РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500035 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „А.В.П.“ ЕООД - П. против решение №
500/02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 2255/2021 г. по описа на П.О.С. –
ХІV гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост по изложените в жалбата
съображения, като моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго
решение, с което да отмени потвърденото разпределение. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Б.Д.“ АД – С. счита, че тя е неоснователна,
поради което моли съда да потвърди обжалваното решение в неговата цялост.
Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата Д. чрез ТД на Н. – П., „Б.-К. **“ ЕООД – А.,
П. област, ОРХ. Х. К., „к.к.“ ЕООД – А., П. област, „Х.-**“ ООД – А., П.
област и „Е.-*“ ЕООД – А., П. област не са взели становище по нея.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице всички други законови
изисквания за нейната редовност, поради което тя следва да бъде разгледана
по същество.
От приложените копия от изп.д. № ************** и изп.д. №
**************, двете по описа на частен съдебен изпълнител П.И. с рег. №
*** и с район на действие района на П.О.С., като второто е присъединено към
първото, е видно, че изп.д. № ************** е образувано по молба на
„Б.Д.“ ЕАД – С. против „Б.-К. **“ ЕООД – А., П. област, ОРХ. Х. К., „к.к.“
ЕООД – А., П. област, "Х.-**“ ООД – А., П. област и „Е.-*“ ЕООД – А., П.
област и въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. №
165/2016 г. на Районен съд – А., а изп.д. № ************** е било образувано
по молба на „Б.Д.“ ЕАД – С. против „Б.-К. **“ ЕООД – А., П. област и ОРХ.
Х. К. и въз основа на изпълнителни листове от 26.01.2016 г. по ч.гр.д. №
124/2016 г. и изпълнителен лист от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. № 164/2016 г.,
двете на Районен съд – А..
Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискател е присъединен
„А.В.П.“ ЕООД - П., а по реда на чл. 458 от ГПК е конституирана Д. чрез Н. –
С. – ТД П..
С разпределение от 07.07.2021 г., предявено на страните на 19.07.2021
г., е разпределена сумата 145 400 лв., представляваща предложена продажна
цена от присъединения взискател „А.В.П.“ ЕООД - П., обявен за купувач с
протокол от 15.06.2021 г. при проведената за периода от 14.05.2021 г. до
14.06.2021 г. публична продан на поземлен имот с идентификатор
*****.**.*** по плана на гр. А., П. област, собственост на длъжника „Б.-К.
**“ ЕООД, както следва:
1. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
- В полза на частния съдебен изпълнител – 606,50 лв.;
- В полза на „Б.Д.“ АД – 2 274,69 лв.
2. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
- За такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител – 2 731,31
2
лв., посочени под позиция І, № 3, т. 3.2;
- В полза на „Д.“ АД – 135 425,43 лв., посочени под позиция І, № 2, т.т.
2.7, 2.8, 2.9, 2.10 и 2.11, обезпечени с първа по ред действаща ипотека върху
продадения недвижим имот;
- съответна такса по чл. 26 на събраното вземане – 4 361,57 лв. с ДДС.
Против това разпределение е постъпила жалба от „А.В.П.“ ООД - П.,
като в нея се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, за което са
изложени подробни мотиви, а искането е разпределението да бъде отменено
изцяло. Претендират се направените в производството разноски.
С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на „А.В.П.“
ООД – П. против протокол за разпределение на сума от 145 400 лв. по изп.д.
№ ************** по описа на частен съдебен изпълнител П.И. с рег. № ***
и с район на действие района на П.О.С..
Против това решение е подадена жалба от „А.В.П.“ ООД и тя е
предмет на настоящото производство.
Съдът споделя направените в обжалваното решение правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
Настоящият състав намира, че разпределението, извършено при
условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по
същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
относно неяснота в обжалваното разпределение досежно това кои са
взискателите по делото, в какъв размер са вземанията им преди извършване
на разпределението, какъв е размерът на непогасените им задължения и какъв
е редът за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това.
Както се вижда от съдържанието на разпределението, в него подробно
са описани вземанията на всички взискатели, посочени според това дали са
3
олихвяеми или неолихвяеми, респ. дали представляват главница, лихви или
разноски, като за „Б.Д.“ ЕАД те са диференцирани и според това дали са по
изп.д. № ************** или по присъединеното към него изп.д. №
**************, респ. по кой изпълнителен лист, а вземанията за разноски на
частния съдебен изпълнител и на „Б.Д.“ ЕАД са подробно посочени по
размер, основание и пера в мотивната част на разпределението.
Що се отнася до коефициента за съразмерност за разпределение при
остатък за непривилигированите вземания, в конкретния случай не е било
необходимо да бъде определен такъв, тъй като, видно от самото
разпределение, след прилагане на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
не е останала сума за удовлетворяване на хирографарни взискатели.
Настоящият състав намира, че изготвянето на сметка за размера на
дълга по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ не опорочава извършеното
разпределение.
Посочената разпоредба задължава съдебния изпълнител да изготви
сметка за събиране на таксите по изпълнението в два или повече еднообразни
екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице, като наличието
на такава сметка и нейното съдържание се отразява на отношенията между
длъжника и съдебния изпълнител, но не е въздигната от законодателя като
задължително условие за законосъобразност на разпределението.
Неоснователно е възражението, че в разпределението не е следвало да
бъдат включвани дължимите, но невнесени от взискателя авансови такси,
които не могат да се ползват с първа по ред привилегия, а частният съдебен
изпълнител следва да бъде удовлетворен за тези суми едва след като бъдат
погасени задълженията на привилигированите взискатели или след като се
снабди с изпълнителен лист за тях.
Действително по правило таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и те следва да се платят от него авансово, като дали те са внесени
предварително или не, не се отразява на законосъобразността на извършените
от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. В случай обаче, че
тези такси не са били внесени от взискателя и изпълнителните действия са
извършени, те са дължими от длъжника /чл. 79, ал. 2 от ГПК/. Възможно е и
друга алтернатива – частният съдебен изпълнител може да поиска по реда на
чл. 410, ал. 1 от ГПК да му бъде издадена заповед за изпълнение против
4
взискателя /чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ/, но той не може да бъде задължен да се
възползва от този ред.
Настоящият състав счита, че независимо дали да внесени авансово или
не, таксите за осъществяване на принудителния способ, от който е получена
сумата, която се разпределя, се дължат от длъжника, като кредиторът
/взискателят при внасянето им или частният съдебен изпълнител, ако са
авансови дължими и не са внесени или не са авансово дължими, например във
връзка с предявяване на разпределението/ е с привилегията по чл. 136, ал.1, т.
1 от ЗЗД, като в обжалваното разпределение те са конкретно посочени по
размер и основание.
По отношение на това дали по този начин се ощетяват страните
/първоначалният взискател, който е ипотекарен кредитор, и длъжникът, чийто
имот е продаден/, съдът намира, че не следва да обсъжда това възражение,
тъй като жалбоподателят не може да предявява чужди права в съда и да
защитава чужди интереси, а съответните страни не са подали жалба против
извършеното разпределение, респ. против решението на окръжния съд, с
което то е потвърдено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че съдебният
изпълнител е определил неправилно размера на дълга поради наличието на
променливи компоненти /лихвите/ и неяснотата към коя дата са изчислени те.
В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно
вземанията на всеки от взискателите, като те са конкретизирани по пера,
размер и произход, а за законната лихва към всяко главно вземане изрично е
вписано, че тя е определена към 07.07.2021 г., т.е. датата на изготвяне на
разпределението.
В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението
съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и
процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
привилегии, определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател
и на конституираните допълнително такива, а разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени
останалите законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
5
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а
доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника по жалбата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/02.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2255/2021 г. по описа на П.О.С. – ХІV гр.с.
ОСЪЖДА „А.В.П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: ****,
ЕИК ********* да заплати на „Б.Д.“ АД със седалище и адрес на управление:
****, ЕИК ********* сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6