Решение по дело №4215/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 155
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110204215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Авио Отряд Варна" ООД с ЕИК103256924, представлявано от
В. И. С., депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление № 23-0001088 от
07.07.2021г, издадено от Директора на РД „АА" - Варна, с което за нарушаване нормата на
чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ на ЮЛ е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция" в размер на 500/петстотин/лева на
основание чл.105, ал.2 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,
неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните
нравила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Сочи се,
че в случая некоректно е прието, че нарушението е било извършено на 01.03.2021г., тъй като
срокът е изтекъл в последния ден на месец февруари, който е бил почивен такъв – неделя,
т.е. в действителност дружеството е разполагало и със следващия работен, а именно
01.03.2021г. за изпълнение на твърдяното задължение, като нарушението следва да се счита
за извършено от дата 02.03.2021г. На следващо място, твърди се, че наказващият орган не е
представил доказателства и за съставомерни обстоятелства каквито са превозването на
опасни товари, което прави нарушението недоказано от материалноправен аспект и
обуславя отмяна на издаденото НП и присъждането на сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
1
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в
жалбата основание, като навежда и нови основания, а именно за неправилно определяне на
субекта на административнонаказателна отговорност, който следвало да бъде не
дружеството, а неговия консултант касателно опасните отпадъци. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД"АА"-Варна
излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На дружеството - жалбоподател „АВИО ОТРЯД ВАРНА" ООД с ЕИК *********,
представлявано от В.И. Ст., притежаващо лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари №13476, била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, сред които и св.Б.И..
На 01.03.2021г. в хода на извършената проверка било установено, че дружеството не
е изпратило в съответното звено на ИА „АА“ заверено копие на годишен доклад за
дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари за 2020г., което се
установило от направена справка в деловодната програма „Архимед“ и от декларация на
пълномощник от 06.04.2021г., като процесният доклад е следвало да бъде изпратен до края
на месец февруари 2021г.
При горните констатации на 06.04.2021 год. инсп. Б.И. съставил срещу въззивното
дружество АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал.2,
изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ, като актосъставителят приел,
че нарушението е извършено на 01.03.2021 год., която дата се явява денят следващ датата, на
която е изтекъл изискуемия срок. Актът бил предявен и връчен още същия ден на
упълномощетно от представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация" -гр. Варна, в което
били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя,
като на основание чл. 105, ал.2 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7,
ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ.
Наказателното постановление било връчено на представляващия дружеството на
30.07.2021г. В законоустановения 7-дневен срок, на 05.08.2021г. /видно от входящия номер
на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
2
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд, поради което и жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация" -гр.Варна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Безспорно АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и това е П. Й. присъствал при установяване на нарушението
и съставяне на АУАН- видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до
опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Съгласно приложената от АНО административно наказателната разпоредба - чл.7,
ал.2, изр. 2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. докладите (за дейността на предприятието по
отношение на превоза на опасни товари по аргумент от ал.1 на същата разпоредба) се
съхраняват в предприятието пет години, като заверено копие на всеки доклад се изпраща в
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" до
края на месец февруари на следващата година. Безспорно в случая е, че такъв доклад не е
бил представен, като о0баче коректни са възраженията на представителя на дружеството-
жалбоподател, че в случая срокът е изтекъл на 28.02.2021г. – ден от седмицата неделя,
поради което следва да се счита, че нарушението е било извършено, не от следващия ден –
01.03., а от 02.03., доколкото жалбоподателят е разполагал с първия работен ден след
изтичането на срока за да изпълни задължението си.
Наред с изложеното, действително по делото не е представено едно доказателство
(различно от декларацията на представляващия), което да обуславя защо наказващият орган
е приел, че в случая дружеството е такова превозващо опасни отпадъци, като освен това
видно от систематичното място на разпоредбата, а именно в чл. 7 от Наредбата в случая
действително задължение да изготви и изпрати нарочен доклад има консултантът, а не
3
дружеството, като в случая отговорността на дружеството е следвало да се ангажира за това
че няма назначен такъв консултант, а не че не е изпратило доклад, който очевидно няма как
да бъде изготвен, при положение, че не е налице легитимирано лице, което да го изготви.
По горепосочените съображения, съдът намира, че формулирано административното
нарушение, безспорно не навежда на яснота за какво нарушение е ангажирана отговорността
на въззивника. Тази неяснота не би могла да бъде запълнена със становището на АНО
изпратено в съда, или пък по тълкувателен път от материалите по преписката, още по-малко
от тези събрани в съдебното производство чрез разпита на актоставителя, защото наказаният
субект се защитава срещу фактите отразени в НП, а не срещу становището на АНО относно
депозираната жалба.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед крайният извод на съда за незаконосъобразност на НП, в настоящия случай
не се дължи произнасяне относно наличието или отсъствието на основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 6-гръб договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 330 лева, като е
заплатен авансово и данъкът в размер на 30 лв. и е заплатена в брой при подписване на
договора сумата от 300 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и
4
възнаграждението е изцяло в унисон с минималното такова допустимо според Наредбата.
Предвид цитираното по-горе възражението за прекомерност се явява неоснователно.
В проведените по делото съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
направени по настоящото дело, в размер на 330 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0001088 от 07.07.2021г, издадено от
директора на РД „АА" - Варна, с което за нарушаване издадено от Директора на РД „АА" -
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 7, ал.2, изр.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г.
на МТС, МВР и МОСВ на „АВИО ОТРЯД ВАРНА" ООД е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция" в размер на 500/петстотин/лева на основание чл.105, ал.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация" -гр.Варна да заплати
на „АВИО ОТРЯД ВАРНА" ООД с ЕИК103256924, представлявано от В. И. С. сумата от
330 лева, представляваща сторени разноски по делото.


Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5