РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Враца, 02.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.10.2023 г. / двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД №440
по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.
чл.111,ал.7 ЗИНЗС.
Образувано по касационна жалба на Началника на Затвора-***
против РЕШЕНИЕ
№190/19.06.2023г., постановено по адм. дело №341/2023г. на Административен
съд Враца, с което е отменена заповед №
Л-1758/05.06.2023г., издадена от касатора. В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Излагат се съображения в тази насока и се прави искане за отмяна
на решението.
В с.з. касаторът се представлява от *
Г.Х.. Моли за решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния
съд, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, по подробно изложени съображения в касационната жалба.
Ответникът- В.Б.Р. в
с.з. се явява лично. Моли за решение, с което да се потвърди решението на
първата инстанция, тъй като наложеното му наказание със заповедта е
несъстоятелно, както от правна, така и от логична страна, заповедта е в
Разрез с
чл.105,ал.2 ЗИНЗС.
Представителят на ОП-Враца
дава заключение за основателност на жалбата, не са налице
нарушения при издаване на заповедта. Моли за уважаване на жалбата.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, намира, че касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал. АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение №190/19.06.2023г.,
постановено по адм. дело №341/2023г. на Административен съд Враца,
едноличен състав е отменена Заповед №
Л-1758/05.06.2023г. на Началника на Затвора-***, с която на * В.Б.Р.,*** е
наложено дисциплинарно наказание „***“, на основание чл.104,ал.1 вр.
чл.102,ал.2 вр. чл.101,т.7 ЗИНЗС. С решението е осъдена ГДИН на разноски по
делото в размер на 10.00 лева. В
оспореното решение при анализ на
събраните доказателства е прието, че дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно, без да са спазени
всички изискуеми от закона материалноправни предпоставки за него, вследствие на
което обжалваната заповед е отменена. Прието
е, че при издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание, следва да се описва
цялата фактическа обстановка, а не да препраща към докладната и предложението,
и др. документи, което в случая липсва в
заповедта, както и освен заповедта, на наказаното лице следва се връчват и
преписи от предложението и докладната, с цел ненарушаване на правото му на
защита при евентуално обжалване пред съд.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, но намира
решението, като краен резултат за правилно.
Неправилно в
решението е прието, че следва да се описва цялата фактическа обстановка в
заповедта, а не да се препраща към докладната и предложението и др. документи. Видно
от данните по преписката в същата се съдържат доказателства въз основа на които
е издадена заповедта –докладна записка, предложение и др.документи. След като
същите се съдържат в дисциплинарната преписка, мотиви за това могат да бъдат изложени не само в акта/заповедта/, но и в друг документ
предхождащ издаването на акта, към който същия препраща, както е в
случая. В тази насока възражението на касатора е основателно.
Не се споделя
и извода на съда, че освен заповедта за
наложеното дисциплинарно наказание на лицето следва да се връчва и
предложението и докладната във вр. с издаването на заповедта. ЗИНЗС и ППЗИНЗС не предвиждат такова
изискване. Макар и да се приеме,
както е приел съдът че същите следва да бъдат връчени на лицето, същото не
представлява съществено процесуално нарушение и не води до отмяна на това
основание. В тази насока и възражението на касатора е основателно.
Настоящата
касационна инстанция приема, че заповедта е постановена в нарушение на
материалния закон.
В случая квалифицираното нарушение,
извършено от ответника, попада в изключението по чл.102,ал.2,пр.2 ЗИНЗС, тоест има изискване
наказанието по чл.101, т.7 ЗИНЗС да се
налага при наличие на системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Видно от съдържанието на заповедта в същата такива не са посочени, като според
трайната съдебна практика на ВАС, простото изброяване на няколко заповеди за налагане на наказание не могат да
бъдат разглеждани като конкретни мотиви, които обосновават налагане на
наказание чл.101, т. 7 ЗИНЗС, извършено
в условията на системност. В случая органа не е изложил мотиви защо приема, че
нарушението е извършено при условията на системност. В правната теория се приема,
че системност означава три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение
и между тях да има устойчивост и трайност.
В случая не може да се приеме, че
нарушението е извършено в условията на системност, тъй като по отношение на В.Р.,
във вр. с неизпълнение на Заповед № Л-938/27.03.2023 г., за чието неизпълнение
е наказан и с оспорената Заповед № Л-1758/05.06.2023
г., са били наложени няколко дисциплинарни наказания по чл.101, т.7 ЗИНЗС „***“,
което е видно и от данните по преписката. Системността на нарушението се
изразява в това да е извършено от страна на жалбоподателя няколко пъти
нарушението с отделни дейния, а не да
е наказан три и повече пъти за едно и
също нещо с отделни заповеди. От представените по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид,
за които да не е бил наказан във вр. с изпълнението на заповед №
Л-938/27.03.2023 г. на Началника на Затвора-***. Също така следва да се посочи, че от
страна на касатора не е установен ред за изпълнение на наказанията, в това
число график и отговорни лица, поради
което не може да се удостовери по надлежния ред и че привеждането на
изпълнението на наказанието е предприето от
компетентен орган, по надлежния ред.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и правилно е отменена с обжалваното решение. Касационната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК касационен състав на Административен съд – Враца,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 190/19.06.2023 г. на АдмС- Враца, постановено
по адм. дело № 341 по
описа на съда за 2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.