О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Ловешкият окръжен съд, в
закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 696 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи
кредит България“ ЕООД против разпореждане
№ 4103/25.11.2019 г., по ч.гр.д. №
2270/2019 г. на РС Ловеч в частта, с която заявлението на частния жалбоподател
против С.Х.Я. е отхвърлено за следните суми: 3472,40 лв. – възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги и 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране.
В частната
жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните
правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка
безспорността на вземането) и върху неговия формален характер, частният
жалбоподател излага оплакване за напускане границите на формалната проверка на
заявлението, доколкото заповедният съд се произнесъл по валидността на
уговорките в договора, от които произтича вземането, за което съдът отказал да
издаде заповед за изпълнение. В частната жалба се развиват подробни съображения
относно естеството на услугата, за която е начислена таксата, както и за
съответствието ѝ с установените в закона императивни разпоредби. Поставя
се акцент върху съдебна практика на ВКС и СЕС, според която при съмнение
относно неравноправния характер на клауза от договора, съдът следвало да
уведоми за това страните (което предполагало и връчена на длъжника заповед за
изпълнение) и да им осигури възможност за вземане на становище по този въпрос,
което не би могло да се реализира в заповедното производство. В частната жалба
е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част
и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй
като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното
разпореждане (03.12.2019 г.), същият е изтекъл на 10.12.2019 г., в който ден е
подадена частната жалба, видно от датата на приемане на пощенската пратка от
куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в
атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на
претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Със заявлението, по което е образувано производството
пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 2865,08
лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/29.11.2018 г.
между „Профи кредит България“ ЕООД и С.Х.Я.; 416,56 лв. – договорна лихва (възнаграждение); 27,86
лв. – лихва за забава; 3472,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
За да отхвърли частично
заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че вземанията за
възнаграждение за закупен пакет услуги и за такси за извънсъдебно събиране
противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Окръжен съд Ловеч намира за
правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от се
претендират вземанията за възнаграждение за закупен пакет услуги и за такси за
извънсъдебно събиране, поради противоречието им с цитираната разпоредба (чл.
10а, ал. 2 ЗПК).
С оглед названието и
очертаните му характеристики в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, договорът между праводателя на заявителя
и длъжника по заявлението, е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. При
тези договори кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Заявителят се позовава на
уговорка, според която с подписване на споразумението за допълнителни услуги, с
предоставяне на последните от кредитодателя се
гарантирало спокойствието на кредитополучателя и възможността да се справи с
всяка неблагоприятна ситуация. Конкретизацията на тази неблагоприятна ситуация
е дадена от заявителя чрез изброяване на различни възможни хипотези, чието
проявление е свързано с и се отнася до влошеното икономическо положение на
длъжника, неговата забава и неплатежоспособност. Означеното съдържание на
допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита
(промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на
допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.),
което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъденбно събиране. Затова начисляване на
възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или
наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма
право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). В този смисъл не би могло
да се сподели обратното разбиране в частната жалба, вкл. относно естеството на
услугата, за която се претендира таксата по заявлението. Дължимостта
на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е
доставена, защото това би означавало доставянето ѝ да се признае за
правно основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на
действията, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
По тези съображения съдът
приема за правилни изводите на районния съд за противоречие със закона на
уговорките в договора и произтичащите от тях вземания, поради което за
последните следва да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК). На основание цитираната разпоредба съдът в заповедното
производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да
извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, той следва
да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира
вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо
състезателност и равнопоставеност на страните. Ето
защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното
производство от първоинстанционния съд е
законосъобразно. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отказал издаване на заповед за процесните вземания. В
този смисъл са неоснователни и оплакванията в частната жалба за напускане от
заповедния съд границите на формалната проверка на
заявлението.
По тези съображения
обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4103/25.11.2019
г., по ч.гр.д. № 2270/2019 г. на РС Ловеч обжалваната му част, с която
заявлението на частния жалбоподател против С.Х.Я. е отхвърлено за следните
суми: 3472,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 30 лв.
– такси за извънсъдебно събиране.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.