Определение по дело №571/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената А.М. Х. с която моли да бъде
условно предсрочно освободена, тъй като изтърпяла половината от
наказанието си лишаване от свобода и придобила право за условно
предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени становище на
Началника на Затвора гр. Сливен, Оценка за осъден правонарушител, план за
изпълнение на присъдата, както и цялото затворническо досие на осъдената.
В съдебно заседание осъдената Х. заявява, че е невинна. Иска да бъде
условно предсрочно освободена, за да се лекува, тъй като имала много
болести.
Процесуалният представител на началника на Затвора поддържа
представеното писмено становище. Счита, че към настоящия момент не са
изпълнени кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно
освобождаване в частта за поправянето на осъденото лице. В условията на
затвора осъдената допускала словесни конфликти, за които били приложени
индивидуални корекционни мерки на въздействие. Не била награждавана. Не
полагала труд по медицински причини. Отказвала да участва в
образователния процес, въпреки осигурената самостоятелна форма на
обучение и препоръка от медицински служители за минимална двигателна
активност. Участвала в клубните дейности като зрител. Рискът от рецидив се
запазвал в границите на среден. Към момента заложените цели в
индивидуалния план не били изпълнени, поради което поправителният процес
следвало да продължи. Моли съда да остави без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване на лишената от свобода Х..
Представителят на ОП – Сливен се присъединява към становището на
процесуалния представител на затворническата администрация. Също счита,
че не били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл. 70 ал. 1 НК,
тъй като липсвали категорични доказателства за поправянето на осъдената по
време на престоя й в Затвора. Осъдената съвсем наскоро придобила право на
условно предсрочно освобождаване, тъй като към днешна дата изтърпяла две
години и двадесет и пет дни от наложеното й наказание четири години
Лишаване от свобода. Доколкото затворническата администрация
констатирала необходимост от продължаване на работата с осъдената, поради
липсата на категорични доказателства за нейното поправяне, счита, че
молбата следва да бъде оставена без уважение. Рискът от рецидив при
извършената оценка на правонарушител продължавал да се запазва в средната
част на скалата - при първоначално изготвената оценка бил 61 точки, а
понастоящем - 56 точки. Констатираното минимално снижаване на този риск
от рецидив, било още едно доказателство, че действително осъдената не е
дала категорични доказателства за своето поправяне. Предлага съдът да
остави без уважение молбата на лишената от свобода Айше Х..
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
1

установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената А.М. Х. е на **дини, българска гражданка, с основно
образование, разведена, пенсионер по болест. Осъждана. С влязло в сила на
01.09.2020г. определение № 36/10.07.2020 г. по НЧД № 599/2020 г. на
Окръжен съд гр. Бургас е приведена в изпълнение Присъда/Решение от
12.12.2017 г. по дело № 549/14.8.PAVFX на Централен съд за наказателни
дела, Колегия 9, Лисабон, Република Португалия, с която А.М. Х. е осъдена
на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим за
престъпления по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и вр. чл. 203, т. 1 и чл. 221, т. 1 от НК
на Португалия, съответстващи на чл. 194, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 от НК на
Република България, извършени на 17, 18 и 22.12.2014г. и 14.01.2015г.
Начало на изпълнение на наказанието - 13.10.2020 г. С постановление на
ОП-Бургас е зачетено предварително задържане от 09.03.2020 г. до 11.03.2020
г. - два дни. Изпълнението на наказанието е прекъсвано трикратно за общ
срок от 30 дни с постановление на ОП-Сливен на основание чл. 447, т. 3 от
НПК.
Формална правна възможност за условно – предсрочно освобождаване
Х. е придобила на 11.11.2022г.
Към 06.12.2022 г. осъдената Х. е изтърпяла всичко две години и
двадесет и пет дни, от които фактически – две години един месец и двадесет и
двадесет и три дни; от арест – два дни; прекъсване – 1 месец. Остатъкът за
изтърпяване е в размер на една година единадесет месеца и пет дни.
През м. 11.2021 г. е придобила формална правна възможност за замяна
на режима. В проведени заседания на работна група за разглеждане на
правния статус на лишените от свобода са формирани отрицателни становища
за замяна на режима поради липсата на убедителни доказателства за
настъпила положителна промяна в поведенчески и личностов план. На
11.11.2020 г. разпределена от комисия по чл.35, ал.1 от ППЗИЗНС за
изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит“ тип
Сливен.
В поведенчески план осъдената Х. се характеризира като привидно
конформна, акцентираща върху здравословните си проблеми и на тази основа
търси по - висока степен на внимание, обгрижване и стремежи за облекчаване
на положението й на осъдено лице. Във взаимоотношенията с останалите е
претенциозна, изискваща съобразяване основно със собствените й
потребности и виждания, при липса на готовност да отговори със същото.
Поради тези й особености допуска участие в словесни конфликти по
местоживеене на битова основа. За демонстрираното от нея поведение не е
наказвана, прилагани са индивидуално-корекционни механизми за
въздействие, изразяващи се в разговори, напътствия, съвети, договорености,
компромисно ориентирани подходи и др. Въпреки осъществените
интервенции за развиване на по-висока толерантност и емпатия в
комуникацията и поддържаните интеракции, осъдената не влага усилия и не
2

показва, че разбира смисъла на поддържане на подобен вид отношения. От
една страна демонстрира желание за съобразяване с правилата и нормите в
институцията, но от друга счита, че същите могат да направят изключение за
нея. При нея липсва желание за интегриране на съществуващите норми и
правила и приемането им за вътрешна морална позиция. Не е награждавана за
времето на фактически престой.
Осъдената има изградени трудови умения от ограничено естество. Не
притежава квалификация и професионални компетенции. В проведеното
социално интервю при постъпване в затвора споделя за следния трудов опит:
- работник в ТКЗС с. Дивотино, общ. Перник; - работник в ЖП транспорт; -
работник в Транстрой; - мияч и чистач в заведение в гр. Хановер, Германия -
3 години, с документите на сестра си, тъй като нейните били откраднати от
румънци. По тази причина не й е зачетен трудов стаж; - хигиенист в сграда на
министерство в гр. Лисабон, Португалия за 15 г., но не посочва ресора;
работник кухня в два ресторанта също в Португалия; пенсионер по болест от
2019 г.
В условията на затвора не полага трудова дейност по медицински
индикации. Предложено й е участие в образователния процес, провеждан в
СУ „А.Жечкова“ при затвора за учебната 2021/2022 г., но отказва поради
здравословни проблеми, въпреки възможността за самостоятелна форма на
обучение и въпреки препоръките от медицинските специалисти за макар и
минимална двигателна активност. В дейностите за осмисляне на свободното
време, провеждани на ниво група присъства като зрител и слушател предимно
в клубната дейност, водена от друга лишена от свобода, с която съжителства.
В хода на поправително въздействие по Системата за оценка на
правонарушителя са изготвени три оценки на риска от последващо осъждане
(първоначална и две последващи).
Първоначалната оценка, изготвена на 06.11.2020 г., регистрира 61 т.,
среден риск от рецидив. Идентифицирани са проблемни области в разделите
„Образование, обучение и трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. Риск от вреди - среден.
Актуалната оценка, изготвена на 25.10.2022 г. отчита 56 т., среден риск.
В сравнение с първоначалната оценка на риска при тази оценка се наблюдава
понижение единствено в раздел „Начин на живот и взаимоотношения“ поради
реализираната професионална намеса и поради липсата на рисковано и
безразсъдно поведение в условията на изолирана среда. В актуалната оценка
продължава да се отчита задържане в стойностите на разделите „Мисловни
умения и поведение“ и „Нагласи“, имащи пряко отношение и съществено
значение за поправителния процес. Задържането е в резултат на вътрешните
съпротиви и резистентност на осъдената към чувствителна промяна в
мисловните модели и в използваните от нея поведенчески стратегии. При
анализа на разделите, в които промяната се задържа е установено, че все още
осъдената не умее да идентифицира проблемите, които има, както и стъпките
3

за разрешаването им. Затруднява се в целеполагането и изграждане на
перспективи в дългосрочен аспект, организира поведението си единствено на
база личен интерес и не е готова да се ангажира с дейности, които не
кореспондират с осигуряването на личния й комфорт. По отношение на
нагласите в хода на индивидуално-корекционната дейност ясно проличава и
осъдената открито заявява, че не приема личната си отговорност и личния си
принос за деянията, за които е осъдена. Все още не разпознава онези фактори
в поведението си, които са благоприятствали криминогенния резултат. Търси
причините за неблагополучията в живота си извън себе си, а именно в други
хора и в обстоятелствата, които я заобикалят. Във формуляра за самооценка,
попълнен с помощта на друга осъдена, извежда някои проблемни зони, но не
осъзнава стъпките, които тя трябва да предприеме за минимизирането им.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели,
съобразени е изведените проблемни зони и индивидуални потребности: - да
преосмисли необходимостта от повишаване нивото на грамотност; - да
поддържа приемливи отношения е другите лишени от свобода по
местоживеене; - да се ангажира с подходящи дейности за осмисляне на
свободното време (образователни, двигателни и др.); - да осъзнае факторите,
свързани е престъпленията и разбиране на мотивацията за извършването им.
Тези цели са текущи и подлежащи на продължаващо целенасочено
пенитенциарно въздействие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената А.М. Х. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение. Налице е кумулативно предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК
предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Х. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент тя е изтърпяла
фактически повече от половината от наказанието 4 години лишаване от
свобода, наложено й с приведената в изпълнение с определение №
36/10.07.2020 г. по НЧД № 599/2020 г. на Окръжен съд гр. Бургас,
Присъда/Решение от 12.12.2017 г. по дело № 549/14.8.PAVFX на Централен
съд за наказателни дела, Колегия 9, Лисабон, Република Португалия.
Придобила е право на условно предсрочно освобождаване на 11.11.2022г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
4

програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода". Затворническата
администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от
свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното
третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица. В
конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че
молбата за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена,
тъй като при осъдената Х. липсва осъзнатост и мотивация за промяна. Няма
доказателства за настъпили положителни промени в личността й, които да се
явяват протективен фактор в живота на свобода след излизането й от
затвора.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне, т.е. че е настъпила
трайна положителна промяна, от която да се заключи за последователно и
законосъобразно поведение в живота на свобода. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК.
Налице е необходимост от продължаващо поправително въздействие по
отношение на осъдената. Осъществяваните спрямо нея професионални
намеси и интервенции, свързани с опити за промяна на поведение, вътрешни
убеждения и нагласи към настоящия момент са неефективни поради
показваната от нея резистентност и съпротиви да приема нови и различни
способи за справяне. Заложените в плана на присъдата цели не са изпълнени
и обуславят необходимостта от продължаващо пенитенциарно въздействие с
оглед осъзнаване от осъдената Х. на потребността от промяна, развитие и
поправяне. Видно от приложените първоначална и последваща оценка на
риска на осъдения правонарушител, на осъдената Х. е определена
първоначална оценка - 61т. при постъпване и актуална оценка – 56 т., което е
в границите на среден риск от рецидив (от 41-99 точки). Отчетеното
минимално понижение с 5 точки на стойностите в оценката на риска от
рецидив и вреди говори за незавършен процес на промяна и необходимост от
допълнителни пенитенциарни въздействия спрямо осъдената. Липсата на
значими позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента,
както и застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за
риска от рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното
въздействие спрямо Х. в условията на контролираната среда на
пенитенциарно заведение.
Визираните от осъдената обстоятелства, отнасящи се до здравословното
5

й състояние и необхоимостта от лечение, нямат отношение към института на
условно предсрочно освобождаване.
Предвид всичко изложено, съобразено със събрания и проверен
доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че поведението
на осъдената Х. в затвора до момента не индикира доказателства за
съзнателна положителна промяна от нейна страна, предвид което не следва да
бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:
6

Номер на акта:	480
Дата:	6 декември 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200571
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 ноември 2022 г.

Определение по дело №571/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите