№ 51
гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на
Договор за потребителски кредит №925270/ 28.01.2023г.;
установителен иск в условията на евентуалност с правно основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
неустоечните клаузи
и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 268 лв., представляваща недължимо
платени суми по Договора за кредит, със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
В РС – Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., срещу „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С. Н. ТТ..
Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил с ответното дружество
договор за кредит №925270 от 28.01.2023г., в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Разполагал с информация
по кредита от интернет страницата на кредитодателя, съгласно която
информация, номерът на кредита е 645433, с главницата по кредита в размер
на 2000 лева, размер на месечната погасителна вноска - 290,79 лв. – 24 на
брой, а срокът на договорът е 24 месеца. Ищецът получил и писма от
ответното дружество за покана за незабавно плащане, от които се виждало, че
е начислена неустойка. Този договор бил от т.нар. подготвени предварително и
1
типови договори на кредитора, в които се предвиждало заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение. Основанието за начисляване на
неустойка в полза на кредитора била уредена в чл. 27 от договора, и
предвиждало, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за
предоставяне на обезпечение по чл.17 от договора, дължи на кредитора
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно
чл. 17 от договора потребителят следвало в срок до 3 дни от сключването на
договора да осигури обезпечение - поръчител или банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на
валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната
вноска. Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят
на изискванията посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова
преценка.
Твърди се, че ищецът заплатил на ответното дружество 8 вноски в
периода 06.03.2023 – 19.08.2023, като общата сума, заплатена по договор №
925270 (№ 645433 съгласно информацията от сайта) е 2268 лв.
Ищецът счита договора за кредит, сключен между страните от
28.01.2023 година с номер: 925270 или 645433 за недействителен на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, при
подробно изложени съображения.
Посочва се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12,
ал.1, т.7– 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че
конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във
връзка с невключването на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в
ГПР. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК.
Посочва се, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Допълнителният
разход за неустойката не било ясно как се отразява на общия размер на ГПР и
ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и
скритите разходи – допълнителната сума за неустойката, то общият размер на
ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал.
4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва, като счита, че това е
недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.
Счита, че непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя.
2
Твърди, че посочването в договора за кредит на по - нисък от
действителния ГПР представлява нелоялна и по - конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1
от ЗЗП. Посочва, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че неустойката е уговорена с цел
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Становището му е, че уговаряне
на неустойка и то в размер близък до този на главницата за неизпълнение на
това задължение е в разрез с добрите нрави. При липса на предоставено
обезпечение от страна на потребителя, за последния възниквало задължение
да плати сума в размер, която би довела до неоснователно обогатяване на
кредитодателя. Счита, че по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този
случай следвало да намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК,
според която, клаузи установяващи задължения за заплащане на разходи над
така установеното ограничение, са недействителни. Позовава се на Решение
от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, според което посочването в договор
за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29.
Счита, че уговорената неустойка е нищожна клауза и поради
противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза но смисъла на чл.
143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
водела до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя. Цитира Решение № 74 от 21.06.2011 година на ВКС
по гр. д. № 541 от 2010 година, IV ГО и Решение № 4/25.02.2009 г. по гр. д. №
395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о.
Твърди се, че неспазването на нормативните изисквания на
националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на
защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради
противоречие със закона. Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по
дело С- 714/2.
Твърди, че общо заплатената сума от ищеца е 2268 лв., при главница
2000 лв. Заплатената сумата от 268 лв. на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД
подлежала на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
Искането е съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителен сключения
между ищеца и ответника Договор за кредит № 645433/925270, сключен на
28.01.2023 г., поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
3
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора.
При условия на евентуалност - да прогласи за нищожна клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка, поради противоречие с добрите нрави
и да осъди на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответника да заплати на ищеца
сумата 268 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за
кредит № 645433/925270, сключен на 28.01.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане
на сумата.
Претендира направените разноски. Отправя искане съдът да определи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да
осъди ответника да го заплати.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника.
Становището на ответника е, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Изразява становище по направените искания за допускане и приемане
на доказателства, за които ако са надлежно заверени, не се противопоставя да
бъдат приети и заявява, че ще се ползва от тях в процеса.
Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават:
Не оспорва, че на 28.01.2023г. между ищцовото дружество като
кредитор и ищеца като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № 925270, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
2000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил
сключен от разстояние, при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Ответното дружество погасило служебно задължението на ищеца по
предходен негов кредит и е предоставило на разположение на ищеца остатъка
от сумата.
Ответникът се позовава на чл.20 и сл. от сключения договор, в който
била предвидена хипотеза, според която при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя, визирани в договора, можело да бъде
начислена неустойка. Кредиторът обаче не бил договорно задължен да
претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че
договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излага подробно
становище. Посочва, че в настоящия случай сключването на договора било
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството. На 28.01.2023 година чрез създаденият от Б.
М. Н. личен профил, попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението били въведени
необходимите данни. В заявлението бил посочен и така нареченият
„Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за
4
кандидатстване на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна
информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал
бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на
недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.
Посочва се, че след одобрението на подадената Заявка от страна на ответника
за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща, били
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит -
кредитна линия сключен от разстояние № 925270 от 28.01.2023 г. с
приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ), които документи съдържали
предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит, при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. След запознаване с
всички условия във връзка с кредита на 28.01.2023г. ищецът натиснал бутона
„Подпис", с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за
сключване на Договора, в резултат на което на 28.01.2023 година бил сключен
във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит -
кредитна линия предоставен от разстояние с № 925270. След като през месец
февруари 2024г. ответното Дружество започнало работа с друг програмен
продукт, при прехвърлянето на наличната информация процесният договор в
новият програмен продукт бил записан с номер 645433 - идентичен с
посоченият номер 925270 от стария програмен продукт.
Изразява подробно становище относно дължимата неустойка, според
което независимо, че такава неустойка не била начислявана и събирана от
дружеството, намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство, като се позовава на правната
теория и съдебна практика - Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. №
1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, с оглед което счита, че по
отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и
Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Навежда подробни
съображения.
Счита, че така договореният размер на неустойката изпълнява
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно
разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излизала извън
присъщите й функции, тъй като нямало данни за ответника да са настъпили
вреди. Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задълженията си. С оглед на непредоставянето на обезпечение, кредиторът
бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено,
което безспорно засяга неговия интерес.
Изразява становище, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно
голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата
клауза да бъде обявена за недействителна. Позовава се на ТР от 15.06.2010 г
по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК. Ответникът счита, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Знаейки, че няма да
5
може да изпълни задължението си, ищцовата страна действала
недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и от представения по делото договор за кредит
№925270/28.01.2023г. се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество
е предоставило на ищеца потребителски кредит под формата на паричен заем
в размер на 2000 лв., със срок на договора от 24 месеца размерът на месечната
погасителна вноска е 290,90 лв.
Ищецът е получил напомнителни писма от ответното дружество, за
просрочено общо задължение в размер на 380,56 лв.
В договора се предвиждало заплащане на неустойка при непредставяне
на обезпечение. Основанието за начисляване на неустойка в полза на
кредитора била уредена в чл. 27 от договора, и предвиждало, че в случай, че
потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по
чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
В чл. 17 от договора е предвидено, че в случай, че страните са
договорили обезпечение, какъвто е настоящият случай, потребителят
следвало в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение -
поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител и
банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и
да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е
предоставена от ответното дружество на ищеца.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в договора за паричен заем не е спазено
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Според цитираната разпоредба
договорът трябва да съдържа годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин.
Съгласно член 19 от ЗПК, договорът за кредит трябва да съдържа
6
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Ал.2 предвижда, че годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
С §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидено, че „общ разход по кредита за
потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
В конкретния случай посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителните разходи по кредита, доколкото не е включена сумата за
неустойка, като с включването й договорът ще се оскъпи допълнително.
Нарушено е изискването за сключване на договора по ясен и разбираем
начин. Липсва конкретизация как е формиран ГПР. Към годишния процент на
разходите не е включена неустойката, която е разсрочена и добавена към
всеки месец от месечната сума за плащане, което е довело до оскъпяване на
кредита. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката
представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното
задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез
неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение,
което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на
потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на
обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му
кредит, което е недопустимо. Уговарянето на неустойка, което принципно е
допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля
законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и
представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на
нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това
неизпълнение на договора, представлява санкция за длъжника и
неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и
при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото
7
обезпечение. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния
си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора,
което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни
разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде
исканото от кредитора обезпечение.
Изискванията, които поставя кредиторът пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на
морала. Същите не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт.
В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение да
служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на
вредите. Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита
печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата
на договорна възнаградителна лихва. Тази клауза е нищожна, защото отрича
договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като
обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин
изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума.
Условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява
съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче
длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за
непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства.
Преди отпускане на кредита кредитодателят има задължение да
извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника,
произтичаща от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Заемодателят не е посочил действителния ГПР, каквото е изискването
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради което и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора е нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Посочването в договора за кредит на ГПР по–нисък
от действителния такъв представлява невярна информация относно общите
части по кредита, което пък води до нелоялна търговска практика. Посоченото
от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
8
следва да плати потребителя, е неравноправна и влече на основание чл. 22
ЗПК недействителност на Договора в неговата цялост.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск с
правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22, вр.
чл.23 ЗПК е основателен, доказан и следва да бъде уважен.
Главният иск е основателен и следва да бъде уважен, поради което
евентуалният иск не следва да бъде разглеждан.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е признат за
недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи. В случая няма спор между
страните, а и от представените преводни нареждания, които не са оспорени от
ответното дружество, се установява че ищецът е заплатил на ответника по
кредита общо сумата в размер на 2268 лв., при главница 2000 лв.
Доколкото след признаване на кредита за недействителен, отношенията
между страните по делото вече се уреждат в хипотезата на неоснователното
обогатяване, получилият над дължимото следва да го върне. Кредиторът може
да задържи единствено чистата стойност на кредита, която му е дължима.
Платеното над нея е недължимо и то следва да се възстанови на потребителя,
на който се дължи всичко платено в повече от полученото, , тъй като в
момента на недължимото плащане настъпва имущественото разместване на
блага.
На ищеца следва да се върне сумата от 268 лв., като тя се дължи ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е
законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
Предвид изхода на делото – уважаване на иска, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се
претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 281,58 лв., която сума следва да му
заплати ответникът. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса,
на когото не е заплатил хонорар, в която връзка отправя искане за определяне
на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие на
ищеца, в който е посочено, че той се представлява безплатно от адвокат С. Т.
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размерите на съединените искове и правилата на чл. 38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от ЗА и Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 2088,85 лв., която сума следва
да се присъди директно в полза на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожeн на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК Договор за кредит №925270/ 28.01.2023г.,
сключен между Б. М. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. *** и
„СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от С. Н. ТТ..
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ” АД,ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от С. Н. ТТ., ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Н.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: с. ***, сумата от 268 лв., представляваща
недължимо платени суми по Договор за кредит №925270/28.01.2023г., ведно
със законната лихва от 12.11.2024г. – датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ”АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. Оборище №13Б, представлявано от С. Н. ТТ., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. М. Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. ***
направените по делото разноски в размер на 281,58 лв.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ”АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от С. Н. ТТ., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.
С. Т. – пълномощник на ищеца, адвокатско възнаграждение за осъществено на
ищеца безплатно процесално представителство по делото, в размер на 2088,85
лв.
Банкова сметка, по която може да бъде заплатена присъдената сума:
IBAN BG20BUIN95611000679018, чрез адв. С. С. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10