Р Е Ш Е Н И Е
Номер
606 14.02.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
седемнадесети януари
Година 2020 открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: С. Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3151 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД против К.И.И. и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по сключен между тях
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 208826 от 03.05.2018 г., а
именно: 2 077,78 лв. – неплатена главница, 476,68 лв. – договорна лихва за
периода 03.05.2018 г. – 27.02.2019 г. и
1 516,08 лв. – неустойка по чл. 3 от договора, за които вземания е
издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1997/2019
г. на БРС. Претендира се и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в исковото и в заповедното производство. Ищецът твърди, че
на 03.05.2018 г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на кредит
от разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в
размер на 2 200 лв., която сума е следвало да бъде погасена на 18 вноски,
дължими през периода 02.06.2018 г. – 25.10.2019 г. Твърди се също така, че
ответникът е платил сумата от общо 190,04 лв. по договора за кредит, с което е погасена
първата вноска по главницата и част от вземането за лихва, като кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем с отправено до ответника известие, получено от
него на 20.02.2019 г.
В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, а осъдителният иск за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
като същите са допустими.
Ответникът
е подал отговор, в който е оспорил иска. Твърди, че същият е недопустим, което
възражение съдът намира за неоснователно по изложени в доклада по делото
мотиви. Твърди се също така, че предсрочната изискуемост на кредита не е била
редовно обявена на ответника, тъй като той не е получил изпратените му от ищеца
с обратна разписка документи и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение предсрочна изискуемост не е настъпила.
Изложени са твърдения и за недействителност на договора за кредит на осн. чл.
22 от ЗПК, както и за нищожност на клаузата за неустойка, поради заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави.
Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно да се прогласи договора за недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК и да се приложи чл. 23 от ЗПК, както и да бъдат присъдени на
ответника направените разноски по делото. При условия на евентуалност, а именно
ако съдът намери, че искът е частично основателен, се моли да бъде извършено
прихващане на главницата с платените до момента суми в общ размер от 190,04 лв.
Претендира се присъждане на направените от ответника разноски по делото. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора. Заявено е, че не се оспорва сключването на
договора, както и че ответникът е получил сумата от 2 200 лв. Не се
оспорва също така, че платените от него суми за погасяване на задълженията му по
договора са в общ размер от 190,04 лв. Не са ангажирани доказателства от страна
на ответника.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1997/2019 г. на БРС, по същото е издадена Заповед №
1088/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, с която е
разпоредено длъжникът
К.И.И. да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
следните суми, дължими по Договор за кредит № 208826/03.05.2018 г.: 2 077,78
лв. – главница, 496,68 лв. – договорна лихва и 1 516,08 лв. – неустойка,
както и сумата от 232,21 лв. – разноски по делото. В законоустановения срок
длъжникът е подал възражение за недължимост на сумите, поради което на
заявителя е било указано да предяви иск за установяване на вземането си, като
такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е образувано настоящото
производство.
По делото
е представено копие на Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
208826/03.05.2018 г., сключен между ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД (кредитор) и
ответника К.И.И. (кредитополучател), съгласно който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 2 200 лв. при следните условия: срок на
договора – 540 дни, фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %, общо дължима
сума – 2 889,70 лв. (при непредставяне на обезпечение по чл. 3 (1) – 5 163,82
лв.), ГПР по кредита – 48,30 %.
В чл. 4,
ал. 3 на договора са изготвени два погасителни плана – съответно при представяне
на обезпечение по чл. 3 (1) и при непредставяне на такова, като е видно, че кредитът
е следвало да бъде погасен на месечни погасителни вноски, дължими през периода
02.06.2018 г. – 25.10.2019 г.
В чл. 3, ал. 1 на договора е
уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2 274,12 лв.,
ако в срок от 5 дни от сключването на договора не представи на кредитора едно
от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за общо
дължимата по договора сума от 2 889,70 лв. със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или 2/ две
физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да имат
нетен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор,
да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години, да
нямат задължения към други банкови или небанкови институции или ако имат –
кредитната им история една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“. Уговорено е също така, че неустойката се заплаща от потребителя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
погасителните вноски се добавя сума в размер на 126,34 лв.
Ответникът
не оспорва сключването на горепосочения договор за кредит, нито че е получил
сумата от 2 200 лв. Не оспорва също така, че не е платил всички дължими по
договора суми, а е извършил плащания в общ размер от 190,04 лв.
Спори се
относно действителността на целия договор за кредит и на отделни клаузи от него
с оглед разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
По делото
е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
дало заключение, че при изчисляването на годишния процент на разходите по договора
за кредит е спазена формулата, предвидена в ЗПК. Посочено е също така, че в
договора за кредит е определен фиксиран лихвен процент, която е в размер на
40,15 %. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че неустойките по принцип не
следва да се включват в годишния лихвен процент.
Като
доказателство по делото е представено уведомление от ищеца до ответника за обявена
предсрочна изискуемост на кредита, като върху обратната разписка липсва подпис
на получател, но такъв е положен върху самото уведомление и е вписано, че
същото е получено на 20.02.2019 г., като ответникът не е оспори автентичността
на този подпис. По искане на ищеца в съдебно заседание е бил разпитан ответника
по реда на чл. 176 от ГПК, като същият е заявил, че положеният върху
уведомлението подпис прилича на неговия, но не може със сигурност да каже дали
той е подписал този документ, както и че не си спомня да е получавал такова уведомление.
При така
представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен
по следните съображения:
На първо място следва да се посочи,
че в случая безспорно се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на
ЗПК, тъй като същият отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗПК. Не се спори
обаче, че договорът е сключен от разстояние – по реда на ЗПФУР, поради което е
неподписан от страните.
В
случая липсват основания да се приеме, че договорът е недействителен на осн.
чл. 22 от ЗПК.
Нищожни обаче са отделни клаузи от
него, а именно клаузата за договорна лихва в размер на 40,15 % и клаузата за
неустойка в размер на 2 274,12 лв., дължима при непредставяне на
обезпечение за кредитора.
Съдът
намира, че така уговорена, клаузата за възнаградителна лихва
е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави,
тъй като съдебната практика трайно и безпротиворечиво
приема, че когато задължението не е обезпечено (какъвто е настоящия случай, тъй
като липсват доказателства ответникът да е представил обезпечение на кредитора),
на добрите нрави
противоречи уговорка за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
В случая към процесния период законната лихва е била в размер на 10 %, т.е. уговорената възнаградителна лихва надхвърля четири пъти
законната, което води до извода, че същата противоречи на добрите нрави.
Клаузата на чл. 3 (2) от договора
за неустойка в размер на 2 274,12 лв. също е нищожна, тъй като така
уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид вида на
обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му, който е
непропорционален на
евентуалните вреди. В случая неустойката е уговорена като санкция за заемателя при
неизпълнение, но не на основното му парично задължение, а на задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението на което е обективно невъзможно в
така уговорения кратък срок. С оглед на това, както и предвид прекомерния
размер на тази неустойка, надхвърлящ дори размера на главницата по договора,
съдът намира, че целта на тази неустойка е допълнителното обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до
извода за нищожност и на тази клауза от договора.
С оглед на горното съдът намира, че ответникът
не дължи на ищеца договорна лихва и неустойка по договора, съответно недължими
са претендираните по делото лихва в размер на 476,68 лв. и неустойка в размер
на 1 516,08 лв., а ответникът следва да върне единствено предоставената му
главница по кредита.
Предвид недължимостта на договорната
лихва и неустойката по договора за кредит, съдът намира, че с платените от
ответника суми по договора в размер на 190,04 лв. е погасена част от главницата
от 2 200 лв. и към момента непогасената част от нея е в размер на 2 009,96
лв., която имено сума се дължи от ответника на ищеца по сключения между тях
договор. Ето защо установителният иск е частично основателен и следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид установената дължимост на
главница в размер на 2 009,96 лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
уважен и предявеният от ищеца осъдителен иск за осъждане на ответника да му
заплати законна лихва върху главницата, но не от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г. - както се претендира, а считано
от предявяването на иска на 17.04.2019 г., тъй като в заявлението не е поискано
присъждане на законна лихва, а такава за първи път е поискана с исковата молба.
По отношение на спора относно
обявяването на предсрочна изискуемост на вземането, съдът намира, че с оглед на
факта, че в хода на процеса е настъпил крайният падеж на цялото задължение (на 25.10.2019
г.), към момента е ирелевантно дали е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, както и дали същата е била редовно обявена на длъжника. Въпреки това
за пълнота следва да се посочи, че според съда настъпването на предсрочната
изискуемост е било редовно обявено от ищеца на ответника чрез връчване на
20.02.2019 г. на известие за това. В отговора си ответникът не е оспорил положения
от негово име подпис върху известието, а възраженията му касаят единствено
липсата на подпис върху обратната разписка, което е без значение при наличието
на положен подпис на получателя върху самия документ.
Предвид частичната основателност на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 199,81 лв., представляваща част
от направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство
(общо 358,54 лв., включително ЮК възнаграждение от 100 лв.), както и сумата от
66,76 лв., представляваща част от направените от него разноски в заповедното
производство (общо 135,21 лв., включително ЮК възнаграждение от 50 лв.), или
общо сумата от 266,57 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 303,73 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото
(общо 600 лв.), съответна на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че К.И.И.,
ЕГН **********,***, дължи на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н., сумата от 2 009,96 лв.
(две хиляди и девет лв. и деветдесет и шест ст.), представляваща дължима
главница по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 208826/03.05.2018 г., която сума е част от предмета на
Заповед № 1088/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1997/2019 г. по описа на РС-Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., против К.И.И., ЕГН **********,***,
установителен иск по чл. 422 от ГПК, в частта, с която се претендира да бъде
прието за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 208826/ 03.05.2018 г., за които по ч.гр.д. № 1997/2019 г. по описа на
РС-Бургас е
издадена Заповед № 1088/07.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, а именно: главница в
размер над 2 009,96 лв. (две хиляди и девет лв. и деветдесет
и шест ст.) до
предявения размер от 2 077,78 лв. (две хиляди седемдесет и седем лв. и
седемдесет и осем ст.), 476,68
лв. (четиристотин седемдесет и шест лв. и шестдесет и осем ст.) – договорна
лихва, дължима за периода 03.05.2018 г.
– 27.02.2019 г., както и 1 516,08 лв.(хиляда петстотин и шестнадесет лв. и
осем ст.) – неустойка по чл. 3 (2) от договора.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 2 009,96 лв.,
считано от 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за
периода 06.03.2019 г. – 16.04.2019 г., както и по отношение на претендираната
лихва върху отхвърления размер на иска за главница.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., сумата от 266,57 лв. (двеста шестдесет и шест лв. и петдесет
и седем ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и
в заповедното производство, съответна на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., да заплати на К.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 303,73 лв. (триста и три лв. и седемдесет
и три ст.), представляваща част от направените от ответника разноски по делото,
съответна на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала:
СА