Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 203 Дата 20.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 12 юни 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 269 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37 от 06.03.2019
г., постановено по т. д. № 23/2018 г., Смолянският
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА Н.з.к.
ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59
от ЗЗО, да заплати на „****” ЕООД, ЕИК ****, сумата 72 793.00 лева, от която
сума в размер на 39 046.00 лева, дължима за месец март 2015 г. по Договор ****№
****г. и фактура № **********/15.01.2018 г., платима през месец април 2015 г. и
сума в размер на 33 747.00 лева, дължима за месец април 2015 г. по Договор ****№
****г. и фактура № **********/15.01.2018 г., платима през месец май 2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на исковата молба –
29.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.з.к. ЕИК ****, да заплати на „****” ЕООД,
ЕИК ****, сумата 5 581.72 лева, съставляваща разноски в производството.“
Това решение се обжалва от Н.з.к. с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата
е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на осн. чл. 59 ЗЗО страните сключили Договор за ****от 26.02.2015
г. (л. 27 и сл.), изменен с Допълнителни споразумения № 1 от 05.03.2015 г. (л. 42
и сл.), № 3 от 24.03.2015 г. (л. 44 и сл.), № 3 от 07.04.2015 г. (л. 48 и сл.)
и № 4 от 15.04.2015 г. (л. 52). Няма спор, че през м. февруари и м март 2015 г. ищецът е
предоставил на здравно осигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки,
включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
За плащането на тази
дейност, ищецът издал съответните фактури, но – до размер на сумата 72 793.20
лева, представляваща стойността на оказана болнична помощ – не получил плащане.
Искът е за присъждане на
посочената по-горе сума, ведно със съответното обезщетение за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Направеното с отговора
на исковата молба (л. 69 и сл.) възражение на ответника е, че претендираните по
делото суми са били недължими, тъй като „на основание чл. 32, ал. 13, т. 6 от
сключения между страните договор основание за отхвърляне на заплащането е
дейност, надвишаваща стойността на чл. 42 от договора“.
В чл. 32, ал. 13, т. 6 от договора
е било предвидено, че възложителят НЗОК не дължи плащане, ако болницата е
извършвала „дейност, надвишаваща стойността по чл. 42“, а това е „размера на определените
стойности, посочени в Приложение № 2 (чл. 42, ал. 1), т. е., за да бъде
платена, извършената и отчетена дейност по клинични пътеки би трябвало да е в
рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2.
А с разпоредбите
по чл. 40 от договора, изменен с посоченото по-горе Допълнително
споразумение № 3 от 07.04.2015 г., е било предвидено:
- че „изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2 (ал. 6) и
- при достигане на съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение, изпълнителят „формира листа на чакащите съгласно чл. 22
от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ“ (ал. 8).
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със
закон.
На задължително здравноосигурените
лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и
съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на
тези дейности (чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО); НЗОК е длъжна да заплаща всички
дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице
изпълнител; в бюджета за
съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни
разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства (чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО), в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като решенията за
корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила
– чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. Посочените разпоредби са
императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по
закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките
на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и
поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети.
Разходването на бюджета в един по
ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват
гарантирания от закона, чрез бюджета на
НЗОК, пакет болнична медицинска дейност
чрез обявен
свободен избор на
болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението
му, да оказва тази помощ.
Ето защо не може да се
приеме, че е налице неизпълнение
на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение
на установените месечни, респ.
тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С
превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно
признато му от закона право на свободен избор на изпълнител.
Следователно, превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането са били предвидени средства (общо в размер на сумата
301 898 000 лева) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.4. ЗБ на НЗОК за 2015 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по
чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в
рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е
била от категорията на гарантираните и
за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за
плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г. Затова нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката –
невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото нуждаещите се
здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили
през същия месец, ако изберат
друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако
бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката.
И в двата случая
обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по
чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г.
Следва да се има
предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК,
болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности.
Напротив, изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител,
постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно
осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, и особено –
разпоредбата по т. 9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност“ и нормата по т. 10, забраняваща искането на допълнително
заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК
месечен лимит е бил изчерпан или не.
Изводът е, че
стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение 2 на
договора, следва да бъде заплатена от възложителя.
Заключението
е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Смолянския
окръжен съд.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се
присъдят поисканите и доказано направени разноски пред настоящата инстанция, в
размер на сумата 1 200 лева.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 06.03.2019 г., постановено от Смолянския окръжен съд по
т. д. № 23/2018 г.
ОСЪЖДА Н.з.к. ЕИК ****,
да заплати на „М.б.з.а.л.д.С.Р.” ЕООД, ЕИК ****, сумата 1 200 (хиляда и двеста)
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.