№ 2783
гр. София , 17.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504039 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. Т., подадена чрез адв. М. М. срещу
определение № 262968 от 22.10.2020г. по гр.д. № 14092/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 4
състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение № 6106 от
15.04.2020г. на СГС, ГО, I – 4 състав в частта за разноските.
Частният жалбоподател П. Г. Т., чрез пълномощника му адв. М. М. прави оплаквания
за неправилност на определението, като излага мотиви идентични с тези в молбата по чл.248
ГПК. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че искането за присъждане
на разноски е неоснователно, тъй като последните представляват вреди свързани с
процесното ПТП, за което в хода на производството пред първоинстанционния съд е била
сключена извънсъдебна спогодба и в тази връзка е направен отказ от иска от страна на
ищеца. Посочва още, че при отказ по правило се дължат разноски на ответника, но ако
последния е станал причина за завеждането на иска, какъвто е настоящия случай, то
разноски следва да бъдат присъдени на ищеца, с оглед на което се позова и на практика на
ВКС. Моли да бъде отменено определение № 262968 от 22.10.2020г. по гр.дело №
14092/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 4 състав и да бъде постановено друго, с което да бъде
уважено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна. Моли да му бъдат
присъдени разноски и за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът по частната жалба ЗД „Бул Инс“ АД *** не изразява становище по
същата.
Софийски апелативен съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, след което намира, че частната жалба е допустима, тъй като има за
1
предмет подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Същата е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, и е основателна.
След преценка доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. Г.
Т. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 от КЗ, вр с чл. 86
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва в резултат
на настъпило застрахователно събитие - ПТП, станало на 28.06.2018г. в гр. ***, на
кръстовището между ул. „Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“ и ул. „Ген. Жостев“.
В хода на производството пред първоинстанционния съд с молба с вх. №
24243/24.02.2020г. П. Г. Т. е направил отказ от така предявения иск по реда на чл. 233 от
ГПК, поради постигнато извънсъдебно споразумение между страните обективирано в
документ – „Споразумение от 02.12.2019г.“ С молбата е направено искане за присъждане на
разноски, представляващи хонорар за адвокатска защита, определена по правилата на чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, платим в полза на адв. М. М..
С определение № 6106 от 15.04.2020г., първоинстанционния съд е прекратил
производството по делото, предвид постъпилата молба, с която е направен отказ от иска и е
представена извънсъдебната спогодба, като е оставил без уважение искането за присъждане
на разноски, представляващи хонорар за адвокатска защита, определена по правилата на чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, платим в полза на адв. М. М., поради уреждането на спора по реда на чл.
365 от ЗЗД.
Срещу така постановеното определение е подадена молба по реда на чл. 248 от ГПК,
която е оставена без уважение с обжалваното определение с мотиви в същия смисъл.
Противно на изложеното от първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че в
настоящия случай се дължат разноски, представляващи възнаграждение за адвокатска
защита, определена по правилата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата , поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на производството по
делото поради направен отказ от иска, ответникът има право на разноските, които е
направил в процеса. Когато отказът от иска обаче е основан на факти, настъпили след
предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността
за разноски следва да се понесе от ответника, като на същият не се дължат разноски от
ищеца, ако с поведението си е станал причина за предявяването на иска /така Определение
№ 843/ 17.11.2014г. по ч.гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, 4 ГО и Определение № 277/
14.05.2014г. по ч.гр.д. № 2432/2014г. на ВКС, 1 ГО/.
В настоящият случай ответникът с поведението си е станал причина за предявяване
2
на иска, като извънсъдебната спогодба е сключена в хода на съдебното производство.
Настоящата инстанция намира, че представената в хода на първоинстанционното
производство извънсъдебна спогодба не урежда отношенията между страните за разноските,
направени в хода на производството по гр.д. № 14092/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 4
състав , включващи и възнаграждение за адвокатска защита, определено по правилата на чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Представената споразумение между страните урежда
по окончателен начин въпроса с дължимостта на обезщетение за вредите от процесното
ПТП и всички свързани със същото вземания / лихви , неустойки/, но не съдържа клаузи
относно разноските, направени от страните в хода на съдебното производство.
По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение
за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а като в полза на
адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената адвокатска защита по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото възлиза на 1 695,62 лева, дължим за водене на производството пред първа инстанция
по така предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и
имуществени вреди.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на адвокат М.
М. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева - възнаграждение
за адвокатска защита, определено по правилата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262968 от 22.10.2020г., постановено по гр.дело №
14092/2018г. на Софийски градски съд, I ГО – 4 състав, и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал. 1 ГПК определение № 6106 от 15.04.2020 г. по
гр.д.№14092/2018г. по описа на Софийски градски съд, I ГО - 4 състав, в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № 87 да заплати на адвокат М. М., от САК, със служебен адрес - гр. ***, ул. „***“
№ 11-13, офис 5, адвокатско възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата за
процесуално представителство, защита и съдействие на ищеца по гражданско дело гр.дело
№ 14092/2018г. на Софийски градски съд , I ГО – 4 състав в размер на 695,62 лева /хиляда
шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № 87 да заплати на адвокат М. М., от САК, със служебен адрес - гр. ***, ул. „***“
3
№ 11-13, офис 5, адвокатско възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата процесуално
представителство, защита и съдействие на ищеца за настоящата съдебна инстанция в размер
на сумата от 200,00 лева /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4