Решение по дело №869/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20182230100869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

  

 

  Р  Е   Ш  Е   Н  И  Е          279

 

гр.Сливен, 07 март   2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   двадесет и пети февруари   през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 869/2018  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск   за делба и е във фаза по извършване на делбата. 

С влязло в сила решение №  587 от 29 май 2018 г.  е допусната делба, между  А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ат. 1 чрез адв. В.К. *** и П.И.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Дойчин ДОЙЧЕВ от АК - Сливен по отношение на
           НЕДВИЖИМ ИМОТ с адм. адрес: гр. Сливен, кв. Дружба 13 – Б – 32, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентиф. № 67338.560.14.2.32, с площ от 56.40 кв.м. по КК на гр. Сливен, представляващ жилище – апартамент като обекта попада в сграда № 2, разположена в ПИ с идентиф. 67338.560.14. при граници и съседи: на същия етаж - 67338.560.14.2.31, 67338.560.14.2.33; под обекта - 67338.560.14.2.26; над обекта - 67338.560.14.2.37 и 67338.560.14.2.38, ведно с избено помещение № 32 с площ от 2.16 кв.м. при граници: изток – избено помещение № 31; запад – избено помещение № 33 и избено помещение № 34; север – коридор; юг - избено помещение № 35, ведно с 1.6287 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терен  
при следните квоти от правото на собственост:

½   ид. част за А.А.М.

½   ид. част за П.И.Г..
            В с.з. ищецът А.А.М., редовно призован не се явява,   представлява се от    адв. В.К. ***, която от името на доверителят си заявява, че  на осн. Чл. 346 от ГПК предявява  срещу ответника Иск за сметки в размер на 1 725 лева, която сума  представлява   обезщетение  за ползване на частта от имота на доверителят ю за периода от 8 февруари 2018 г. до днешна дата, ведно със законната лихва,  считано от момента на приемане на иска за разглеждане до окончателното изплащане на сумата.  

 

    Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Дойчин ДОЙЧЕВ  от АК- Сливен, който също заявява от името на доверителя си искания по сметките на основание чл. 346 от ГПК за извършени подобрения в имота.

      След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

 От заключението на вещото лице по допусната съдебна строително-техническа  експертиза е видно, че  самостоятелният обект в сграда с идентификатор 67338.560.14.2.32 е реално неподеляем   и справедливата  пазарна цена  на допуснатия до делба имот е 41 500 лева.           

По делото са събрани гласни доказателства като свид. ПЕНЧЕВ заявява, че живее в гр. Сливен, кв. Дружба 13, вх. Б.   С ответника живеели в един вход. П. правил доста подобрения. Живеел в този вход от 2008 г. Като започнали да правят ремонта се запознал с него. Бил учтив и му помогнал да пренася  строителни материали.  Той бил член на домсъвета, а жена му   касиер. Ежемесечно минавали да събират такси за входа. Вътре в апартамента имало много подобрения, много неща бил правил.  Лично той  му помагал със закупуването и пренасяне на теракот и фаянс, лепила и други строителни материали. Преди около  2-3 години мисли, че било пролетта на 2016 г. идвали до Двата аслана до магазин за плочки с неговата кола, защото била по-голяма. Взели 16 или 18 кв. теракот, който наредил в коридора и кухнята.  Вътре били сменени дограми – врати с кафява дограма, интериорните врати мисли, че алуминиеви.  Слагал вратопрозорци на терасата, едната тераса била усвоена и имало ПВЦ кафява дограма, отвътре се виждали  поставени външни щори, тъй като бил западен апартамента и лятно време напичало слънце. Направени били подобрения и то значителни – кухнята била направена.  Тя била с теракот, мивката  облечена с фаянс, имало един ред горни шкафчета за които му помагал да качат в апартамента, долните мисли, че викал дърводелец, защото били от дърво.  Иначе на всякъде било шпакловано, таваните   направени, имало поставени первази. Много добре поддържан апартамент. Той не бил женен, но  неговия апартамент бил поддържан много добре.  Викал майстори да правят ремонта.   Знаел, че той е плащал. Само П. фигурирал в домовата книга.  Ежемесечно минавали да събират таксите, ако се наложело да му помогне бил отзивчив и му помагал.  Влизал   в тях,  живеел на 10 етаж, а той на 6. Влизали   и без повод, познавали се, но чак приятели не били.   Не може да гарантира, че той е платил ремонта, но то  нямало кой друг да го плати.  Брат му   го виждал един път. Не е виждал да дава пари на ръка на майсторите.  Кои майстори или фирми са правили тези подобрения не знае. 

 Свид.  ЛЮЦКАНОВ заявява, че  живее в кв. Дружба 13, вх. Б. С П. били приятели, съученици и  съседи.  През 2016 г. той сменил цялата дограма в апартамента – прозорци, врати, остъкление. След това изцяло шпакловал, боядисал, били слагани ламинати, теракоти.  Присъствал като слагали дограмата и  помагал.  При закупуване на шпакловката ходили с  неговия автомобил да я карат.  П. наемал майстори – строители.  Всичко те правили. Изцяло той поемал разходите по ремонта на апартамента. Като купували материалите той ги плащал.  Нали бил виждал хората като работили в тях, те без пари ли ще работят.  П. в този период живеел  в апартамента сам.  Виждал   П. да плаща пари за ремонта. Конкретно на шпакловчиците. Колко пари им дал не е броил. Видял, но колкото е струвало толкова е дал.  

От назначената и приета по делото съдебно- строителна експертиза, изготвена от в.л. И.И. се установява, че  раземрът на месечния наем, който би се получил за процесния недвижим имот за периода от 08.02.2018 г. до  15.01.2019 г. е 1662 лева, а стойността на ½ ид. част е 831 лева.

Вещото лице се установило след посещение в процесния недвижим имот, че за периода от 2016 г. до 2017 г. са извършени строително- ремонтни работи- подобрения , подробно описани в Приложение № 2 от заключението. Строителната стойност на тези подобрения възлиза на сумаат 11 874 лева. Пазарната стойност , с която се е изменила, увеличила пазарната цена на имона в резултат на извършениет подобрения е в размер на 9 900 лева.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

            От назначената и приета по делото съдебно- строителна експертиза се установи, че допуснатия до делба имот с идентификатор 67338.560.14.2.32   е реално неподеляем.

            Не са налице условията на чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на недвижимия имот, тъй като фактическият състав на нормата  поставя четири кумулативни предпоставки за да се извърши възлагането по този способ:  съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот.    Ако не е налице която и да е от тези предпоставки не може да има възлагане по този ред.  В случая е налице смесена съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване , дарение и продажба, поради което не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2  от ГПК / ТР  № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/

            Делбата следва да се извърши при условията на чл. 348  от ГПК, като процесния недвижим имот бъде изнесен на публична продан при установената пазарна цена на имота.

Всеки от ищците  следва да бъде осъден да заплати по  д.т. както следва:  Антоанета Георгиева Парапанова- Василева, И. Стефанов Василев и  Гергана Стефанова Василева- Дакова- по  336.94 лева и Мартин Димитров Василев- 202.17 лева по сметка на СлРС.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати д.т. по 830 лева по сметка на СлРС.

По претенциите по сметки на А.А.М..

Ищецът е предявил против П.Г. претенции по сметки на осн. чл. 346 от ГПК  в размер на 1725 лева, представляващи обезщетение за еднолично ползване на имота.

От назначената и приета по делото съдебно- строителна експертиза, изготвена от в.л. И.И. се установява, че  размерът на месечния наем, който би се получил за процесния недвижим имот за периода от 08.02.2018 г. до  15.01.2019 г. е 1662 лева, а стойността на ½ ид. част е 831 лева.

Не се спори в производството  и се установи от разпитания по делото св. Люцканов, че в процесният имот е живял единствено ответника.

 

Не се ангажираха доказателства в производството, че за посочения период ответникът е заплащал на ищеца наем за еднолично ползване на имота, поради което претеницята за сметки следва да се уважи до размера на сумата 831 лева, , съгласно заключението на вещото лице, а в останалата си част до пълния размер на сумата 1725 лева ще се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По претенциите за сметки на  П.И.Г..

Ответникът  предявява претенции по сметки срещу ищеца за извършени трайни подобрения в имота в размер на 18900 лева, подробно описани в молбата

От заключението на приетата по делото съдебно- строителна експертиза се установява, , че за периода от 2016 г. - 2017 г. в процесиня недвижим имот са извършени строително- ремонтни работи- подобрения , подробно описани в Приложение № 2 от заключението. Строителната стойност на тези подобрения възлиза на сумата 11 874 лева. Пазарната стойност , с която се е изменила, увеличила пазарната цена на имота в резултат на извършените подобрения е в размер на 9 900 лева.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че в апартамента имало много подобрения, направени от ответника. Св. Пенчев лично  му помагал със закупуването и пренасяне на теракот и фаянс, лепила и други строителни материали. Пролетта на 2016 г. ходили до магазин за плочки с неговата кола, защото била по-голяма. Взели 16 или 18 кв. теракот, който наредил в коридора и кухнята.  Вътре били сменени дограми – врати с кафява дограма, интериорните врати мисли, че алуминиеви.  Слагал вратопрозорци на терасата, едната тераса била усвоена и имало ПВЦ кафява дограма, отвътре се виждали  поставени външни щори, тъй като бил западен апартамента и лятно време напичало слънце. Направени били подобрения и то значителни – кухнята била направена.  Тя била с теракот, мивката  облечена с фаянс, имало един ред горни шкафчета за които му помагал да качат в апартамента, долните мисли, че викал дърводелец, защото били от дърво.  Било шпакловано навсякъд..  Викал майстори да правят ремонта.   Знаел, че той е плащал. Не е виждал да дава пари на ръка на майсторите.  Кои майстори или фирми са правили тези подобрения не знае. 

 Свид.  Люцканов заявява, че  с П. били приятели, съученици и  съседи.  През 2016 г. той сменил цялата дограма в апартамента – прозорци, врати, остъкление. След това изцяло шпакловал, боядисал, били слагани ламинати, теракоти.  Присъствал като слагали дограмата и  помагал.  При закупуване на шпакловката ходили с  неговия автомобил да я карат.  П. наемал майстори – строители.  Изцяло той поемал разходите по ремонта на апартамента. Виждал   П. да плаща пари за ремонта. Конкретно на шпакловчиците. Колко пари им дал не е броил. Видял, но колкото е струвало толкова е дал. 

Ищецът счита претенцията по сметки на ответника за изцяло неоснователна, тъй като е придобил процесния апартамент на 19.12.2017 г, а описаните подобрения са били извършени преди това.

Съдът намира възражението на  А.М. за основателно.

Установи се, от събраните по делото гласни доказателства, че подобренията в делбения имот са извършени в периода 2016-2017 г., т.е преди ищецът да придобие ½ ид. част от него.

Съгласно общото правило на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Този принцип стои в основата на задължението за възстановяване на разходите за подобренията в съсобствения имот, извършени от единия съсобственик, които са предмет на разглеждане в делбеното производство при прекратяване на съсобствеността. Моментът на извършването им е релевантен за определяне на легитимирания да отговаря за тях съсобственик в имота, тъй като при последващо прехвърляне приобретателят заплаща тяхната цена, т. е. той не се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия тези подобрения. Задължението за обезщетяването им е възникнало в лицето на бившия съсобственик, който е прехвърлил своята идеална част от имота.

Трайна е съдебната практика в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, че пасивно легитимиран да отговаря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имот е собственикът на имота към момента на извършване на тези подобрения. В случая  ищецът е последващ приобретател на имота и е заплатил цената му, ведно с подобренията, направени в него, т.е. той не се е обогатил неоснователно за сметка на този, който е извършил подобренията, в случая ответникът и не следва да дължи заплащането им /в този смисъл реш.  № 260/03.11.2014 г. по гр.д. 2943/2014 г. на ВКС І г.о., реш. № 283/30.06.2010 г. по гр.д. 1173/2009 г. на ВКС ІІ г.о./

Предвид изложеното претенциите по сметки , заявени от П.Г. следва да се отхвърлят като неоснователни.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

              


            ИЗВЪРШВА СЪДЕБНА ДЕЛБА КАТО ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН  на   НЕДВИЖИМ ИМОТ с адм. адрес: гр. Сливен, кв. Дружба 13 – Б – 32, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентиф. № 67338.560.14.2.32, с площ от 56.40 кв.м. по КК на гр. Сливен, представляващ жилище – апартамент като обекта попада в сграда № 2, разположена в ПИ с идентиф. 67338.560.14. при граници и съседи: на същия етаж - 67338.560.14.2.31, 67338.560.14.2.33; под обекта - 67338.560.14.2.26; над обекта - 67338.560.14.2.37 и 67338.560.14.2.38, ведно с избено помещение № 32 с площ от 2.16 кв.м. при граници: изток – избено помещение № 31; запад – избено помещение № 33 и избено помещение № 34; север – коридор; юг - избено помещение № 35, ведно с 1.6287 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терен.

            При квоти по ½ ид. част от правото на собственост за А.А.М. с ЕГН **********  и П.И.Г. с ЕГН **********.

           

 

            ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ат. 1 чрез адв. В.К. ***  да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 830 лева.

 

            ОСЪЖДА П.И.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Дойчин ДОЙЧЕВ от АК – Сливен  да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 830 лева.

 

ОСЪЖДА П.И.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Дойчин ДОЙЧЕВ от АК – Сливен да заплати на А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ат. 1 чрез адв. В.К. *** обезщетение за еднолично ползване на делбения имот за периода от 08.02.2018 г. до  15.01.2019 г. в размер на 831 лева.

           

            ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на П.И.Г. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Дойчин ДОЙЧЕВ от АК – Сливен за осъждаенто на А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ат. 1 чрез адв. В.К. *** да заплати сумата 18 900 лева, представляваща извършени подобрения в имота като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

      

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: