В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Административно наказателно дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 21/2100371/16.12.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. С… като незаконосъобразно. Счита, че няма законно основание за налагане на имуществена санкция като излага съображения за това. В с.з. за въззиваемият младши юрисконсулт Н... оспорва твърденията в жалбата и моли да се потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно. Счита, че наказващия орган правилно е приел, че има извършено нарушение на чл. 142 ал.4 от КТ, което е извършeно виновно, и при условията на повторност. Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за у±тановено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения: Установява се, че на 11.09.2009г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С… – свид. В.. П.. – старши инспектор и свид. М.. – старши инспектор извършили проверка в офиса на обект - хидровъзел „Ц… к…” в гр. Д…, където им предоставили всички необходими документи за извършване на проверката. На базата на тези документи установили нарушение по КТ, което констатирали за втори път. За съставяне на акта не се явил представител на фирмата, поради което на 02.10.2009г. свид. П… в присъствието на свид. М.. съставили Акт за установяване на административно нарушение № 21/2100371/02.10.2009г. На 17.11.2009 г. свид. П.. заедно със свид. М... били в кабинета на г-жа Х… - асистент на инж. Ш.. - проектант мениджър и г-жа Х.. занесла акта за подпис от инж. Ш.. в кабинета му, след което се е върнала с подписан екземпляр, който предала на свидетелите. Въз основа на Актът за установяване на административно нарушение № 21/2100371/02.10.2009г. инж. Е.. К.. Д.. - директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. С… издала Наказателно постановление № 21/2100371/16.12.2009 г., с което на жалбоподателят, за това, че „при извършена проверка на 11.09.2009г. на обект ХВ „Ц… к…” гр. Д…, строителна площадка, на която работят наети по трудово правоотношение работници на строител „А… Б… Г…” клон Б… и по представената документация на фирмата се установило, „А… Б… Г…” клон Б…, с Булстат ... в качеството си на работодател е утвърдил график за работа за месец август 2009г., като е определил работна седмица с продължителност повече от 56 часа – от 17.08.2009г. до 23.08.2009г., включително общо 77 часа и е отчел с отчетна форма 76 за посочения по- горе месец и период за лицето Н.. Й.. Ч.. – отработени 77 часа, видно от отчетна форма 76 – отчитане явявяването на работа на работещите за м. август 2009г. Констатираното нарушение е извършено повторно. На същото дружество е съставен АУАН № 2100356/30.05.2009г., въз основа на който е издадено НП № 2100356/22.07.2009г., с което е нарушил чл. 142, ал.4 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.2 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В Наказателното постановление са описани писмени доказателства: протокол за разследване на трудова злополука; отчетна форма № 76 за отчитане явяването на работа на обект ХВ „Ц… к…” за м. август 2009г., които са приети и приложени по делото. Съдът намира, че административнонаказващият орган преди да се произнесе по преписката не е проверил акта, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както изисква чл.52, ал.4 от ЗАНН, поради което е издал наказателното постановление в разрез с процесуалните правни норми. При съставяне на Акт № 21/2100371/02.10.2009г., въз основа на който е издадено наказателното постановление са нарушени процесуалните норми, предвидени в ЗАНН. Видно е, че Акт за установяване на административно нарушение /л. 14 и 15 от делото/, въз основа на който е започнало административно-наказателното производство, е съставен на 02.10.2009г., срещу юридическото лице „А… Б… Г… клон Б…”със сочен адрес на управление: гр. С…, район К… с…, ул.”П…” № … и сочен представляващ инж. К… Ш…, в присъствието само на един свидетел Е… М… - без да е отбелязано какъв свидетел е същият дали по установяване или извършване на нарушението или свидетел при хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Според гласните доказателства свидетеля по акта М… е присъствал при проверката и при съставяне на акта. Съдът намира, че няма пречка АУАН да се състави в присъствието само на един свиõетел, но при положение, че прецизно е записано какъв точно свидетел е същият - дали свидетел при извършване или установяване на нарушението, или такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В акта срещу графа „нарушител” има подпис – не е отбелязано на кого и кога е положен подписа, и в разписката е отбелязано, че К… Ш… – чужд гражданин получил акт за нарушение № 21 от 02.10.2009г., дата на връчване : 17.11.2009г., за което има подписи на връчител и получател. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по императивен начин изискването за съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя, а при условията на ал. 2 може да се състави в негово отсъствие, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта. Не са представяни доказателства за отправяне на покана до представляващия дружеството да се яви и актът да се състави при хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Отделно, в АУАН изобщо не е отбелязано кое лице е присъствало като представляващ дружеството, не е посочено дали лицето К.. Ш.– посочено като представител има пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.4 от ЗАНН когато акта е съставен в отсъствие на нарушителят той се изпраща на съответната служба, ако няма такава - на общинската администрация по местоживеене на нарушителят за предявяване и подписване не по- късно от 7 - дни от получаването и се връща незабавно, от където следва, че законодателят при процедурата по съставяне на акта е предвидил акта да бъде съставен в присъствие на нарушителя, а не на друго лице. Актът за установяване на административно нарушение № 21/2100371/02.10.2009г. е съставен на юридическото лице „А.. Б.. Г…” клон Б…., видно от удостоверението за актуално състояние № 20091103085946/03.11.2009г., издадено от Агенция по вписванията /л.9 -12 по делото/ лицето К.. Ш.. не е сред представителите / управителите на юридическото лице, както и липсват други доказателства в тази връзка. Липсват доказателства дали на датата на съставянето на АУАН 02.10.2009г. изобщо е имало лице, представляващо дружеството, поради което съдът намира за нарушена нормата на чл. 40 от ЗАНН. Нарушено е правото на защита на санкционираното дружество, което не е имало представител при съставянето на АУАН. Непредявяване акта на нарушителят да се запознае със съдържанието и не връчване на препис от акта на нарушителят макар да водят до ограничаване правата на страните в административнонаказателното производство са отстраними от наказващия орган по реда на чл. 52 от ЗАНН или по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и не се явяват самостоятелни прекратителни основания за отмяна на наказателното постановление. Неотстраняването им по този ред обаче е обсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Вместо наказващия орган на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне веднага на актосъставителя акта за предявяването му на нарушителят в съотвествие с изискванията на закона, незаконосъобразно е постъпил към постановяване на атакуваното наказателно постановление. Липсата на подпис от страна на нарушителят е с принципно значение, тъй като смисъла на този подпис е нарушителят да бъде запознат със съдържанието в акта и така да бъде наясно какво конкретно нарушение му е вменено, за което ще му се търси отговорност. За целта трябва акта да му бъде предявен. Подписване на акта от страна на нарушителят не е само формално, а и съдържателен елемент, защото тук стои въпроса за „предварителна” защита на нарушителят и предхожда налагането на наказанието. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Предварителната защита обхваща, първо правото на възражение още при съставяне на акта за нарушението и второ правото на възражение непосредствено след това. Според чл. 44, ал.1 от ЗАНН освен възражение при съставяне на акта в 3 - дневен срок от подписването му, нарушителят може да направи писмени възражения по него. Непредявяването, от там и неподписването на акта блокира правото на защита на нарушителят, което е сериозно основание за отмяна на наложеното наказание. Неподписването на акта от страна на нарушителят е сериозно процесуално нарушение, което води до „недопустимост” на съставения акт за нарушение, за което са предвидени законовите гаранции в това отношение. Всички посочени по-горе процесуални нарушения във връзка със съставянето и връчването на АУАН в съвкупност са съществени такива, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, т. к. няма данни надлежен представител на дружеството да е бил уведомен за започването на административнонаказателното производство, поради което само на това основание самото наказателно постановление, издадено въз основа на сочения АУАН, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Отделно Наказателното постановление е съставено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН видно от Наказателното постановление не е посочено вида на търговското дружество /ООД в случая/, като адрес на управление на дружеството се сочи: ул.”О…” № …, гр. Д…, община Д…, обл.Смолян, който не съответства на адреса на управление, посочен в удостоверението на Агенцията по вписванията: гр.С… 16…, обл.София, община С…, район К… с…, ул.”П…” № …, не е посочен представителя на юридическото лице. При това положение, като е посочен различен и очевидно грешен адрес на управление на дружеството, както и не е посочен представител - няма как представителите на същото да са били надлежно уведомени, да са канени за съставяне на акта и респ. след покана да не са се явили-чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което подкрепя горните изводи. И на това основание наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вън от горното, съгласно чл.58 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя или на поискалия обезщетение. Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Наказателното постановление № 21/2100371/16.12.2009 г. също не е връчено по надлежния ред в съотвествие с чл.58, ал.1 от ЗАНН. За това обстоятелство по делото е приложена обратна разписка, от която се установява, че наказателното постановлене е получено на 19.01.2010 от лицето К… Ю…, за който липсва изрично отбелязване в качеството на упълномощено лице на жалбоподателя ли е. След като е опорочена процедурата по връчване на акта, това е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, което е издадено въз основа на този акт, който е съставен в нарушение на процесуалните норми. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21/2100371/16.12.2009 г., издадено от инж. Е… К… Д… - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С…, с което на „А.. Б... Г… клон Б..” с Булстат... с адрес: гр. Д., ул.”О..” № …, на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 413 ал.2 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 20000 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до страните. СЪДИЯ : |