РЕШЕНИЕ
№ 15214
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110111042 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. Станьова срещу
„Кредисимо“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г. При условията на евентуалност
се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу Ц. И.
Станьова насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 392,36 лева, представляваща неплатени
вноски по главницата за периода от 11.01.2022г. до 10.06.2022г. по Договор за
потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г., ведно със законната лихва считано от
04.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 212,02 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 11.01.2022г. до 10.06.2022г. и сумата от 11,51 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.01.2022г. до 04.07.2022г.
В условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен,
„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу Ц. И. Станьова и евентуален насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 1555,16 лева /съгласно уточнение на иска,
допуснато с протоколно определение от 28.02.2023г./, представляваща чистата стойност на
кредита по Договор за потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г., ведно със законната
лихва считано от 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата Ц. И. Станьова твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният
1
договор за потребителски кредит за главница от 2000 лева при ГПР от 47,80%, ГЛП от
39,71% и срок на погасяване 18 месеца. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищцата следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 2716,74 лева. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент. Не
било посочено и какъв е общият размер на кредита ведно с таксата за гаранция и лихвения
процент. Договорът не отговарял на изислването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържал необходимата информация. Договорът противоречал на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент
на разходите и какво е включено в него, освен това в ГПР не била включена дължимата от
ищцата сума по договора за предоставяне на поръчителство, която била елемент от общия
разход на потребителя по кредита, тъй като била пряко свързана с договора за
потребителски кредит. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора е нищожна, тъй като водела до нееквивалентност на престациите на страните,
респ. до накърняване на добрите нрави, а също така и като неравноправна, тъй като не била
формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволявана на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Моли съдът да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че при подаване на
заявлението за кредит, кредитоискателят имал възможност да избере необезпечен кредит, да
предостави банкова гаранция или да обезпечи вземанията като осигури поръчителството на
одобрено от ответника юридическо лице. Предоставянето на обезпечение не било
задължително условие за сключване на договора и ищцата могла да избере и необезпечен
кредит. Договорът за кредит бил сключен преди договора за поръчителство, поради което
последният не бил условие за сключването му и за ответника липсвала яснота дали ищеца
действително ще сключи договора за поръчителство. Договорът за поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен с трето лице, поради което нямал отношение към
валидността на договора за кредит. Счита, че ищцата могла да се запознае със съдържанието
на договора и приложенито към него и те съдържали ясно изразени действителни уговорки
между страните. След получаване на преддоговорната информация и запознаване с всички
условия, ищцата била декларирала, че е получила екземпляр от договора, общите условия и
стандартния европейски формуляр по електронен път. Не били налице поддържаните от
ищцата основания за нищожност на договора поради липса на представена информация.
Моли съдът да отхвърли предявения иск.
В исковата молба по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД сочи, че между страните бил
сключен процесният договор за кредит от разстояние, като кредитополучателят бил получил
екземпляр от него, от ОУ и от СЕФ по електронната поща. Договорът бил за главница в
размер на 2000 лева, при лихвен процент от 39,71%, ГПР от 47,80% и срок за погасяване –
18 месеца. Ищцата по първоначалния иск била заплатила първите две гогасителни вноски
2
по договора и част от третата погасителна вноска. Към датата на исковата молба по
насрещния иск били падежирали следващите пет погасителни вноски за периода от
11.01.2022г. до 10.06.2022г. които ответницата не била заплатила. Ответницата дължала и
обезщетение за забава на основание чл. 2, раздел 10 от ОУ. С оглед на това претендира
плащане на незаплатените вноски и обезщетението за забава. Сочи, че дори договорът за
кредит да бъдел прогласен за нищожен, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят
дължал въщане на чистата стойност на кредита. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Ц. И. Станьова е подала отговор на исковата молба по
насрещните искове, с който счита същите за допустими, но неоснователни. Счита, че
договора за кредит бил нищожен на изложените в първоначалната искова молба основания,
поради което не дължала никакви плащания по него. Моли съдът да отхвърли насрещните
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По първоначалните искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 4, ал. 1 от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е индивидуално уговорена.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Кредисимо“ ЕАД е да
докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на
обезщетение за забава. По евентуалния иск, в тежест на ищеца е да докаже размера на
чистата стойност на кредита.
В доказателствена тежест на ответника Ц. И. Станьова е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: 1) че на 02.11.2021г. между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ 2466286 за главница от 2000 лева, с ГПР от 47,80% и ГЛП от 39,71 % с краен срок на
плащане 30.04.2023г.; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил изцяло първите две погасителни
вноски по кредита и част от третата погасителна вноска – общо 444,84 лева.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
3
договор за паричен заем, както и по основателността на насрещните искове. В тази насока,
съдът намира следното.
По първоначалните искове.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Неоснователно е оплакването на ищцата за нищожност на договора поради неспазване
на изискването за посочване на приложимия лихвен процент и условията за пролагането му
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В Приложение № 1 към процесния договор за кредит е
посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 39,71%, а в стандартния европейски
формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора. Неоснователно е и възражението за липса на подробен погасителен план, тъй като
в същото приложение се съдържа погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на
всяка погасителна вноска, както и каква част от главницата и лихвата по кредита се погасява
при плащането й, което удовлетворява законовите изисквания.
Относно оплакванията на ищцата по повод годишния процент на разходите, съдът
намира следното. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 47,80%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
4
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно
третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице -
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на
клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
5
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС).
Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер на по 150,93 лева на месец, т.е. 2716,74 лева за целия
период на договора, на съда не са необходими специални познания в областта на
счетоводството, за да приеме, че при включване на това възнаграждение в състава на ГПР,
действителният годишен процент на разходите по кредита надхвърля многократно
максималния допустим размер от 50%.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
6
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Ето защо предявеният главен установителен иск за прогласяване нищожността на
процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК е основателен и следва да бъде
уважен. При основателност на главния иск, евентуалният такъв за прогласяване
нищожността единствено на чл. 4, ал. 1 от договора като неравноправна, не подлежи на
разглеждане.
По насрещните искове.
С оглед нищожността на договора за кредит, предявените главни насрещни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 392,36 лева, представляваща неплатени вноски по главницата за периода от
11.01.2022г. до 10.06.2022г. по Договор за потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г.,
ведно със законната лихва считано от 04.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от
212,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2022г. до 10.06.2022г. и
сумата от 11,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.01.2022г. до
04.07.2022г., са изцяло неоснователни. Както беше посочено по-горе, съгласно нормата на
чл. 23 ЗПК при нищожност на договора за кредит, за кредитора възниква вземане
единствено за чистата стойност на кредита на така установеното в закона специално
основание.
Основателен е предявеният евентуален осъдителен иск по чл. 23 ЗПК за заплащане на
сумата от 1555,16 лева, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита. По
делото няма спор и от съдържанието на договора за кредит се установява, че чистата
стойност на кредита /главницата/ е в размер на 2000 лева. Също така безспорно по делото е
и обстоятелството, че ищцата е заплатила по договора сумата от общо 444,84 лева, които
следва да бъдат отнесени изцяло в погашение на главницата. Доказателства за други
плащания от страна на ищцата не са ангажирани по делото, въпреки дадените указания по
чл. 146, ал. 2 ГПК. След приспадане на посочената сума, остатъчната неплатена чиста
стойност на кредита се равнява на 1555,16 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.
Ето защо евентуалният насрещен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. С оглед
основателността на първоначалния иск, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените разноски за държавни такси в размер на общо 123 лева. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022г. ищцата е била представлявана
безплатно от адв. Д. В. М., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. М.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 418,04 лева. С оглед
уважения насрещен иск, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски
за държавна такса от 50 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 150 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ц. И. Станьова, с ЕГН: **********, с адрес: общ. С,
с. Ч, ул. „У“ № , срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „В“ № (сграда ), ет. , Бизнес център „Б“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 2466286 от 02.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредисимо“ ЕАД срещу Ц. И. Станьова главни насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 392,36 лева, представляваща неплатено вноски по главницата
за периода от 11.01.2022г. до 10.06.2022г. по Договор за потребителски кредит № 2466286 от
02.11.2021г., ведно със законната лихва считано от 04.07.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 212,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2022г. до
10.06.2022г. и сумата от 11,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
11.01.2022г. до 04.07.2022г.
ОСЪЖДА Ц. И. Станьова, с ЕГН: **********, с адрес: общ. С, с. Ч, ул. „У“ № , да
заплати на „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В“ № (сграда ), ет. , Бизнес център „Б“, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 1555,16 лева,
представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита, предоставен по Договор за
потребителски кредит № 2466286 от 02.11.2021г., ведно със законната лихва считано от
04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Ц. И. Станьова на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 123 лева, представляваща сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД да заплати на адв. Д. В. М., ПАК, с адрес на упражняване
на дейността: гр. П, бул. „П ш“ № , ет. , ап. , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
418,04 лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото на Ц. И.
Станьова.
ОСЪЖДА Ц. И. С да заплати на „Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 150 лева, представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8