РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. К., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200457 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000525/18.07.2022 година на
Началник група към ОДМВР П., на РУ- К. на А. П. Д., с ЕГН **********, с
адрес *******, на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, както и са отнети
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 12 контролни точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. П. Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-
дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован не се явява, а се представлява от адв.Г., който поддържа и
доразвива жалбата, като сочи за неправилно изписана норма в АУАН и НП и,
че А. Д. на 20.06.2022г. не е употребил наркотични вещества. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна – РУП К., редовно призована, не изпраща
1
представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от
съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Т. П. и свидетеля П. И. и приложените и приети
писмени такива – протокол за сервизна проверка, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121к-
14578/31.12.2019г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019г., Заповед № 317з-
11675/31.12.2021г., талон за медицинско изследване от 22.02.2022г. от ****,
АУАН, серия GА № 527341/20.06.2022г., НП № 22-0281-000525/18.07.2022
година, талон за медицинско изследване, справка за водач-нарушител, съдът
намира за установено следното:
На 20.06.2022г., служители на РУП К. – св. Т. П. и свидетеля П. И.
изпълнявали задълженията си по контрол на пътя на път 1-6 км 253+700 до
център за гуми „П." между град С. и град К.. Били униформени, с патрулен и
обозначен полицейски автомобил. Около 08.00 ч. спрели за проверка лек
автомобил А. с регистрационен номер *** с водач жалбоподателя Д., като на
св.П. му направило впечатление, че Д. е със зачервени очи, поради което с
негово съгласие му била извършена проба за алкохол с техническо средство,
което не отчело наличието на такъв. Тогава св.П. казал на Д., че ще му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, за което следва да ги придружи до РУП К..
Първоначално Д. се съгласил да даде такава проба и отишъл до сградата на
РУП К.. Там жалбоподателя попитал св.П. дали наистина ще го тестват и той
отговорил „Да“. Тогава Д. категорично отказал да бъде тестван за употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Св. П. му обяснил, че, ако не
желае проверка с техническо средство, може да даде биологични проби за
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, но Д.
категорично отказал каквато и да е проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Въпреки това П. му издал талон за мед. изследване с номер
2
****/20.06.2022год., който жалбоподателя отказал да получи и
собственоръчно вписал, че отказва проба за наркотични вещества
За констатираното срещу жалбоподателя Д., от св.П. бил съставен
процесният АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл.174, ал.3,
пр.2-ро от ЗДвП - за това, че на 20.06.2022 г. в 08:32 часа, в община К., на път
първи клас № 6, като водач на лек автомобил по път 1-6 км 253+700 до
център за гуми „П." между град С. и град К. с посока на движение от запад
към изток управлява собственият си лек автомобил А. с регистрационен
номер ***. Водачът отказва да бъде тестван с техническо средство за
наркотични вещества с Дрегер **** с номер ARAM -**** и отказва да
изпълни предписанието за медицинско изследване и да даде проби, кръв и
урина за химико-токсикопогичен лабораторен анализ. Издаден талон за
изследване с номер ****/20.06.2022год.
В АУАН жалбоподателя не вписал възражения.
На 18.07.2022г. компетентният орган - Началник група към ОДМВР П.,
РУ- К., съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Д. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз
2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях до оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то
съобразно тази законова презумпция, установеното в него се ползва с
доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията
на актосъставителя и свидетеля. Същите са пълни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото. От страна
3
на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите
по акта.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена
проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП: водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се
установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. По категоричен
начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и
място жалбоподателя е бил обект на извършена проверка за наркотични
вещества, в хода на която въпреки многократните покани и разяснения за това
от св.П., същият не е пожелал да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или да
даде проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а при
издаден талон за медицинско изследване, не пожелал да го получи и да даде
кръв или урина за такова изследване.
В процесния случай няма значение дали жалбоподателя е употребил
или не наркотични вещества или техни аналози към момента на извършване
на проверката, защото не за това е била ангажирана неговата отговорност.
Ирелевантно е събраното по искане на адв.Г. доказателство – талон за
4
мед. изследване на жалбоподателя от 22.06.2022г. извършено по
местоработата му - във **** К., в което е отразено, че на тази дата -
22.06.2022г. пробата на последния за наркотични вещества е отрицателна.
Релевантно е обаче безспорно установеното обстоятелството, че същият
е отказал да бъде изпробван по какъвто и да е начин за наркотични вещества
или техни аналози, което обосновава и извода, че предприетото от него
поведение е отказ да бъде извършена проба за наркотични вещества или
техни аналози. Предвид това, следва да се сподели направеният вече извод от
наказващия орган, че с поведението си жалбоподателя е осъществил състава
на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г.,
постановено по К.Н.А.Х.Д. № 175/2016 г. по описа на Административен съд –
П., XXI касационен състав, в което е прието следното: „…нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да
изпълни предписанието за медицинско изследване, което следва да му се
издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се
съгласи да бъде тестван на място“.
От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че
е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на
жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му.
Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства към датата на
нарушението се регламентира от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази Наредба - Употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства
включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Съгласно
същата Наредба - чл. 2, ал.1- При извършване на проверка за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
5
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве, и ал.2 - Неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В случая, наказващия орган е уточнил конкретното предложение, но
такова прецизиране не е необходимо, тъй като жалбоподателя е осъществил
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след като е отказал да бъде изпробван с
техническо средство и е отказал и медицинско изследване. Смисълът, вложен
от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС
наркотични вещества или техни аналози и при положение, че откаже
проверката с техническото средство, то е длъжен да изпълни предписанието
за медицинско изследване. Ето защо по никакъв начин жалбоподателя не е
затруднен да разбере за какво нарушение е наказан - категоричен е отказа му
да бъде извършена каквато и да била проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като е отказал да бъде изпробван с техническо
средство и същевременно е отказал и другия вид изследване - лабораторното.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.174 ал. 3
от ЗДвП, която предвижда глоба и лишаване от право да управлява МПС във
фиксиран размер.
Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки, които за
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП са именно 12.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-
000525/18.07.2022 година на Началник група към ОДМВР П., РУ- К., с което
на А. П. Д. с ЕГН **********, с адрес *******, на основание чл.174, ал.3,
предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.174, ал.3,
предл.2-ро от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР 12 контролни точки за нарушението.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7