Определение по КНАХД №2018/2025 на Административен съд - Пловдив

Обжалвано е Решение № 870 от 28.07.2025г., постановено по АНД № 3100/2025г. по описа на Районен съд - гр. [област], XVIII н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К. №10411491 издаден от ОД на МВР [населено място], с който на С. Р. Х., [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

С молба с вх № 15 508/25.09.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. С. Ж. П. иска спиране на делото на основание чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасяне по тълк. д. № 4/2023г. по описа на Върховния административен съд на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС). Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС) с разпореждане от 08 декември 2023 год. на председателя на ВКС и председателя на ВАС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси: „Налице ли е забрана по смисъла на чл. 39, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за издаване на електронен фиш в случаите, когато закон предвижда наказание до 50 лева? В случай че е налице подобна забрана, приложима ли е последната при издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)?". Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че разрешението на този въпрос е напълно относим и релевантен за разрешаването въпросът за материалната законосъобразност на издадения електронен фиш, с който на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 50.00 лева. Сочи практика на Административен съд – [област].

Като се констатира идентичност с разглеждания спор, съдът приема, че следва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да спре производството по делото, тъй като е налице хипотезата - когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения /арг. от тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по т. д. № 2/2014г., ОСГТК/. При съобразяване на тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. по т. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, не и от първоинстанционния съд, в случая следва настоящото касационно дело да бъде спряно до постановяване на тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 4/2023г. по описа на ВАС.

Според Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014г. на ВКС по т. д. № 8/2013г., ОСГТК: 1. При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.; 2. Определенията на състави на Върховния касационен съд за спиране на касационното производство поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение не подлежат на обжалване.

Мотивиран с изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАНД № 2018/2025 г. по описа на Административен съд – [област] до приключване на производството по тълкувателно дело № 4/2023 г. по описа на Върховен административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ДА СЕ ПРИЛАГА ежемесечна справка относно произнасянето на ВАС и ВКС.

Препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.