, че ищцата
била допусната от ответника да живее в процесните помещения, че неправилно
съдът не е приел, че ищцата е извършила ремонт на покрива на сграда №1.
Въззиваемият е депозирал отговор на ВЖ, с който
оспорва жалбата. Счита, че ищцата е признала собствеността му върху ПИ изрично
в ИМ; счита, че за да се придобие по давност право на собственост върху ид.ч.
от чужд имот, лицето, което държи вещта трябва да превърне с едностранни
действия държането си във владение, с тях по явен и недвусмислен начин да се
отрича собствеността на собственика – недопускане на собственика до имота,
отстраняването му от имота, оспорване на правото му на собственост с действия
или думи, плащане на данъчите; счита, че свидетелката Д.М. е дала много
обстойни и детайлни показания, че за устната подялба знае от чичовците му и
съпругите им; че в НА № ****/**** г. за собственост по давност на ищцата е
записано, че своеният имот граничи на изток с М. М. и Б.М., което се
потвърждавало и от свидетелите на ищцата; че въззиваемият от самото си
раждане е владял процесната сграда №1,
която е строена през 1933-35 г. от баща му И. М., а не както се твърди в ИМ
през 1960 г.
По последния довод,съдът намира, че с допълнително
становище на л.68 от д.Рс ищцата е заявила, че сградата е построена 1935 г.
От представените по делото
доказателства се установява следното:
От
удостоверение за наследници изх.№ 122/ 01.04.2013 г. на Кмество с. ****, община
****, се установява, че общият наследодател И. Л. М. е починал на 21.02.1955
г., като е оставил за свои законни наследници М. С. М. - съпруга, починала на
01.03.1994 г., С. И.М. – син, Б.И.М. – син, Т. И.М. – син, както и М. И. С. –
дъщеря, починала на 03.11.1990 г. Ищцата е дъщеря на починалия през 1988 г. Т. М..
С нотариален акт за собственост на имот, придобит по обстоятелствена
проверка № ****, том 5, дело № ****/ **** г., Т. И.М. и Й.Т.П., са признати за
собственици по давностно владение по отношение на едноетажна жилищна сграда с
изба, застроена върху 64 кв.м., навес и лятна кухня, построени в западната част
на дворното място, ведно с 1200/2180 ид.части от дворното място, цялото с площ
от 2180 кв.м., с реално ползване на западната част на двора, представляващ имот
с пл. № 222, намиращ се северозападно до кв. 30 по плана на село ****.
С решение № 1704 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 13899/2013 г. на ПРС, XVII гр.с., е признато за установено по
отношение на Община ****, че ответникът е собственик на реална част от имот с
пл. № 033141 по КВС на село ****, която с площ от 1054 кв.м. - ПИ № 161 по
действащия кадастрален план на с.**** от 1990 г. и е отхвърлен искът по
отношение на останалата площ от имот №033141, извън границите на ПИ № 161,
площта, явяваща се разлика между цялата площ от 2180 кв.м. и площта от 1054
кв.м.
Въззиваемият се легитимира като собственик с НА за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № ****, том I, рег. № 1090, дело № **** от **** г., с който е признат
за собственик на основание давностно владение по отношение на ПИ № 033216,
находящ се в землището на с.****, общ. ****, с площ от 1,054 дка, в местността
„Край селото“, образуван от имот № 033141, ведно с построените в него три
сграда: сграда № 1 – къща с площ от 88 кв.м., сграда № 2 – друга жилищна сграда
(барака, лятна кухня) с площ от 11 кв.м., сграда № 3 - друга жилищна сграда
(барака, лятна кухня) с площ от 20 кв.м.
В отговора си на ИМ по чл.131 ГПК
ответникът е взел становище, че сграда №1 е построена от И. М. през 1933 г., а
сграда №2 е построена от ищцата през 1980 г., но станала негова собственост по
приращение по чл.92 ЗС, тъй като не й бил отстъпил правото на строеж; 1954 г.-
И. М. направил устна подялба на целия имот; признава, че ищцата ползва стая и
килер, общо от 25 кв.м. от сграда 1, но с уговорката – докато е жива или докато
ответникът реши да продаде къщата.
Не се
спори по делото, че процесната ЖС №1 /по приложената на л.20 от д.РС скица/ с
площ от 88 кв.м. има 2 самостоятелни
входове – от запад и от юг, т.е. не са функционално свързани един с друг. Не се
оспорва от ответника, че ищцата Й. е построила сграда №2 –баня с тоалетна / по скица н ал.21 от д.РС/ от 11
кв.м. през 1980 г. Не се доказа твърдението на ответника, че ищцата ползва
процесните помещения по устната им уговорка /докато е жива или докато
ответникът реши да продаде къщата/. В тази насока са само показанията на
свидетелката Д. М., които преценени на основание чл.172 ГПК, съдът не кредитира
като необективни и неубедителни поради нейната заинтерисованост от изхода на
делото, тъй като същата е съпруга на ответника, както и поради това, че тези
показания не се подкрепят от останалите гласни доказателства:
По
делото са разпитани свидетелите – А. Т. М., без родство,съсед, С. С. Н. – без
родство и М. К. – без родство. От показанията на разпитаните свидетели А. М. и С. Н. се установява, че от раждането си до
смъртта на баща си Й. живеела в къщата в съседния имот №162, а в малката къща
/процесната пристройка към сграда №1 и сграда №2 в имот 161/ е заживяла след
смъртта на баща й Т., /поч.1988 г.-б.м./; през 1979-1980г. Й. построила
баня/сграда №2/, долепена до малката къща, а след това направила ремонт на
покрива на сграда №1; помещенията, които
ползувала били стая,кухня и баня. Б. идвал много рядко – 5-6 пъти на
година през лятото, но не оставал да спи в къщата, а последните 2-3 години
въобще не бил идвал. Ищцата направила в банята теракот и фаянс, обратни води,
обзавела останалите помещения с мебели, поддържала помещенията, в които
живееела, правила периодично ремонти; майката на Б. живеела в другите стаи от
къщата /сграда №1/ до смъртта си през 1992-1993 г.
Св.Н.
установи също, че през 2019 г. идвали цигани, които притеснявали Й., че ще
купуват къщата, но тя със сина й ги изгонили.
Свидетелят
М. К. установи, че Б. и майка му живеели в две стаи от къщата, а отстрани имало
лятна кухня, която се ползвала от бащата на ищцата – Т.; свидетелят знае имота
до 1986 г.- дотогава Й. живеела в голямата западна къща; майката на Б. живеела
в къщата до 1994 г.; не знае за уговорката между наследниците на И. Б.; не знае
за уговорка между Б. и Й. тя да живее в процесните помещения докато той намери
купувачи за къщата; знае,че Б. *** от 1976 г.
Св.Д.
М. установи, че от 1976 г. знае имота, когато се омъжила за Б.М.; доколкото
знае имало двама чичовци и от жените им знаела, че новата къща на Т. е
направена през 50-те години за тях, а в старата къща оставали те; свекърва й
починала през 1994 г., а тя и Б. живели 2-3 години в старата къща, от която
ползували другите две стаи, а после се преместили в С.; след смъртта на майката
на Б., двамата с него не живеели в процесната къща и не спяли там; Й. не
предявявала претенции за собственост към тяхната къща; понеже в голямата къща Й.
нямала вода и кухня, тя и съпруга й чистосърдечно й отстъпили кухнята, защото
не живеели в ****; тези помещения /стая, кухня и баня/ се ползвали от Й. и мъжа
й, които живеели там и в момента. Свидетелката била слушала, че през 1954 г. е
имало уговорка за подялба на мястото между двамата чичовци Т. и П.-З., според
която новата къща и двора е на Т., а останалото – на свекърва й и на Б.; не
знае колко декара е двора, нямало прегради; когато решили да продадат имота,
предложили на сина на Й., идвали хора на
оглед.
Преценени
по чл.172 ГПК, съдът не кредитира показанията на Д. М. и в частта за
неформалната делба на ПИ преживе от общия наследодател И. М., тъй като от една
страна тя няма непосредствени впечатления от казаното - възпроизвежда чутото от
трети лица, а от друга страна съгл.чл.164,ал.1,т.1 ГПК – свидетелски показания
не се допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които
законът изисква писмен акт.
От събраните доказателства се установява, че Къщата /сграда №1 по скица на
л.20 от д.РС/ е била построена през 1935 г. и се е ползувала за живеене както
следва: процесните помещения от бащата на ищцата Т. до смъртта му през 1988 г.,
а останалите – от майката на ответника до нейната смърт през 1994 г.Установи
се, че ответникът е живял в къщата /сграда №1/ само 2 години, като от 1976г. се
е устроил да живее в гр.****. Ответникът не е станал собственик по приращение
на сграда №2 /скица на л.21/ от 11 кв.м., към момента на построяването й през
1980 г., т.к. към този момент дв.място е било съсобствено – на наследници на И.
М.. От показанията на разпитаните свидетели /А.М., С. Н./ се установява, че до
смъртта на баща си Т. /поч.1988 г./, Й. е живяла в построената от Т. къща в
съседния имот пл.№162, а в процесните помещения/стая и кухна/ - е живял Т. В
останалите помещения от сграда №1 е живяла майката на ответника до смъртта си
през 1994 г. Не се спори от ответника, че през 1980 г. ищцата е построила града
№2/скица на л.21/- баня с тоалетна, прекарала обратни води.Свидетелите
установяват, че след като се нанесла да
живее в процесните помещения, тя ги обзавела с мебели, правила периодично
ремонти, в т.ч. и направила ремонт на покрива на цялата къща, което говори, че
тя е своила имота за себе си. От свидетелите се установява, че тя и до сега
живее в този имот и че нейното владение е явно, спокойно и несмущавано. От
представената по делото данъчна декларация от ответника е видно, че той е
декларирал сграда №1 и сграда №2 от имота едва през 2015 г., а през 2016 г. се
е снабдил с НА за придобиване на този имот по давност. В отговор на тези му
действия, ищцата е завела настоящият положителен УИ за собственост и за отмяна
на НА в частта за процесните 25/88 ид.ч. от ЖС и по отношение на сграда №2 с
площ от 11 кв.м. От показанията на свидетелите се установява, че през 2019 г.
ответникът е решил да продава имота и идвали цигани да оглеждат къщата , но
ищцата и нейния син не само, че не ги допуснали, но и ги изгонили, което
говори, че ищцта е считала процесните помещения за своя собственост. От друга
страна ПОС намира, че ответникът не е придобил процесните 25/88 ид.ч. от ЖС и
сграда №2 по давност, т.к. не ги е владял никога, поради което в тази част
следва да се отмени НА№ ****, том I, рег.
№ 1090, дело № **** от **** г., с който е признат за собственик на основание
давностно владение по отношение на 25/88 ид.ч. от сграда № 1 – къща с площ от
88 кв.м., сграда № 2 – друга жилищна сграда (барака, лятна кухня) с площ от 11
кв.м., построени в ПИ № 033216, находящ се в землището на с.****, общ. ****, с
площ от 1,054 дка, в местността „Край селото“, образуван от имот № 033141.
Ето защо съдът намира за
доказано, че ищцата е собственик на процесния имот на основание чл.79 ЗС, чрез
непрекъснато владение на процесните имоти в продължение на повече от 30 г.,
считано от 1988 г. за 25/88 ид.ч. от сграда №1, а за сграда №2 –от 1980 г. до
настоящиия момент, от което следва, че предявеният иск с пр.осн.чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС е основателен.
Като е достигнал до други правни изводи, ПОС
намира, че РС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, поради което
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът ще се
уважи.
По отношение на направените
разноски за 2 инстанции: с оглед изхода
на спора, право на разноски има ищцата. Тя е направила разноски за ДТ пред ПОС
– 50 лв., а пред ПРС – 178 лв.,съгласно приложения списък- л.86 от д.ПРС. От
ДПП е видно, че пълномощника на Й.П. – адв.Е.И. е водила делото безплатно по
чл.38а от ЗАдв., поради което има право на възнаграждение, което се определя в
размер на по 300 лв. за всяка инстанция с оглед цената на иска /материалния
интерес/, който е 389,67 лв. – видно от данъчната оценка на процесните имоти,
приета на л.88 от д.РС. Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение
№2653/28.07.2020 г. по гр.д.№14829/2019 г. на ПРС, 3 гр.с. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че Й.Т.П., ЕГН: **********,
адрес: *** е собственик на основание придобивна давност въз основа на
упражнявано от нея давностно владение, считано от 1988 г. за 25/ 88 идеални
части от жилищна еднофамилна сграда с идентификатор № 78029.36.10.1, както и
считано от 1980 г. за сградата с идентификатор № 78029.36.10.2, и двете
построени в поземлен имот с идентификатор № 78029.36.10, находящ се в село ****.
ОТМЕНЯ НА№ ****, том I, рег.
№ 1090, дело № **** от **** г., в частта, с който Б.И.М., ЕГН: ********** е
признат за собственик на основание давностно владение по отношение на 25/88
ид.ч. от сграда № 1 – къща с площ от 88 кв.м. и сграда № 2 – друга жилищна
сграда с площ от 11 кв.м., построени в
ПИ № 033216, находящ се в землището на с.****, с площ от 1,054 дка, в
местността „Край селото“, образуван от имот № 033141.
ОСЪЖДА Б.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на Й.Т.П., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 228 лв. -разноски пред ПРС и ПОС, а на адвокат Е.И.
*** – 600 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: