РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. **********, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530102193 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 109
от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К. Д. А. и Д. Д. А., в която заявяват, че са пълноправни
собственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град **********, с адрес ********** с площ от 275 кв.м. на
основание Нотариален акт за покупко- продажба от 1945г., делбен протокол по гр.д.
********** по описа на РС **********, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 1995г. и саморъчно завещание на *******
В този поземлен имот имало построена многофамилна жилищна сграда на пет етажа
с 19 апартамента и застроена площ 168 кв.м. Двете ищци и ответникът живеят в сградата в
отделни апартаменти. Дворното място е оградено с масивна ограда, а ответникът живее в
апартамент, собственост на майка му и ползва нейния гараж, за който се минава през
дворното място.
Считано от 09.11.2023г. достъпът им до дворното място бил ограничен като е
поставил катинар на оградата за преминаване на МПС и паркира лекия си автомобил марка
БМВ в двора. С тези негови действия пречел на ищците да реализират своето право на
собственост по отношение на дворното място. Входът към жилищната сграда бил откъм
дворното място и по този начин пречел на ищците да влязат с МПС и да пренесат багаж или
например на линейка, която няма достъп до входа на блока. С паркирането на МПС С. П.
пречел също така да играели децата им на двора, както и да се погрижат за зелената площ в
1
него.
Заявяват, че няколко пъти направили устна забележка на ответника да преустанови
горепосочените действия, с които им пречил да упражнявали своето право, които не просто
останали без резултат, а през декември 2023 г. ответникът отправил и заплахи към К. А.. За
тези негови действия А. сезирала органите на досъдебното производство като била
образувана прокурорска преписка № 948/2024 г. по описа Районна прокуратура **********,
която била прекратена поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Доколкото им било известно обаче в разпита си по преписката П. потвърждавал действията
си, с които бил ограничил правото им на собственост върху гореописания поземлен имот. От
ноември 2023 г. паркираното МПС стояло почти постоянно там, като в случаите, когато било
местено е трябвало да му се подаде ток поради „падане“ на акумулатора. Случвало се П. да
паркира и притежавания от него мотор в дворното място.
Цитират съдебна практика, според която по принцип всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, построена върху чужда земя,
имат правото да се ползват от земята. Това тяхно право е гарантирано до предвиденото в чл.
64 ЗС, а именно да ползват такава част от мястото, която е необходима за нормален достъп
до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване
по предназначение състояние. В общия случай обаче правото да се паркира в незастроената
част от дворното място не се включвало в обема на правомощията по чл. 64 ЗС на
суперфициарния собственик - Решение № 2 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 383/2020 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение. Ответникът не бил собственик на
самостоятелен обект в построената жилищна сграда в поземления имот, а единствено
ползвател и поради това нямал правно основание за определяне на права дори само
съобразно чл. 64 от ЗС.
В първоначалния петитум искат да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 109 от ЗС по отношение на С. В. П., ЕГН **********, адрес: *** че К. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: ********** ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. **********
са собственици на Поземлен имот с идентификатор *** - шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин тридесет и осем,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град **********, одобрени със Заповед
РД-18-65/30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АК, според Схема № 15-
40363819.04.2024 г., издадена от СГКК - **********, с адрес на самостоятелния обект в
сграда съгласно схема: град **********, ********** - сто и десет, с площ: 275 кв. м. - двеста
седемдесет и пет метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: комплексно застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 786, квартал 126, парцел 17, съседи: **********, като се ОСЪДИ С. В. П.,
ЕГН **********, адрес: *** да ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия - поставяне
на катинар и заключване на вратата на гореописания поземлен имот и паркиране на МПС в
гореописания поземлен имот, с които пречил на К. Д. А., ЕГН ********** и Д. Д. А., ЕГН
********** да упражняват правото си на собственост върху поземления имот.
2
Искат също така да се ОСЪДИ на основание чл. 59 във вр. с чл. 55 от ЗЗД и във вр.
чл. 82-86 от ЗЗД С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да заплати солидарно на К. Д. А.,
ЕГН ********** и Д. Д. А., ЕГН ********** сумата от 1 500 лв. – (хиляда и петстотин
лева), представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване на чужд недвижим
имот, ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящия иск.
На 10.06.2024 г. е постъпила поправена искова молба от адв. Т., с която е уточнен
петитума по първия иск по чл. 109 от ЗС, като същият съдържа само осъдителна част и
молят съда на основание чл. 109 от ЗС да ОСЪДИ С. В. П., ЕГН: **********, адрес: *******
да ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия - поставяне на катинар и заключване на
вратата и паркиране на МПС в Поземлен имот с идентификатор ***-шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин тридесет
и осем, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град **********, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АК, според Схема N9 15-
403638-19.04.2024 г., издадена от СГКК - **********, с адрес на самостоятелния обект в
сграда съгласно схема: град **********, ул. ********** кв. м. - двеста седемдесет и пет
метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 786,
квартал 126, парцел 17, съседи: **********, които действия пречат на К. Д. А., **********,
и Д. Д. А., ЕГН ********** да упражняват правото си на собственост върху поземления
имот в цялост.
Молят съда на основание чл. 59 във вр. с чл. 55 от ЗЗД и във вр. чл. 82-86 от ЗЗД ДА
ОСЪДИ С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да заплати солидарно на К. Д. А.,
**********, и Д. Д. А., ЕГН ********** сумата от 1 500 лв. - хиляда и петстотин лева,
представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване на чужд недвижим имот,
ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящия иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който счита, че изявленията на ищците за действителното фактическо положение били
неправилни и несъстоятелни, поради което искът по чл. 109 от ЗС бил неоснователен,
необоснован и недоказан. Твърди, че тъй като главният иск по чл.109, ал.1 от ЗС, счита за
неоснователен и недоказан и поради факта, че по никакъв начин не пречел на нормалното
ползването на дворното място, както и че ответникът не е ограничавал и създавал
неудобства на ищците при ползването на дворното място, то и алтернативно съединения,
акцесорен иск за обезвреда считат, че е неоснователен и изцяло недоказан и моли съда да ги
отхвърли.
Заявява, че бил закупен Апартамент *** с идентификатор ***.1.2 заедно с 4,65% ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху гореописаното дворно
място както и Гараж № 2, заедно с 1,67% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху гореописаното дворно място като ползването на земята било правно
регламентирано в ЗС.
Не оспорва твърдението, че ищците са собственици на процесния имот ПИ с
3
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **********,
одобрен със Заповед РД -18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АК, но неясно от
представените доказателства е как и с какъв документ и какви условия по сделката била
изповядана договорката между ищците и собственика на новопостроената сграда, за която
черпили данни именно от представените нотариални актове.
В Нотариален акт за покупко -продажба № 98, том 3, нот.дело № 653/1945г, на
нотариус при Старозагорски областен съд имота е новопланирано дворно място с
овошки и собственик е Диме Христев Янев.
През 1993г. видно от делбен протокол по гр.д.№ 1790 от същата година по описа на
РС-**********, К. Д. А., като наследница на баща си, получава в дял процесния
поземлен имот, които към този момент представлява дворно място, цялото от 274
кв.м., заедно с полумасивна къща строена през 1948г.
• От Нотариален акт № 34, том 4, нот.дело № 1168/1995г. на нотариус при PC **********
е видно, че К. Д. А. продава 1/2 идеална част от процесния имот на съпруга си ******* като
в този акт за собственост жилищната сграда е описана като 56кв.м.
Видно от кадастралната карта в процесния поземлен имот има сграда с
идентификатор ***.1, която представлява жилищна сграда-многофамилна, с брой на етажи-
5, брой на самостоятелни обекти -19 и застроена площ 168 кв.м.
Построена била жилищна сграда, която в това производство била с неустановен
проход и следвало да бъдат задължени ищците да предоставят всички строителни книжа и
нотариален акт за учредяване право на строеж върху процесния недвижим имот, ако имало
такава сделка, като от тези документи ще се установи какво точно са прехвърлили срещу
обезщетение и включен ли е дворът или каква част от него в отстъпеното право на строеж.
Ответникът ползвал апартамента на майка си и която притежавала 4,65% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху гореописаното дворно място, като
предполагат, че по отношение на всички собственици на самостоятелни обекти в
построената в процесния имот сграда притежавали процент от отстъпеното право на строеж
върху ПИ.
Входът към жилищната сграда бил един и видно и от снимковия материал се намирал
преди паркиралия автомобил и по никакъв начин не възпрепятствал минаването и
ползването му, както от ищците, така и от всички съседи.
До този момент нито ответникът, нито собственикът на апартамента- Недка П.а не е
били уведомявани по какъвто и да е начин от ищците и не са предявявани никакви
претенции от тях, както по отношение на паркирането на колата, така и поставянето на
катинар. Единствено разговор с ответника е водил съпруга на ищцата Д., който имал ключ за
поставения катинар, както ключ е имал и *******(съпруг на първата ищца и баща на
втората).
В исковата си молба по описа, ищците, чрез процесуалният си представител адв. М.
Т., от АК-**********, на основание чл.109 от ЗС, претендира да постанови решение, с което
4
да преустанови неоснователните си действия - поставяне на катинар и заключване на вратата
и паркиране на МПС в поземлен имот *** с адрес на самостоятелния обект в сграда
съгласно схема: гр. *********, ул.****, с площ:275 кв.м., като неоснователно се твърди, че
тези действия пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземления
имот в цялост.
В същата искова молба се претендирало и парично обезщетение в размер на 1 500 лв.
за неоснователно ползване на чужд недвижим имот, в едно със законна лихва от датата на
подаване на настоящия иск. Счита, че така подадения иск с правно основание, чл. 59, във
връзка чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл. 82-86 от ЗЗД е нередовен, поради което моли съдът в
тази част да обездвижи исковата молба и да задължи ищците да направят уточнение касаещо
каква сума всеки един от ищците претендира. Следва да се уточни периода, за който го
претендират обезщетенията и сумата да бъде съобразена и с реалното ползване(паркиране)
на автомобила, като се задължат ищците за претендирания период да посочат и дните,
когато са били възпрепятствани от възможността да ползват, както те твърдят, имота си в
цялост.
Неправилни и необосновани били доводите на процесуалният представител на
ищеца, с искане да се преустановят неоснователните действия - поставяне на катинар; да се
преустанови паркиране на МПС в поземлен имот *** по кадастралната карта на град
**********.
С тези искания, останал само ищецът да твърди, че не е допускан до имота си или че
няма реално никакъв достъп до него и от никъде не може да влезе вътре в него, като се
спестява на съда факта, че притежават ключове и двете семейства на ищците за този
катинар, като този катинар е бил поставен от ответника единствено и само с цел да предпази
автомобила си от посегателства, каквито е имало многократно. Поставянето на катинар е
било непосредствено, след като боята на колата на ответника в била надрана. До този
момент, вратата не се е заключвала и всеки един човек по всяко време на денонощието е
имал възможност да влиза в имота и да нарушава правото на ищците да го владеят в цялост.
Към момента (на подаване на отговора) катинарът бил премахнат от ответника
доброволно. Колата също не се паркирала пред гаража.
Сочат, че твърденията на ищците за недопускането им до имота им и ограничаване
правото им на ползване в цялост на имота са недостоверни и не почиват на фактите от
обективната истина.
Колата действително се паркирала пред гаража, но разбира се, се ползвал по
предназначение и следва в исковата молба да се уточни за кои дни претендира всяка от
ищците обезщетение, с цел да се ангажира защитата.
Никой никога не го е ограничавал и/или възпрепятствал да ползва когато си пожелае
неговата собственост. Освен това, как е възможно ищците да твърдят подобни неистини, че
всеки път се налага подаване на ток за запалването, но дори това да е така причината може
да е и остарял акумулатор например. Ответникът никога не е имал никакви пререкания и
5
конфликти от каквото и да е естество с ищците и единствено Георги Димитров Атанасов
създава безпричинно конфликтни ситуации като е отправял закани към ответника, както и
подаване на жалби и сигнали до различни институции. Очевидно целта друга, т.е.да бъдат
нанесени сериозни вреди (имуществени и неимуществени) на ответника, като граждани на
Република България, като сигналите и жалбите показват единствено едно тенденциозно
отношение.
С молба от 26.08.2024 г. адв. Т. уточнява петитума по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в
следния смисъл - моли съда на основание чл. 59, във вр. с чл. 55 от ЗЗД и във вр. чл. 82-86 от
ЗЗД да осъди С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да заплати на К. Д. А., **********, в
качеството й на собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот сумата от 750 лв. - седемстотин и
петдесет лева, представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване и
ограничаване на достъп с МПС на чужд недвижим имот за времето от 09.11.2023 г. до датата
на завеждане на настоящия иск, ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящия
иск. Моли съда на основание чл. 59 във вр. с чл. 55 от ЗЗД и във вр. чл. 82-86 от ЗЗД да
осъди С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** в
качеството й на собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот сумата от 750 лв. седемстотин и
петдесет лева, представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване и
ограничаване на достъп с МПС на чужд недвижим имот за времето от 09.11.2023 г. до датата
на завеждане на настоящия иск, ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящия
иск.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт от 1945 г. (л. 5 по делото) се установява, че през 1945г. *** е
придобил дворно място в кв. 126ти в гр. ********** от 300 кв.м. От удостоверение за
наследници на л. 12 се установява, че *** е баща на ищцата К. Д. А..
Със съдебна спогодба по делба, одобрена от Старозагорския районен съд, ищцата К.
Д. А. като наследник на *** е придобила в дял дворно място в гр. ********** на ул.
********** от 274 кв.м. в кв. 126ти заедно с построената полумасивна къща. Тоест от
описанието на имота се установява, че това е същият процесен имот, по отношение на който
се води и настоящото дело.
С Нотариален акт от 1995г. ищцата К. Д. А. продава на *******½ ид.част от
процесния поземлен имот, находящ се на ул. ********** заедно с ½ ид.част от жилищната
сграда в дворното място.
С Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 09.03.2018г. нотариус Бойко
Георгиев е обявил съхраняваното саморъчно завещание на ******* съгласно което на Д. Д.
Дамянова се оставя в наследство наред с други недвижими имоти и ½ ид.част от процесното
дворно място, намиращо се на **********.
Тези документи не са оспорени по делото и от тях се доказва, че всяка от ищците е
6
собственик на по ½ ид.част от процесното дворно място.
От удостоверение за наследници се установява, че К. Д. А. и *******са били съпрузи,
като Димитър е починал през 2018г. и е оставил за наследници дъщеря си Д. Д. А. и сина
си**************** , както и съпругата си К.. По отношение собствеността и квотите в
дворното място, това удостоверение не внася промяна в горния извод, че ищците майка и
дъщеря са собственици на цялото дворно място по равно. Представена е и актуална скица на
л. 14 от делото, видно от която дворното място е застроена с една многофамилна жилищна
сграда на 5 етажа, а отразеното в кадастралния регистър отговаря на установеното от съда, а
именно че собственици за поземления имот са двете ищци всяка по ½ ид.част.
От представеното и неоспорено по делото заверено копие на Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти се установява, че на 18.08.2017г. С. Димов Танев и Тотка
Пейчева Танева даряват на дъщеря си Недка С.ова П.а апартамент Б – 1 на първи етаж на в
жилищна сграда на ********** заедно с избено помещение и 4, 65 % ид.части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху процесното дворно място.
Именно в този апартамент живее ответника С. П. т.е. ползва се от него и този факт не се
оспорва по делото.
От Постановление на РП ********** от 26.01.2024г. се установява, че е отказано да
се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по сигнал на К. А. с
твърдения за отправени заплахи от ответника към ищцата. Заплахите били след направена
забележка към П. да не паркира в дворното място. На л. 109 от делото са представени и
самите обяснения на ответника П., който признава пред разследващите органи, че има гараж
в дворното място, но паркира автомобила си пред гаража т.е. в дворното място. Обясненията
са от 20.12.2023г.
Приложен е снимков материал по делото, приет по реда на чл. 204 от ГПК, от който
се установява, че автомобилът на ответника се паркира в дворното място точно до входа и
заема почти цялата задна част от свободния от застрояване двор. Към двора има врата, която
отговаря на описанието в исковата молба и за която се твърди, че се заключва с катинар от
ответника. Този факт се признава и от самия него в отговора на исковата молба. Пак там се
признава и че паркира автомобила си, но вече т.е. към датата на отговора на исковата молба
бил преустановил тези си действия. Признания се съдържат и в представеното от него
становище до Комисия за защита на личните данни във връзка с подаден сигнал за поставени
охранителни камери в процесното дворно място. В това становище той признава, че паркира
автомобила си в двора пред гаража. Признава и че живее в това жилище на ********** ет. 1
ап. 2. Становището е от 06.04.2024г.
Сградата, в която се намират апартаментите на страните вкл. този, който се обитава от
ответника П., е построена с отстъпено право на строеж от собствениците на земята.
Представен е на л. 62 от делото Нотариален акт за покупко-продажба на вещни права на
строеж върху чужда земя от 25.08.1999г. Видно от него ищцата К. Д. А. и съпругът й
******продават на няколко на брой физически лица в рамките на жилищната сграда, която
ще се построи върху съсобственото им дворно място, правото да си построят отделни
7
апартаменти, всеки от които с мазе и идеални части от общите части на сградата. Така на л.
63 по делото е описано, че на купувача Милко *** Милев е отстъпено право на строеж на
процесния апартамент (който към момента на делото вече е притежание на майката на
ответника и се обитава от него) Б-1 на първия етаж заедно с мазе и 4, 65 кв.м. в идеални
части от общите части на сградата. Тоест на нито един собственик на апартамент в сградата
вкл. и процесния не са прехвърлени части от дворното място, като същото е останало
собственост само на продавачите, респективно след смъртта на *******на двете ищци. На л.
105 от делото е представено и разрешение за строеж на сградата в процесното дворно място,
така както е отстъпено с нотариалния акт правото на строеж в чуждо дворно място.
Представен е и отговор от община ********** на л. 107 от делото, от който се разбира, че за
сградата е издадено разрешение за строеж от 1999г., но към същото няма документ, от който
да е видно дали е учредено право на преминаване.
По делото е представено Решение № 209 от 17.03.2023г., от което се установява че
ищцата Д. Д. А. е била омъжена за ************и същите са прекратили брака си по
взаимно съгласие, считано от датата на постановяване на решението т.е. от март 2023г. Тези
факти имат значение както за установяване на промяната в имената на ищцата, което се
споменава и брачната и с моминската си фамилия в различни документи, така и с оглед
факта, че развода е от март 2023г., а твърденията на ищците по делото са, че се пречи на
достъпа им до собственото им дворно място от ноември 2023г., когато е поставен нов
катинар, за който нямат кключ.
В първото по делото съдебно заседание на въпроси на съда ответникът П. отговаря,
че само понякога паркирал собственото си МПС марка БМВ в дворното място (само като
зареждал акумулатора) и че имало катинар, но отпреди 10-15г., а той лично не бил слагал
катинар. Тези твърдения са различни от изложените в отговора на исковата молба, където се
признава, че той сам е сложил катинар след като боята по колата му била надрана. Ищците
поддържат исковата си молба и твърдят, че и не само към образуване, но и след образуване
на делото се случва да паркира лекия си автомобил в дворното им място.
Като безспорен по делото е отделен фактът, че нито ответникът, нито майка му, която
е собственик на апартамента в сградата, притежават идеални части от дворното място.
Ищците оспорват да разполагат с ключове за катинара, с който се затваря металната врата
към двора. Твърденията, че бащата, респективно съпругът на ищците разполагат с ключ са
несъстоятелни според ищците. Бащата, съответно съпруг е починал през 2018г., а разводът
на Д. настъпил много преди започване на настоящото дело.
В съдебно заседание по отношение на заключването на металната врата
процесуалният представител на ответника заявява, че катинарът бил поставен още при
изграждане на сградата от дядото, след което той бил заключван и отключван многократно.
Това не съответства на признанията в отговора на исковата молба на страница четвърта, а
именно че катинарът бил поставен от самия ответник на металната (голяма) врата към
двора, след като боята на колата му била надраскана. Защитата на ответника се свежда до
твърденията му, че и двете семейства на ищците имат ключ за този катинар и че към
8
момента на подаване на отговора катинарът бил вече премахнат доброволно от ответника. В
съдебно заседания твърденията на ответника се променят частично, като вече казва, че
катинарът не бил поставен от него, а това се случило някъде през 2005 или 2007г. Признава,
че бил заключвал този катинар през процесния период, като според него всеки би могъл да
го отключи. Защитата е, че всички живущи имат ключ за този катинар. Също в съдебно
заседание ответникът заявява, че в гаража си държи мотор, диван и скъпи техники, което
противоречи на твърденията му в зала, че паркирал в гаража – очевидно при наличието на
мебели и мотор в него няма място и едрогабаритен автомобил като процесното БМВ. Освен
това признания, че паркира в двора, а не в гаража си и то за процесния период се съдържат
както в отговора на исковата молба, така и в извънсъдебни признания - негови изявления
пред прокуратурата (от 20.12.2023г. - "разполагам с гараж, а колата е пред него" "съседката
К. А. никога не ми е правила забележка, че съм паркирал автомобила в дворното място") и
Комисия за защита на личните данни (от 06.04.2024г.). Ответникът иска да се защити, като
твърди че след завеждане на делото вече не извършва тези действия по паркиране на МПСто
си, а то е вече паркирано извън двора на кооперацията т.е. след като е разбрал за делото.
По делото са разпитани на страната на ищците двама свидетели – Любомир Милчев
*** и Георги Димитров Атанасов.
Първият свидетел е приятел на Георги Атанасов – син на ищцата К. и брат на ищцата
Д.. Той твърди, че често се вижда с Георги, защото са приятели. Виждал много често
процесното БМВ, собственост на ответника П., в двора на кооперацията. Свидетелят
посочва и период – от около края на 2023г. до лятото на 2024г. автомобилът бил паркиран в
двора на ищците, в южната част, като предната част дори заемала част от стълбището на
кооперацията. Само този автомобил бил виждал в двора. Георги му се оплакал, че вратата
била заключена и нямали достъп към двора откъм нея. Той самият бил виждал вратата да е
заключена с катинар, но това било докъм лятото на 2024г. Георги нямал ключ, нито някой от
неговото семейство. Проблемите с катинара започнали, откакто ответникът си започнал да
си паркира автомобила в двора т.е. от някъде ноември - декември 2023г. Бащата на Георги
няма как да притежава ключ, тъй като починал доста преди да започнат проблемите с
паркирането и заключването на голямата метална врата. Свидетелят пояснява, че
автомобилът освен че запречва част от стълбището, но и пречи на майката на Георги т.е. на
ищцата К. да обработва градинката си, тъй като няма достъп до нея. Свидетелят съобщава за
конфликт с ответника П. във връзка със забележка, отправена от К. А. за паркирането на
автомобила. Жената дълго време не излизала от вкъщи, понеже изпитвала притеснения от
П..
Свидетелят ********** – син на първата ищца и брат на втората заявява, че има спор
между майка му, сестра му и С. П. за паркиране в имота им и заплахи. Той живее в същата
сграда, а спорът е за дворното място. С. П. паркира автомобила си непрекъснато от ноември
2023 г. Преди също я имал колата, но я паркирал или в гаража, или в някоя от улиците.
Паркирането спряло през юни месец (2024г.), когато е получил документите за съдебно дело,
с изключение на две паркирания през декември (2024г.). Тази година (2025г.) не бил
9
паркирал автомобила. През ноември месец (2023г.) майка му е помолила С. П. да използва
гаража си или да си премести колата от двора. Тогава се е получил конфликтът. Самият той
не бил свидетел, майка му го казала. Тя го помолила в началото на ноември месец 2023
година да използва гаража си или да си паркира автомобила някъде другаде, но не и в двора.
Той е отказал. Разговорът е продължил в посока, че й остава да отиде в полицията, като е
последвала заплаха от П..
Доста дълъг период от време бил поставен катинар на вратата от С. П.. Катинарът
вече бил махнат, но това било по време на същия период, в който ответникът получил
документите за съдебно дело, оттогава било преустановено заключването. Семейството му
няма ключ за катинара - нито той, нито майка му или сестра му. Катинарът, според него се
поставил месец преди да се започне самото паркиране през 2023 г. или края на октомври или
ноември началото. Преди това също имало катинар, като собствениците на имота и всички,
които ползвали гаражите разполагали с ключове. Катинарът бил друг, не бил този.
Колата била 24/7 часа в имота. Опитите, за да бъде изведена от двора били свързани със
зареждане на акумулатор, за да започне да се движи. Изключително рядко се е случвало
колата да се извежда от двора. Сега била паркирана на тротоар на ул. ****************“.
Ответникът в момента карал друга кола.
Собствениците на имота били К. А. и Д. А. и не разполагали с ключове. Той самият
поискал ключ първо от майка му и сестра му, а след това от С. П., но той му отказал.
Точните му думи били:-,, Той някой от улицата може да ми поиска ключ. Къв си ти, че ще
ми искаш ключ? “ Вече не се заключвала вратата, от юни 2024 г. Автомобилът последно бил
паркиран там през декември месец /свидетелят проверява снимките от телефона си/-
14.12.2024 г. и 23.12.2024 г. Не знае какво има в гаража. Ответникът имал мотор и го
паркирал в гаража и това било причината автомобилът да е отвън. Автомобилът бил
паркиран по начин, по който той възпрепятствал достъпът до градинката. Вратата за
пешеходци на двора не се заключвала.
На страната на ответника също са допуснати двама свидетели – С. Димов Танев (дядо
на ответника) и *** *** (съсед от жилищната сграда в двора).
Свидетелят С. Танев казва, че той е купил навремето апартамента и гаража и тогава
сложил катинар, когато влезнали в кооперацията. Това било преди много години и били дали
ключове на много хора - на комшии. Дядото на ответника си отишъл да живее преди десет-
петнадесет години на село. Не знае дали става въпрос за същия катинар по делото, но
предполага, че е същият катинар. Дал преди много години ключ на ***** (има се предвид
**********).
Ползвал колата на Стефко и отключвал, но не посочва кога е ставало това. Преди
десет- петнадесет години може би било това – даването на ключа на катинара, който бил
сложил. Твърди, че само когато С. изкарвал колата и преди да се качи да тръгне, тогава е
стояла в двора на кооперацията.
В момента два-три пъти или повече в месеца ходел до кооперацията на ул. С.
10
Караджа, но той минавал през малката врата, която не се заключва. През 2023 - 2024 г. не
обърнал внимание дали се е заключвала вратата за МПС. През 2023 г. мисли, че имало
закачен катинар. Когато свидетелят отивал да вземе колата, тя стояла отвън т.е. не му се е
налагало да отключва вратата за МПС.
Свидетелят ******* твърди, че считано от 2008 г. има апартамент в същата сграда.
Всеки имал ключ за голямата врата и можел да влиза по всяко едно време. Никакъв проблем
е нямал с достъп до вратата. Винаги бил влизал. Ключът бил същият откакто купил
апартамента до сега. И да е имало проблем, някой да няма ключ, давали ключ на комшията.
Колата на С. не пречела на никой. Колата не стояла постоянно там. С. нямал
конфликти с комшиите. Не бил чул К. и С. да са имали някакъв проблем или конфликти.
Свидетелят имал кола, но паркирал колата си пред кооперацията. Вярно било, че С.
паркирал на двора пред гаража, но на никой не пречила тази кола. Преценил, че ако и той
паркира ще пречи на входа и затова не паркирал в двора. Свидетелят имал ключ за катинара.
Използвал ключа, ако прави ремонт и трябвало да качи или да сваля нещо. Преди години
била заключена тази голяма врата. Заключвали за тяхна сигурност. От доста месеци била
отключена голямата врата. През 2024 г. било отключено там.
Миналата година този свидетел виждал автомобила на С. паркиран там (има се
предвид 2024г.). През 2023 г. виждал автомобила на С. паркиран в двора пред неговия гараж.
Постоянно не е бил паркиран в двора автомобилът. Например не бил паркиран тази седмица
автомобилът в двора. Не може да отговори ноември месец 2023 г. дали е бил паркиран
автомобила в двора или в гаража. Когато правил ремонти, само тогава отключвал катинара.
Не може да посочи това като година кога е било обаче. Той много често правел ремонти. Тя
била отворена вратата. После казва, че през 2023 г. била заключвана вратата, но през 2024 г.
не е била заключвана. Имало е случай, когато не е била заключвана вратата през 2024 г. Те
минавали през малката врата. Преди пет-шест месеца може би вратата си била отключена, а
преди това е била заключена. Твърди, че К. и Д. и семейството им имали ключ.
Преди година последно отключвал катинара на тази врата (т.е. около началото на
2024г., защото съдебното заседание се провежда на 13.02.2025г.). Свидетелят знаел, че
бащата на *********** имал ключ, което означавало, че и майка му ще има ключ т.е. ищцата
К.. Не бил питал ********** преди да почине дали има ключ за катинара, но знаел, че имат
ключ, защото са отключвали те вратата. Не бил питал Д. А. дали има ключ. Никога не я
виждал да отключва този катинар. Не бил виждал никога К. А. да отключва този катинар.
Свидетелят заявява, че са имали ключ съпругът на К.-Димитър и съпругът на Д. са
имали ключ. Гошо си бил вкарвал колата и щом си вкарвал колата значело, че и те имат
ключ. По – нагоре в показанията си този свидетел споменава, че свидетелят Георги си бил
паркирал колата в двора, но това било преди години. От Митьо /баща му на Гошо и съпруг
на К./, който почина били взимали ключ.
При наличието на две групи свидетели съдът изследва показанията на свидетелите
11
както самостоятелно, така и помежду им, както и съобразно с другите събрани
доказателства по делото, за да изведе фактически изводи.
На първо място по отношение на процесния период, сочен от ищците, че ответникът
е паркирал автомобилът си в двора на жилищната сграда от ноември 2023г. и е правил това
почти постоянно до получаване на книжата по делото (юни – юли 2024г.), като след това и
по време на процеса се е случвало да паркира собствения си автомобил БМВ няколко пъти
през декември, съдът намира, че този факт е доказан по делото. В този смисъл съдът
кредитира показанията на свидетелите **** *** и **********. Същите кореспондират с
признанията на ответника в отговора на исковата молба, както с извънсъдебните му
признания пред прокуратурата и Комисия за защита на личните данни. Същите обяснения,
които съдържат признания, са дадени декември и 2023г. и април 2024г. – например в
становището си пред КЗЛД заявява: „Колата ми е паркирана пред гаража ни в заградено
дворно място....“ Показанията на ***ледва да се ценят като незаинтересовани, доколкото
същият няма роднински връзки с никоя от страните. Освен това същите са ясни, логични,
непротиворечиви и информативни. Съпоставени с показанията на свидетеля, който е дядо на
ответника не може да се направи извод, че са противоречиви, доколкото дядото на ответника
признава, че живее отдавна на село и идва рядко до града, а като идва до града колата винаги
бил готова изкарана навън, за да се ползва т.е. същият няма преки и постоянни наблюдения
върху този факт къде е паркирана и дали се заключва вратата за МПС, докато свидетелят ***
има. Съпоставени с показанията на свидетеля *** *** тези, дадени от ***а последователни и
логични, докато свидетеля *** дава противоречиви и объркани показания при зададените му
едни и същи въпроси – например този свидетел твърди, че е виждал автомобила в гаража
паркиран, но не сочи кога, а в началото на показанията си, че го виждал паркиран вътре в
двора пред гаража, но също не знае кога виждал автомобилът паркиран в двора, но пък
миналата година т.е. 2023г. го виждал в двора. Като цяло от първите му думи, които са
дадени в свободен текст - "Тя си е отстрани на гаража, нито на входа пречи, нито
нищо....Кара си я, свършва работа, прибира се, оставя я, после излиза с колата." т.е. същият
твърди, че действително С. П. паркирал автомобила си в двора по посочения начин пред
семейния гараж, но по негова оценка тя не пречела на никой и освен това щом излизал с нея,
значи не стояла постоянно там. С последното свидетелят се опитва да омаловажи
извършеното от съседа му и ответник по делото и съдържа оценъчни съждения за това дали
пречи или не колата, които съдът трябва да сам да оцени дали представляват поведение от
фактическия състав на чл. 109 от ЗС.
От приложените снимки се установява, че действително колата заема голяма площ от
останалото свободно дворно място на ищците, което не е предназначено за паркиране (за
това има гаражи изградени в самата сграда) и зад него се вижда градина с растения –
дървета и цветя (вж. предпоследна снимка) към исковата молба. Разгледани в съвкупност
приложените снимки, показанията на свидетелите на страната на ищците, извънсъдебните и
съдебни признания на самия ответник и частично дадените показания на призованите на
негова страна свидетели доказват безспорно тезата, че за период около 10-на месеца С. П. е
12
паркирал автомобила си в дворното място, което е собственост на ищците и върху което той
няма никакво учредено или прехвърлено вещно право, нито облигационно право на
ползване. Спрял е едва, когато е разбрал, че се води дело срещу неговите действия. Съдът
възприема това, като временно преустановяване, което същият сам е нарушавал, рядко, но
все пак на няколко пъти по време на процеса, вероятно защото счита, че след като притежава
апартамент в кооперацията, то това му позволява да паркира в двора. Интересно е, че самият
свидетел ***, който с показанията си се опитва да омаловажи паркирането на лекия
автомобил от П., като казва, че той не паркира, за да не пречи т.е. има съзнанието, че дворът
не служи за паркиране и не паркира там своя автомобил. Ответникът обаче държи по негови
признания в съдебна зала други вещи в гаража и паркира мотора си там. Автомобилът видно
от снимките е в близост до стълбището към входа на сградата, заема голяма площ от
останалия незастроен двор и препречва пълния достъп до малката обособена градината.
Посоченият период се доказва и от приложеното становище от самия него до КЗЛД – около
ноември месец 2023г. след набези над колата му я паркира в дворното място и е поставил
охранителни камери.
Приблизително по същото време и свидетелят Георги Атанасов – роднина на ищците
твърди, че е започнало заключването на голямата метална врата с катинар, за който нямат
ключ. Признава, че преди е имало друг катинар, за който всички вкл. и тяхното семейство са
имали ключ. В тази насока бяха и показанията на дядото на ответника, а именно че преди
10-15 години бил поставил катинар. Този свидетел обаче не можа да каже да каже дали става
въпрос за същия катинар в процесния период – „Не знам, трябва да е същия катинар,
предполагам, че е същият катинар“. Самият ответник признава в отговора на исковата
молба, че е поставил нов катинар непосредствено след като боята на колата му била надрана,
което със сигурност е било ноември 2023г. т.е. както твърдят самите ищци. Признание, че
надирането на боята е било през ноември 2023г. се съдържа в подписаното от него
становище до КЗЛД.Тълкувани в съвкупност тези две признания сочат на достоверност на
казаното от ищците и свидетелите на страната на ищците. В останалата част в становището
ответникът се оправдава защо е поставил охранителна камера на терасата на жилището и
над гаража т.е. към двора си без разрешение на съседите си - в тази част, че не се били
заключвали вратите към двора не се подкрепят от никои други доказателства даже напротив
свидетелите на негова страна твърдят, че се заключва тази голяма метална врата. В този
смисъл в тежест на ответника беше да докаже, че след поставянето на този нов катинар с цел
да предпази собствения си автомобил, който се установи, че е паркирал неправомерно в
двора, е осигурил ключове за същия на ищците. С показанията на свидетелите на негова
страна, той не успя да стори това. Свидетелят Танев говори за ключ, който той бил раздал
преди много години т.е. става въпрос за стария катинар. Към настоящия момент този
свидетел няма преки наблюдения, идва рядко в града и ползва винаги пешеходната врата, за
да влезе в двора, както сам твърди в показанията си пред съда, а като ползва автомобила
БМВ, то винаги било паркирано отвън. Свидетелят *** също не доказа с показанията си, че
ищците имат ключ. Признава, че самият той преди години отключвал катинара т.е. става
въпрос за стария катинар. Заявява, че знае, че ищците имат ключ като изразява
13
предположение, че това е така, защото ********** имал (същият е починал през 2018г.) т.е.
става въпрос за стария катинар. Никога не е виждал Д. или К. да отключват, нито ги е питал
дали имат ключ т.е. знанието му се основава на предположения. Самият той заявява, че
вратата била заключена през 2023г., като от пет-шест месеца вратата била отключена вече
(съдебното заседание е от 13.02.2025г. т.е. свидетелят говори за период около август
септември 2024г. когато все още е била заключена вратата) – „През 2023г. е заключвана
вратата. През 2024г. не е била заключвана вратата“ после се поправя и казва „Имало е
случай, когато не е била заключвана вратата през 2024г.“ т.е. в повечето пъти е била
заключвана и накрая е категоричен „Преди пет - шест месеца може би е отключена вратата, а
преди това е била заключена“ По отношение на автомобила също заявява, че миналата
година т.е. 2024г. бил паркиран в двора, както и през 2023г. Така от показанията на двамата
свидетели на страната на ищците, тълкувани с останалите доказателства и съпоставени с
показанията на свидетелите на страната на ответника се доказва безспорно, че за сочения
период и към датата на подаване на исковата молба(май 2024г.) ответникът е извършвал
неправомерни действия по паркиране на автомобила си БМВ в дворното място, което е
изцяло собственост на двете ищци по равни части и е заключвал голямата метална врата, без
да им осигури ключ, с което е спрял достъпа на други превозни средства да влязат в
дворното място при нужда. От тяхна страна определено няма съгласие за извършване на
тези действия, доколкото К. А. е подала сигнал до прокуратурата за тези действия. По реда
на чл. 176 от ГПК ищцата Д. А. отговаря, че не е давала съгласие в имота им да се паркират
коли, като на нея лично й се случвало да не може да премине поради ограничен достъп от
страна на С. П.. Наясно е, че ще има преминаване, но не е давала съгласие да се паркира в
незастроената част на имота т.е. в дворното място.
По делото е изготвена експертиза, според която незастроената част от дворното място
е с площ 107м2. Поземления имот е в квартал Орбита, широк център на град **********.
Направена е оценка по метода на пазарните сравнения /пазарен аналог/. Този метод се
базира на използвани цени при определяне пазарната стойност на аналогични обекти. При
оценката са взети предвид качества на имота, местоположение и пазарна привлекателност.
Отчетени са с коефициент адаптация конкретното състояние, така и параметри обусловени
от търсенето и предлагането на регионалния пазар на недвижими имоти по неговото
местонахождение. ¬Чрез заключението си вещото лице е дало справедлива пазарна оценка за
наем на паркомясто в центъра, където се намира и процесния имот. За посочения период
актуалните наеми за паркомясто показват (първа намерена оферта), че за наем на паркомясто
се плаща 60 лева на месец или по 4 лева на квадратен метър. Втората намерена оферта за
подобно паркомясто в широкия център на града е отново 60 лева на месец, но там е 2,50 лева
на квадратен метър за площ от 24 кв.м. Вземайки предвид намерените оферти вещото лице е
изчислило, че средна цена за наем на паркомясто за 2025г. е 3,66лв/кв.м. Взети са предвид
данни от НСИ за годишната инфлация за 11. 2023 г. спрямо 01.2025 г. и тя е 4,5%. или
вещото лице е изчислило, че средната наемна цена за 2023г. е 3.50лв/м2. По данни от НСИ
годишната инфлация за към 08.2024г. спрямо 01.2025 г. е 3% или вещото лице е изчислило
средна наемна цена за 2024г 3.55лв/м2 При определяне средната наемната цена по данни от
14
двата източника: За 2023г. след изчисления вещото лице е определило, че е 2,96лв/м2, а за
2024г. пак след изчисления и сравнения е определило, че е 3 лв/м2
Накрая в заключението си вещото лице е приело, че средната цена за наем на
паркомясто за двете години 2023г. и 2024г. е 3 лв/м2. В съдебно заседание доразвива тезата
си, че за паркомясто приема средно, че са нужни около 15 кв.м. като страните не възразяват.
Заключението е прието без оспорвания, като съдът го кредитира като компетентно изготвено
и добросъвестно.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
По исковете по чл. 109 от ЗС:
Предявен е негаторен иск по чл. 109 от ЗС, като в тежест на ищците е да докажат, че
са собственици на дворното място (всяка от тях по ½ ид.част), както и че ответникът е
осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие и че това действие е
противоправно, а именно пречи на ищците да ползват и владеят имота по предназначение.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения.
Искът по член 109 ЗС е предоставен на собственика на вещно право за защита на това
право от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота според неговото предназначение.
Нарушението трябва да се състои във въздействие върху чуждата вещ, което да е трайно и да
продължава при предявяване на иска т.е. ирелевантно за уважаване на иска е дали към
момента съдебното дирене ответникът е преустановил действията по неоснователно
паркиране на собствения му автомобила БМВ. Съгласно Решение № 163 от 4.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова всяко
смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като
пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако
към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. И това е
така, защото ако ответникът преустанови временно неоснователното действие след
получаване на книжата по делото, ищецът следва да води всеки път ново дело, което не
отговаря на правото му на защита на собствения му имот и би било несправедливо като
резултат. По делото безспорно се установи, че към момента на подаване на исковата молба
(май 2024) и преди получаване на книжата по делото П. е продължил да паркира автомобила
си и да заключва голямата метална врата. Без значение е за уважаване на иска, че към
момента на съдебното дирене е преустановил тези действия.
Обобщено целта на негаторния иск по член 109 ЗС е да бъде преустановено
незаконосъобразното фактическо действие и/или да бъде премахнат вредоносния резултат от
увреждането, като бъде приведено фактическото състояние такова, каквото е било преди
нарушението, като правен интерес от предявяване на иска е налице винаги, когато
ответникът извършва фактически действия, които надхвърлят обема на притежаваното от
него вещно право.
15
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
В настоящия казус двете ищци са собственици – всяка по ½ идеална част от дворното
място, а П. не притежава идеални части от дворното място т.е. той паркира в чужд имот,
който е частна собственост на двете ищци. Има право да преминава, за да паркира в
собствения му гараж, но по негови признания той държи в него техника и мебели и е решил,
че може да ползва за паркиране дворното място, собственост на ищците. Същото не е обща
част - дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в
случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята, което не е налице в настоящия случай. Всички етажни собственици са такива само на
съответните апартаменти, на постройките, но не ни на земята, която съгласно представените
писмени доказателства е изцяло собственост на ищците по равни части и само те могат да
решат как де се ползва дворното място. В случая няма решение от тяхна страна, че може да
се ползва за паркиране, поради което и действията на П. са неоснователни.
Негаторният иск е иск за защита на собственика на недвижимия имот, чието право
е ограничено от действията, бездействията, строителството или от всяко неоснователно и
незаконно въздействие. При този иск с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже собственическите си права, както и че ответникът с противоправните си
действията, му пречи да упражнява тези си права. Ищците доказаха пълно и главно, че са
собственици и с неоснователните си действия П. им пречи да упражняват в пълнота
дворното място, което са озеленили и искат да се грижат за градината си, макар и малка по
размер, същият пречи на достъпа на други МПС да преминават през голямата метална врата,
пречи и на достъпа до входа им.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с
него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са
случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да
било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в
имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото
16
си. – в този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 год. по въпроси,
свързано с иска по чл. 109 от ЗС.
В Решение № 2 от 17.06.2021г. по гр.д. № 383/2020г. на ВКС I ГО е разяснено, че
съгласно чл. 63, ал.1 ЗС собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да
построи сграда върху неговата земя. По силата на това ограничено вещно право
суперфициарът става собственик на построеното, но не става собственик на земята. С
отстъпване на правото на строеж собствеността върху земята не се прехвърля и тя остава в
притежание на собственика-учредител на правото на строеж. Такъв е именно настоящия
случай. Още повече, че ответникът е само ползвател на апартамент в кооперацията, а майка
му е собственик т.е. той няма никакво облигационно, пълно или ограничено вещно право
или върху дворното място, а има само право на преминаване, за да стигне до гаража си.
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, построена
върху чужда земя, имат правото да се ползват от земята. Това тяхно право е гарантирано до
предвиденото в чл. 64 ЗС- да ползват такава част от мястото, която е необходима за
нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и
годно за ползване по предназначение състояние. В общия случай правото да се паркира в
незастроената част от дворното място не се включва в обема на правомощията по чл. 64 ЗС
на суперфициарния собственик, но законът допуска с акта за учредяване на суперфицията
страните до уговорят друго, с което да разширят това ползване, като предвидят
допълнителна възможност земята да се ползва и за такива дейности, надхвърлящи обема на
типичното право на строеж. В настоящия случай нямаме такова учредяване – не са
предвидени паркоместа в двора и собствениците не са се съгласили това да се случва.
Като се вземат предвид постановките в цитираното тълкувателно решение и
конкретните факти по делото съдът намира, че ищците проведоха успешно доказване на така
предявения осъдителен негаторен иск – те са собственици на двора и е извършено
неоснователно действие, което съществува към момента на предявяване на иска. Това
нарушение им пречи да упражняват своето право в пълнота – вж. по - горе мотивите на
тълкувателното решение и достатъчно за уважаване на иска. Освен това се установи от
гласните доказателствени средства и веществени доказателства (снимки) и конкретно с
какво пречи ответникът – ползване на двора по предназначение, а именно за озеленяване и
грижи по маломерната градинка, свободен достъп/преминаване на МПС в двора през
предназначената за МПС врата и запречване на входа. Ето защо субективно съединените
искове следва да се уважат.
По исковете за неоснователно обогатяване:
Фактическият състав на предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1.
ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без
наличие на правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с
която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му
право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти – Решение №
398/2013 г. от 06.08.2014 г. по гр.д. 1933 от 2013г. на ВКС.
17
В Решение № 97 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1250/2011 г. на Върховен касационен
съд е прието, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е
изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за
сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Тази позиция се застъпва и в по-
старата съдебна практика, като според ППВС № 1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка
на имуществото на друго лице, какъвто е случаят, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота или в случая
части от него без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се
изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като
обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, в случая
пазарния наем за паркомясто.
За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на
ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от
ответника – държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би
плащал за нейното ползване (Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро ТО).
В настоящия случай е претендиран наем от по 750 лева за всяка от ищците за периода
от 09.11.2023г. до 20.05.2024г. (датата на предявяване на иска, вж. л. 59 от делото). След като
съдът уважи иска по чл. 109 от ЗС, то основателен се явява и искът по чл. 59 от ЗЗД –
ответникът несъмнено е спестил разноски за наем на паркомясто през процесния период.
След като искът е основателен съдът следва да определи неговия размер, позововайки се на
експертизата по делото и на чл. 162 от ГПК. Вещото лице е изчислило среден пазарен наем
на кв.м. по 3 лева за 2023г. и за 2024г. и среден размер за паркомясто 15 кв.м. (тези
параметри не бяха оспорени в съдебно заседание и съдът ги възприема като обосновани и
неоспорени) или средния месечен пазарен наем за процесния период при изчисляване би бил
45 лева на месец за паркомясто. Като взе предвид, че искът е предявен за седем месеца - от
ноември 2023г. до май 2024г., от които следва да се извадят деветнадесет дни, защото
периодът не е пълни седем месеца (вж. по -горе), то съдът изчисли, че дължимия наем е
общо 288 лева или ответникът дължи на всяка от ищците по 144 лева т.е. всеки от исковете
следва да се уважи до този размер и да се отхвърли до размера от по 750 лева за всяка от тях.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 1500 лева за адвокатски хонорар и 140 лева за
държавна такса, както и 250 лева за вещо лице.
Ответникът е сторил разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, множеството писмени
18
доказателства и доказателствени искания на ответната страна, по които ищците са взели
отношение чрез процесуалния представител, разпити на четирима свидетели съдът намира,
че не следва да намали размера на адвокатското възнаграждение на ищците в размер на 1500
лева. Следва да се отбележи, че същото е за двете страни общо и самото дело беше
значително усложнено от множеството оспорвания и доказателствени искания на ответника.
Адвокатът не е посочил сумата от 1500 лева как се отнася за всеки от двата обективно и
четири субективно предявени иска – по чл. 109 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД, поради което съдът
го разделя поравно или по 750 лева за иск. По първия иск следва да се определи пълно
възнаграждение на ищците по първия иск от 750 лева и държавна такса от 80 лева по иска
по чл. 109 от ЗС. Разноски по първия иск не се присъждат на ответника.
По втория иск се прие, че са платени 750 лева за адвокатски хонорар и 250 лева за
вещо лице (експертизата е само по втория иск) и такса от 60 лева. Ответникът е сторил
разноски общо 600 лева, като не е посочил как се отнасят за всеки от исковете, поради което
с горните аргументи, съдът приема, че е по 300 лева на иск.
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК по съразмерност следва да присъди сумата от 203, 50
лева. Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди 242 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН: **********, адрес: ******* да ПРЕУСТАНОВИ
неоснователните си действия - поставяне на катинар и заключване на вратата и паркиране на
МПС в Поземлен имот с идентификатор ***-шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и петнадесет, точка, четиристотин тридесет и осем, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град **********, одобрени със Заповед
РД-18-65/30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АК, според Схема *** г., издадена от
СГКК - **********, с адрес на самостоятелния обект в сграда съгласно схема: град
**********, ул. ********** кв. м. - двеста седемдесет и пет метра, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 786, квартал 126, парцел 17,
съседи: **********, които действия пречат на К. Д. А., **********, и Д. Д. А., ЕГН
********** да упражняват правото си на собственост върху поземления имот в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да
заплати на К. Д. А., **********, в качеството й на собственик на 1/2 ид.ч. от процесния
имот сумата от 144 лв. представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване и
ограничаване на достъп с МПС на чужд недвижим имот за времето от 09.11.2023 г. до датата
на завеждане на настоящия иск – 20.05.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на настоящия иск, като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 144 лева до размера от 750 лева.
19
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД да осъди С. В. П., ЕГН **********, адрес:
******* да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** в качеството й на собственик на 1/2 ид.ч. от
процесния имот сумата от 144 лева, представляваща парично обезщетениеза неоснователно
ползване и ограничаване на достъп с МПС на чужд недвижим имот за времето от 09.11.2023
г. до датата на завеждане на настоящия иск – 20.05.2024г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на настоящия иск, като ОТХВЪРЛЯ за сумата над 144 лева до размера от 750
лева.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН **********, адрес: ******* да заплати на ищците Д. Д. А. и
К. Д. А. разноски в размер на 830 лева по исковете по чл. 109 от ЗС и 203, 50 лева по
исковете по чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. А. и К. Д. А. да заплатят на С. В. П. разноски в размер на 242 лева
по исковете по чл. 59 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
пред Окръжен съд **********.
Съдия при Районен съд – **********: _______________________
20