Р Е Ш Е Н
И Е № 260044
гр.Пловдив, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №346
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ.
Ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д.
и М.И.В., чрез пълномощник адв.Х.И., съдебен адрес ***, бизнес-сграда ***, твърди,
че по силата на договор за банков кредит от 03.07.2008 г. е предоставил на
ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата
279 520 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора
е превел по сметка на ответника сумата 463 149 шв.франка. Твърди още, че е
цедирал вземанията си по договора, ведно с всички обезпечения, на трето за
спора лице, както и, че са сключени няколко допълнителни споразумения към
договора в периода от 03.06.2009 г. до 29.09.2012 г., с които е извършена
капитализация на кредита и главницата е увеличена на 523 973,29 шв.франка.
Твърди, че в договора е уговорено право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем при забава в плащането на една или повече месечни вноски. С
договор за цесия от 23.12.2016 г. ищецът е придобил отново вземанията по
процесния договор, за което длъжникът е уведомен с нотариална покана. Длъжникът
е изпаднал в забава и поради непогасяване на вноска с падеж 10.10.2012 г.
банката е обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем, като за това
е връчена нотариална покана на ответника. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба и в уточняващи молби към нея е формулиран
петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимите по договора за
кредит суми, както следва: главница в размер 46 560,35 шв.франка, частично от
цялата дължима главница в размер 517 590,85 шв.франка, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане; такси за управление с
падеж, настъпил в периода от 10.05.2016 г. до 10.07.2016 г., включително, в
размер 445,23 шв.франка; такса за администриране на просрочен кредит с падеж
11.11.2016 г. в размер 19,26 шв.франка; застраховки за периода от 29.07.2016 г.
до 24.07.2018 г. в размер 160,74 шв.франка; и разноски в размер 1 427,27 лв., в
т.ч. разходи за подновяване на договорна ипотека, адвокатски хонорар и
нотариални такси, платени по повод уведомяването за предсрочната изискуемост на
кредита. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Д.П.Х., ЕГН **********,***, не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. В хода на съдебното
производство оспорва исковете с общо възражение за тяхната неоснователност.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия
по делото договор, че на 03.07.2008 г. между ищцовото дружество, от една страна
като кредитор (към този момент с наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД), и
ответника, от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот, с който ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
279 520 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 360
месеца, считано от усвояването му. Кредитополучателят се е съгласил да погасява
кредита чрез месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка
вноска, посочен в погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено е в
чл.6 от договора, че кредитът се погасява в швейцарски франкове. В случай, че
на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихва
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на
кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс продава на банката за деня на плащането, за което
кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката. Според чл.23 кредитополучателят декларира, че
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева/евро може да
има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно
поема да носи за своя сметка риска от такива промени, както и че е съгласен да
поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове. Уговорено е
в чл.4 от договора кредитополучателят да заплаща еднократна такса за управление
при усвояване на кредита и месечни комисиони (такси) за управление на кредита в
размер 0,03 % от размера на непогасената главница, считано към датата на
падежа. Падежът на таксите за управление съвпада с този на месечните
погасителни вноски. Уговорено е в чл.13 кредитополучателят да учреди ипотека в
полза на банката за обезпечаване на вземанията й по договора за кредит,
вписването на която се подновява на всеки 10 години. Разходите за вписване,
заличаване и подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя. Според
чл.14, ал.3 от договора с подписването му кредитополучателят дава съгласие и
упълномощава банката, а последната приема да застрахова от негово име и за
негова сметка предоставения като обезпечение по договора недвижим имот,
съответно според ал.4 банката приема от името и за сметка на кредитополучателя
да заплаща необходимата ежегодна застрахователна премия. Съгласно чл.18, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. С приложение №1 към договора страните
са се споразумели, че към датата на усвояване на кредита приложимият курс
„купува“ на швейцарския франк към евро е 1,6569423, а размерът на предоставения
кредит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 463 149 швейцарски
франка.
Установява се, че с
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г.
кредитодателят е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК *********,
всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити, обезпечени
с ипотека. В приложение, неразделна част от договора за кредита, е включен и
този, предоставен на ответника.
В периода от 03.06.2009
г. до 29.09.2012 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответника са сключени
няколко последователни допълнителни споразумения към договора за кредит от
03.07.2008 г., с които са констатирани просрочени задължения по договора от
страна на кредитополучателя и са уговаряни облекчени условия за погасяване на
кредита, като са подписвани и нови погасителни планове.
Установява се, че на
23.12.2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит, с който „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК *********, прехвърля на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни
кредити, както и от всички анекси към тези договори с длъжници, изброени в
приложения към договора за цесия. От приложеното по делото извлечение в
табличен вид се установява, че с горния договор са прехвърлени на ищеца и
вземанията по процесния договор за кредит.
От приложената по делото
нотариална покана се установява, че ответникът е уведомен за цесиите от
пълномощник на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД на
19.03.2019 г. Със същата покана на ответника е съобщено, че поради неизпълнение
на договорните му задължения за плащане на погасителните вноски по кредита,
по-специално поради неиздължаване на вноската с падеж 10.10.2012 г., кредиторът
обявява вземанията по договора за незабавно изискуеми. Приложени са преводни
нареждания в уверение на това, че за изготвяне на поканата ищецът е заплатил
адвокатски хонорар в размер 60 лв., за заверяването и връчването й е заплатил
такси и разноски на нотариус в общ размер 147,60 лв.
Установява се от приетия
по делото нотариален акт от 04.07.2008 г. (л.96 и сл.), че ответникът е учредил
в полза на банката ипотека върху свои недвижими имоти, подробно описани в акта,
за обезпечаване на вземанията по процесния договор за кредит. На 22.06.2018 г.
вписването на ипотеката е подновено по молба на кредитора. Установява се, че за
това са направени разноски за нотариална такса в размер 946,32 лв. и такса за
вписване в размер 273,35 лв.
По настоящото дело е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че
кредитът е изцяло усвоен на 14.07.2008 г., когато по сметка на длъжника е
преведена сумата 463 149 шв.франка. Ответникът не е погасявал редовно
вноските, поради което се е стигнало до сключване на допълнителни споразумения
към договора. С тях дългът е преструктуриран, като към датата на исковата молба
общата усвоена главница се равнява на сумата 523 973,29 шв.франка, платена
е главница в размер 6 382,44 шв.франка, респективно дължима е остатъчна
такава от 517 590,85 шв.франка. Последното извършено плащане по кредита
датира от 29.09.2012 г. За периода от 10.05.2016 г. до 11.07.2016 г., включително,
са падежирали такси за управление в размер 445,23 шв.франка, които не са
платени от длъжника. На 11.11.2016 г. е падежирало задължението за плащане на
такса за администриране на просрочен кредит над 181 дни в размер 19,26
шв.франка, като общият размер на претендираните и неплатени такси е 464,49
шв.франка. За периода от 29.07.2016 г. до 24.07.2018 г. са платени
застрахователни премии в размер 160,74 шв.франка. (В тази насока са и
приложените по делото преводни бордера в полза на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД.)
Общият размер на разноските на ищеца за подновяване на договорна ипотека и
връчване на нотариална покана до длъжника е 1 427,27 лв.
Прието е заключение на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли остатъка от
дълга по процесния договор без оглед клаузата на чл.6, ал.4, предвиждаща курсът
продава на швейцарския франк към лева/евро да се определя към деня на
плащането, а като се съобрази валутният курс към датата на усвояване на
кредита. Според това заключение при съобразяване на горния курс, включително
при всяко извършено от длъжника плащане, последният дължи главница в размер
498 287,81 шв.франка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е предоставил на същия,
в качеството му на кредитополучател, сумата 463 149 шв.франка при договорени
условия и срок, която последният се е задължил да върне по установения между
тях начин – чрез месечни погасителни вноски. Уговорени са такси за обслужване
на кредита. Уговорено е обезпечение чрез договорна ипотека, каквато е учредена.
Уговорено е ипотекираният имот да бъде застрахован от името и за сметка на
длъжника, което няма спор, че е сторено, а и се установява от документите за
плащане на застрахователни премии в полза на застрахователя и от счетоводната
експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно изготвена и
кредитира.
Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави
кредитната сума и че кредитът е усвоен от кредитополучателя. С това е
възникнало насрещното му задължение да върне кредита, като заплаща в срок
предвидените в договора погасителни вноски. Между страните по делото няма спор,
а това се установява и от експертизата, че считано от 29.09.2012 г. ответникът е
преустановили плащанията по процесния договор за кредит, като към този момент
кредитът не е бил изплатен. С това ответникът е изпаднал в забава, поради което
е осъществена материалноправната предпоставка, предвидена в договора – чл.18,
при която възниква правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. За целта е необходимо същият да отправи
до длъжниците писмено изявление, с което недвусмислено да ги уведоми, че поради
неизпълнението им ще счита цялата оставаща част от кредита за предсрочно
изискуема и между страните вече няма да важат сроковете на погасителния план. В
конкретния случай се установява, че кредиторът е отправил такова изявление –
нотариална покана, връчена на длъжника на 19.03.2019 г., следователно кредитът
е предсрочно изискуем, считано от последната дата, поради което длъжникът дължи
цялата оставаща главница, независимо от това, че не е настъпил крайният срок за
връщане на кредита. Що се отнася до размера на главницата, съдът намира, че
следва да кредитира допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което е определило този размер без оглед клаузата в договора,
предвиждаща превалутирането от лева или евро в швейцански франк при всяко
плащане да се извършва по курс продава на банката към деня на плащането. Това е
така, тъй като клаузите на договора, предвиждащи такова превалутиране – чл.6,
ал.2 и ал.4, както и клаузата на чл.23, предвиждаща, че кредитопучателят се
съгласява с промените във валутния курс, в това число когато тези промени водят
до повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, са неравноправни по
смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителя. Последният
закон е приложим в настоящата хипотеза, тъй като кредитополучателят е физическо
лице и потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР ЗЗП, а банката – ответник
съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 ДР ЗЗП.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 д. по т.
д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика
на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело
С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и
когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това. В случая съдът е уведомил
страните, че ще извърши съответната проверка, а потребителят – ответник не се е
противопоставил изрично на това, поради което и съдът дължи произнасяне по наличието
на неравноправни клаузи в процесния потребителски договор.
Цитираните по-горе т.нар.“валутни клаузи“ са неравноправни според
трайно установената съдебна практика – в този смисъл Решение №295/22.02.2019 г.
по т. дело N 3539 за 2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №67/12.09.2019 г. т.д.№1392
за 2018 г. на ВКС, І т.о.; Решение №294/27.03.2019 г. по т. дело № 1599 по
описа за 2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №384/29.03.2019 по дело №2520/2016 на
ВКС, ТК, I т.о. и др. Според цитираната практика, която съдът възприема изцяло,
неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност,
тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Практиката е създадена по идентични по съдържание договори за кредит с
кредитополучател ищцовото дружество и е напълно приложима в конкретния правен
спор. В клаузата на чл.23 от договора е уговорено, че рискът от промяна на
валутния курс, водеща до повишаване на кредитните вноски, се носи изцяло от
длъжника, който се съгласява с това и е съгласен с вредите, които евентуално ще
настъпят за него от промяната на курса. Не се установява от съдържанието на
договора и от приложените по делото доказателства клаузата да е индивидуално
уговорена, не се доказва и на кредитополучателя да е разяснено чрез ясни и
разбираеми критерии какви ще са икономическите последици от сключването на
договор с подобна клауза. Ето защо съдът намира, че т.нар.“валутни клаузи“ в
процесния договор са неравноправни. Неравноправните клаузи съответно са нищожни
според Закона за защита на потребителя, при което договорът следва да прояви
своето действие без тях.
С оглед нищожността на валутните
клаузи, в частност на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, съдът счита, че от кредитополучателя са дължат сумите по курс
на швейцарския франк към лева/евро, определен в договора при усвояването на кредита.
Ето защо следва да се приеме допълнителното заключение на ССЕ, изготвено при
вариант на курс купува, определен в договора при усвояване на сумата, респективно
не следва да се съобразява дължимата сума за главница, посочена в
първоначалното заключение, отчитащо последващи промени в същия курс. Според
това заключение дължимата по договора предсрочно изискуема главница е в размер
498 287,81 шв.франка. С исковата молба се претендира частично сумата
46 560,35 шв.франка, до който размер искът се явява доказан и основателен
и следва да бъде уважен.
В договора е уговорено кредитополучателят да заплаща на банката месечни
комисиони (такси) за управление на кредита в размер 0,03 % от размера на
непогасената главница. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
претендираните от ищеца три месечни такси, падежирали на 10.05.2016 г.,
10.06.2016 г. и 11.07.2016 г., не са платени от ответника, поради което са
дължими и са в единичен размер 149,49 шв.франка (л.306), общо 448,47 шв.франка.
Ето защо основателен и доказан по размер се явява искът за присъждане на сумата
445,23 шв.франка – такси за управление за периода от 10.05.2016 г. до
11.07.2016 г. От експертизата се установява още, че е дължима и неплатена такса
за администриране на просрочен кредит с падеж 11.11.2016 г. в размер 19,26
шв.франка, поради което и този иск следва да бъде уважен. Установява се, че са
заплатени от кредитора застрахователни вноски по договор за застраховка на
ипотекирания имот, които според договора са за сметка на кредитополучателя.
Според заключението на ССЕ се дължат и не са заплатени от ответника застрахователни
премии в размер 160,74 шв.франка за периода от 29.07.2016 г. до 24.07.2018 г.,
следователно този иск също е доказан и следва да се уважи изцяло. От
приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил
разноски за връчване на нотариална покана до ответника, с която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, както и разноски за подновяване на ипотека,
които са в общ размер 1 427,27 лв. Разходите във връзка с подновяване на
ипотеката са дължими от кредитополучателя съгласно чл.13, ал.2 от договора, а
тези във връзка с поканата съставляват разноски във връзка с неизпълнението на
договора, които също са дължими от длъжника по силата на общото правило на
чл.79, ал.1 ЗЗД, ето защо последната сума също следва да бъде присъдена в полза
на ищеца. В обобщение исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, ищецът има право на деловодни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК, които се претендират и установяват, както следва:
държавна такса в размер 3 300,06 лв., възнаграждение за вещо лице в общ
размер 900 лв. и адвокатско възнаграждение, платено изцяло по банкова сметка на
упълномощеното адвокатско дружество, в размер 3 606,06 лв. Общият размер
на разноските е 7 806,12 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и М.И.В., сумата 46 560,35 швейцарски франка, частично от цялата претендирана предсрочно
изискуема главница в размер 517 590,85 швейцарски франка, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното плащане; сумата 445,23 швейцарски франка – такси
за управление с падеж, настъпил в периода от 10.05.2016 г. до 10.07.2016 г.,
включително; сумата 19,26 швейцарски
франка – такса за администриране на просрочен кредит с падеж 11.11.2016 г.; сумата 160,74 швейцарски франка – застрахователни
премии за периода от 29.07.2016 г. до 24.07.2018 г.; сумата 1 427,27 лева – разноски, в т.ч. разходи за подновяване на
договорна ипотека, адвокатски хонорар и нотариални такси, платени по повод
уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита, които суми са дължими по
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 39258 от 03.07.2008 г. и
допълнителни споразумения към него.
ОСЪЖДА Д.П.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и М.И.В., сумата 7 806,12 лв. – държавна такса и деловодни
разноски в производството по т.д.№346/2019 г. по описа на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: