Решение по дело №837/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

      № 2766

 

 

        гр. Пловдив, 21.12. 2018 год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 837 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от А.С.З. ***, чрез пълномощника адвокат Ц.Б. със съдебен адрес ***, срещу Решение № 2153-15-35/23.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което жалбата на З. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-708/11.12.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Поддържа се, че неправилно пенсионните органи на ТП на НОИ - Пловдив не са зачели висшето образование на лицето за периода от 1969г. до 1973г. Поддържа се също така, че неправилно не е зачетен осигурителният стаж за периода от 05.10.1988г. до 15.12.1992г., положен при осигурителя ДМ “Маджарово“,гр.Маджарово, като действителен стаж. При тези доводи жалбоподателя счита, че неправилно не му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и релевира незаконосъобразност на оспорения административен акт, като иска неговата отмяна от съда.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Със заявление вх. № 2113-15-3577/11.08.2017г.  А.С.З. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението 11.08.2017г. З. има навършена възраст 68 г. 10 м. и 08 дни, като е доказал следния редовно оформен с документи осигурителен стаж за периода от  06.09.1973 г. до 01.09.2006 г.  с прекъсвания:

Осигурителен стаж от I-ва категория труд       02 г. 10 м. 05 дни.

Осигурителен стаж от II-ра категория труд       00 г. 06 м. 05 дни.

Осигурителен стаж от ІІІ -та категория труд     08 г. 02 м. 08 дни.

Общ сумарен осигурителен стаж                        11 г. 06 м. 18 дни.

Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория    13 г. 06 м. 28 дни.

Зачетеният осигурителен стаж от първа категория е следният :

За периода 09.08.1984г. - 17.10.1985г. - 01 г. 00 м. и 13 дни, положен в КЦМ АД Пловдив на длъжност "рафиньор оловно производство", зачетен по удостоверение УП-3 № 94 -УЗ-706/16.06.2017 г.

За периода 14.11.1985 г. - 26.06.1986 г. - 00г. 06 м 16 дни, положен в КЦМ АД Пловдив на длъжност "разливчик оловно производство", зачетен по удостоверение УП-3 №94-УЗ- 706/16.06.2017г.

За периода 21.07.1986 г. - 01.08.1986 г. - 00 г. 00 м 10 дни, положен в ЗДМЛ ЕООД-Пловдив на длъжност "заливчик на течен метал", зачетен по удостоверение УП-3 №33-00-134/23.09.2002 г.

За периода 01.09.1986 г. - 06.10.1987 г. - 01 г. 01 м 05 дни, положен в ЗДМЛ ЕООД-Пловдив на длъжност "заливчик на течен метал", зачетен по удостоверение УП-3 №33-00-134/23.09.2002 г.

За периода 09.11.1987 г. - 04.01.1988г. - 00 г. 01 м 21 дни, положен в МЗ МЕТАЛ -Пловдив на длъжност "леяр формофчик", зачетен по трудова книжка. №1529/12.02.1982 г.

Зачетеният осигурителен стаж от втора категория е следният :

За периода 09.12.1976 г. - 21.06.1977 г. - 00 г. 06 м. и 05 дни, положен в Ремонтстрой -Пловдив на длъжност "строителен бояджия", зачетен по трудова книжка. №1/06.09.1973 г.

Зачетеният осигурителен стаж от трета категория е следният :

За периода 06.09.1973 г. - 27.12.1973 г. - 00 г. 03 м. и 21 дни, положен в Реставрация ЕАД - София НИПК на длъжност "изкопчия", зачетен по удостоверение УП-3 №00025/03.10.2002 г.

За периода 01.02.1974 г. - 31.08.1974 г. - 00 г. 07 м. и 00 дни, положен в Куклен театър - гр. Пловдив на длъжност "сценичен работник", зачетен по трудова книжка №1/06.09.1973 г.

За периода 10.03.1975 г. - 04.10.1976 г. - 01 г. 06 м. и 24 дни, положен в Реставрация ЕАД - София. НИПК на длъжност "дърводелец", зачетен по удостоверение УП-3 №00025/03.10.2002 г.

За периода 25.11.1977 г. - 03.05.1978 г. - 00 г. 05 м. и 08 дни, положен в Промишлени стоки - гр. Пловдив на длъжност "товароразтоварач", зачетен по трудова книжка №1/06.09.1973 г.

За периода 04.05.1978 г. – 31.10.1980 г. - 02 г. 02 м. и 00 дни, положен в ЦЗС ОРТА ХАН - с. Крумово на длъжност "художник - декоратор", зачетен по трудова книжка №1/06.09.1973 г.

За периода 09.02.1982 г. - 14.04.1982 г. - 00 г. 02 м 05 дни, положен в ЗДМЛ ЕООД -Пловдив на длъжност "строителен работник", зачетен по удостоверение УП-3 №33-00-34/23.09.2002 г.

За периода 01.11.1982 г. - 31.12.1983 г.- 01 г. 02 м 00 дни, положен в Община Пловдив на длъжност "реставратор", зачетен по удостоверение УП-3 №64/14.03.2003г.

За периода 01.08.1986 г. - 31.08.1986 г.- 00 г. 01 м 00 дни, положен в ЗДМЛ ЕООД -Пловдив на длъжност "строителен работник", зачетен по удостоверение УП-3 №33-00-134/23.09.2002 г.

За периода 01.02.1988 г, - 01.09.1988 г. - 00 г. 06 м. и 03 дни, положен в ОП Всестранни услуги - гр. Пловдив на длъжност "зидар", зачетен по трудова книжка №1/06.09.1973 г.

За периода 01.01.1998 г. - 30.06.1998 г. в Калистомати - гр. Пловдив по данни от регистъра на осигурените лица - чл. 5, ал. 4 от КСО.

За периода  21.03.2001 г. - 28.03.2001 г.- 00 г. 00 м 07 дни, положен в ИМС Напредък АД   -  Пловдив   на  длъжност  "мебелист",   зачетен   по   удостоверение   УП-3 №312/19.03.2003 г.

За периода 01.01.2006 г. - 31.08.2006 г.- 00 г. 08 м 00 дни, положен в Интекс трейд-, Пловдив  на  длъжност  "строителен  техник",  зачетен   по  удостоверение  УП-3 №18/09.03.2007 г.

Към заявлението за отпускане на пенсия З. е приложил удостоверение образец УП-3 № 62/31.01.1993 г., издадено от ДМ "Маджарово", гр. Маджарово,удостоверяващо осигурителен стаж за периода от  05.10.1988 г. до 15.12.1992 г. в рудник „Арда“ на длъжност „помощник-миньор“. В Трудова книжка №1/06.09.1973 г. е направено вписване на стаж от 05.10.1988 г. до 15.12.1992 г. в ДМ "Маджарово", рудник „Арда" на длъжности „помощник-миньор“ и „майстор-миньор“.

От страна на административния орган е прието, че при предходна преценка на правото на пенсия на З. по заявление №10495/11.03.2003 г.  стаж за посочения период не е представен. Изрично в цитираното заявление З. е декларирал, че не е осигуряван, считано от 01.09.1988г.

С оглед на тези данни,  с писмо изходящ № 2113-15-3577#1/07.11.2017 г. е изпратено искане до ТП на НОИ гр. Хасково за извършване проверка на изплащателните ведомости на осигурител "ДМ Маджарово", гр. Маджарово за периода от 05.10.1988 г. до 15.12.1992 г. С Констативен протокол № КВ-5-26-00348964/29.11.2017 г. на ТП на НОИ – Хасково е установено, че липсват данни за осигурителен стаж за  З., положен в рудник "Арда" за цитирания период. Проверени са книги за лични сметки и разплащателни ведомости на „Маджарово“ ЕАД - в ликвидация във всички предадени дела на ДМ "Маджарово", гр, Маджарово, в които фигурира рудник „Арда”.

Предвид изложеното периодът от 05.10.1988г. до 15.12.1992г., вписан в удостоверение УП-3 № 62/31.01.1993 г. с посочен издател ДМ "Маджарово", гр. Маджарово не е зачетен от административния орган при преценка правото на пенсия.

По отношение на осигурителния стаж за периода 01.02.2006 г. - 28.02.2006 г. в  „Стройинженеринг-2002" - гр. Пловдив, където З. е работил на 2 - часов работен ден при 8 - часово законоустановено работно време, съгласно удостоверение УП- 3         № С-066/02.03.2007 г. е прието, че за същото време е зачетен осигурителен стаж 1 месец при пълно работно време по удостоверение УП-3 №18/09.03.2007 г., издадено от ИНТЕКС ТРЕЙД - гр. Пловдив. Прието е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от КСО (в редакцията до. 31.12.2015 г/, тъй като работното време по втория трудов договор е по - малко от 3 часа).

При тези данни е зачетен  осигурителен стаж 1 месец при пълно работно време, положен в ИНТЕКС ТРЕЙД - гр. Пловдив, като не е зачетен осигурителен стаж за периода 01.02.2006 г. - 28.02.2006 г. в „Стройинженеринг-2002"- гр. Пловдив, тъй като би се дублирал периода в нарушение на чл. 38, ал. 11 от НПОС.

6.Въз основа на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което е отказал на жалбоподателя отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО. В тази връзка е приел, че не са изпълнени условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, тъй като З. няма придобит осигурителен стаж 38 години и 04 месеца. Придобитият от лицето общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 13 г. 06 м. 28 дни. Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е приел също така, че не са изпълнени и условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като към датата на заявлението, З. има сумарен осигурителен стаж (без превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория в трета на основание чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017г.) 11 г. 06 м. 18 дни 

7.Този резултат е обжалван от З. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-35 от 23.02.2018г. е оставил без уважение подадената жалба против обжалваното Разпореждане №  **********/Протокол № 2140-15-708/11.12.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. За да постанови посочения резултат  Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е възприел изцяло изложените по-горе фактически и правни доводи.

8. В хода на съдебното производство са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото следните писмени доказателства :

8.1. Писмо от ТП на НОИ – Хасково до Административен съд гр.Пловдив, с вх.№ 14172/16.07.2018г. (л.159 и сл.  от делото), с приложени заверени копия на приемо - предавателни протоколи и описи, съгласно които са предадени документите на „Маджарово“ ЕАД – в ликвидация, гр.Маджарово за периода от м.07.1962г. до м.09.2010г.;Писмо от „Маджарово“ ЕАД, гр.Маджарово до Административен съд Пловдив с вх.№ 22665/05.12.2018г. (л.255 от делото), съгласно което се установява, че оригиналната документация, на ДМ „Маджарово“ ,гр.Маджарово, касаеща ведомости за периода от 05.10.2988г. до 15.12.1992г. е предадена от предишния ликвидатор на ТП на НОИ – Хасково, съгласно приемо - предавателни протоколи и описи.В писмото са посочени също и обектите, притежавани от „Маджарово“ ЕАД в ликвидация, измежду които и рудник „Арда“.

8.2.Уверение № 292/16.03.2018г. от СУ “Св. Климент Охридски“ Богословски факултет(л.135 от делото).

ІV. За правото : 

9. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.

Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

10. Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спорът се концентрира във въпроса налице ли са предпоставките на чл.68, ал.1-3 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателят, и по-конкретно,  съставлява ли стажът за периода от 05.10.1998г. до 15.12.1992г., положен в ДМ “Маджарово“,рудник „Арда“ (с правоприемник „Маджарово“ ЕАД – в ликвидация) на длъжност „миньор-подземен“,  с продължителност 04 години 02 месеца и 10 дни (за удостоверяването на който пред органа е представено удостоверение УП-3 № 62/31.01.1993 г. с посочен издател ДМ "Маджарово",гр. Маджарово и Трудова книжка № 1/06.09.1973г. със записи на стр.16 и 17), действителен стаж, по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, във вр. с §1, т.12 от ДР на НПОС, както и следва ли да се зачете, завършеното висше образование в периода от 1969г. до 1973г., (съгласно представеното Удостоверение № 292/16.03.2018г. от СУ“Св.Климент Охридски“) при определяне на осигурителния стаж на З..

Според поддържаното становище от жалбоподателят осигурителният стаж за посочените периоди неправилно не е зачетен от пенсионните органи при формиране на извод относно наличието на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обратно разбира се е становището на пенсионните органи.

В случая становището на  пенсионните органи е правилно, като намира опора в  данните по делото и действалите към момента на възникването и осъществяването на спорните правоотношения, като приложими разпоредби за случая, с оглед преценката на положения от жалбоподателя осигурителен стаж.

11. Относно спорът по делото, свързан със зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателя за периода от 05.10.1998г. до 15.12.1992г., положен в ДМ “Маджарово“, рудник „Арда“ (с правоприемник „Маджарово“ ЕАД – в ликвидация) на длъжност „миньор - подземен“, с продължителност  04 години 02 месеца и 10 дни,  следва да се посочи следното:

Каза се, че за удостоверяването на този стаж пред органа е представено удостоверение УП-3 № 62/31.01.1993 г. с посочен издател ДМ "Маджарово", гр. Маджарово (л.125-л.127 от делото) и Трудова книжка № 1/06.09.1973г. със записи на стр.16 и 17 от  същата (л.123 от делото).

11.1. В хода на административното производство от административния орган са предприети действия по проверка на достоверността на данните по въпросното удостоверение (с оглед обстоятелството, че при предходна преценка на правото на пенсия по заявление №10495/11.03.2003 г.  стаж за посочения период не е представен, като изрично в цитираното заявление З. е декларирал, че не е осигуряван, считано от 01.09.1988г.), като е направено искане до ТП на НОИ Хасково за потвърждаване на този стаж, обективирано в писмо изх.№ 2113-15-3577#1/07.11.2017г. Това процесуално действие е в правомощията на административния орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; а съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Получените данни са, че липсват каквито и да е индиции за осигурителен стаж, положен от З. в рудник „Арда“ за въпросния период, като са проверени всички книги за лични сметки и разплащателни ведомости във всички предадени дела на ДМ“Маджарово“, гр.Маджарово.

В разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект (работодател и осигурител), тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. След като удостоверението за осигурителен стаж и доход по правило представлява официален документ, то се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Такъв документ в случая представлява Констативен протокол № КВ-5-26-00348964/29.11.2017г. на ТП на НОИ Хасково, в който е отразено, че в разплащателните ведомости на „Маджарово“ ЕАД, като правоприемник на ДМ“Маджарово“ за периода от 05.10.1988г. до 15.12.1992г. няма данни за А.С.З.. Това по същество означава, че в случая е установено, че данните в удостоверението обр. УП-3 ("документ по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС) за посочените периоди не съответстват на данните в разплащателните ведомости на предприятието, поради което материалната доказателствена сила на това удостоверение е оборена. Доколкото е установено, че удостоверението не съответства на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че е съставено в нарушение на нормативните изисквания. Изложеното налага извода, че удостоверението представлява неистински документ, тъй като не отразява вярно удостоверените с него факти, следователно не се ползва с материална доказателствена сила./Така и в този смисъл е  Решение № 10157 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2016 г., VI о. и други/.

11.2. Аналогично е положението и с Трудова книжка № 1/06.09.1973г., съгласно която на стр.16-стр.17 се съдържа запис за стаж в ДМ“Маджарово“р-к“Арда“ на длъжности "помощник-миньор" за периода от 05.10.1988г. до 30.11.1989г. и на длъжност "майстор -миньор" за периода 01.12.1989г. - 15.12.1992г. Видно от трудовата книжка въпросният стаж не е приключен с посочване на продължителността и наличие на съответните подписи на длъжностни лица. Според приложимата Наредба за трудовите книжки от 1953 г. /отм/ и Инструкцията за прилагането й № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж(обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), трудов стаж се установява с трудовата книжка, ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е записан с цифри и с думи, подписан от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В настоящият случай спорният период в трудовата книжка не е заверен по описания начин нито цифрово нито словом. При тези доказателства трудовата книжка в тази част не е официален документ, поради липса на форма. Изводът се потвърждава и от обстоятелствата за липса на данни относно стажът на З. в разплащателните ведомости, което подкрепя съмненията за достоверността на записите в нея.

Казано с други думи, при преценката на доказателствената сила на вписванията в трудовата книжка, на първо място следва да се съобрази обстоятелството, че същата не е оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена във връзка с Наредбата за трудовите книжки от 1953 г./отм/.След като липсва подпис на главния счетоводител,респ. печат върху двете страници, формалната доказателствена сила на документа е неналична. Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. "в" от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа.

В разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителния стаж по чл. 9 от КСО и липсата на други годни доказателства, удостоверяващи съществуването на процесния осигурителен стаж сочи обоснованост на изводите за неговото незачитане. /Така и в този смисъл е Решение № 14601 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2016 г., VI о. и други/.

Отделно от горното,  при преценка на доказателствената сила на вписванията в   трудовата книжка, на следващо място следва да се посочи, че с оглед данните в цитирания официален документ - Констативен протокол № КВ-5-26-00348964/29.11.2017г. на ТП на НОИ Хасково(в който е отразено, че в разплащателните ведомости на „Маджарово“ ЕАД, като правоприемник на ДМ“Маджарово“ за периода от 05.10.1988г. до 15.12.1992г. няма данни за А.С.З.), доказателствената сила на трудовата книжка също както и на удостоверението обр. УП-3, е опровергана, поради което вписванията в същата не се ползват с материална доказателствена сила.

При това положение лицето би могло да установи трудовия стаж през спорните периоди по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което да поиска отпускане на пенсия въз основа на документ за зачетения стаж. / Така и в този смисъл, освен цитираното по- горе  Решение № 10157 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2016 г., VI о., е и Решение № 5734 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2015 г., VI о. и други/

12. Предвид изложеното, правилно пенсионните органи са достигнали до извода за недоказан осигурителен стаж на А.С.З. за периода от 05.10.1998г. до 15.12.1992г., положен в ДМ “Маджарово“, рудник „Арда“ (с правоприемник „Маджарово“ ЕАД – в ликвидация)  с продължителност 04 години 02 месеца и 10 дни.

13. Относно претенцията на жалбоподателя за зачитане на завършеното висше образование в периода 1969г. - 1973г., съгласно представеното Удостоверение № 292/16.03.2018г. от СУ “Св.Климент Охридски“ (л.135 от делото) при определяне на осигурителния стаж на З., следва да се посочи, че както бе казано, в разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителния стаж по чл. 9 от КСО и липсата на годни доказателства в тази насока, удостоверяващи съществуването на осигурителен стаж за посочения период, обосновава неговото незачитане. Ето защо очевидно такъв документ за осигурителен стаж не може да съставлява представеното уверение за завършено висше образование, в предлагания от жалбоподателя аспект.

14. В случая приобщените в хода на административното и съдебно производство  доказателства, налагат несъмнения извод, че по отношение на спорния осигурителен стаж, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на  ТП на НОИ - Пловдив в хода на развилото се административно производство, са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и съответно възпроизведени от органите на ТП на НОИ – Пловдив в издадените административни актове, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.1-3 от КСО.

Доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия.Този извод не се променя в никаква степен, с оглед ангажираните доказателства, описани в т.8.2. от настоящото решение, които сами по себе си, не установяват факти и обстоятелства, различни от установените в хода на административното производство. В тази насока следва да се посочи, че съобразно данните от удостоверение УП-3 № 62/31.01.1993 г. с посочен издател ДМ "Маджарово",гр. Маджарово и Трудова книжка № 1/06.09.1973г. със записи на стр.16 и 17, стажът за спорния период е положен в ДМ "Маджарово",гр. Маджарово,рудник „Арда“, предвид на което са ирелевантни данните в писмото от „Маджарово“ ЕАД – в ликвидация относно наличие и на други обекти, притежавани от дружеството в спорния период.

15.Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2017 г., мъжете придобиват при навършена възраст 64 години и осигурителен стаж 38 години и 04месеца. С оглед безспорно установеното в хода на административното производство и неопровергано по делото обстоятелство, че З., независимо,че има навършена възраст,  няма придобит осигурителен стаж 38 години и 04 месеца, а придобитият от лицето общ осигурителният стаж, превърнат към трета категория труд, е 13 г. 06 м. 28 дни, то правилно и законосъобразно на основание чл. 68, ал.1-2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно  чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, през 2017 г. придобиват право на пенсия при навършване на 66 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно чл. 15, ал. 4 от НПОС (в сила от 07.04.2017 г.), осигурителният стаж от втора категория не се превръща към трета категория при преценка право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а се взема сумарно.

Съгласно §1, т.12 от ДР на НПОС "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

С оглед безспорно установеното в хода на административното производство и неопровергано по делото обстоятелство, че З., независимо, че има навършена възраст, няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има сумарен осигурителен стаж (без превръщане на осигурителния  стаж  първа и втора категория в трета) 11 г. 06 м. 18 дни,  правилно и законосъобразно на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

16.Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-35/23.02.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което жалбата на З. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-708/11.12.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение,  съответно за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските:

17. При посочения изход на спора,  на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължат сторените разноски по производството.Те се констатираха в размер на 100 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Предвид гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.З. ***, чрез пълномощника адвокат Ц.Б. със съдебен адрес ***, срещу Решение № 2153-15-35/23.02.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което жалбата на З. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-708/11.12.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение.

ОСЪЖДА А.С.З., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

                          

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: