Определение по дело №494/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Г. М. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „Запад” №58 вх. Г, ет. 6, ап.70, действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Х., вписан в АК - Разград, с посочен съдебен адрес в гр. Разград, против Решение №2153-25-286 от 15.07.2024 година на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1887-7 от 28.05.2024 година, издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което предвид заявление № 251-00-1887/18.12.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Г. М. М..

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 18.07.2024г./ лично на жалбоподателя и датата на регистриране на жалбата в ТП на НОИ – Търговище/31.07.2024г./. Жалбата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Г. М. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. „Запад” №58 вх. Г, ет. 6, ап.70, действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Х., вписан в АК - Разград, с посочен съдебен адрес в гр. Разград, в качеството ѝ на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.10.2024 г. от 10.00ч., в Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се сочи необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-286 от 15.07.2024 година на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1887-7 от 28.05.2024 година, издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Г. М. М.. Визират се отменителните основания по чл. 146 т.2, т.3 и т.4 АПК. Според жалбоподателката органът е направил неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите от Регламент (ЕО) 883/2004г. и Регламент (ЕО) №987/2009г., отказвайки отпускане на обезщетение за безработица с мотив, че държава на пребиваване на заявителката е Великобритания или Белгия и съответно тези държави се явяват компетентни да преценят правото на обезщетение за безработица. Сочи, че при безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България, и изпълнено изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество по реда на действащото българско законодателство. Досежно критериите по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2004 за определяне държавата по пребиваване в случая сочи следното: жалбоподателката М. има постоянен и настоящ адрес в Република България, регистрирана е като безработно и търсещо работа лице в страната, което било индиция, че единствената причина за престоя й във Великобритания и Белгия е полагането на труд и получаване на доходи, роднините и социалните контакти на М. се намирали в Република България, същата притежавала недвижими имоти и моторни превозни средства, заплащала сметки за електричество ежемесечно, сметки за телефони, данъци към бюджета на Република България. Поради тези данни счита, че липсват основания да бъде определена Великобритания или Белгия като държава по пребиваване на М.. Освен това заявява, че в Белгия и Великобритания жалбоподателката не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, няма установени роднини /вкл. партньор и деца/, няма източник на доходи. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и за изпращане на административната преписката на органа за ново произнасяне по съществото на заявлението ѝ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.; 2/ не спорят по факта, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност в Кралство Белгия и във Великобритания и е имала осигуряване по законодателството на тези държави в периода от 16.07.2018 г. до 14.12.2023 г. с обща продължителност 3 години и 3 месеца.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателката, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжна да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявлението ѝ е имала качеството на безработно лице, а държавата на нейното пребиваване по време на последната ѝ заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателката и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.