Р Е Ш Е Н И Е
№
20.12.2013 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
пети граждански
състав
На
………..девети декември ……………….две хиляди и тринадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: АННА П.
Секретар:
……………………………. Р.Р. ………………….
Прокурор:
…………………………………………………………………………
Като разгледа
докладваното от съдия П. дело по несъстоятелност № 40 по описа на съда за 2013
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 630 ал.
1 ТЗ във връзка с чл. 607а ТЗ и чл. 608 ал. 1 ТЗ.
Постъпила е молба за
откриване на производство по несъстоятелност вх. № 3073/22.03.2013 година
от „Пума България” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, район „Младост
Молителят твърди, че е
извършил доставки и прехвърлил на ответното дружество собствеността върху стоки
– обувки и дрехи с марка „Пума”. За тези доставки били издадени фактури,
описани в сключеното между „Пума България" ЕООД
и „СПРИНТ - 2005" ЕООД споразумение от 28.11.2011 година. С него двете
дружества постигнали съгласие „СПРИНТ 2005" ЕООД да заплати на „ПУМА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата в размер на 694586.93 лева, съгласно погасителен план по чл. 2 от Споразумението, на вноски,
платими до 10-то число на текущия месец.
Освен
това, между страните бил сключен и Договор за продажба от 17.04.2011 година, за
срок от една година, по силата на който „ПУМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД продала на
„СПРИНТ-2005" ЕООД още стоки – обувки, дрехи и аксесоари, които купувачът
поел задължение да заплати. Продажната цена на тези стоки също била включена в
споразумението от 28.11.2011 година.
Във връзка с тези
отношения „СПРИНТ-2005" ЕООД предоставило на „ПУМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД
Банкова гаранция за плащане № 30-060-725276, издадена от „ПроКредит Банк
(България)" АД на 14.12.2011 година и валидна до 13.12.2012 година, по
силата на която банката се задължила неотменяемо и безусловно, независимо от
валидността и действието на Договора за продажба от 17.04.2011 г. да заплати на
„ПУМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД всяка сума в размер на максимум 50 000 лева.
В периода
28.11.2011 година - 25.04.2012 година „СПРИНТ-2005" ЕООД направило нови
поръчки на стоки, те били доставени от дружеството-молител, като за тези
продажби били съставени фактури на обща стойност 75 710.29 лева с ДДС, описани
в молбата.
Молителят признава
частични плащания на задължението по споразумението: вноската за декември 2011
година била получена в края на същия месец; за периода 31.01.2012 година -
14.02.2012 година „СПРИНТ-2005" ЕООД погасило частично вноската за месец
януари, като останала дължима сумата от 4870.71 лева. На 14.05.2012 година
ответникът заплатил частично и вноската за месец февруари 2012 година, като
останала дължима сумата от 4500 лева. След 18.05.2012 година, направените от
ответника плащания били без ясно посочено основание, поради това били отнасяни
за погасяване на най-обременителните и най-стари задължения. В резултат на направените
погашения, към 15.10.2012 година задължения по Споразумението останали в размер
на 93 439.09 лева, а задълженията по
фактурите, издадени за доставки след 28.11.2011 година - 3 560.91 лева.
Дружеството-молител направило искане за плащане на банковата гаранция, искането
било удовлетворено от „ПроКредит Банк/България"АД и така със сумата в размер на 50
000 лева били извършени погашенията: на сумата 3 560.91 лева, представляваща остатък по
фактурите за доставки с обща стойност 75 710,29 лева; дължимите вноски по споразумението
за месеците април, май, юни и частично за юли 2012 – с остатъка на банковата
гаранция в размер на 46 439.09 лева. Освен това, на 13.11.2012 година и на
10.12.2012 година дружеството-молител получили от ответника вноските за месеците
ноември и декември 2012 година.
След
приспадане на тези погашения, към 10.02.2013 година задължението на
дружеството-ответник към „Пума България”
ЕООД останало в размер на 80 351.62 лева,
състояща се от: сумата 1851.62 лв. - остатък за месец юли
Молителят
твърди, още, че на 04.03.2013 година, с нотариална покана, връчена при
условията на чл. 47 ГПК дружеството-молител било поканено да заплати сумата в
размер на 80 351.62 лв., както и били съобщени последиците при неплащане:
прекратяване на споразумението в частта относно разсрочването на задължението и
отнасянето на цялата дължима по споразумението сума - 584 351.62 лв. към
10.02.2013 година, - в просрочие.
При тези
фактически твърдения молителят счита, че „СПРИНТ-2005" ЕООД има изискуемо
парично задължение към „ПУМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, произтичащо от търговски
сделки, обективирани в подписаното между страните Споразумение и посочените в
ИМ фактури, изискуемостта на които е настъпила.
Последният обявен
в Търговския регистър Годишен финансов отчет на „СПРИНТ-2005" ЕООД бил за
2011 година и съгласно него дружеството-ответник имало изключително висока
степен на задлъжнялост и било почти изцяло зависимо от кредиторите си. Коефициентът
за финансова автономност сочил, че търговецът осъществява дейността си изцяло
въз основа на привлечен капитал и е в невъзможност да посреща дългосрочните си
задължения, като коефициентът на задлъжнялост изразявал степента на зависимост
на търговеца от кредиторите за уреждане на задълженията си. Налице било
намаление на общата сума на активите на търговеца през 2011 година. Доколкото
след 11.12.2012 година дружеството-ответник било е спряло плащанията си към
„Пума България" ЕООД, неплатежоспособността му се предполагала по
презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Молителят твърди, че е налице трайна
невъзможност за изпълнение на задълженията, която не се дължи на временни
затруднения и „СПРИНТ-2005" ЕООД не разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, както и че дружеството-ответник е в
неплатежоспособност с начална дата 15.10.2012 година. Твърди се и
свръхзадлъжнялост, считано от същата дата, тъй като имуществото на длъжника
било недостатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Молителят моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ да обяви неплатежоспособността, евентуално
свръхзадлъжнелостта на „СПРИНТ-2005" ЕООД; да определи началната й дата на
15.10.2012 г.; да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен
синдик и да насрочи първо събрание на кредиторите на длъжника.
Ответникът по делото „Спринт –
Към
молбата са приложени договор за продажба от 17.04.2011 година и фактури за
твърдяното от молителя задължение в общ размер 75 7101 29 лева с ДДС: фактура № ********** изд. на 20.12.2011 г. за сумата от 27
723.14 лв. с ДДС; фактура Хе ********** изд. на 20.12.2011 г. за сумата от 7
731.16 лв. с ДДС; фактура № ********** изд. на 20.12.2011 г. за сумата от 51.92
лв. с ДДС; фактура № ********** изд. на 12.01.2012 г. за сумата от 4 603.36 лв.
с ДДС; КИ № ********** изд. на 23.01.2013 г. за сумата от - 51.49 лв. с ДДС; КИ№
********** изд. на 23.01.2013 г. за сумата от-155.78 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 26.01.2012 г. за сумата от 2 775.91 лв. с ДДС;
фактура № ********** изд. на 26.01.2012 г. за сумата от 3 657.14 лв. с ДДС; фактура
№ ********** изд. на 31.01.2012 г. за сумата от 302.05 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 17.02.2012 г. за сумата от 1 396.24 лв. с ДДС; КИ №
********** изд. на 17.02.2012 г. за сумата от -437.62 лв, с ДДС; фактура №
********** изд. на 17.02.2012 г. за сумата от 191.74 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 29.02.2012 г. за сумата от 2 958.02 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 29.02.2012 г. за сумата от 898.31 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 23.03.2012 г. за сумата от 3 833.51 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 23.03.2012 г. за сумата от 9 379.19 лв. с ДЦС; фактура №
********** изд. на 23.03.2012 г. за сумата от 437.71 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 25.04.2012 г. за сумата от 3 863.36 лв. с ДДС; фактура №
********** изд. на 25.04.2012 г. за сумата от 6 552.42 лв. с ДДС. Представено и
прието като доказателство е и
споразумение от 28.11.2011 година, с което страните взаимно признават
дължимостта от „Спринт
Хасковският окръжен съд, като
взе предвид изложеното в молбата от ищеца и неговия пълномощник, обсъди
събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ, в тяхната
съвкупност и поотделно, на основание чл. 235 ГПК във връзка с чл. 621 ТЗ
направи следните фактически и правни изводи:
Безспорно е, че ответникът-длъжник „Спринт
Безспорно се установява, че страните са сключили споразумение от
28.11.2011 година, с което ответникът „Спринт
При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът
направи следните правни изводи:
Налице са абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, въведени с изискванията в чл.
628 ал. 3 от ТЗ и в данъчното законодателство - чл. 78 ал. 1 и 2 ДОПК., поради
което подадената молба за откриване на производството по несъстоятелност е
разгледана по същество.
За да бъде открито производство
по несъстоятелност трябва да са налице трите кумулативни материалноправни
предпоставки, предвидени в чл. 608 ал. 1 от ТЗ - длъжникът да е търговец по
смисъла на ТЗ, да е налице неизпълнено изискуемо парично задължение и това
парично задължение да произтича от търговска сделка или представлява
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност. Длъжникът „Спринт
От
заключението по СИЕ, в които е анализирано финансово-икономическото състояние
на длъжника, се установява, че в периода 2008 година – 2012 година е налице
влошаване на платежоспособността му, тенденцията е на намаление на
ликвидността, а към 2012 година дружеството губи способност да продължи да
функционира с наличните си парични средства и материални активи при така
наслагали се задължения. Показателите за ликвидност са количествени
характеристики за способността на предприятието да погасява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи /без разходите за бъдещи периоди/. Четирите
вида коефициенти представляват съотношение между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения, като за съответните показатели се предвижда
включването на всички краткотрайни активи или на част от тях в зависимост от
по-бърза или по-бавна ликвидност. Ликвидността се определя като възможност
активите на предприятието да бъдат превърнати в парична форма с цел покриване
на текущите му задължения /текущи пасиви/. Стабилните значения, характеризиращи
ликвидността на предприятието следва да бъдат не по-малки от: за абсолютна
ликвидност - коефициент-0.8, за незабавна ликвидност-коефициент - 1, за бърза
ликвидност – коефициент - 1.5 и за обща ликвидност-коефициент - 2. В настоящия
случай коефициентите за ликвидност са далеч под стабилните равнища и значения и
показват ниска степен на ликвидност на текущите пасиви. Според СИЕ,
коефициентът на обща ликвидност на дружеството-ответник през 2012 година е
0,98, при нормални величини за отрасъла минимум 1,25. Коефициентите за бърза и
незабавна ликвидност в още по-голяма степен онагледяват трайна тенденция към
влошаване на платежоспособността на длъжника: Приема се, че са приемливи
показателите за бърза и незабавна ликвидност, когато те са поне единица или
малко над единица. Такъв показател (коефициент 1,02) длъжникът е имал само през
2008 година. От 2009 година настъпва понижение: 2009 година – 0,85, 2010 година
– 0,93, 2011 година – 0,89, за да достигне през 2012 година коефициент едва
0,36. Вещото лице твърди, че с наличните краткосрочни активи не могат да се
заплатят краткосрочните задължения на дружеството-длъжник. Както личи от
легалното определение на термина "неплатежоспособност" в чл. 608 ал. 1 ТЗ, за наличието й не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а да не е в състояние да го изпълни. В случая е налице изискуемо
парично задължение по търговска сделка на длъжника, което той не може да
изпълни. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не
зависи от волята му и се изразява в липса на налични парични средства, с които
да изпълни паричния си дълг. Съдът се доверява на извода на вещото лице за
това, че в счетоводството на дружеството-ответник има непълноти и изкривявания
в показателите по ГФО и конкретно – нереални показатели за парични средства по
каса, което се дължи с изкуствено „равняване” на активите и пасивите в ГФО. При
реални показатели, финансовите резултати на ответника от 2009 година насам биха
били значително по-лоши.
Затрудненията
на длъжника не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Това
се доказва от направения от СИЕ икономически анализ, като особено показателни в
това отношение са коефициентът на финансова автономност и на задлъжнялост: за
последната анализирана година – 2012 година финансовата му независимост е под
нулата, а привлеченият капитал (задължения) е над 24 пъти по-голям от
собствения му капитал. Съгласно дефиницията по чл. 742 ал. 1 от ТЗ
търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. С оглед устното допълнение на
в.л., направено при разпита в съдебно заседание, за това, че посочената в
баланса „касова наличност” не е реална, както и за състоянието на собствения
капитал и имуществото на длъжника, съдът приема, че освен неплатежоспособност,
налице са основанията да се приеме и свръхзадълженост на дружеството-ответник.
С
оглед на установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице трите
кумулативни материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, за обявяване на неплатежоспособността на „Спринт
Тъй като молителят не е посочил
лице, което съдът да назначи за временен синдик, то ще следва съдът по
несъстоятелността съгласно чл. 628 ал. 4 от ТЗ служебно да назначи за временен
синдик Пламен Атанасов, което е лице, отговарящо на изискванията на чл. 655 ал.
2 от ТЗ и е дало писмено съгласието си за това /чл. 656 ал. 1 от ТЗ/. Ще следва
на основание чл. 661 ал. 2 от ТЗ съдът да определи текущо възнаграждение на
временния синдик в размер на 600 лв. ежемесечно. За покриване на разноските по
несъстоятелността следва да се предостави възможност на ищеца, който е кредитор
на ответника, респективно на други възможни кредитори, да внесат средства за
покриване на разноски в производството по несъстоятелност. Указание в този
смисъл следва да се даде с решение по откриване на производството, с
разяснение, че в противен случай производството ще бъде спряно на основание чл. 632 ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ.
Това е така, защото от заключението на вещото лице се установява, че
дружеството-ответник реално не притежава имущество, достатъчно за
покриване на началните разноски. Длъжникът не се намира на новорегистрирания в
ТР регистър, не е ясно къде е счетоводството и „касата” му, в която сочи
налични парични средства (още повече, че според в.л. този показател е нереален).
Ще следва съдът да постанови налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на дружеството-длъжник и определи датата на първото събрание на
кредиторите – 27.01.2014 година от 11.30 часа в залата на Хасковския окръжен
съд.
Съгласно чл. 622 ТЗ това обявително /декларативно/ решение подлежи на
вписване в търговски регистър, на който ще следва да се изпрати препис от
решението - чл. 624 ТЗ. Решението ще следва да се съобщи и на заинтересуваните
страни по реда на чл. 634в ал. 2 ТЗ.
На основание гореизложеното и чл. 630 ал. 1 от ТЗ, съдът
Р е ш и :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Спринт
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „Спринт
НАЗНАЧАВА П.А.А.,
ЕГН ********** *** за временен синдик в производството по
несъстоятелност на „Спринт
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на кредиторите
на длъжника „Спринт
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника „Спринт
ОПРЕДЕЛЯ дата на Първото събрание на кредиторите на 27.01.2014
година от 11.30 часа в залата на Хасковския окръжен съд, при следния дневен
ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668 т. 2 от ТЗ; 2. Избор
на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на
кредиторите.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение и може да се обжалва по общия ред на ГПК в 7 дневен срок
от вписването му в търговския регистър, пред Пловдивския апелативен съд.
Решението да се впише
незабавно в съдебния регистър по несъстоятелността и се изпрати за вписване в
търговския регистър.
Решението да се съобщи на
длъжника, кредитора-ищец и временния синдик по реда на ГПК.
Да се призоват редовно
за 27.01.2014 година длъжникът „Спринт